как да познаете, че излизате с женен мъж след бързи срещи на clubr

На мен не ми е хрумвало да изчисля колко струва отглеждането на собствените деца, защото не може да се плати на някой, за да ги обича. Има голяма разлика дали детето ще бъде гледано от някой, който го обича или от някой, който го прави за пари. Много грешно е да си мислите, че при гледането може да има качество без количество и че с възпитание един час вечер, каквото и да значи тази глупост, може да наваксаш цял живот пропускано време. Ами, не можеш, но това се разбира, чак когато децата попораснат.
Грижата за поколението е отговорно нещо и е хубаво в нея да участват и мама, и татко, за да не им липсва нищо на децата. Това, че често на хората не им е възможно да отделят време за децата си, не прави правилно или полезно целодневното седене в институция под грижите на учителка и лелка, които често са напълно изтрещели. За училищните занимални дума да не отварям, по-изнервящо нещо от цял ден в училище едва ли може да има, дори 10 часа в офиса не иморяват така, както едно дете се уморява от 10 часа на чина. Просто това не е по-хубавият начин, нищо че е по-масовият.

Кукумицинка, много си ми сладка с тези представи за майчинството.
Никога не съм се фиксирала в пране, готвене или миене на дупе - за мен най-тежката и отговорна част е осъзнаването, че всеки твой жест, дума и действие - формират съзнанието и характера на човечето.
А това си е 24 часова отговорност и стрес.

Колко пък да действат безкористно, като Сърцето върви с гарнитура половината царство? 

Хората са меркантилни - едните гледат какво биха могли да получат,а другите - какво могат да изгубят.
Това е положението.

Това принцове,принцеси ,го няма.Като минеш романтичната и детска фаза,особено жените ходят с лист с отметки и го търсят тоя ''принцоподобен''

В приказките се влюбват в принцове и принцеси, щото са принцове и принцеси, тоест богати и красиви:) никой не си загубва ума по мелничаря, освен ако не е принц под прикритие.

Да не говорим, че до царската дъщеря се докопва някой негодяй като Емеля глупака, който с помощта на щуката успява да изпълни трите царски задачи, или пък Иванушка дурачок, благодарение на вълшебния си кон Сивка Бурка, или пък войникът, който убива бабичката и така става господар на трите грамадни кучета. Въобще в приказките става точно това, което никога не става в живота, пък и са писани за простолюдието, не за принцове и принцеси, нормално е беднякът да прокопса, инак читателят ще е неудовлетворен.
На мен пък кукумицинка не ми е сладка с представите си за майчинството, даже смятам, че има проблем с бременността и майчинството. Начинът, по който пише за бреммените жени и последващото отглеждане на децата, сякаш това е обида за интелекта на жената и ролята й в обществото, ме кара да мисля така. Такова явна непоносимост към бременната и майката не е нормална. Ще видим дали някой хубав ден ше говори за себе си като за заплодена крава и дали ежедневието с детето ще бъде нещо по-различно от бърсане на сополи и бъркане на яхнии. Ако въобще понечи да роди, защото говори като тийнеджърка, която не е излязла от фазата на детемразенето.

То и аз имах такава фаза, но излязох от нея някъде на 24-25, Кукумицинка от години е застинала в една фаза, все чака лошото, страшното и гнусното...то и аз ги чаках, ама накрая си казах- айде стига глезене, let's get this out of the way, да видим кое му е чак толкова страшното.

То не звучи като да я е страх, а като да й под нивото, с някакво пренебрежение, и дори погнуса, говори за бременността и майчинството, все едно има основание да постави себе си по-високо от всяка жена, която е забременяла и родила, просто защото в представите й да си бременна и да имаш дете ти сваля качеството като човек по някаква неясна причина.

Нормално за нашето поколение. Миналите поколения са се борели за материални постижения, набор 82 и нагоре- за лайфстайл и статус, тоест като те погледнат отстрани, да стои куул и да си интересен. Съвсем нормално е като проимаш деца да не хабиш енергия за това как те виждат хората и дали трупаш лайфстайл точки, съответно за страничния наблюдател ставаш разпасана не-личност, докато той ехей- на гребена на вълната, стегнат, работещ, наострен...и представа си няма, че кара с голяма скорост в грешна посока.

То и онези с разчетите не слагат цената на нематериалното в раздутите сметки. Децата се нуждаят от контакт със свои връстници. В този смисъл детските градини са даже полезни. Убедена съм, че например детето на Еовин няма да е по-невъзпитано и необичано от детето на някоя, която се е "жертвала" да го гледа вкъщи, докато тръгне на училище, че и след това, затъпяваща и умираща от досада заради еднообразното ежедневие. Няколко часа вечер концентрирано внимание към децата и от двамата родители може да са много по-полезни и възпитателни, отколкото нонстоп да ти е залепено за полата и да не му обръщаш пълно внимание в нито един момент, защото по цял ден е с теб.  Всъщност  жените, които го правят това, при деца без сериозни хронични заболявания, изискващи подобна грижа, го правят основно заради себе си - толкова не им се работи, че предпочитат дете да гледат, нищо, че детето може да е оставено почти на самотек, но в тяхно физическо присъствие (което невинаги означава, че има и духовно такова).

