- Публикувана: 24 март 2016, 13:25 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2017, 21:16 ч.
За семейния бюджет
Скрит текст: Всичко ме интересува, с изключение на конкретните суми, т.е. точно това, което написаха - че е имало такава тема - не искам да се нищи точно това, което се нищеше там. Кой с колко пари и как живее и да се превръща в мерене. Цифрите ги дадох, за да се ориентирате горе долу за какво говоря, но предпочитам да се говори без суми. Дадох реалните си суми, защото не ми се иска да фантазирам как биха били разпределени при нас, ако бяха 2 пъти по-малко или 2 пъти повече доходите. При два пъти по-малко доходи вероятно нямаше да имаме ипотека и разходи за дома, а щяхме да живеем при свекъри и аз не знам какво точно щеше да е. Или наем, който щеше да е по-нисък леко от ипотеката. При по-високи доходи сигурно щяхме и 1000 за храна да даваме, и две коли да имаме и т.н. Въпросът ми е, че парите харча предимно аз, което искам някак да избегна.
Мъжа ми е на принципа - което изникне днес, се плаща, и така докато свършат парите. По тази логика обаче, аз като си взема заплатата директно ще резервирам почивки и накрая на месеца ще има неплатени неща. Незнам наистина как да го обясня. Той като си вземе парите не плаща първо ипотеката и сметките, парите се поизхарчват така и накрая за нещо няма. Т.е. автоматично плащанията на големите неща остават за мен, а аз не ща! И храната също, и то така ми отива цялата заплата и не остава нищо за мен. Ох, незнам дали се изразих ясно де.Аз честно казано не разбирам въпроса след уточнението 
Семеен бюджет за мен е разпределение на приходите за посрещане на разходите. Колко да струва нещо, особено по-големите покупки е предмет на отделен...хм спор. 
Но явно предимно това те интересува, затова конкретно отговарям.
Семеен бюджет за мен е разпределение на приходите за посрещане на разходите. Колко да струва нещо, особено по-големите покупки е предмет на отделен...хм спор. Но явно предимно това те интересува, затова конкретно отговарям. А как е при вас?
Скрит текст:
Роналд, точно така, общо взето мъжете искат, а жените не, и аз съм с такова впечатление. Аз явно имам нещо като мъжката роля в случая. Виждаме обаче, че има и семейства, в които никой не иска да прави бюджет, така че явно има и доста мъже като моя, които не желаят.
Не питам аз.
Ама ти не си ли си задавала въпроса, след като ти плащаш основните сметки и храната, къде потъват неговите пари?
Малко финансово БЕЗотговорен го описваш.Решението най-вероятно е да се разберете твърдо кой какво плаща от режийните и всеки да си носи отговорността.
У дома аз се занимавам с бюджетирането.За по-големи суми/покупки съгласуваме можем ли, не можем ли да си ги позволим.
Интересното е, че спорове (силно казано, по-скоро уточняващи дискусии
) за пари и харчене сме имали, когато сме имали повече пари.В периоди на свити доходи се разбираме без думи почти.
От първия месец, в който живеем заедно, имаме семеен бюджет. И аз съм финансовият министър. Изцяло и за всичко.
Заплатите ни идват с около 10 дни разлика, но в средата на месеца ММ взима и аванс. Разпределила съм сметките и кредитите според трите дати.
Първо плащам тях, след това останалите пари разпределям според оставащите дни до следващия приход. Понякога успявам да заделя и нещо за почивки или извънредни плащания. Спестявания в банки нямаме.
Големите покупки за дома обичайно се правят с кредит или на изплащане, след като сме обсъдили двамата. Първоначалната селекция на уредите или колата (която карам само аз, тъй като ММ не е шофьор) са също моя грижа. След това той ги преглежда като ОТК, тъй като технически много по-грамотен.
Заплатите ни идват с около 10 дни разлика, но в средата на месеца ММ взима и аванс. Разпределила съм сметките и кредитите според трите дати.
