eau, еспадрилите не са изобщо соц приумица. В корекома тогава се продаваха истински еспадрили (материята и изработката са от голямо значение), но е истина, че се разпадаха много бързо. Струваха 5 долара обаче.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
не са и сега като гугълнах е пълно с еспадрили, но никой не се прехласва по тях ... : )))
Намерих снимка как е изглеждам прословутия ПетоХ.
личи си влиянието на западното образование и живот на Л.Живкова- модернистичен стил, деконструктивизъм се казваше май
иначе би бил някаква руско-селска история със сърп, чук или някой партизанин, но на финала на комунизма вече е по-различно, самите те усещат накъде духа вятъра,
изпълнението обаче си е типично комунистическо качество,
някак си бих го запазила в този, сегашния му вид на друго място - да плашат децата и бъдещите поколения...
Да ви разнежа още малко 
Кой е ял кебапчета в такава кръчма?
Кой е ял кебапчета в такава кръчма?
Скрит текст: 
И кой е спал на пресекулки заради къдриците?Скрит текст: 
Едно от най-най-любимите ми местаСкрит текст: 
Котьо, таквоз нещо не помня. 
Като казахте бани, се сетих за детския ми неделен ужас. Баба ми всяка неделя ме помъкваше с нея в "Банята". Става въпрос за "гъбата" във Варна. Те живееха на 100 метра от нея. Тръгваше се с един голям сак с дрехи, хавлии и принадлежности. Там се къпеш в едно грамадно тъмно помещение с нещо като вани, чешми и телячки.
На мен ми ставаше лошо от горещината, а и беше пълно с голи лелки, които ги търкаха почти до кръв. Към два часа продължаваше тази СПА процедура, през които два часа ми идваше да умра. После баба ми минаваше по ред през фризьорския салон, козметичния, педикюр и маникюр , а аз чакам и слушам клюки. Накрая се прибирахме по тъмно. Няма да забравя никога прическата на баба ми след всичките тези процедури. Едно високо тупирано нещо имаше на главата си, увито в кърпа, много смешно беше, но тя вървеше по улиците все едно е Клеопатра. 
Единственото хубаво нещо в тези недели беше, че дядо ми ни чакаше в къщи с приготвена маса с купени мешени скари от механа Евксиноград.
Като казахте бани, се сетих за детския ми неделен ужас. Баба ми всяка неделя ме помъкваше с нея в "Банята". Става въпрос за "гъбата" във Варна. Те живееха на 100 метра от нея. Тръгваше се с един голям сак с дрехи, хавлии и принадлежности. Там се къпеш в едно грамадно тъмно помещение с нещо като вани, чешми и телячки.
На мен ми ставаше лошо от горещината, а и беше пълно с голи лелки, които ги търкаха почти до кръв. Към два часа продължаваше тази СПА процедура, през които два часа ми идваше да умра. После баба ми минаваше по ред през фризьорския салон, козметичния, педикюр и маникюр , а аз чакам и слушам клюки. Накрая се прибирахме по тъмно. Няма да забравя никога прическата на баба ми след всичките тези процедури. Едно високо тупирано нещо имаше на главата си, увито в кърпа, много смешно беше, но тя вървеше по улиците все едно е Клеопатра. Единственото хубаво нещо в тези недели беше, че дядо ми ни чакаше в къщи с приготвена маса с купени мешени скари от механа Евксиноград. Това все едно аз съм го писала с тази разлика, че това при мен се случваше събота и не с баба, а с майка. След "баня" обичах да ходя в магазина за играчки на "Ленин".
У нас бяхме с пластмасови ролки, които се варяха във вода.
Аз. Последната снимка е от Варна, морската градина, нали?
На тези ролки защо са им дупките? Помагат ли тези дупки за къдренето?
- дупките са, когато се сушиш със сешоар топлият въздух да циркулира. Тези от снимката са за къси и тънки кичури и правят ситни къдрици; имаше средна големина и доста големи за едри къдрици.
На тези ролки защо са им дупките? Помагат ли тези дупки за къдренето?
В Гъбата имаше и самостоятелни душ-кабини,отпред с някакви пейки.След баня се завиваш с чаршаф в предверието на кабината.
Тази баня не ни беше много близко, затова лично аз я възприемах като лукс, но само в кабините сме ходили. А после- в "Добруджа"- на торта и лимонада. Луксовете на детството ми
Тази баня не ни беше много близко, затова лично аз я възприемах като лукс, но само в кабините сме ходили. А после- в "Добруджа"- на торта и лимонада. Луксовете на детството ми
Препоръчани теми