Топло лято ето че дойде, мартеничките се готвят за море

  • 11 763
  • 240
  •   1
Отговори
# 180
Е, позапълни ни се списъка на мамите, така е по- добре!
Джони, аз съм психолог и работя в МВР- нищо общо с медиите, та дори и не съм знаела че на Албена има фестивал. Ние имахме работа по Варна и Китен. За пръв път ходих в Китен и ми хареса, че още не го е завладяла лудницата явно.
Аз ще си взема 15 дни отпуск, което прави 3 седмици, може би в началото на август. Много мислихме къде да ходим и решихме да си отидем пак на село в къщата на баба ми, която е на 30км. от Албена. Там е спокойно, има поляни и животни, на Ния ще и е добре, а и на нас ще ни е по- лесно, че няма да сме постоянно около нея. Мислим да ходим рано на плажа и по обед да се прибираме.
chockolina, това със страховете ми е много познато. Ния от скоро се страхува, особено като чуе шумове. Казва "Кой чука?Комшията ли?". Вече знае какво е да си тъжен и понякога казва "аз съм тъжна". Сега го казва като й слагаме капки за очи и тя плаче. Много й сълзят очите и й се образуват гурели. Лекарката мисли, че е алергия към нещо.

# 181
  • Мнения: 2 751
Кали - похвали се, че да знаем кое списание да купуваме
Списанието е компютърно и доста специализирано  Laughing - Download.BG

# 182
  • Мнения: 544
Здравейте!
Мариета, и аз ви разгледах снимките. Много са хубави, такова спокойствие и прохлада лъха от тях..
Анджи много от отдавна, може би една година вече, я е страх от тъмното, т.е. иска да заспива на светната лампа. И като се събуди нощем почва да плаче да светна. Иначе броди из апартамента и когото е тъмно, но в кревата я е старх. Гледам да го преодолява, обяснявам и`. От "бубите" или "баба Меца" - аз я плаша, но тя го приема като игра. Ако ходи боса - ще изпратя бубите да и ухапат крачетата, и ако не си затвори очите баба Меца ще ме вземе мен. Смее се като и го казвам това, но се обува и затваря очичките. Wink
Ох, момичета не знам дали при вас обличането е проблем, но у нас на моменти е ужас. #Cussing out Бях пуснала тема преди време, явно има и други така, но няма лек. Анджи винаги е била с претенции какво да облече, горе долу се справях. Днес изпадна в истерия, защото не пожелах да и облека потник под тениската и поларения дълъг панталон. Ревеше и ме молеше. Cry Нямало да ходи гола, нямала ръкави, голи и били краката, студено било.. Обяснявам, показвам, накрая ми прикипи и се фрацна, а тя стиска дрешките и тича след мен. Хем ми се къса сърцето, хем не мога да я оставя да ходи така навлечена при 30С. Лелята ми каза, че вчера е седяла с дънковото си яке. ooooh! Спи с пижамка и термо чорапки на краката - цяла нощ се върти и е вир вода. В чудо съм се видяла   33uu

# 183
angelica, при нас проблема е обратен - все се съблича и й е все топло. Като се съблече гола й е най - добре. Обаче като тръгнем да я обличаме настава едно пищене!

# 184
  • Пловдив
  • Мнения: 1 592
Привет,
Анжелика ние го нямаме този проблем и не знам как да те посъветвам. При нас обаче зора е, че не го е страх от нищо - даже и от Торбалан вече не се страхува. Противно на всички книги, в които пише, че не трябва да се плаши мъника - аз не виждам начин да се справя и прибягнах до заплахи - за мое голямо разочарование - изобщо не му трепна окото...А тези дни как хвърля играчкииии - няма с какво да го изплаша. Говоря, говоря - пришки ми излязоха, а човечето си прави каквото иска #Cussing out
Кали - знам го списанието ви - племенника ми го купува Laughing
Цветелина - ми аз гледах по ТВ репортаж за някакъв фест в Албена за реклама и медии е бил, та затова помислих, че си ходила там. Я кажи като си била в Китен - как е там? Никога не съм ходила, а имахме оферта за там?
Милена - ще ходите ли на концерта на ДМ? Нали беше спечелила билет?
Лулумба вие къде ще ходите на море? Ние сме в Поморие края на юли.

