Спомени и впечатления за социализма в България

Вярно, както и шофьор на тир.

              Няма какво да казвам! Има хора в темата,които ме познават лично и знаят,че родителите ми бяха работници.Живеех в панелка,но близо до резиденция и може би за това тока не е прекъсван през 80-те и нямам спомен за тъмно.Стара къща си купихме,защото нямахме шанс за нов апартамент,но като младо семейство и с упоритостта на съпруга ми успяхме да се преборим с общината и да закупим къщата 88 г. със заем /вече писах 1% годишна лихва за млади семейства/ и собствениците на къщата харесаха нас.Тогава се класиаш в общината по определени критерии и собственикът на къщата имаше някакво право да откаже ,ако не хареса купувачите.ТЕ така беше - нямаш право сам да си продаваш имотите.До 90-та я ремонтирахме и когато се нанесохме започна дискотеката,в която ние не участвахме. Няма да ви обяснявах какъв рев беше от моя страна ,че ще купуваме стара къща,защото до тогава винаги бях живяла в апартамент и за мен това беше върха.Мъжът ми обаче не отстъпи и след това разбрах предимствата на къщата и двора.Не,че аз се занимавах с него.
               За съжаление не съм била от тези "репресираните" дето са изкарали по Европа с родителите си и след това видях по ТВ-то да плачат,че са нямали избор да останат в БГ ,защото родителите им били изпратени на работа в посолството на Франция например!До колкото  си спомням никой не изпращаха насила по посолствата,ама нали трябваше да се впишат в новата обстановка та се нагледах на простотии по ТВ-то особено в началото ,не,че сега няма такива.

А спомняте ли си колко се чакаше да си купиш кола? Баща ми е чакал цели 13г!!! за кола - от вноската до реалното й вземане.

А колко струваше една лада - колкото тристаен апартамент. 

А вуйчо ми с вноска от 1973 г. така и не дочака кола.

1986г. телевизор Велико Търново - 1500лв. С опашки и записвания в Рум Дружба...

На мен пък ми се губи промяната към днешна дата в тази посока.

Даммм, и аз гледам, че всички се натискат днес да станат магазинери.

А като се каже "у нас не уважават интелектуалеца", това често ми звучи като "завършил съм две висши и работя за по-малко от съседа автомонтьор". Някак проблемът обикновено не е точно извън оплакващия се с все неговия цЕнен интелект, искам да кажа.

И ние така чакахме дълго за телевизор и пак баща ми не взе модела, който искаше. До тогава гледахме един малък черно-бял Юност.
Не знаех, че един телевизор е бил 1500 лева. И то съвсем прост модел. И то при заплата 200-300 лева.
А сега сравнете цените на заплати-телевизори. Всички ли струват 1500 лева?!?

Не е прост модел, от първите български цветни.  Дотогава имаше само руски и то с много връзки. 

То сега техниката си пада, съвсем логично, с бързи темпове. Тъй като морално остарява много бързо. По целия свят има разлика тук между сега и преди 30-40 години. Всъщност нищо друго не се развива толкова бързо, колкото техниката и технологиите. За година един и същ телефон, например, от 2 хлд. лв. може да свали цена с 60% - 70%.

Помня, че се правеха всякакви врътки поради забраната едно семейство да притежава повече от едно жилище. Прехвърляха се влогове и цели жилища на близки по тази причина.

Почивките по морето бяха редовно с карти от ведомствата, в които хората работеха. Често бяха по едни мизерни квартири с хазаи, в които в една стая се тъпчехме цялото семейство от 4 души /днес не си го позволявам това, то остава и когато почивам да сме 4 парчета в една, само, стая/ и няколко семейства - с по едно сервизно помещение /за банята ми беше изключително неприятно да се надбягвам с другите - кой по-рано ще се прибере от плажа/. Храната - в стола с купони. Често пъти ми става смешно, когато някой си "спомни" как "тогава" всеки можел да отиде на море. За мен това си беше мизерия. Но го осъзнах като по-голяма, може би в гимназията. Пак защото "малко дете грижи няма".

Или някой домъкнал от чужбина по неведоми пътища.

Като касетофоните и видеата, които се носеха от чужбина, както и касети /аудио и видео/ на филми и музика.

Помня, когато у нас приеха на работа купища виетнамци и кубинци.По силата на договори с тези соц.-държави ги бяха "внесли" и ги бяха пратили по фабриките, че имаше глад и за работна ръка. Това беше нейде в края на 80-те.
Някои тогава се възползваха да забегнат нелегално в Европа. Един, още го помня, дребосък, избяга в куфар. Т.е. изнесоха го с куфара. Беше ни приятел, но не съм го чувала оттогава.
Виетнамците се занимаваха яко с търговия. От тях се купуваха парцалки, техника и какво ли още не. Ходили сме на гости да ядем ориз.
Кубинците бяха друга бира - те бяха в купона, ходила съм като ученичка на техни сбирки - изнасяше се музиката пред общежитието, в което нашите бяха настанени и се почваха танци и ядене, докато се издържи. Още помня - имах няколко приятелки - едни много яки каки. Ама отвсякъде яки.

Тя техниката пада и цените на колите падат, но тогава беше ненормална работа. В цял свят фраш от коли, ние чакаме с години.

Говоря за цени на техниката. Преди 30-40 години тя бе доста по-скъпа по целия свят, като съотношение цена: заплата. Сега навред е много евтино. Но и доста по-некачествено.
Иначе, че в соц.-страните имаше дефицит на всякакви стоки- това е така. Не случайно опашката беше тогавашната социална мрежа.   Човек с часове си откарваше по такива. Запознаваш се с нови хора, приказваш си. Де някой ще се скара, де ще се сбие с друг, че го прередил - ми купон си беше. Няма да забравя на една опашка за обувки, малка бях, но бях виснала с една приятелка, една жена запищя, че й било станало лошо, да я вкарали били в магазина. Веднага хората в шпалир, като един се развикаха, че като й било станало лошо, по-добре за нея би било да излезе от опашката "на въздух". 
Връзките и изкарването на стоки от склада си бяха основни правила на търговията.