Неграмотни, но с претенцията, че са върхът, само защото са учили по време на по-добрите години и от днешната младеж нищо не става. Което ги прави двойно неграмотни.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Кое не е вярно, по-точно? Имах колеги, влезли рабфак по време на следването си, не ми обяснявай какво им беше нивото на знания и как си вземаха изпитите. И как са влези в РабФак също ракзаваха и дори с гордост. Те наистина се обучаваха 1 учебна година именно в РабФак (работнически факултет) и полагаха изпит, но този изпит нямаше нищо общо като трудност с нормалните кандидат-студентски изпити, а беше елементарен (знам, защото на един рабфакаджия помагах да учи за такъв изпит). И пак имаше скъсани, но голяма част продължаваха заедно с другите студенти и се гърчеха как да си вземат изпитите, кой с връзки, кой по комсомолска линия.
Омразата към времето на социализма, не може да бъде причина да го правим по черен отколкото е бил и да се опитваме да оправдаваме днешната реалността с него /соца/.
ПП Сетих се, за правителството на царя. Там бяха все високообразовани, учили, работили в чужбина. После се оказа, че са толкова умни, колкото и другите - не работели и не учили навън.
Кое не е вярно, по-точно? Имах колеги, влезли рабфак по време на следването си, не ми обяснявай какво им беше нивото на знания и как си вземаха изпитите. И как са влези в РабФак също ракзаваха и дори с гордост. Те наистина се обучаваха 1 учебна година именно в РабФак (работнически факултет) и полагаха изпит, но този изпит нямаше нищо общо като трудност с нормалните кандидат-студентски изпити, а беше елементарен (знам, защото на един рабфакаджия помагах да учи за такъв изпит). И пак имаше скъсани, но голяма част продължаваха заедно с другите студенти и се гърчеха как да си вземат изпитите, кой с връзки, кой по комсомолска линия.
Омразата към времето на социализма, не може да бъде причина да го правим по черен отколкото е бил и да се опитваме да оправдаваме днешната реалността с него /соца/.
ПП Сетих се, за правителството на царя. Там бяха все високообразовани, учили, работили в чужбина. После се оказа, че са толкова умни, колкото и другите - не работели и не учили навън.
И това, което съм наблюдавала, не е това, което ти пишеш. Влезлите рабфак се различаваха много от останалите, дори и от по-слабите колеги, влезли с нормален кандидат-студентски изпит. В голям ВУЗ в София в края на 1980-те. Също и това, че освен в СССР и тук-там из соц. лагера учещи навън нямаше. А сега има десетки хиляди деца из Европа и САЩ. А за високите ключови позиции е достатъчно да погледнеш членовете на Политбюро и на ЦК, за да разбереш кои назначаваха на тях.
Не е въпросът къде е по-добро образованието, а да не се отнема изборът на хората - аз може да искам да уча в България, може и в чужбина, това си е моя преценка, но никой не трябва да ме ограничва административно да уча където и да било. Именно липсата на свободен избор за мен е най-големият грях на соц.-а. Няма общество с абсолютна свобода на избора, но обществата варират в степените на свобода и тоталитарните са тези с най-малко свобода на избора. От там идва и така харесваната орт Абсурдната сигурност - когато някой друг определя вместо теб целия ти живот и не ти дава почти никаква свобода на избора, твоят живот е предопределен, което означава лесно предвидим, което пък означава сигурен.
Аз нищо не мразя и нищо не оправдавам, само си спомням
И това, което съм наблюдавала, не е това, което ти пишеш. Влезлите рабфак се различаваха много от останалите, дори и от по-слабите колеги, влезли с нормален кандидат-студентски изпит. В голям ВУЗ в София в края на 1980-те. Също и това, че освен в СССР и тук там из соц.лагера учещи навън нямаше. А сега има десетки хиляди деца из Европа и САЩ. А за високите ключови позиции е достатъчно да погледнеш членовете на Политбюро и на ЦК, за да разбереш кои назначаваха на тях.
За съжаление, от спомените ти лъха омраза и непоносимост към спомените на другите, ако се окажат различни от твоите.
Не виждам защо трябва веднага да обвиняваш тези с различно мнение и спомени, в лъжа, защото много олекваш.
Смешно е да твърдиш, че щом в Политбюро са ги избирали по партийна линя, то навсякъде в страната и във всички специалности е било същото.
