Топло лято ето че дойде, мартеничките се готвят за море

Здравейте!
lulumba- честито оздравяване и следващия пър да се пазиш, че ние мамите все за дечицата гледаме, а себе си пренебрегваме
Милена- честито и на вас с Ради, прескочихте болестта, браво 
Мариета дано Бори лесно понесе пътуването и нямате проблеми - моя щурчо още не се е качвал на влак, но нали сме близо до сточна гара - все гледаме влакчетата И да се поглезиш при мама и да починеш 
Чоколина - ние вече 4-5 год. ходим на моренце в Поморие, тази год. пак смятаме да сме там, така, че ако искаш може да се обадя за по кафенце.
Момичетаааааааа как ме заразихте с морски дух - и ние искаме на мореееееееее!!!
Алекс също не излиза от водата, голям кеф му е - зодия риби отвсякъде
Ние правим планове тази година да ходим пак края на юли - ако някой по същото време ще ходи - ще се радвам да се видим 
А ние сме с бански на моренцето. Черни на бели точки

Джони, благодаря за пожеланията. Още бухам като закоравял пушач, но съм оптимист и се надявам до края на седмицата да се оправя. То си е съвсем вярно, че покрай малките забравяме себе си. Но майчино сърце, какво да го правиш.
Мариета, пожелавам ви пътуването да мине без проблеми и с много хубави емоции. Моята Теди обожава влакчетата, но още не се е качвала на истински влак. На финала ще взема да я кача от Централна гара до гара Искър, та да види как е като усещане. 
Миленче, много се надявам да се оправя до края на седмицата и да можем да пием кафенце някъде в махалата. Но още не съм съвсем добре и ме е страх да не заразя някое детенце.
Чоколина, ние за съжаление нямаме път към южното Черноморие. Но ако се случи да замина в командировка в тази посока, непременно ще ти се обадя.
Слънчеви целувки на всички мами и малки (не)послушници. Пък дано слънцето най-сетне си спомни, че е месец май. 
 

На финала ще взема да я кача от Централна гара до гара Искър, та да види как е като усещане. 
lulumba и аз това съм го решила....
Как слънчево сте настроени всички
Обаче искам да ме успокоите малко........Само моето дете ли  етакова???
В яслата е много послушен и като го взема се почва едно тръшкане, мрънкане, рев, не дава да го облека да го съблека, каквото и да го попитам е НЕ Е НЕ ИСКАМ сърди се удря вика..............абе ужас направо не е моето дете.............
Времено лли е това състояние или

bebeiti, и Теди е същата история, макар че не ходи на ясла. Има дни, в които е направо непоносима. Просто не знаеш какво иска и за какво се тръшка. Аз се успокоявам, че е от зъби и все някога това състояние ще премине. Пък дано да е така.
А за пътуването от Централна гара до Искар си мисля, че наистина е някакъв вариант. Теди толкова обича влакчетата и много се радва, ако по пътя се разминем случайно с влак. Току виж сме се засекли с малчуганите из вагоните.

Еееееех момичета - това временно състояние взе да ми се струва постоянно
Силичките ми вече не стигат да се разбирам с добро с моето Алексче - все е на въпреки. И най-много ме тормози това, че не дава ръка като сме на вън. Тича напред  и аз след него, кошмар направо. А на пешеходна пътека като го хвана и като почне да вика "Олилиии боли мииии мамо посни мии" . Хората се скъсват да се смеят, а аз 
Снощи му се запуши нослето и като се събуди към 12ч. като ревнаааааааааааа. Лошо.
Днес е с температура, дано мине по-скоро, че и болестите ми са другия "дерт"...
Баткото пък от вчера ме "врънка" да ходи на лагер на море. Аз съм против. Смятам, че му е рано. Миналото лято беше на гости на приятел за 3 дни на вила и на втория ден рева да го приберем...а от морето как ще го прибера?