# 185
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 923
Да ви се оплача, ама много. Confused
Снощи не сме спали. Незнам какво му стана на това дете, но се събуди около 12 и взе да ме дърпа да я вдигна от леглото. После много сериозно взе да ми обяснява нещо на нейния си китайски език (когато е развълнувана или ядосана започва бързо да говори на нещо, което аз кръстих китайски, иначе си приказва съвсем нормално и разбираемо) и да ме дърпа към вратата. Пуснах я на земята, а тя изтича до вратата, отвори си я, оттам в хола и право към балконската врата. И през цялото време обяснява нещо. Като се поуспокои, след като излязохме на балкона де, взе да сочи към колата ни и да обяснява, че там е нашата кола и т.н. Просто незнам откъде й хрумна това нещо. Или е сънувала, или е чула някоя от многобройните аларми и е решила, че е нашата кола. Лошото е, че после категорично отказа да си легне в леглото. Как да е, сложихме я. Но се въртеше и ставаше права поне още час.  ooooh! Незнам какво беше всичко това, но досега не е правила така. А и в момента не й пробива никакъв зъб. На нас все още ни остават последните два кътника, но точно сега устата й е спокойна. Просто се чудя и мая. newsm78
А иначе за страховете и плашенето, какво да ви кажа? Теди продължава да се плаши ужасно, ако край нея мине мотор и като види от тези, детските камиончета с колела. Преди време покрай нас буквално профуча един мотор, при това доста разнебитен и трещящ до небесата, явно страхът е от това. Надявам се да го преодолее постепенно. Напоследък минава покрай коли и мотори малко по-спокойно, но от детските все още се плаши. Периодът с бубата и мечката го минахме много бързо. След като разбра, че не са чак толкова опасни, ги забрави на бърза ръка. Виж, все още има едно наум от кучета - и домашни, и улични. Умишлено й обяснихме, че кучетата хапят, за да не стане по-лошо. Теди имаше навик като види куче и да му се хвърля, да му рови в устата, ушите, да го дърпа за козината, опашката и т.н. Някои са кротки, но други - налитат. А уличните не са и ваксинирани. Така че е по-добре да изпитва респект, отколкото да ходим после по лекари. Че аз съм си патила лошо, и затова. Ако е домашно куче и хората кажат, че е добро, й разрешаваме да пипа и тя е много щастлива. Но иначе - не смее. Другият й страх е от прасохмукачката, колкото и нелепо да звучи. Преди я харесваше, но от доста време се крие и бяга от нея. Само ако си е в леглото, стои спокойно. Това обаче нас много ни устройва - така поне можем да я махнем поне за няколко минути от кухнята.  Grinning
А обличането е буквално нерешим проблем. Поне засега. Госпожицата не само е суетна и се налага за дрехи, затова и преди време бяхме със сополи, но се справя с лекота със събличането, обличането и обуването. Ако реши, че трябва да е с еди-коя си дреха, сама си я взема и се накипря пред огледалото. А да не говорим, че може да стои един час в антрето или на терасата и да се събува и обува. Единственият начин да я накараме да сложи дрехата, която ние сме решили, е като й обясним колко ще е хубава с нея. Щом отсега така се вълнуваме от външния вид, незнам как ще е като порасне. Grinning
Джони, засега е твърдо само Варна в началото на юли. Иначе аз може би ще отида и до Пелопонес в края на юли с мъжа ми, но още не е сигурно. Със сигурност обаче няма да водим Теди с нас, че било около 45 градуса на сянка и с много сух въздух. Не било подходящо за малки деца.

# 186
  • Мнения: 2 751
lulumba, според мен просто е сънувала някакъв кошмар и затова е станала. На Калоян му се случва често  Rolling Eyes
И той беше сред страхливите, но вече има един единствен страх: МУХИТЕ  Close Ужас неземен!
Като отидем на вилата, където той много обича все пак, само и постоянно крещи ит тея мухи.
Никакви обяснения не помагат. Crossing Arms
А за обличането-същата работа- не дава нито да го събличам, нито да го обличам.
Добре че поне от 5 дена махнахме памерса, та поне тая истерична борба със слагането и махането на памперса си го спестявам.

Вие, мами, м/у другото, как сте с памперсите?Махнахте ли ги вече?

# 187
  • Мнения: 532
И Йони е голяма бъзливка! Всичко е "тахая" - демек "страх я е".

Чак се шашкам - другите деца искат по разни люлки, в детския кът на скачащи колички или там дето се клатят, има батути, влакчета - НЕЕЕЕЕЕ, ТАХАЯ! Кааажах, Ньоне тахая".

Ми на, освен да се кефя, че не харча пари за такива неща, хихи.

Още не са ни избили последните 4 кътника, ама май нещо са напът, доколкото успявам да погледна назад, докато мием зъбите.

Въобще незнам как ще махнем памперса. От колко време й говоря за пиш-пиш в гърнето - въобще не реагира, а знае за какво става въпрос, защото понякога го прави в мивката, докато мием дупата и казва преди това: "Мамата, Ньоне паи пиш-пиш." и почва ...