При такива изказвания ан гро, все питам- какви бяха родителите ви, къде работеха и партията ли ги назначи?
Няма да ми отговориш, разбира се, защото е лесно да даваш примери " по принцип и традиция" и с някакви хора.
ПП. За сигурност в сегашното и бъдещето си са се борили хората от столетия, но къде по- емоционално и интересно е да живееш като в руска рулетка.
Скрит текст:
Аз нищо не мразя и нищо не оправдавам, само си спомням И това, което съм наблюдавала, не е това, което ти пишеш. Влезлите рабфак се различаваха много от останалите, дори и от по-слабите колеги, влезли с нормален кандидат-студентски изпит. В голям ВУЗ в София в края на 1980-те. Също и това, че освен в СССР и тук там из соц.лагера учещи навън нямаше. А сега има десетки хиляди деца из Европа и САЩ.
А за високите ключови позиции е достатъчно да погледнеш членовете на Политбюро и на ЦК, за да разбереш кои назначаваха на тях.
За съжаление, от спомените ти лъха омраза и непоносимост към спомените на другите, ако се окажат различни от твоите.Аз нищо не мразя и нищо не оправдавам, само си спомням
И това, което съм наблюдавала, не е това, което ти пишеш. Влезлите рабфак се различаваха много от останалите, дори и от по-слабите колеги, влезли с нормален кандидат-студентски изпит. В голям ВУЗ в София в края на 1980-те. Също и това, че освен в СССР и тук там из соц.лагера учещи навън нямаше. А сега има десетки хиляди деца из Европа и САЩ. А за високите ключови позиции е достатъчно да погледнеш членовете на Политбюро и на ЦК, за да разбереш кои назначаваха на тях.
Не виждам защо трябва веднага да обвиняваш тези с различно мнение и спомени, в лъжа, защото много олекваш.
Смешно е да твърдиш, че щом в Политбюро са ги избирали по партийна линя, то навсякъде в страната и във всички специалности е било същото.
При такива изказвания ан гро, все питам- какви бяха родителите ви, къде работеха и партията ли ги назначи?
Няма да ми отговориш, разбира се, защото е лесно да даваш примери " по принцип и традиция" и с някакви хора.
Защото има спомени, ама има и факти - и невъзможността да учим навън беше факт, който няма нищо общо с нечии спомени, независмо дали са хубави или лоши. Обективна невъзможност, наложена от системата и ограничаваща правото ни на избор. Изпитана от мен и от десетки, да не кажа стотици мои съученици и приятели. Това, че ти си спомняш друго, не го прави истина, да не говорим, че от изнесеното от теб не си имала никакъв допир с потенциално учене в чужбина, за да знаеш. Да не гвоорим, че ти намеси реализацията и по-точно нейната липса като аргумент против казаното от мен. Тоест, ти не спориш по същество дали е имало такава възможност или не, а твърдиш, че аз (presumably) съм нереализирана, затова изнасям тези факти. Което си е чист ad hominem аргумент, който не доказва нищо, а и дори и това няма как да знаеш, защото не ме познаваш и не знаеш нищо за мен. Говоря с общо-достъпни и лесно проверими източници и факти. Личните success stories не ме вълнуват, защото 1) са непроверими и 2) зависят именно от критериите и амбициите на всеки. Които много се различават.
Имало е и тогава учили навън, в западни университети, но не са били много. Имам познат, чиято майка е заминала да учи медицина в Белгия, но не можеше да работи там, защото е подписала документ, че няма да търси работа в Белгия. Това в края на 50те. Тя се жени там и остава домакиня. 5 деца бяха. Той, в средата на 80те, учеше в консерваторията в София със стипендия и живееше в общежитие в Студентски град. Беше научил български в ИЧС. Юлия Кристева е дошла да следва във Франция, но се жени и остава тук. Познавам стотина души, които са успели да дойдат да учат, завършили са, но не са се върнали в България, защото междувременно са се оженили. Идването им е било случайност. В България са учили специалности, непривлекателни за децата на номенклатурата, появила се е стипендия и са я спечелили те. Не можеше човек да кандидатства и замине сам. Учеха в чужбина синовете и дъщерите на хора, които в момента работеха в държавата, а те тогава не бяха много извън посолствата. Свободен избор нямаше.
Рабфак и задочно бяха различни обучения. Студентите, влезли с рабфак бяха всякакви, но повечето имаха трудности с ученето въпреки допълнителната подготовка.
