Публикувана: 29 март 2016, 09:26 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2018, 12:54 ч.

Депресия, живот, семейство, страх Помощ!

19 666
93
1

# 60 4 апр. 2016, 19:16 ч.

Мнения: 2 222

Аз никога не съм работила по специалността си (филолог). В работата търся 2 неща - пари и гъвкаво работно време. Никога не мога дори за секунда да си представя, че работа може да ми е по-важна от здравето. Ако авторката усеща, че работата е това, което я съсипва - честно, майната й на работата. Жената и децата й са по-важни, да мислят как да се оправят без тази работа.

Аз съм градила сама нов бизнес след труден развод, та не е като да не знам колко е важна работата. Бях сама - нямаше кой да мисли дали съм права, да ме посъветва, да е съпричастен. Нито съпруг, нито родители - моите живеят далеч и не помагат. А авторката има до себе си мъжа си - това е незаменимо. Не може да те съсипва работа Crossing Arms

# 61 4 апр. 2016, 22:40 ч.

Мнения: 693

Това прилича на тежък burn out. Трябва ти почивка , дълга, месеци, докато се възстановиш. Как са болничните при вас? В твоето състояние, тук където живея, получават месеци болнични, та допи до 2 години може да изкарат в седне в къщи. Следва постепенно връщане на работа с по-малко работни часове . Ако работата е била много неприемлива, може и друго работно място. Ти с постоянен договор ли си или с временен?

# 62 5 апр. 2016, 17:52 ч.

Мнения: 402

Цитат на: bbm в пн, 04 апр 2016, 07:35

Ето сега....един месец не съм работила.....беше сериозна последната му криза.....бях задълбала много надолу В дупката....утре съм на работа...... физически ми става лошо......цял ден.... 8ч да се занимавам с безсмислици.... и да се прибера чак в 6 вечерта....преуморена.....
Незнам просто какво да правя.....толкова ни се иска да си бъда отново аз.....да гледам на живота по същия начин да се радвам на всичко около мен......

Консултирала ли си се с друг психиатър?Знам, че АД имат някой странични ефекти, но чак да ти е лошо и да се чувстваш толкова зле след приемането им една година, нещо....не ми харесва тази работа.Вземи и второ мнение.Ползвай болнични по-дълго както те посъветваха, ако е възможно и не бързай да си сменяш работата.Когато се стабилизираш и си добре-тогава.

Моя позната смени психиатърът си след няколко годишно лечение на пост травматичен стрес с АД и за нула време се върна на работа, но беше много по-добре.

# 63 6 апр. 2016, 08:52 ч.

Торонто/София
Мнения: 251

Момичета....благодаря за споделеното.... след консултация онзи ден започвам намаляване на АД....мисля че почти година със всички странични ефекти му стигат.....надявам се че до месец два ще му се изчисти организма...
Иначе ще продължа с терапия и се надявам че ще е достатъчна за да преодолея това състояние

За работата.....за момента ще остана там.....една година прекарах в болничен и засега не е възможно да отсъствам повече.....иначе рискувам да остана бе работа.....знам че имам нужда от промяна и това ще е следващата стъпка....

Последните няколко дена се старая да се радвам повече на ММ и децата.....мисля че им а разлика....

Силния ми страх от смъртта и от загуба все още ме парализира на моменти.....мисълта колко е преходно всичко....как остарявам толкова бързо......

Борите ли се с такива мисли? Как ги преодолявате?

# 64 6 апр. 2016, 08:58 ч.

Мнения: 30 802

Тия мисли са съвсем нормални за повечето хора. Даже бих казала- необходими.

Не се преодляват с комфорт и заглушаване. Преодоляват се, като "пробиеш" една специфична бариера и животът ти придобие ново измерение. Трудно е да се обясни, но при повечето хора именно отчаянието и страха им помагат да пробият бариерата.

Но сега се оправи с битовата част, тая част с разбирането и осъзнаването ще дойде, когато трябва.

# 65 6 апр. 2016, 11:14 ч.

Мнения: X

Аз си мисля понякога, че вече съм на 37, а онзиден сякаш бях на 18, да. Всеки има такива мисли. Моите са по-скоро в посока, че искам още неща да направя с живота си, а някак не виждам как в момента, а не толкова, че животът ми минава бързо или нещо такова. По-скоро, че животът си върви, а аз не съм си постигнала целта /едната/. При мен това е водещото, но и то води до същата парализа и чувство за безпомощност, като при теб, въпреки, че източникът на недоволството е друг.
Пак ти казвам, за да се стигне до такива мисли, има нещо, което е работело и преди, и просто операцията е била някакъв отключващ фактор. Та това са си натрапливи мисли.....

Да се включи някой, който е преодолял натрапливи мисли, аз засега не съм от тези. Grinning

# 66 6 апр. 2016, 11:39 ч.

София
Мнения: 24 839

Де да знам- може би, просто трябва да сме благодарни, че сме живи и здрави, и децата ни също.
Да се радваме на тях и на всеки един нов ден, и да го живеем този живот, не да гоним непрекъснато някакви цели, като че ще векуваме на тая земя.

# 67 6 апр. 2016, 11:44 ч.

Мнения: 30 802

Тъжно е, че няма време за всичко- но така са устроени нещата. За да се справим, важно е как правим нещата, които правим- а не какво правим. Важно е какви сме.

# 68 7 апр. 2016, 07:22 ч.

Мнения: 402

Цитат на: bbm в ср, 06 апр 2016, 08:52

Борите ли се с такива мисли? Как ги преодолявате?