Първо плащам тях, след това останалите пари разпределям според оставащите дни до следващия приход. Понякога успявам да заделя и нещо за почивки или извънредни плащания. Спестявания в банки нямаме.
Големите покупки за дома обичайно се правят с кредит или на изплащане, след като сме обсъдили двамата. Първоначалната селекция на уредите или колата (която карам само аз, тъй като ММ не е шофьор) са също моя грижа. След това той ги преглежда като ОТК, тъй като технически много по-грамотен.
Love! и при нас е така. Когато нямаме се разбираме и с половин дума от какво ще отрежем или как ще стане. Когато имаме, има и спор-глупав, но спор, от типа-розово ли да е, жълто ли да е. 
Кредити (в моя случай лизинг на кола) не чакам дата на падеж, а превеждам веднага с постъпване на пари. Т.е. не чакам да му "дойде времето", а веднага. Така, когато му "дойде времето", то е разплатено, аз съм спокойна, че не съм на кантар. Дори да не са ми останали много пари-платено е важното, ще се свия по-натам. Относно сметките, в ел. банкирането, получаваш нотификация, превеждаш веднага също-не чакаме за нищо да му дойде крайната датата.
Кредити (в моя случай лизинг на кола) не чакам дата на падеж, а превеждам веднага с постъпване на пари. Т.е. не чакам да му "дойде времето", а веднага. Така, когато му "дойде времето", то е разплатено, аз съм спокойна, че не съм на кантар. Дори да не са ми останали много пари-платено е важното, ще се свия по-натам. Относно сметките, в ел. банкирането, получаваш нотификация, превеждаш веднага също-не чакаме за нищо да му дойде крайната датата.
Съпругът ми разпределя бюджета вкъщи.
Перата са:
- сметки (наем, ток, вода, парно, членски вход, телефони, интернет)
- храна (там влизат и козметики и домашни потреби)
- кола (за гориво, поддръжка, данъци и т.н.)
- спестявания (за когато закъсаме)
- инвестиране
- здраве
- пенсия
- образование (за книги и учебници)
- десятък (християни сме и отделяме)
За нас предварителното разпределяне на парите е много важно - дисциплинира ни да не харчим повече, от колкото имаме. Съответно нямаме дългове, с което в днешно време малко хора могат да се похвалят.
Перата са:
- сметки (наем, ток, вода, парно, членски вход, телефони, интернет)
- храна (там влизат и козметики и домашни потреби)
- кола (за гориво, поддръжка, данъци и т.н.)
- спестявания (за когато закъсаме)
- инвестиране
- здраве
- пенсия
- образование (за книги и учебници)
- десятък (християни сме и отделяме)
За нас предварителното разпределяне на парите е много важно - дисциплинира ни да не харчим повече, от колкото имаме. Съответно нямаме дългове, с което в днешно време малко хора могат да се похвалят.
Цитат
Той като си вземе парите не плаща първо ипотеката и сметките, парите се поизхарчват така и накрая за нещо няма. Т.е. автоматично плащанията на големите неща остават за мен, а аз не ща! И храната също, и то така ми отива цялата заплата и не остава нищо за мен. Ох, незнам дали се изразих ясно де.
А как е при вас?
А как е при вас?
Ние и двамата имаме по една ипотека и всеки се грижи за неговата си. Всички сметки аз ги плащам, а той ми дава пари от време на време. Не остава нищо за мен, ама за какво ми е? Не разбирам какво имаш предвид под "за теб".
За разпределението на пари май никога не сме спорили, след един младоженски скандал, който половинката отнесе в разгара на Виденовата зима. Взел някаква /планувана/ сума и гордо и щастливо я наместил - пазарил на сметка продукти, прах за пране, тоалетна хартия, паста за зъби, дори някакво унисекс комплектче - парфюм и дезодорант. Заредил до края на месеца, оставил си пари само за цигари за месеца и за обедни супи за мен. Да, ама нали е расъл в мъжка фамилия, не предвидил ежемесечните хигиенни дамски разходи. Е, наложи се да спре цигарите за месец. 
