Не страдай! И игрите с фунийки, които момчетата издухваха от едни тръбички помним.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Не страдай! И игрите с фунийки, които момчетата издухваха от едни тръбички помним.
И цомбене на женки в голямото.
иначе в другата тема ще пишете колко прости да днешните тийнове, пък едно време не било така ....
Тази тема да вземете да я прекръстите на: Парфюми, шампоани, сапуни, налъми и ролки.
И лекият вариант: тръбичка направена от химикалка от 20 ст. и ориз.
Мой приятел загуби едното си око след директно попадание на таква фунийка.
бай Ганьо, това смешно ли трябва да бъде ?!!!?
иначе в другата тема ще пишете колко прости да днешните тийнове, пък едно време не било така ....
По същата логика, трябваше ли да се възмутя на това, което дамата е написала?И понеже не съм ясновидец, не мога да знам, кой, какво ще напише и кога. Ако някой го може, шапка му свалям.
И лекият вариант: тръбичка направена от химикалка от 20 ст. и ориз.
Мой приятел загуби едното си око след директно попадание на таква фунийка.
Мой приятел загуби едното си око след директно попадание на таква фунийка.
Заради тези фунийки замалко да ме прегази камион. Братовчед ми застанал на балкона духа фунийки, аз стоя на отсрещния тротоар и тичам да хвана фунийката в движение. И така докато на сантиметри от мен един камион не наби спирачки, след като аз бях излетяла на платното, за да хвана фунийката. Боят, който изядох после още го помня.
Аз пък нямах цици. опипването на момичетата вече май не съществува, нали така ?
И аз, ама много се кефех на тоя факт, щото ме подминаваха при цомбенето.
В редките случаи, когато някой заблудил се караше наред, изяждаше такива тупаници, че за в бъдеще внимаваше с недоразуменията. 
опипването на момичетата вече май не съществува, нали така ?
Тази тема да вземете да я прекръстите на: Парфюми, шампоани, сапуни, налъми и ролки.
Защо пък само момчетата? И а съм стреляла с фунийки, че и с прашки със скоби...
не знаех, че собствената и чуждата простотия може да е повод за гордост след години ....
Много опасна игра!
На мен любимите игри ми бяха стражари и апаши, ръбчета, ластик, в момента изключих за онази игра, в която чертаехме с тебешир и всеки беше някаква държава.
Момичетата също бяхме "художествени гимнастички", с обръчи, флумастри вместо бухалки.
Ох, и пеехме с дезодоранти, вместо микрофони. Нормално беше да нацелваме гласните на разните му английски песни.
"Ту лей, ту лей"...ох 
Препоръчани теми