Сирен, не знам защо, не те познавам, но имам чувството, че си си опекла работата. Незнам защо така го чувствам, ама си мисля, че вторият ти мъж яко го командориш. Затова и толкова си го тествала, че да не сбъркаш като първият път. Ако съм права може наистина да си работиш спокойно като фриилансър. Той ще бачка, ти ще го контролираш, две деца си му родила, длъжен ти е.
- Публикувана: 28 март 2016, 08:23 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2017, 09:05 ч.
как да познаете, че излизате с женен мъж след бързи срещи на clubr
... по-скоро ми беше интересно защо госпо'иците държат да са толкова лоши пророци. В моя случай като че ли биха се изкефили максимално, ако съм от напуснатите, само че вероятността да стане клони към нулата.
Точно и аз мислех това да напиша.
Аз не претендирам, че моделът ми е единственият правилен. Обаче претендирам, че е сред правилните модели, а не сред различните форми на лудост човешка.
По-скоро младите мацки са в тая фаза, в която да си "млада, динамична и удивителна" е единствения правилен път в живота, а всички останали са тъпи, кравести, безперспективни и нещастни. Нормално, и аз съм била в такава фаза.
По-скоро младите мацки са в тая фаза, в която да си "млада, динамична и удивителна" е единствения правилен път в живота, а всички останали са тъпи, кравести, безперспективни и нещастни. Нормално, и аз съм била в такава фаза.
"Динамична" и "удивителна" би могла да си ги самозалепи само някоя посредствена кифла, прочела малко Букай и Коелю.
Не мисля, че нормален човек би се радвал, ако те зарежат с три деца, Мамаситке, или бякоя от другите майки тук. Аз лично не бих, въпреки че изглеждам голяма злобарка в очите на доста съфорумки
Но постоянните ти форумни съчинения, сякаш въртиш целия свят на малкия си пръст, са ми точно в стил "аз съм удивителна, успешна и динамична".
Не мисля, че нормален човек би се радвал, ако те зарежат с три деца, Мамаситке, или бякоя от другите майки тук. Аз лично не бих, въпреки че изглеждам голяма злобарка в очите на доста съфорумки
Но постоянните ти форумни съчинения, сякаш въртиш целия свят на малкия си пръст, са ми точно в стил "аз съм удивителна, успешна и динамична".
Ами то целта в крайна сметка наистина е да си удивителен, не посредствен. Само че е смешно да си в най-сладката фаза "ранно лято" и да си мислиш, че тя съдържа ключа към целия живот. Или да се опитваш да удължиш тая фаза, както примерно Кукумицинка, която от една страна е нещо като момиче, от друга по-скоро клони към моята възрастова група на "лелките".
Моля ти се, за моето поколение всичко преди 30 е "юноша бледен" и "още ми е рано". Щом не си с деца, броиш се едва ли не за младеж, защото поне на вид и на активности го докарваш младежки.
Иначе човек не може да излъже при подбора на думи, защото използват именно "мен да ме зарежат", не "аз да реша да напусна", някой не дай си Боже да почине, а именно за зарязване се говори. Явно се смята, че в моята ситуация има вероятност за това.
Може да минем на темата "по какво се познава, че мъжът е от зарязващите".
Иначе човек не може да излъже при подбора на думи, защото използват именно "мен да ме зарежат", не "аз да реша да напусна", някой не дай си Боже да почине, а именно за зарязване се говори. Явно се смята, че в моята ситуация има вероятност за това.
Може да минем на темата "по какво се познава, че мъжът е от зарязващите".
А за училищните години при малките- това е чак след доста време, дотогава имам начини да си наглася работата. Може пък да работя за Кукумицинка като фрилансър, дори тя потвърди, че може да се постигне прилично заплащане.
Всъщност не мисля, че ще можеш - подобно заплащане се постига с работа повече от 8 часа на ден и повече от 5 дни седмично. Освен това си хаотична и прекалено разчиташ на пълнежа, на броя думи. Истината е, че почти не се търсят статии с размер 3000 думи, това е обем към 6 страници. Как се чете подобна статия на телефона например? Все за писането говориш, но в днешно време повече се набляга на инфографики, диаграми и пр. В една специализирана статия трябва да събереш данни и да ги интерпретираш, като покажеш сегашното състояние или бъдещите тенденции, а не да разтягаш локуми. Ако не си някакво известно име, никой няма да се интересува какво мислиш конкретно ти, набляга се на безпристрастния поглед.
Никой не може да работи повече от 8 часа на ден и да върши смислени неща. Или може да го прави, но само краткосрочно. Номерът е да не попадаш в тоя капан- нормалните пари да идват само срещу ненормално натоварване.