Вече се чудя дали да не и направим ваксина срещу Хепатит А.  Ами не знам какво ще пипне от тия площдки

Milena, ние сме послушни и като кажа тръгваме - значи тръгваме, НО И АЗ ГИ МРАЗЯ ВЕЧЕ !
Ходихме на едно кафе, дето си имат площадка, но то хлапетата изнесоха пясъка, и тази година е останал прах, общо взето. Борис като си играе сам е ОК, но в Събота имаше и др. деца, дето скачаха и вдигаха прахоляк, и какво го налази ли и аз не зная, беше се изпъпчил, още му седи даже едно като струпейче.
А и в нашия квартал е много тъпо и мръсно. Вечер младежите пият по градинките, чоплят семки всики по земята...кочина, + неокосени треви!
А на пешеходна пътека като го хвана и като почне да вика "Олилиии боли мииии мамо посни мии" . Хората се скъсват да се смеят, а аз
Джони, 
на нас светофарите са ни слабост! Само да видим такъв и почва" Зелено човече свети, червено човече свети, колите минават на зелено кръгче ..."  и т.н. 
А за ръка сам дава! Като го пусна и спира на едно място. Има понически страх от коли и улици. Все на тротоарите иска да ходи, като тръгнем да пресичаме, първо се оглежда, казвам че няма коли и Борис тича през глава. Не дай си боже да няма тротоар... Колите дето спират по тротоарите са "Лоши коли" . Един ден ми вика Тази кола лоша, да казвам, лоша , защото е спряла на тротоара, а един от съседния Плод-Зеленчук вика Ами тя е моята кола. Това , казвам, не значи че не е лоша!

Джони, и аз така по едно време бях загубила надежда за "временното" състояние, но после сама почнах да се навивам, че рано или късно ще свърши. А за ръката само да знаеш колко дълго се учехме... Теди изобщо не искаше да върви за ръка, тичаше напред като дива. После постепенно свикна да дава ръчичка, когато сме на улицата, защото й обяснихме за опасните коли и т.н. И така лека-полека привикна. Сега почти нямаме случай да се дръпне и да не иска да върви по този начин. Е, понякога решава да прави на инат и се тръшва на земята, но това е по друга причина: иска още да играе, иска някаква играчка, на люлката и т.н. Но с ръката, слава Богу, вече нямаме проблеми. 
Миленче, аз това с ваксината срещу Хепатит А съм го решила отдавна. Само чакам лекарката да каже O.K. Надявам се да няма нищо против, че иначе може да стане наистина лошо. Теди лапа всякакви боклуци от земята и невинаги мога да я хвана навреме. Проблемът ни е, че трябва да й направим до края на май реимунизация срещу менингит и едва след това ще мислим за тази ваксина. А аз както още не съм се оправила, трябва да чакаме и моето окончателно оздравяване, за да е сигурно, че Теди няма да прихване нещо в последния момент.

Хайде на новото заглавие!!!
Момичета, ние изкарахме едно странно боледуване - не ми се разказва чак - ето тук съм описала всичко. Сега не знам имала ли е шарка - розеола или варицела е изкарала, или и двете...
За морето - ние вече купихме бански, много сладък, с Туити на дупето, жълт. Не ми дава да й го облека обаче, така че не мога да я снимам... дори не знам дали ще й е по мярка...
Голяма компания за срещи се заформя -  - Милена, Джони - ще бъде много хубаво да се запознаем най-после!
И аз се надявам това държание в момента да отшуми - само повтаря "не, няма" за всичко  . Иска сама да си избира дрехите и обувките и се сърди, ако не е това, което тя си е харесала... Вече имам чувството, че ще се побъркам... добре, че ходи на ясла... В момента я гледа татко й (нали е болна) и не можете да си представите за какво разглезване става въпрос! Почти постоянно реве и мрънка за нещо...

Здравейте,

Чоколона, сега прочетох вашите премеждия! И аз се чудя къде се изгуби.
наистина големи перипетии. А и на работа си ходила! Не си ли взе болничен!
Явно така и не сте разбрали какво е, поне аз с такова впечатление оставам. Сега поотмина ли ви вече? Обривите? Явно Т няма вече. Може и вирусно друго да е било. Ние не ходим на ясла и не съм много в течение на актуалните вируси, но някой коментираше за подобни състояния с висока Т.