Моят мъж не иска да плаща сметките. Навреме. Все има някакво изоставане от нещо си.
Аз не искам да ги плащам, защото искам да съм свободна от този ангажимент или поне да е разделен на две.
Кой извършва големите плащания у дома - мъжът или жената? Тука във форума чета - жените. В офиса ми жените дори не знаят колко са сметките, камо ли да ги плащат.... Глезанки ли са колежките или аз много се напъвам.
Аз не искам да ги плащам, защото искам да съм свободна от този ангажимент или поне да е разделен на две.
Кой извършва големите плащания у дома - мъжът или жената? Тука във форума чета - жените. В офиса ми жените дори не знаят колко са сметките, камо ли да ги плащат.... Глезанки ли са колежките или аз много се напъвам.
Парите вкъщи са общи, на семейството са. Всички сметки се плащат по банков път от моя сметка. Всичко става автоматично, така че няма как да пропусна да платя някоя. Сумите са едни и същи всеки месец, само токът варира зима-лято, така че няма изненади.
С останалите пари се пазарува. Обикновено веднъж седмично е големият пазар, когато се купуват хранителни продукти, разни други стоки за домакинството от рода на препарати, сапуни и т.н. Сумите пак са горе-долу в един порядък.
За щастие, когато се налага купуване на дрехи, обувки, не се налага някаква преорганизация, защото парите ни стигат.
За по-големи покупки се съветваме - нужно ли ни е наистина, какви пари можем да отделим. В крайна сметка големите покупки не са всеки ден. Досега веднъж сме си купили кола и веднъж апартамент. По-скъпите и големи ел. уреди, мебели, също не се купуват често. Когато нещо се счупи и трябва да се подмени, обсъждаме какво да купим. Не си падаме по скъпарски изпълнения и обикновено избираме нещо среден клас.
Почивките ги уреждам аз, почти еднолично. В противен случай, няма да отидем никъде.
С останалите пари се пазарува. Обикновено веднъж седмично е големият пазар, когато се купуват хранителни продукти, разни други стоки за домакинството от рода на препарати, сапуни и т.н. Сумите пак са горе-долу в един порядък.
За щастие, когато се налага купуване на дрехи, обувки, не се налага някаква преорганизация, защото парите ни стигат.
За по-големи покупки се съветваме - нужно ли ни е наистина, какви пари можем да отделим. В крайна сметка големите покупки не са всеки ден. Досега веднъж сме си купили кола и веднъж апартамент. По-скъпите и големи ел. уреди, мебели, също не се купуват често. Когато нещо се счупи и трябва да се подмени, обсъждаме какво да купим. Не си падаме по скъпарски изпълнения и обикновено избираме нещо среден клас.
Почивките ги уреждам аз, почти еднолично. В противен случай, няма да отидем никъде.
В анкетата отбелязах, че сме със семеен бюджет, но от няколко месеца го бойкотирам. С него, без него, парите потъват, правя си отчета от моя страна лесно, но от страната на мъжо картинката е размазана и неточна. Държа да уточня, че аз плащам всички сметки, но бюджета ни е общ. Мъжът ми дори не знае колко колко е, после само давам отчет за похарченото 
Имам екселска таблица, някъде от нета си я намерих и я префасонирахме според нашите нужди. На отделни пера са разходите за дом - такси за входа, вода, газ, ток, и-нет и телевизия, котката и кредита; отделно са ежедневните разходи - цигари, покупки, козметика/препарати, дрехи, излизания; децата също са отделно - такса ясла, дрехи, памперси, играчки, забавления, ученически консумативи; последните две пера са за автомобилите (винетки, гориво, ремонти, плащания от административен характер и данъци) и здраве (лекарства, зъболекар, посещения при специалист). Така хубаво ми беше онагледено всичко, ето сега погледнах, до ноември съм била стриктна, после съм му отпуснала края. Просто ми втръсна постоянно да моля мъжото да каже за какво е харчил. Накрая таблицата ми изчисляваше примерно, че трябва да сме с 300лв, пък ние сме на 0
Иначе като разходи, най-много харчим за храна, за режийните и за колите. Все се мъчим да пестим, но и в момента сме с 1 заплата и буквално към 1во число сме издъхнали, та до 10ти се гърчим яко. Иначе спрях цигарите от няколко месеца и финансовото отражение не го усетих
Спестявания нямаме, няма и как да имаме за момента. В общи линии успокоителното си е, че зимата свърши, няма да ги има големите сметки за ток и газ. Всяка година така се успокояваме и никога не успяваме през топлите месеци да заделим някаква сума Лош мениджмънт отвсякъде!