Куку, аз милиона глупави думи съм си го изписала отдавна, и да искам, не мога да разтягам локуми на обща тематика. Мисля, че няма нужда да ми преподаваш А-то и Б-то на писането на статии. Да не мислиш, че ги пиша така, както пиша във форума?
Доколкото знам, понякога има поръчки и за ghost writing на цели книги, така че не е само статии и графики (да, аз живея в пещера с гръб към изхода и не съм забелязала как се е променил нетът в последните 3-4 години и кое е вървежно към момента...а ако съм изпуснала нещо, The Oatmeal има полугодни публикации State of the Web).
Куку, аз милиона глупави думи съм си го изписала отдавна, и да искам, не мога да разтягам локуми на обща тематика. Мисля, че няма нужда да ми преподаваш А-то и Б-то на писането на статии. Да не мислиш, че ги пиша така, както пиша във форума?
Доколкото знам, понякога има поръчки и за ghost writing на цели книги, така че не е само статии и графики (да, аз живея в пещера с гръб към изхода и не съм забелязала как се е променил нетът в последните 3-4 години и кое е вървежно към момента...а ако съм изпуснала нещо, The Oatmeal има полугодни публикации State of the Web).
Куку, аз милиона глупави думи съм си го изписала отдавна, и да искам, не мога да разтягам локуми на обща тематика.
С оглед на публикациите ти тук, които са основно локуми.
Понякога пиша дълго, защото нямам време да пиша кратко.
Всъщност така е. Понякога се налага да отделиш време, наполовина на времето, необходимо за написването на статия, за да я съкратиш.
За гоустрайтинга не съм в течение, освен от обща култура, но ми се струва, че си прекалено егоцентрична, за да бъдеш нечий литературен негър. Там се налага да пишеш в същия стил като звездата, а обикновено се работи с различни звезди.
п.п. Аз лично не мога да прогнозирам дали даден мъж ще зареже дадена жена или обратното. Ако можеше, вероятно хората нямаше да правят семейства с хора, които ще ги зарежат или пък ще се разделят по взаимно съгласие. Иначе, ако знаеш, че преди това, че е зарязал 1-2-3 жени, след като им е направил деца, естествено е да предположиш, че и теб ще зареже, а няма да си изключение.
Е стига ся де, все пак професионално се занимавам с писане, няма нужда да ми показваш къде е кранчето за топлата вода. А и съм прекарала години именно в писане и съкращаване на статии.
А на обвиненията, че пиша с пълнеж: ами пренапишете ми един параграф, като махнете излишните според вас думи.
За незабелязалите: може да престанете да четете след първия абзац. Затова си разделям постингите, всеки параграф си има тема, който се интересува- чете, който не- може да спре по всяко време.
Между другото, статия от 3000 думи е сравнително кратка, днес прочетох без проблеми една, която е 6000 думи. Достатъчно е, за да се усети и атмосфера, не просто да е поредното наливане на информация- да седнеш, да потънеш в четене, да се позамислиш.
И още една малка тайна: успешните писачи на статии или други кратки или дълги форми няма тепърва да седнат да събират парченцата, все едно пишат домашно за пети клас. Те имат теза, която знаят как да подкрепят с референции; не е да се втурнат да събират информация с очакване, че ще се събере някаква смислена и реална картинка. Тайната е, че писателят не описва реалността, а я създава, колкото и да говорим за обективност. Няма такова нещо. Дори и идеята, че си безпристрастен и се стремиш към такъв текст вече ти е оцветила мисленето и преценката.
А на обвиненията, че пиша с пълнеж: ами пренапишете ми един параграф, като махнете излишните според вас думи.
За незабелязалите: може да престанете да четете след първия абзац. Затова си разделям постингите, всеки параграф си има тема, който се интересува- чете, който не- може да спре по всяко време.
Между другото, статия от 3000 думи е сравнително кратка, днес прочетох без проблеми една, която е 6000 думи. Достатъчно е, за да се усети и атмосфера, не просто да е поредното наливане на информация- да седнеш, да потънеш в четене, да се позамислиш.
И още една малка тайна: успешните писачи на статии или други кратки или дълги форми няма тепърва да седнат да събират парченцата, все едно пишат домашно за пети клас. Те имат теза, която знаят как да подкрепят с референции; не е да се втурнат да събират информация с очакване, че ще се събере някаква смислена и реална картинка. Тайната е, че писателят не описва реалността, а я създава, колкото и да говорим за обективност. Няма такова нещо. Дори и идеята, че си безпристрастен и се стремиш към такъв текст вече ти е оцветила мисленето и преценката.
Чакам да се стигне до старческият дом
И след него... до два метра под земята.