И аз се боря от почти година с едни пъпки които постоянно излизат. Първия път бе след едно Т - състояние и аз помислих, че е Розеола. Наистина Педитата не я знаят тази шарка, или не я признават, по - точно. Отделно, като кажеш че знаеш нещо от Нет-а или ще ти се присмеят, или ще те нахокат.
Та на какви ли не лекари ходихме и ние, но вече ми писна. Просто ги оставям да си отминават. И все като рецидив правят, на едни и същи места излизат. Нахапано ли не казаха, обринато ли не казаха, строфулус, какво ли не.

А факта, че обикновено се разболяват в Петъ или Събота - no comment! Просто настръхвам като дойде Петък вечер!

" ...и не можете да си представите за какво разглезване става въпрос!  Почти постоянно реве и мрънка за нещо..."
Всички са така като са болнички! ( Даже и големите )

Eх Чоколина, голямо премеждие сте преминали с Мони, направо настръхнах като четох току що темата ти... Надявам се вече да сте добре и Мони да е свежичка?
А това какво сте изкарали наистина е странно Ще ти кажа защо мисля така - миналия зимен сезон моите двамата изкараха 3 вида шарки рубеола, скарлатина и варицела. Та по описаното от теб и по моите спомени, мисля, че не е било варицела. Както са ти казали Ваче и Ан Мари - няма как да объркаш пъпките от варицела, а и трудно минават НО винаги има но... моя приятелка ми обясни как при нейния син варицелата била точно с 3 пъпки и с температура...Добре си направила, че не си дала антибиотик Аз в такива случаи просто се поддавам на паниката и бързам с антибиотика, което е лошо... Моя Алекс като се разболя от рубеола първо беше със зачервено гърло и Т, лекарката предписа антибиотик ако се влошава, на втория ден му го дадох, защото ме е страх от температура, до 12 часа като реакция на антибиотика започна силно разтройство- чак лечебна каша ядохме... след като го спряхме 2дни по-късно избиха обривите. И също и уголеми лимфните възли, но не тези зад ушите, а по-навътре в косичката /в основата на тила/... Ох много писах дано не ти дотегнах...
Важното е едно, че ако сте изкарали паралелно с розеолата и варицела Мони има имунитет и никога повече няма да кара варицела. Ще следиш за напред. Дано не ви хваща

Ох аз да ви се оплача, баткото ни иска да ходи на лагер на море в Китен, а ние с баща му сме против. Та той още си хвърля навсякъде дрехите ... не може сам да се обсужва, а на всичко отгоре е толкова затворен...Миналото лято го пратихме на гости на една вила с приятелче и бабата на другото дете - на втория ден ни изнуди да си го вземем. А до морето не ми се "тича" да се забираме... Ох пък и толкова други задръжки имаме...
А той мрънка, реве и постоянства с желанието си...   Брат му мрънка със сополи и Т от вчера, големия мрънка от зор... и аз  Лудвам

chockolina, надявам се Мони вече да е добре.   Анджи е карала и рубеола (непотвърдена съвсем) и варицела и така, като ви чета премеждията - варицела не е било със сигурност. Анджи изкара рубеолата по коледните празници. Започне с температура и силна отпадналост. В неделя избеха пъпчици - приличаха на хранителен обрив, по коремчето и гърдичките само, като ситни розови петна. И тогава нямаше лекар и я заведох след 2 дни - обрива вече почти не личеше, дежурната лекарка каза че вероятно е било рубеола, и лимжните и възли били леко подути. После обаче ЛЛ на Анджи не ни призна диагнозата защото не била видяла тя (а как да ги види, като не работи празнични и почивни дни ).

А, и още нещо - висока температура над 39,5 се повлиява моментално само от аналгин!

