Депресия, живот, семейство, страх Помощ!

Като нищо организма ми е изключил след тези 2години стрес.....мисля си че най му се иска да се оправя.... да няма лекарства.... да се опитаме за още едно дете...и след това напълно да сменям работата.... за сега много съм намалила темпото и дано това помогне също.....
Стискам зъби и ще се дърпам повече за косата явно....дано се измъкна от дупката
Благодаря ви че пишете и споделяте.... няма един приятел с когото да поговоря
Siren той ниагарския не е особено релаксиращ но се ядва за един уикенд

Напълно съм съгласна че всичко това пряко го касае.... много пъти сме разговаряли за това как да променим нещата..той наистина е много угрижен и много се притеснява за мен.....лошото е че нито един от двамата няма представа как да променим живота си.....
Dana мен кредита за къщата...който вече е почти накрая никога не ме е притеснявал особено...поне знам че още 3-4 години и къщата си е наша....не беше лесно да се справим през годините но вече сме почти на финала
За работата...след всичко което стана.....не дължа никаква лоялност на работодател.... ще гледам мене си и това е....но факт е че първо трябва да се стабилизирам напълно преди  да мисля за местене....

Искам да си попитам.....чувстате ли се доволни от живота.....живеете ли без задръжки без да съжалявате за това или онова....знаете ли че сте на правилния път.....страх ли си е......от това колко бързо минава всичко.....мислите ли за това за колко кратко всъщност сме тук.....не мисля че ме е страх да остарея....като че ли най много при с то не мога да осъзная как един ден просто няма да ме има......всичко това което знам мога мисля преживявам просто...спира
Много ама много ме е страх да остана сама.....баба ми вече 40г е вдовица, майка ми 13.....са но при мисълта че това може да се случи и на мен и.........
Не знам защо всички тези страхове с такава сила превзеха и направо унищожиха съзнанието ми.....
А как са но ми се иска да ми е леко на душата.....да се усмихна да се радвам на всички и всичко около мен....да спя спокойно да очаквам с нетърпение слвдващия ден....бъдещето.....
Радвам се че споделяте.....

Искам свобода време енергия сила да гледам деца как растат....да прекарвам повече време с любимия мъж.... да мога да чета да дишам да се разходя да изпия едно кафе без бързане без задачи просто да усетя живота...
Това ме плаши.....че незнам как да постигна това.....чувствам се като в капан.....все едно ме така затвор до пенсия....а тогава ще се огледам живота минал....и няма връщане назад.....
Как се преодолява това? Успял ли е някой да на на ли темпото да прави това което искам без задръжки без угризение без страх.....
Незнам.... може ни аз греша.....

Всичко това изживявам от 6 месеца, абсолютно същото А съм на 30 г. Започнах антидепресанти, но вече нямам надежда, че ще се наслаждавам на живота както преди А толкова обичам живота,децата си,, мъжа си..И аз исках трето дете..И точно защото знаех че живота е много кратък се наслаждавах на всеки миг, а сега само се обвинявам за някои неща и не мога да си простя. В един момент и аз се изплаших, че няма да ме има, че може нещо да се случи с децата ми или мъжа ми и оттогава не съм същата Не мога да се радвам на нищо, не помня откога не съм спала, имам чувството, че всеки момент
ще умра..

Absurt благодаря за топлите дума....ММ знае за всичко.....няма несподелени неща между нас.....просто в град като нашия просто няма как да се издържане са но с неговата заплата..... затова и се чувствам като в капан.....знам какво искам но не мога да го постигна.... или поне незнам как......това е трудното....

Ето сега....един месец не съм работила.....беше сериозна последната му криза.....бях задълбала много надолу В дупката....утре съм на работа...... физически ми става лошо......цял ден.... 8ч да се занимавам с безсмислици.... и да се прибера чак в 6 вечерта....преуморена.....
Незнам просто какво да правя.....толкова ни се иска да си бъда отново аз.....да гледам на живота по същия начин да се радвам на всичко около мен......

При тези цени тук, единият трябва да има доста високи доходи,  за да могат да си позволят без финансови сътресения смяна на работа или минаване на почасова работа.

Продавачка на 4 часа въобще не е опция тук.

Имах предвид мм да си смени работата ако може за нещо по-доборо платено и когато това стане тя да се преквалифицира или сменя нейната, но с една стабилна подкрепа. Другото е ясно.

Пак може да се downshift-не. Аз направих нещо подобно след второто дете, ти самата, Софи, ако не бъркам, си взела решение в такава посока.
Средната земя трябва да се търси. Също и да си дадем сметка, че сме жени, а не товарни магарета, и да си даваме почивки, когато можем.