В утопията на Кукумицинка всяка жена работи нещо, дето хем е разнообразно, хем не е стресово: вечер е готова да дава 100% внимание с часове (всички знаем, че 100% внимание не може да се даде за повече от 5 - 20 мин. и то за важни неща). А детенцето й е ангел, което във вечерните часове не се разтапя в радиоактивна локва от кофти настроение и предизвикателно поведение.

Не че на жените не им се работи: не им се съчетава майчинство с работа. Това е друго нещо. И не защото ни мързи да работим, а защото често се вижда, че от това страда детето. Говоря най-вече за ранната възраст, след това на всяко дете над 10 му е гот майка му да не му кръжи над главата.

Напротив, нямам подобна утопия - ако имах, вероятно щях да имам дете.

Говоря точно за жени, на които не им се работи. Ама наистина не им се работи. Всъщност нищо не им се прави, но все пак предпочитат да стоят вкъщи и да гледат деца и да домакинстват, без да се престарават (обикновено децата и домът им са по-неглижирани, отколкото на хора, които съчетават майчинството с работата, че и на детска градина си ги пращат децата, нищо че уж се жертват в името на семейството, което все пак е добре за децата). Иначе трудно е съчетаването на работа и поемане изцяло на домакинството и гледането на дете от един човек, да, когато децата са на 2-3 години, но до 10 години е абсурдно и утопично да си мислиш, че е по-добре детето да е по цял ден с майката, а като минат тия 10 години майката ще стане ценен кадър за работодателите и воала - 10 години дупка в СВ-то не са ѝ попречили хич, детето ѝ е супергледано, а тя живее активно и разнообразно. Не става тази работа.

Нямам някакви научни доказателства, но поне сред моите познати, тези, които са били прекалено оставени на самотек, и тези, при които майката не работи или не е работила доста дълъг период, посвещавайки се и набивайки им в главата как се е жертвала, имат определени проблеми със социализацията и себереализацията. Всички знаем за вредата при тези, които са изпуснати от малки, но тези вторите са по-разглезени, мекушави, свикнали всичко да им бъде прощавано, несамостоятелни и поне сред моите познати сред тях се срещат видимо повече случаи на пристрастяване към наркотици и алкохол, отколкото при средностатистическите гледани от умерено работещи родители, обръщащи нормално внимание на децата си.

Връзката майка - дете е сложно нещо. Но колкото и клиширано да звучи - за всяко дете е най-добре да има щастлива майка . Ако на майката й се работи и това я прави щастлива , аз съм ЗА , ако я ощастливява домакинстването вкъщи - пак съм ЗА . Хората не си дават сметка , че от бременността , кърменето и будуването жената се изхабява , после продължава да се изхабява заради детето или децата си, заради стресовите ситуации , които предизвиква родителството. Много уместно сравнение с професия пожарникар. Давам личен пример , защото най-добре ще се разбере какво имам предвид. Когато ходя на работа се чувствам удовлетворена и в добро настроение - това рефлектира положително върху детето. Когато си стоях у дома заради кърмене , се депресирах ужасно , бях нервна , детето го усещаше , усещах дори омраза към нея . Та за мен е най - добре да си ходя на работа и да съм весела и радостна с детето си вместо мрачна и депресирана. Аз затова и не искам второ , не ми се повтаря този сценарий . Та качественото прекарано време с детето е по - добрия вариант според мен . Знам, че има хора обратни на мен - обичат да си седят вкъщи и да си гледат децата. Аз хем имам помощ (и то голяма) от мъжа си и бабите се включват , и пак не ми харесва идеята да стоя година-две вкъщи.  

Най-гот щеше да е ако има начин детето между 6 мес. и 6 години да се отглежда някъде, докато стане човек. Кой философ беше казал, че малките деца трябва да се гледат от глупави и мили стари жени...

Щото в ранните години общо взето е само забърсване и справяне с разливания и разсипвания, не може да се каже, че е кой знае какво възпитание. До 3г. и Монтесори не ги смята много за хора...

Да бе, жената се изхабявала от стоенето вкъщи, ама не се изхабява от ставането рано и нещотото от-до, с което трябва да се съобразява. Голяма  веселост е да ходиш на работа и да се съобразяваш с хора, които нито си родил, нито си им се клел във вярност.  На мен единстевия ми плюс от ходенето на работа е, че започнах да се лакирам, което е добра терапия на гризането на нокти, другите плюсове - дрън-дрън разнообразие, дрън-дрън,  общуване с хора - бързо ме отегчават и общо взето  си хабя времето., а когато  се осъзная, че си губя времето е много по-вероятно да се депресирам. Та хората са различни , различни са и "депресивните" състояния, които могат да си позволят, както и е различно обобщението за "качество" когато се общува с някой, хеле пък, когато този няксой е  детето Ни