И по гащи я оставях - ми перях по 10 чифта всеки ден - цък!

А за слагане на гърне през 30 мин, въобще не си го представям. Тя толкова трудно се научи въобще да стои на него на 1г. 8м. и аз съм доволна, че поне аки правим там. Ако я слагам толкова често, за да хванем пиш-пиш, тя ще намрази гърнето, убедена съм.

Няколко пъти я пробвах след хранене да я държа над нашата тоалетна - ама пусто все нямаше тогава.

Надявам се все някой ден да й светне по въпроса! Че и ние сме голяма борба по слагане/махане на пампи и обличане/събличане. То при нас е като спорт "свободна борба".

Обаче гащичките за малките са много смотана работа - непрекъснато й влизат в дупето, за разлика от памперса, който така добре застава около дупето. Решила съм да купя има едни бебешки памперс гащи - ще й станат, поне са с кройката на памперс. Май ще са й по-удобни

# 188
  • Мнения: 410
Добро утро!
Вчера се борих с тази 11та страница и така и не можах да я отворя. Днес разгеле, стана.

Да ви кажа първо за пиша! Голям кеф е да пишкаме по тревичките или на голямото ку-ку! Само дето не казва сам! А като го питам ще пишаме ли на голямото ку-ку или на тревичките - веднага се съгласява. пробвахме и прав и да го държа ( като госпожица ) все става. Онзи ден бяхме тръгнали за дъска за голямото ку-ку, но беше затворено вече.
Ако знаете в какъв ужасен рев се разделихме вчера сутрин! Трябваше да пътувам по посока Б-с  и чаках да ме вземат. Борис се събуди и ме свари в къщи. Не ми дава да се обличам, по нощница да стоя, да съм пиела кафето при него, да не отивала мама при бирата ( на работа т.е. ), пак щяло да има парички на машината ( банкомата ) , реве и тича... азбравих нещо в галамацията, върнахме се, той се чува от 5тия етаж чак долу кака реве! Помолих шофьора да се качи! После пък не искал бавачката, не пускал баба си... Еле в 10 ч. вече си играеше на пясъка край Марица!
За обличането и той проявява претенции. Пролетта, напр, не искаше да слага пуловер б/у ризата. Само по риза да ходел. Или като си избере нещо... Снощи ме накара да му обувам долнище на пижама в/у бодито, с което спи! И то плюшени панталони! После ги събухме като заспа. Или като почне да избира с кое одеаало, юрганче или т.н. да спи...Едни панталонки с капси декорация има, като си беше наумил, че му драскали, реве и не ще да ги обува. Слагахме левкопласт от вътр. страна.
Страх го е от тъмното. не го плашим с нищо, защото и така е много чувствителен. Снощи се уплаши от плажната топка, която надух пред него! рев, докато не я спуснем и приберем!
От известно време се е научил и вика "черно " на всичко, и не го иска повече.
Страх го е от тъмното, вика ни да му светваме по стаите. А баба му само ходи и изгася " за икономия".
Аиде да поработим.
че утре май пак до Бургас ще ходя, в тая жега... с/без климатик, все си е мъка 3ч. в кола!

# 189
  • Мнения: 2 751
Не ми дава да се обличам, по нощница да стоя, да съм пиела кафето при него, да не отивала мама при бирата ( на работа т.е. ), пак щяло да има парички на машината ( банкомата ) , реве и тича...

И Калоян не ме пуска напоследък на работа...Измъквам се тихо, докато детегледачката го баламосва  Embarassed

# 190
Ние с раздялата нямаме проблем. Ния беше много малка, когато ми се налагаше да излизам за по няколко часа да работя - тогава я гледаше жена. Винаги съм й казвала, че излизам и ще се върна - целувам я и казвам чао. Не съм се измъквала незабелязано - мисля че ужаса на детето, което не е могло да каже чао на мама и тя просто е изчезнала, е много по - голям отколкото самата раздяла. Мисла, че това много й помогна и като тръгна на ясла - свикна бързо - от месеци сутрин ни казва чао, целува ни и влиза да играе с децата усмихната.
Памперса го няма от Февруари, включително и нощния. Под чаршафа има памперсна пелена, ако се изпусне докато спи - това се случва рядко, обикновено ако е настинала или сънува кошмари. Детските кошмари са много характерни за тази възраст -  децата едва сега започват да разбират много неща и те ги плашат - всъщност реалността за тях е непозната и плашеща. Лулубма, и аз мисля, че малката е сънувала нещо и то много я е впечатлило. Ния също проплаква на сън и много бълнува.
Джони, в Китен е приятно. Най - много ми хареса това, че е много зелено и все още изглежда малко диво. Има си места, които изглеждат като къмпинги сред гората.