Имам екселска таблица, някъде от нета си я намерих и я префасонирахме според нашите нужди. На отделни пера са разходите за дом - такси за входа, вода, газ, ток, и-нет и телевизия, котката и кредита; отделно са ежедневните разходи - цигари, покупки, козметика/препарати, дрехи, излизания; децата също са отделно - такса ясла, дрехи, памперси, играчки, забавления, ученически консумативи; последните две пера са за автомобилите (винетки, гориво, ремонти, плащания от административен характер и данъци) и здраве (лекарства, зъболекар, посещения при специалист). Така хубаво ми беше онагледено всичко, ето сега погледнах, до ноември съм била стриктна, после съм му отпуснала края. Просто ми втръсна постоянно да моля мъжото да каже за какво е харчил. Накрая таблицата ми изчисляваше примерно, че трябва да сме с 300лв, пък ние сме на 0
Иначе като разходи, най-много харчим за храна, за режийните и за колите. Все се мъчим да пестим, но и в момента сме с 1 заплата и буквално към 1во число сме издъхнали, та до 10ти се гърчим яко. Иначе спрях цигарите от няколко месеца и финансовото отражение не го усетих
Спестявания нямаме, няма и как да имаме за момента. В общи линии успокоителното си е, че зимата свърши, няма да ги има големите сметки за ток и газ. Всяка година така се успокояваме и никога не успяваме през топлите месеци да заделим някаква сума
Лош мениджмънт отвсякъде! Fervor,грабна ме с таблицата си!
Удобно ли ще е да помоля да ми я изпратиш като файл. Разбира се, без данните в нея. Просто работещ екселски вариант.
Скрит текст:
Предварително благодаря!
Нещо пощурях покрай темата и сметнах, че харчим 14 лв на ден за храна.
Всичко плащам аз от общите пари.
Даже напоследък го хващам мъжа ми, че вятър го вее за бюджета. Вземе някой бонус и само си мисли как да го похарчи. Докато аз мисля коя дупка от бюджета да запълня.
Всичко плащам аз от общите пари.
Даже напоследък го хващам мъжа ми, че вятър го вее за бюджета. Вземе някой бонус и само си мисли как да го похарчи. Докато аз мисля коя дупка от бюджета да запълня.
Аз съм главния касиер и в работата, и в къщи.
Свикнала съм да разполагам с пари, да не се съобразявам с другиго.
Скъпия работи ден за ден. Вечер като се прибере ми дава част от изкараното. С останалото си купува цигари и се грижи за средството за производство/такси/.
А за него разходите не са малки, много често има и ремонти, купуване на части. Не питам и не се интересувам колко общо е изкарал през деня, нали е дал.
Сметките ги плащам с интернет банкиране, в магазините също плащам директно с карта. Имам в себе си и малко пари в брой, за всеки случай.
Ако магазин, в който пазарувам няма банков терминал, просто не влизам там. Заеми и ипотеки нямаме. Не ходим по почивки и пътешествия не защото нямаме, просто човека не иска, не е свикнал. Докато дъщерята беше по-малка с нея ходехме на море и на гости при роднини. За него гова е загубено време, трябвало да работи всеки ден.