Рабфак и задочно бяха различни обучения. Студентите, влезли с рабфак бяха всякакви, но повечето имаха трудности с ученето въпреки допълнителната подготовка.
Е, то огромна част от неграмотните са завършили по онова време, но интернета разкри голата истина.
Но е вярно, че има хора на моите години, които не могат да се изразят гладко в писмен вид. Просто са хванали 3-4 по литературата в дипломата за средно и оттогава не са отваряли книга, освен меню в някой ресторант
Имало е и тогава учили навън, в западни университети, но не са били много. Имам познат, чиято майка е заминала да учи медицина в Белгия, но не можеше да работи там, защото е подписала документ, че няма да търси работа в Белгия. Това в края на 50те. Тя се жени там и остава домакиня. 5 деца бяха. Той, в средата на 80те, учеше в консерваторията в София със стипендия и живееше в общежитие в Студентски град. Беше научил български в ИЧС. Юлия Кристева е дошла да следва във Франция, но се жени и остава тук. Познавам стотина души, които са успели да дойдат да учат, завършили са, но не са се върнали в България, защото междувременно са се оженили. Идването им е било случайност. В България са учили специалности, непривлекателни за децата на номенклатурата, появила се е стипендия и са я спечелили те. Не можеше човек да кандидатства и замине сам. Учеха в чужбина синовете и дъщерите на хора, които в момента работеха в държавата, а те тогава не бяха много извън посолствата. Свободен избор нямаше.
Рабфак и задочно бяха различни обучения. Студентите, влезли с рабфак бяха всякакви, но повечето имаха трудности с ученето въпреки допълнителната подготовка.
Рабфак и задочно бяха различни обучения. Студентите, влезли с рабфак бяха всякакви, но повечето имаха трудности с ученето въпреки допълнителната подготовка.
. Именно. Говорим за свободен необвързан избор.
Различни бяха, но по мои наблюдения нивото и на двете беше значително по-ниско от това на редовните студенти.
Изпитвам непоносимост към лъжи - още от соц.-а
Защото има спомени, ама има и факти - и невъзможността да учим навън беше факт, който няма нищо общо с нечии спомени, независмо дали са хубави или лоши. Обективна невъзможност, наложена от системата и ограничаваща правото ни на избор. Изпитана от мен и от десетки, да не кажа стотици мои съучнеици и приятели. Това, че ти си спомняш друго, не го прави истина, да не говорим, че от изнесеното от теб не си имала никакъв допир с потенциално учене в чужбина, за да знаеш. Говоря с общо-достъпни и лесно проверими източници и факти. Личните success stories не ме вълнуват, защото 1) са непроверими и 2) зависят именно от критериите и амбициите на всеки. Които много се различават.
Ами, хубаво- само че, към собствените си лъжи изпитваш огромна поносимост, което е забавно.
Невъзможността масово да се учи НА ЗАПАД никой не отрича, само бяха посочени примери, че и такива е имало.
Но, достатъчно кадърните, можеха да следват из целия соц. лагер, стига да знаеха езици, извън алианските западни.
Такава беше действителността- два свята, застанали от двете страни на завесата.
И от там насам, също не течеше керван от студенти- те също имаха изходни визи........
И милион пъти да напишеш как системата ни е ограничавала, нищо ново няма да кажеш, нито ще си прибавиш бонус точка към имиджа на пост- десидент.
"Изнесеното от мен" винаги е личен спомен, не на "десетки и стотици знайни и незнайни".
Всъщност, след като теб не те интересува темата за лични впечатления и спомени, защо не си отвориш една полит- просветна такава и да се разтовариш качествено, без да обливаш всичко и всички с негативизма си?
Други работи каза, ама сега се извърташ. 
Опс, забравих, че нашия капацитет не е като твоя, така че какво си си мислила да напишеш и после написала са две различни неща.
Скрит текст:
Ами, точно тук е уловката- да си мислиш, че строя те е спирал, а не че ти не си искала или ставала за нещо друго.
Като си била последното поколение комсомолци и светът ти дойде в краката, къде отиде, какво учи, което не можеше тогава,какво направи?
Нищо повече от това, което би направила и тогава.
Да, много отидоха където са искали, някои постигнаха каквото са искали, други не, но не са седнали да обвиняват строя за всичко, което не са направили и станали.