# 191
Забравих да кажа за плашенето - плашим я само с реални неща, които наистина могат да се случат - например, че ще й изтрием лака от ноктите, ако не слуша или че няма да направим нещо, което тя иска да излезе на разходка или да я заведем в зоологическата градина. Мисля, че така може да усети връзката между поведението си и реалното действие, защото дори и да не слуша торбалан няма как да се появи. Друг е въпроса, че тя чува тези приказки в яслата - там говорят и за баби яги и тем подобни.

# 192
  • Мнения: 410
мисля че ужаса на детето, което не е могло да каже чао на мама и тя просто е изчезнала, е много по - голям отколкото самата раздяла. Мисла, че това много й помогна и като тръгна на ясла - свикна бързо - от месеци сутрин ни казва чао, целува ни и влиза да играе с децата усмихната.
Ами Цвети, не винаги е така. Но сутрин е трагично понякога. Аз така или иначе съм на работа от 8 и излизам в 7.20 ч. и Борис се събужда без мен. Но татко му тръгва по-късно и също понякога раздялата им е трудна. Иначе в поовечето случаи сам изявява желание да изпрати татко и да му каже чао.
Но " Пустия капитализъм" както каза мъжа ми един ден, няма как, работи се. И когато детето е с нас, не признава и 300 други баби и дядовци и лели да има.
А за игра с децата не може да става дума просто. не зная как ще "узреем" за този момент до догодина. Ако някой му вземе нещо, или плаче, или казва " мама да вземе играчката" т.е. аз да я взема от детенцето и да я дам на Борис. В тези случаи носи всичко да му го пазя или ги прибира в раницата. А аз винаго нося доста играчки, защото не намирам за правилно обяснението " не ми се мъкнат играчки" . Ако всяка майка носи, тогава има за свички деца, защото ясно е , че чуждото е винаги по-интересно. А онзи ден, не смее да слезе от мотора си, за да не се качи друго дете. Когато го съгласих, го набута под масата, в краката ми, да му го пазя.  Laughing
Такъв срам го гони!!! Иначе слуша усилено, и като си тръгне човека или детенцето, се обръща и ме пита "Къде отива еди кой си? " или " какво прави " въпреки, че е стоял с гръб през цялото време.
на пързалка не се качва, рядко се люлее, абе индивидуалист от всякъде. Ама и баща му подклажда тази му черта... Борба ще е да го записвам на ДГ.
И още, ако знае, че нещо се прави по определен начин - край това е , но може по друг. Това стои там, това тук, преди да направим това правим онова задължително...

# 193
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 923
Момичета, аз също си мислех, че просто няма какво друго да е освен някакво силно преживяване, свързано с колата през деня. Тя, между другото, поиска да дойде с нас същата сутрин, а ние се отбихме през сервиза и сменихме маслото на колата. Та за първи път видя как щипците вдигат колата на високо. Сигурно това я е впечатлило, просто няма какво друго да е.
Цвети, и аз мисля, че няма смисъл от плашене с несъществуващи неща. По принцип съм против плашенето изобщо. Но по въпроса за кучетата бях категорична - тя така им налиташе, че можеше да се случи и нещо наистина лошо. Така че по-добре е да изпитва респект, не страх, вместо да им бърка по ушите. Теди в началото се страхуваше и се гушеше в мен като видеше куче, сега само констатира спокойно "апи" и не се доближава до него. Което е добре. Но вече не изпитва страх, а точно този респект, който исках да има.
Памперсът на нас ни е все още огромен проблем. Сутрин и вечер Теди прави чиш във ваната, понякога си казва и през деня. Но на гърнето категорично не желае да сяда. Ще взема да потърся от детските чинии за тоалетна, може и така да стане, защото все проявява интерес и ме дърпа да правела чиша на голямото гърне. за съжаление и акото си го пуща в пампата. Утре заминаваме за 2-3 дни извън София и смятам да я държа само по гащички, пък да видим. В понеделник ще се отчета дали е имало резултат от опита или пак сме си до под кривата круша.
А по повод работата, аз нямам проблем. От съвсем малка Теди знаеше, че мама отива на работа и ще се върне. Винаги идва да ме изпрати, казва ми чао и праща целувка. Това си е нещо като ритуал между нас. Никога досега не е плакала по такъв повод.

# 194
  • Мнения: 410
за кучетата, аз му казах, че куче без каишка и герданче е опасно, може да хапе, драска и така. Заобикаля ги!

Общи условия

Активация на акаунт