Дайте да се похваля малко - вчера забелязах, че не Анджи и е пробил и последния горен кътник. Вече си има пълен комплект зъбки

Момичета, ще трябва да намеря начин майка ми да почете тук малко, че все ми мърмори, че детето ми било ужасно палаво и непослушно   А за мене си е Ангелче - ама това не ми пречи да и се карам през 10мин.
Ръка на мен обикновено ми дава, на баба си - не. Тръшка се за глупосто, спи в краватчето с пакет мокри кърпи, тоалетна хартия (защото Пепи имал сополи), Пепи или др. кукла, разни патета, зайо, или новата жилетка като заспи половината ги махам, защото кревата е пренаселен и няма место да се обълне. После като се сепне в 3 часа посред нощ и само се чува скрибуцащ рев "Патето-о-о, каде ми е патето? Дай го-о-о! Искам количката тука-а-а..." - и аз бегом да върна щуротиите при нея Е така спим А и през деня е същото - "Къде ми е телефона? Каде оставих го?" - и аз трябва да знам, защото иначе почва с въпросите, а това вече ми писва. Примерно разминаваме се с комшийка и Анджи казва "Къде отива тази леля? - "Не знам." - "Сигуно на лабота." - "Да." - " Куко паи там? А, мамо? Куко паи лелята на лабота?" - "Работи" - " Лаботи и земе палички и како купи?".... и така до безкрай

Чоколина, наистина сте имали огромни премеждия. Дай Боже всичко да минава и повече да не се повтаря.  Като четох какво ви е минало през главата, направо ми се дорева. Някак не е справедливо на такова малко същество да се струпват такива тежки дни. Но за съжаление, такъв е животът и щем не щем трябва да се справяме с изненадите, които ни поднася. 
Много добре знам какво ви е било с таткото в този период. Теди още не е карала никаква шарка, но есента имахме подобно преживяване. В нощта преди да си тръгнем от Варна за София започна да повръща неистово. През целия път й беше лошо, повръщаше и толкова отпадна, че лежеше в скута на баба си в несвяст. Аз така се изплаших, че исках да спираме в Търново, за да я включат на системи в болница. Но как да е се добрахме до София. Тук личната й лекарка я видя, предписа й разни прахчета срещу повръщане и куп други неща, които вече не помня. Оказа се някакъв гаден морски вирус, който тя кара в много тежка форма. Беше полужива близо 3 дни. На финала й паднаха важни показатели в кръвта и урината. И хайде пак нова доза лекарства. За щастие се оказа, че са резултат от вируса, а не нещо опасно. На контролната кръвна картина и урина стойностите вече се бяха оправили.
Тогава се поболяхме от притеснение, а аз на всичкото отгоре бях на работа и шефката категорично отказа да ме пусне, имала жизнено важна нужда от мен точно в този момент.  Както и да е, всичко мина и замина, и вече не си спомняме този момент. И вие сигурно скоро ще забравите за неприятностите, дано да е по-бързо. 
Искрено ви съчувствам за всичко, което сте преживели. То коя ли майка няма да изпадне в ужас в такава ситуация. Стискам ви палци по-бързо да се вдигнете на крака и да забравите всичко, което ви се е стоварило на главата. И по-скоро да изпробвате новия бански. 

Все едно, че слушам нашия младеж!
За всичко пита, и от всеки отговор, прави въпрос!

И ние спим с играчки, но само с 3 бр. мечока! И се почва едно нареждане на мечовците...

Милена, това с пистолета много ми хареса.  Ние за щастие, сме още на етап да си даваме играчките. Е, понякога не става съвсем доброволно. Но пък как само вземаме... Ужас! Човек да умре от срам. 
Да те успокоя за спането: и Теди се успива напоследък - става към 9 часа, а преди се будеше около 8. Но пък вечер си заспива като момиченце - в 21.00 вече е в кревата. Естествено, заобиколена от цялата менажерия. Слава Богу, успяхме да сведем играчките, с които заспива до около 3. А имаше един период, в който опитваше да ни пребори и да си легне с голям плюшен розов еднорог, който й подариха за ЧРД. Но ние бяхме по-упорити от нея и не се дадохме.  И сега постоянно си го гушка и го мъкне по дивани и легла. Но поне не и в своето. Че то ако си легне с него, и за нея място няма да остане.
Целувки на всички мами и мъничета. И да ви слушкат през почивните дни.