И не, никой не казва, че всичко е било много хубаво- просто има хора, които не си падат по силното любене и мразене, затова отчитат плюсовете и минусите.
Ами не не сме в комунизма, колкото и да ви се иска да изглежда така. Най-малкото мога да си тръгна за където си поискам и мога да уча и работя където си поискам. Толкова много възможности има за младите хора днес. На светлинни години са от моите такива а аз бях от последното поколение комсомолци.
Не разбирам как е възможно да се гледа с носталгия назад и да се разправя ,че всичко е било много хубаво.
Ами не беше, да имаше някои не много лоши работи , но общо всичко беше зле.
Не разбирам как е възможно да се гледа с носталгия назад и да се разправя ,че всичко е било много хубаво.
Ами не беше, да имаше някои не много лоши работи , но общо всичко беше зле.
Ами, точно тук е уловката- да си мислиш, че строя те е спирал, а не че ти не си искала или ставала за нещо друго.
Като си била последното поколение комсомолци и светът ти дойде в краката, къде отиде, какво учи, което не можеше тогава,какво направи?
Нищо повече от това, което би направила и тогава.
Да, много отидоха където са искали, някои постигнаха каквото са искали, други не, но не са седнали да обвиняват строя за всичко, което не са направили и станали.
И не, никой не казва, че всичко е било много хубаво- просто има хора, които не си падат по силното любене и мразене, затова отчитат плюсовете и минусите.
Опс, забравих, че нашия капацитет не е като твоя, така че какво си си мислила да напишеш и после написала са две различни неща.
Други работи каза, ама сега се извърташ.
Скрит текст:
Опс, забравих, че нашия капацитет не е като твоя, така че какво си си мислила да напишеш и после написала са две различни неща. Скрит текст:
Ами, точно тук е уловката- да си мислиш, че строя те е спирал, а не че ти не си искала или ставала за нещо друго.
Като си била последното поколение комсомолци и светът ти дойде в краката, къде отиде, какво учи, което не можеше тогава,какво направи?
Нищо повече от това, което би направила и тогава.
Да, много отидоха където са искали, някои постигнаха каквото са искали, други не, но не са седнали да обвиняват строя за всичко, което не са направили и станали.
И не, никой не казва, че всичко е било много хубаво- просто има хора, които не си падат по силното любене и мразене, затова отчитат плюсовете и минусите.
Ами не не сме в комунизма, колкото и да ви се иска да изглежда така. Най-малкото мога да си тръгна за където си поискам и мога да уча и работя където си поискам. Толкова много възможности има за младите хора днес. На светлинни години са от моите такива а аз бях от последното поколение комсомолци.
Не разбирам как е възможно да се гледа с носталгия назад и да се разправя ,че всичко е било много хубаво.
Ами не беше, да имаше някои не много лоши работи , но общо всичко беше зле.
Не разбирам как е възможно да се гледа с носталгия назад и да се разправя ,че всичко е било много хубаво.
Ами не беше, да имаше някои не много лоши работи , но общо всичко беше зле.
Ами, точно тук е уловката- да си мислиш, че строя те е спирал, а не че ти не си искала или ставала за нещо друго.
Като си била последното поколение комсомолци и светът ти дойде в краката, къде отиде, какво учи, което не можеше тогава,какво направи?
Нищо повече от това, което би направила и тогава.
Да, много отидоха където са искали, някои постигнаха каквото са искали, други не, но не са седнали да обвиняват строя за всичко, което не са направили и станали.
И не, никой не казва, че всичко е било много хубаво- просто има хора, които не си падат по силното любене и мразене, затова отчитат плюсовете и минусите.
Да, права си- капацитета ти не е като моя.
Аз докато не разбера и осмисля написаното, не се хвърлям да сипя подигравки, защото не обичам да ставам смешна.
Достатъчно време отделих на Попея, докато се принуди да постне останалата част от написаното, та поне по него да бяга по тъча.
С теб ще си го спестя- единствено ще те посъветвам да попиташ майка, баща и други , къде и какво са работили и дали партията ги пращаше навън?
Да видим ще ти стиска ли да кажеш или и ти като Попея ще кривнеш по тъча......