Чета всеки път един текст, който винаги ми припомня, че страхът е само в моята глава, но последствията са унищожителни.Ще го напиша тук.

"Не бива да се страхувам.Страхът погубва разума.Страхът е онази ниска смърт, която носи пълно унищожение.Аз ще се изправя с лице срещу моя страх.Ще му позволя да мине по мен и през мен.А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му.Там, от където е минал страхът, няма да е останало нищо.Ще остана един ствено АЗ."

Дюн.Frank Herbert

Ще се подобриш, бъди сигурна.Вместо да се теглиш за косата, като барон Мюнхаузен си представяй, че се изкачваш по стълба.Бавно, но сигурно, там към светлината.И това ми помага.Мракът остана там някъде, далеч зад мен.Посоката на всичко е напред, не назад, нали?

# 69 7 апр. 2016, 07:42 ч.

Мнения: 402

Цитат на: Нощна птица в ср, 06 апр 2016, 11:14

Да се включи някой, който е преодолял натрапливи мисли, аз засега не съм от тези. Grinning

Спирам да мисля по един начин.Оставям мислите да щъкат в главата ми, но започвам да ги наблюдавам от къде идват и на къде отиват.Не влизам в самите тях, а ги наблюдавам, разбираш ме.Изненадващо задавам един въпрос."От къде ще дойде следващата мисъл?"И.... настъпва тишина.Представи си, как ги дебнеш като котка мишката.Друг практичен начин е да се съсредоточиш върху ръката си или някакъв обект.Наблюдавай съсредоточено всяка жилка или контур, без да ги мислиш.Само го отчитай.И отново настъпва....тишина.

Няма да плагиатствам. Simple Smile

Това е от една книжка, вид практически наръчник.Аз съм си я кръстила-спокойствие.Притеснявам се да я кача тук, защото последвствията могат да бъдат отлитане към квантово синхронизиране, а това е нещо което лично за мен води отвъд здравия разум.

# 70 8 апр. 2016, 23:02 ч.

Мнения: 1

Давам си сметка, че мнението ми може да прозвучи крайно, но такова беше и състоянието ми...

Бях отчаян, представях си 10-ки начини за самоубийство....Не вярвах, че има някакъв изход дори и за ден...

Слава Богу, приятелката ми намери телефона на д-р Йорданова. Тел. 0887 70 54 64. Тази жена ми спаси живота!!!!!

Имам стаж 10 години в ТОП ИТ фирми в София. Бях стигнал до момента, в който пиех алкохол по 3 пъти на нощ, за да заспя, бях в отчайващо състояние.

За една година се отделих от работа, започнах да пия антидепресанти. Разбрах, че парите не са всичко, и без здраве си загубен...

Днес продължавам да ги пия, не употребявам алкохол, мислите за самоубийство изчезнаха, на нова работа съм, в по-малка компания. Чувствам се относително добре...

Хора, не се лутайте повече, телефона на докторката съм го оставил...Успех на всички, които са в нужда.

П.С. Естествено, че ще остана анонимен, никой не иска да е публично достояние в такъв момент.

# 71 8 апр. 2016, 23:10 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: pesho111 в пт, 08 апр 2016, 23:02

Хора, не се лутайте повече, телефона на докторката съм го оставил...Успех на всички, които са в нужда.

П.С. Естествено, че ще остана анонимен, никой не иска да е публично достояние в такъв момент.

Анонимний Пешо, жалко за докторката- специалистка, която се рекламира толкова дървено под прозрачно прикритие.

# 72 9 апр. 2016, 09:25 ч.

Мнения: 402

Цитат на: pesho111 в пт, 08 апр 2016, 23:02

....Хора, не се лутайте повече,....

Ние не се лутаме, а си говорим.Тихо, кротко и спокойно.

За здравето всеки ще се съгласи с теб.На първо място стои то, следвано от благосъстоянието, почтения живот и дълголетието.В случая на авторката се опитваме да съчетаем здраве с благосъстояние. Peace

# 73 9 апр. 2016, 22:48 ч.

Торонто/София
Мнения: 251

Ех момичета.....съвсем я овапцах...... днес ми е много зле.... паника треперещи ръце...крака... цяло тяло....тревога не мога да мисля..... днес е 4ти ден на намалени АД..... знам че никой не може да ми помогне....ама...

# 74 9 апр. 2016, 23:07 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: bbm в сб, 09 апр 2016, 22:48

Ти можеш да си помогнеш!
Погледни се в огледалото- млада си, хубава си, всичко си имаш.
Вчера вече е минало и не може да се върне.
Утре още не е дошло- никой не знае какво ще бъде.
Имаш този миг, успокой се, прегърни си мъжа и не спирай да си повтаряш, че си щастлива.
Защото ти си- всички сте здрави и прави, какво повече от това?.
Всеки момент, в който чувстваш че потъваш, повтаряй като мантра " Аз съм щастлива, децата ми са здрави, мъжът ми е здрав, аз съм щастлива".
Нищо, че не вярваш сега да има резултат, нищо че не се чувстваш така.
Повтаряй, непрекъснато, дори без мисъл- просто да ангажираш мозъка си, да не се задълбава в тревогата и паниката.
Трябва воля, за да го правиш, но упорстваш ли, ще се почувстваш по друг начин.

Препоръчани теми

На море в Турция - тема 57

🐑 ''Фермата 7: Време за пробуждане'' - тема 8 (24.10 - 31.10) 🐄

На море в Турция - тема 65

Хормонален пътеводител

Причина:

Причина: