Спомени и впечатления за социализма в България

Да оцветяваш дъвка дъвчейки моливи?   Такова нещо не ми е хрумвало, наистина..
 Ние имахме два телевизора-Електрон. И двата бяха повредени-единият нямаше звук, а другият картина и ги бяхме сложили един до друг и те взаимно се допълваха. Тоя с картината понякога почваше да трепти и баща ми отиваше и му удряше един юмрук отгоре и той се поправяше. Така работиха почти до края на соца, когато си взехме от корекома японски и се родихме...

Е как? Знаеш ли какво кармъзъ розово ставаше като сдъвчеш един червен молив? Устата ти какво ставаше е друга тема. Със зелените и сините цветове се внимаваше, че бабите ни полудяваха.
Сега като писах това, направо се сетих за вкуса на молива.  

Само баба ми имаше "некорекомски" телевизор, защото не си го даваше нейния. Работеше чрез периодично блъскане с тежък предмет. Дядо ми за да не си мори ръката, държеше отгоре му една тежка книга. Те май повечето електроуреди работеха на този принцип. 

Аха, лилавата беше на мода  
A, някой правил ли си е дънкова пола от дънки . Разрязах крачолите и ги заших ...толкова тясна беше , че ситнех като гейша  Тате като ме видя му стана лошо и я направи на парчета .
И черните блузки бяха кът . Боядисах си сама една и избродирах със конец от ламе името на една група .

Ние си боядисвахме чорапогащите с боя за яйца!
Полите ги навивахме в кръста, след като минехме през входа на училището.

 Цветовете на дъгата, в устата. Често и на бретона, ако заспиш с изкуството.
 А спомняте ли си огромните тежки сиви кутии, които наричаха стабилизатори и бяха неотлъчна част от тв системата. Бръмчаха и имаха собствено копче за изключване.
 Комшия си беше купил магнетофон. Съседите от завист започнаха да го наричат "капиталиста". Неповторима Нова година изкарахме в шеметни танци с АББА и Бони М. Ролките бяха интересни за нас- големи с лента.Поразвъртяхме доста, за да имитираме съчетание с лента. Споменът се е запечатал. Наказанието също .
 Хах дънките , превърнати в поли ми припомниха и друго нещо. Така модерните двойни колани . Едната част през кръста и в същото време другата провисва наполовина. Моя беше с капси звезди на висналата /артистично/ част. А дезодорантът Джулия, върхът на парфюмерийната индустрия.

Даа , веднъж един другар(учител) така хвана една съученичка ...фрамбите се подаваха под престилката
"О-хо моме , готова си като излезеш и да хвърлиш престилката в храстите и да останеш по тоалет"

Ти май за много години назад говориш. Ролки не помня, касетофони имахме. АББА ги мислех за кофти група, едва преди десетина години с неохота признах пред себе си величието им. Бони М си бяха направо соц група.  Нашите слушаха Роулинг Стоунс, Ийгълс, такива неща. Аз пък като станах тийн слушах това, което и сега си слушам. Липса на музика нямаше, само логистиката с разпостранението на домашните записи беше малко сложна.

Не знам нищо за сиви кутии, наречени стабилизатори.

Стабилизаторите не бяха ли при слабо напрежение на  тока?

Да, на втория етаж.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1426219

Човекът имаше магнетофон с големи ролки. Бях малка и впечатлена. Години по- късно ми купиха касетофон Sharp. 2 гнезда, записващ. Щях да забравя дежурния ВЕФ в кухнята. " Я надуй Вефа да чуйм Кидика как пей"
Явно поради режима на тока 2 часа има 2 не, е бил нужен стабилизатора.

 Момичета, беше ми много приятно във ваша компания да си спомня за неща преди толкова много години. Лошото го знаем, но аз лично предпочитам да си припомням и споделям  нещата, които ме разсмиват. 

Точно за това, но се налагаше да бъдат включени, защото падаше напрежението.

А помните ли, че телефоните имаха дуплекс и за да звъннеш на някого следва отсрещната страна да приключи раЗговора си, а можеше и да се послушва

Аз оцветявах дъфките с дгоджън или както се пише.

Варна ми е любим град и още не мога да преживея, че продадохме апартамента там .

не сварих бригадите, но и не съжалявам. Ходих на обучение и си заминах с отличие по най-бързо почистване на калашников .

Аз доста след социализма бях изровила от гардеробите едни дънки Левис на баща ми от онова време и си бях ушила пола. Бях изровила и някакви смешни вталени мъжки ризи и чарлстони пак на баща ми и се чудих как го е носел това.
Баба имаше едни много красиви сандали с коркова платформа и тънки жълти каишки, които буквално скъсах  от носене.
В кутията с бижута на баба / една оранжева, имаше ги във всяка къща/ си намерих много красиви гердани.
Имахме много красива новогодишна украса от стиропор /еленчета, шейни, снежинки, дядо Мраз/, която бодяхме с карфички върху стените, които бяха с някакви тапети като от плат.

Ще върна лентата малко по-назад. За късите поли по онова време - слагали са печат на краката, ако полите са много къси. Майка веднъж се е сдобила с напечатан крак. В такъв случай щеш не щеш обуваш нещо по-дълго за да не се вижда.
Когато е ставало на въпрос къде е живеела, било я е срам да каже, че е от Бояна, защото тогава е било село и е изпитвала срам. Казва, че да живееш в апартамент през онези години е било по-добре от къща, защото е имало повече удобства. В къщата, а и не само в тяхната, не са имали тоалетна, баня, течаща вода. В двора е имало тоалетна, една помпа за вода, а ако искаш да се къпеш - на общата баня.

Имали са часове или уроци по военна подготовка. Водили са ги на обучение по стрелба. При зададена команда да легнат на земята за стрелба, казва на едно пълничко момиче му се е цепнало панталона отзад и са се попикали от смях. Било си е забава.
Наблюдавала съм големите в гимназията в събота или неделя беше да тренират маршировка като на манифестация. Не знам това дали им е било забавно, едва ли.

Проверявали са ме на входа на училището, заедно с всички останали, сутрин преди да влезем в училището, дали са ни чисти ръцете, подрязани ноктите, в джобовете да нямаме семки и подобни.
В един момент учех в спортно и сутрин на входа ни проверяваха връхната дреха за наличието на емблемата на училището/клуба. Без емблемата не можеш да влезеш в училището и можеш да пропуснеш деня. Пак там за най-голямо прегрешение беше пропушването. Носеше се слух за някой хванат, но беше като голямо събитие и изключение.

Едната ми баба имаше грамофон. Слушала съм Пепеляшка и подобни приказки на него. Още помня как леко пращеше изпод иглата, може би от праха върху плочата. Беше ми приятно.