Скрит текст:
Изпитвам непоносимост към лъжи - още от соц.-а Защото има спомени, ама има и факти - и невъзможността да учим навън беше факт, който няма нищо общо с нечии спомени, независмо дали са хубави или лоши. Обективна невъзможност, наложена от системата и ограничаваща правото ни на избор. Изпитана от мен и от десетки, да не кажа стотици мои съучнеици и приятели. Това, че ти си спомняш друго, не го прави истина, да не говорим, че от изнесеното от теб не си имала никакъв допир с потенциално учене в чужбина, за да знаеш.
Говоря с общо-достъпни и лесно проверими източници и факти. Личните success stories не ме вълнуват, защото 1) са непроверими и 2) зависят именно от критериите и амбициите на всеки. Които много се различават.
Ами, хубаво- само че, към собствените си лъжи изпитваш огромна поносимост, което е забавно.Изпитвам непоносимост към лъжи - още от соц.-а
Защото има спомени, ама има и факти - и невъзможността да учим навън беше факт, който няма нищо общо с нечии спомени, независмо дали са хубави или лоши. Обективна невъзможност, наложена от системата и ограничаваща правото ни на избор. Изпитана от мен и от десетки, да не кажа стотици мои съучнеици и приятели. Това, че ти си спомняш друго, не го прави истина, да не говорим, че от изнесеното от теб не си имала никакъв допир с потенциално учене в чужбина, за да знаеш. Говоря с общо-достъпни и лесно проверими източници и факти. Личните success stories не ме вълнуват, защото 1) са непроверими и 2) зависят именно от критериите и амбициите на всеки. Които много се различават.
Невъзможността масово да се учи НА ЗАПАД никой не отрича, само бяха посочени примери, че и такива е имало.
Но, достатъчно кадърните, можеха да следват из целия соц. лагер, стига да знаеха езици, извън алианските западни.
Такава беше действителността- два свята, застанали от двете страни на завесата.
И от там насам, също не течеше керван от студенти- те също имаха изходни визи........
И милион пъти да напишеш как системата ни е ограничавала, нищо ново няма да кажеш, нито ще си прибавиш бонус точка към имиджа на пост- десидент.
"Изнесеното от мен" винаги е личен спомен, не на "десетки и стотици знайни и незнайни".
Всъщност, след като теб не те интересува темата за лични впечатления и спомени, защо не си отвориш една полит- просветна такава и да се разтовариш качествено, без да обливаш всичко и всички с негативизма си?
Еее, разгеле. Добре, значи разбрахме се, че нямаше свободен избор за масата да учи на запад (на изток не сме го коментирали, защото си беше същото като тук, с тази разлика, че учиш на друг език) Остава да се съгласиш, че сега има, и приключваме с темата
Не, те нямаха изходни визи, защото тяхната система не ги охраняваше строго да не би да излязат и да забравят да се върнат, както нашата - те имаха входни визи у нас, защото нашата система и тях проверяваше и преценяше, не само нас. А техни студенти у нас нямаше, защото 1) нашата система би ги пуснала само при определени ангажименти и условия и 2) нямаха особено желание за това. Младите хора на запад са учили и пътували в рамките на европейското пространство без проблеми.
... никой не трябва да ме ограничва административно да уча където и да било. Именно липсата на свободен избор за мен е най-големият грях на соц.-а. Няма общество с абсолютна свобода на избора, но обществата варират в степените на свобода и тоталитарните са тези с най-малко свобода на избора. От там идва и така харесваната орт Абсурдната сигурност - когато някой друг определя вместо теб целия ти живот и не ти дава почти никаква свобода на избора, твоят живот е предопределен, което означава лесно предвидим, което пък означава сигурен.
Скрит текст:
Мисля, че повечето хора предпочитат да живеят по начин, който им дава сигурност. Днешните времена обаче не дават никаква сигурност, затова е актуално да си амбициозен, да се образоваш непрекъснато /в колкото повече области по добре/, да търсиш своето място и все да не си удовлетворен, защото винаги може и повече. Ти сравняваш днешното време, глобално, с това, което е било през социализма в България. Няма как да се получи, а и спомените ти са само негативни сякаш, нима си била само нещастна!Мислиш ли, че през социализма е било възможно един средностатистически човек да издържа студент в престижен западен университет или изобщо в университет извън соц. лагера? Преди социализма, а и в почти цялото му време, семейството беше приоритет. Важно беше да създадеш такова, поддържаха се близки отношения с родители и изобщо целите бяха в тази посока. Кариера правеха малко хора, а не всеки трети.