Авторката, не разбрах какво точно питаш. Според мене трябва да си поговорите с ТМ за финансовите отговорности.
Определи му сума, която да ти дава за сметки, ипотеки и пазаруване. Остави му малко пари за фонд "И аз съм човек".
Също те съветвам щом получиш заплата веднага да отделяш % от нея в друга, неприкосновена сметка. Все пак и ти трябва да имаш пари за себе си.
Свикнала съм да разполагам с пари, да не се съобразявам с другиго.
Скъпия работи ден за ден. Вечер като се прибере ми дава част от изкараното. С останалото си купува цигари и се грижи за средството за производство/такси/.
А за него разходите не са малки, много често има и ремонти, купуване на части. Не питам и не се интересувам колко общо е изкарал през деня, нали е дал.
Сметките ги плащам с интернет банкиране, в магазините също плащам директно с карта. Имам в себе си и малко пари в брой, за всеки случай.
Ако магазин, в който пазарувам няма банков терминал, просто не влизам там. Заеми и ипотеки нямаме. Не ходим по почивки и пътешествия не защото нямаме, просто човека не иска, не е свикнал. Докато дъщерята беше по-малка с нея ходехме на море и на гости при роднини. За него гова е загубено време, трябвало да работи всеки ден.
Авторката, не разбрах какво точно питаш. Според мене трябва да си поговорите с ТМ за финансовите отговорности.
Определи му сума, която да ти дава за сметки, ипотеки и пазаруване. Остави му малко пари за фонд "И аз съм човек".
Също те съветвам щом получиш заплата веднага да отделяш % от нея в друга, неприкосновена сметка. Все пак и ти трябва да имаш пари за себе си.
Бюджет съм си правила още от пубертета, когато започнах първата си работа. Имах доста ограничени финанси, и трябваше някак да сложа приоритетите в ред. Съответно тогава разходните ми пера бяха само няколко (училище, книги, дрехи, летен лагер), но с времето се разрастнаха (сега са над 20).
Когато се запознахме с мъжа ми бюджета ми беше вече стабилна система, подобна на описаното от Fervor, и някак естествено след като заживяхме заедно продължих да го правя, но за двамата общо. И наистина, с общ бюджет и стабилен поглед на движението на парите, успяхме да постигнем доста за тогавашните ни финанси. Имаше период, в който изяви желание той да се занимава с това, но нещо му дойде прекалено "времеемко и сръткаво", и се отказа
В името на добрата организация и ефективното разпределяне на парите, имам дотъп до всичките му доходи и къде какво харчи. Но и той има достъп до моите, за да са честни нещата.
Това не означава, че се контролираме - да си купува каквото си иска, стига да знам къде са отишли парите, и че имаме да си покрием разходите, свободен е да си прави каквото го влече, както и аз. Но пък и двамата сме отговорни в това отношение, не живеем ден за ден, обсъждаме по-големи покупки, иначе сигурно до сега да съм му подпалила кредитната карта
Когато се запознахме с мъжа ми бюджета ми беше вече стабилна система, подобна на описаното от Fervor, и някак естествено след като заживяхме заедно продължих да го правя, но за двамата общо. И наистина, с общ бюджет и стабилен поглед на движението на парите, успяхме да постигнем доста за тогавашните ни финанси. Имаше период, в който изяви желание той да се занимава с това, но нещо му дойде прекалено "времеемко и сръткаво", и се отказа
В името на добрата организация и ефективното разпределяне на парите, имам дотъп до всичките му доходи и къде какво харчи. Но и той има достъп до моите, за да са честни нещата.
Това не означава, че се контролираме - да си купува каквото си иска, стига да знам къде са отишли парите, и че имаме да си покрием разходите, свободен е да си прави каквото го влече, както и аз. Но пък и двамата сме отговорни в това отношение, не живеем ден за ден, обсъждаме по-големи покупки, иначе сигурно до сега да съм му подпалила кредитната карта