Прекрасно градче, близо до София

Наше познато семейство с голям ентусиазъм се забиха в едно село до Банкя. Години по-късно със същия ентусиазъм се чудят как да продадат къщата си там, за да се върнат в София. Селцето е много хубаво само по себе си, но логистиката е смазваща. Не бих причинила на детето си пътуване от час-час и половина в едната посока.
Перник и Радомир са ми далече от представите за прекрасно градче.

Къща в градче/селце около София е и наша семейна мечта, но сме достатъчно реалисти да сме наясно, че можем да я осъществим чак след като децата си поемат по пътя и нямаме грижа за тях. Да пътуваме аз+мъж часове на ден е едно, да има и деца (особено ученици и после пубери-гимназисти) в микса е съвсем друга картинка.
Оставам да чета тази тема с надежда да прочета нещо, за което не сме се сетили като решение.

Детегледачка с личен автомобил и частни учители? 

И аз съм на същото мнение. Перфектно звучи, но за годините, в които вече ще си гледаме старините (ако доживеем до пенсия), а детето ще е поело по своя път.
Тогава може да сме даже и далеч от Сф, а не близо.

Аз също не държа да живея в София на стари години. Стига ми цял живот в панелка. Не че ще тръгна да гледам кокошки и да садя домати, но искам малка къща с дворче и чист въздух.

Нанчееее, калпазанке 

Реално, ако професиите ни позволяват работа от вкъщи, би могло да се случи. Нашите донякъде са така, но аз не съм човек, който може да работи от дома, опитвала съм инцидентно за ден-два,  не ми се получава добре. Иначе в Пазарджик бихме си живяли чудесно.

Та засега го мислим за след децата, но, честно казано, не знам и тогава, на дърти години, дали ще ми се пътува по толкова.

Дааам, и аз си представям така нещата, но за съжаление доста напред във времето. Тогава няма да ме интересуват училища, образование, извънкласни форми, школи, курсове. Ще прескачаме за театър и кино до близкия град и готово.

Ето,това е най-важното. Да чувстваш добре там където си.  
Наясно съм какво има като занимания за децата в Котенец.
Да, не е като да няма, но има още много какво да се желае.
Банкя е супер като вариант. На мен там много ми харесва. Обаче къща да си купиш там е майка си и баща си.
Иначе, аз не вярвам да има човек, който да може да си позволи да живее в къща и да избере апартамента. Разликата от къща с двор и апартамент в софийската лудница е оттук до небето.
Лошото е, че стреса вече става огромен и аз лично много бих размишлявала над въпроса кое да предпочета-малкият град или лудницата.
Това за поддържането не е нещо кой знае какво. Откъм отопление ако е голяма би било проблем, но не чак толкова. Аз специално поддържането и чистенето ги нямам за проблем и не биха ме спряли.
Дано авторката да намерят най-удачното решение за себе си и хубавичко да си помислят, че после да не съжаляват.

Да, в един идеален свят, щях да живея в къща в покрайнините на София (Симеоново, Банкя) 

нали?
аз пък в един съвършен свят бих живяла в покрайните на Варна или в семейна къща с гледка към Царевец, в Търново  
не знам какво съм се вторачила специално в тези двата града  

Хайде и аз да се наредя измежду тръпнещите да се изнесат от София, тук съм родена и тук съм си изкарала живота до момента. Изнесох се от родния дом с ММ на квартирка, но определено настоящето не съвпада с младежките ми трепети по бъдещето.
Честно да си кажа, омръзна ми, адски много кисели физиономии срещам и ме натоварват зловещо.

ММ работи в град на 70км от София, пътува всеки ден, по 5-6 дни изобщо не се прибира, той се държи мъжки, но си личи колко му е трудно. Нямам търпение да дойде момента, в който ще се изнесем там, а в градчето си има всичко необходимо. Разходът за гориво е доста по-висок от очакваното, като трябва да се има предвид и доста по-честите поддържащи и обслужващи ремонти на автомобила. Масрафа си излиза 300-400лв на месец.

Сега да споделя какъв е плана ни, та, след 5-6 месеца ще се появи първото ни дете. Идеята ни е да се преместим на квартира в градчето, където работи ММ. Имам родители в София и ако е необходимо можем да нощуваме или да останем за няколко дни. Докато се гледаме с бебето ще проучим наболелите въпроси, за закупуването на къща, имот или апартамент. Идеята ни е, да си живеем в малкия град, а да си купим апартамент в София, със съответната ипотека, който да дадем под наем. Купуването на имот в малките градчета и много рисково, от гледна точка на продаването му, както сте споменали по-горе. Предпочитам да давам 200лв за квартира там (така или иначе плащам и в София), да спестя 300лв от транспортни, които да инвестирам в ипотека.
Живота е толкова непредвидим, че не знам след 5 години къде ще сме, хубавото е, че с ММ имаме сходни професии и в по-големите предприятия ориентирани в нашия бранш ще си намерим работа (е, стига да не се предават по роднински път работните позиции).
Та, от всички неясноти знам само, че апартамент в София ще трябва да се купи, а ще живеем, където реши съдбата или по-скоро работата, а може и да се наложи да се върнем в апартамента, който сме купили в София с друга идея.
Успех в проучването, изнасянето и купуването, оставам в темата, за да не изпусна някоя идея!

На мен идеите на Pure_nature много ми харесаха

В покрайнините на Варна също не е ОК за един тийн - изживяла съм го. Когато бях в гимназията, родителите ми решиха да се изнесем да живеем във вилната зона над "Св. Константин и Елена". За мен това беше равносилно на "социално самоубийство", хем има сравнително удобен транспорт. Лятото е добре - написваш домашните и излизаш спокойно в града, обаче зимата всеки ден трябваше някой да ме посреща на спирката, защото малките улички масово не са осветени, а редовно някое куче (почти всяка къща има куче-пазач) се измъква на улицата. Освен това когато ходехме на дискотека (преди 15 години все още пускаха непълнолетни), баща ми трябваше или да ме чака в колата отвън, или да идва да ме прибира (имахме уговорка къде ще съм и до колко часа, все още нямах мобилен телефон).
Та в един прекрасен момент, щом станах студентка, оставих мечтата за къща с двор на родителите ми и заживях отново в апартамент. Къщата определено не е за мен, свикнала съм с градския шум и удобства.

Много правилно разсъждаваш, Pure_nature.
Не бива да се забравя, че покупката на имот не е само осигуряване на покрив над главата, но и инвестиция. Трябва да се мисли и в насока, ако се наложи, дали ще може да се продаде бързо и на добра цена. Т.е. имотът да не се обезценява. Какъвто и срив да понесе пазарът на имоти, да може в един момент човек да си възвърне инвестицията и дори да излезе на печалба.
От такава гледна точка е много правилно решението да се купи имот в големия град, дори и човек да не живее там, който да се даде под наем и така да се самоизплати. А ако не е купен с ипотека, ще е източник на допълнителен доход за семейството. И готово жилище, ако родителите или децата решат да се върнат обратно.
Или ако решат да сменят града или държавата, да могат бързо да освободят вложените средства и да подпомогнат настаняването на новото място.

На мъжа ми приятел от Видин вече си купи 3 апартамента в София и ги дава под наем. Инвестира човекът. Има бизнес и печели много добре. Къща на село също си е осигурил, така че на стари години може да избира между няколко реални опции.