Спомени и впечатления за социализма в България

О, това ми напомня на дежурните ученици по входовете на училищата, проверяващи за пионерски връзки... И прозорците на класние стаи - ей, при нужда една връзка можеше цял клас да оправи!

Ооо, бях забравила култовите проверки за чистота на ноктите. В 1 или 2 клас молядругарката така се престара, че ни накара да събуем чорапите, за да провери дали сме си изрязали ноктите на краката. Помня как се смяхме на един Жорко, който беше обут с бял чорапогащник под панталона. Това беше 78-79г.

При нас освен ноктите и корема ни караха и да събуваме единия крак, обикновено този, който е от външната страна на чина. Е, да де, ама един съученик се преместил и кракът не измит. Човекът измил само единия за проверката и после дълго време го бъзикахме.

Все още във Варна има асансьор, който се движи с монети -1ст. Стар блок с много стар асансьор. Само че сега 1ст е нищо, докато преди си беше 1 лукче или възможност да се обадиш на "приказки по телефона" .  Само не си спомням номера 178 ли беше ?

А има и нови приумици - или 10 ст,  или ключ за стартиране на асансьора.. Все някак трябва да се паща за поддръжката му 

Ами старите улични телефони. Наскоро видях един такъв запазен в една сграда. Имахме телефонни указатели, сега май такова нещо няма.

При нас в гимназията летяха десетки бележници.
Грабваш един, показваш, влизаш, а после търсиш притежателят му.

Tази практика я спрях след като се сдобих със забележка - закъснява за първия час ... естествено бележника беше подаден в услуга

И това го помня... ама от прогимназията... Забавно беше... И колективно... Сега не съм много убедена, че би се получило.

Донякъде разбирам хората, които си спомнят с лека носталгия за онова време. "Впечатленията" ми са базирани на спомени и разкази от баба ми; аз не съм била родена все още.: )

Баба ми по онова време е работела като лаборантка, а дядо ми - в целулозно-хартиената промишленост, в отдавна затворило врати предприятие в град Мизия. Баба ми е разказвала, че дори е имал предложение за повишение в работата си(да стане нещо като заместник шеф), но той отказал заради по-голямата отговорност, която е трябвало да носи, а и не било нужно, тъй като "парите им стигали". Спомням си, че до 5-ти клас включително не съм си купувала никакви тетрадки. А и имахме много красиви вкъщи - с дебели изрисувани корици, с дебели бели листи - може би за онова време са били "по-специални"..

Разглеждала съм техни снимки от периода на 70-те, когато майка ми и леля ми са били деца, и по-късно - през 80-те, когато майка ми е живяла самостоятелно и учила в Млекопреработвателния техникум(вече бивш) в гр.Плевен. Имали са хубаво детство тогава - безгрижие, почивки..

Искрено се забавлявах на коментарите от предходната страница, дори някои от тях успяха да ме разсмеят. Мисля, че единственият ми "спомен" от социализма е един голям стар телевизор, който се включваше от едно голямо копче, а от едната му страна - десетки други малки копчета. Спомням си, че  като дете обичах да си играя с него, натискайки ги, и баща ми ми се караше... Също така си спомням, че  докато съвсем не "изпуши", не купи друг.

За този в 11-етажния блок над ОББ на Червения площад ли говориш?

Може би, но и този на улица мисля че беше "Георги Бенковски" до подлеза срещу бившия магазин "Образцов дом" също.

Снощи с приятели си говорихме точно за това как у нас имахме телевизор Електрон и като почне да се разваля картината, отиваш и прас-прас - два пъти отзад или отгоре и така се оправя. И другите казаха, че разбира се и в тях е било така.

То няма и как другояче да е било. Работеха с удар(и) телевизорите соц производство.