Радостта ни е голяма - Февруарчето яйца ще боядисва с мама - тема 19

Разбира се, да живееш тук не е като да дойдеш на почивка.

Но наистина го препоръчвам за отдих и въпреки че не е толкова топло, най препоръчвам северната част Също Barcelona не е Испания. Всяко кътче е различно, северната част, баските, Балеарските острови, Канарските острови са толкова далече, там е съвсем друго.

 След толкова години тук, мога да ви разказа и хубави и лоши неща за обществото тук.
Щастлива съм че съм намерила своето място в света където да се чувствам у дома.
 

Sahasrara, стискам палци за раждането. Имам ролкова прекрасен спомен от този момент, че чак ти завиждам

Благодаря на всички за положителните мисли, енергия и съвети! Много ми е ценна подкрепата ви, момичета!
Позакрепи се положението, дано да задържи...

Тели, страхотно! Радвам се, че си намерила баланс в ежедневието си, че имаш време за себе си, а също и за семейството. Чудесно е, че Теди има силен имунитет. Каляването, разходките навън в сняг и дъжд си казват думата. Дали е едно, десет или 20 деца - няма значение. Като ще се боледува, боледува се... Чака ви едно прекрасно лято в България. Според мен не трябва да се отказваш от живот в Испания. Твърде кратък е животът, за да го пилеем с лека ръка на места и с хора, които не харесваме.

Сахасрара, съвсем на финала си! Измислихте ли име на бебката? Че ние до преди раждането още го мислихме и ММ избра, когато я видя. Стискам ти палаци! Всичко ще е наред и скоро ще се гушкате!

Лимонке, къде си? Казаха ли ти вече сини или розови гащи да купуваш?

Ели, сигурно преживяваш всеки път културен шок, когато се прибираш. Ама тука е така...

Фрейда, не споменавай морето, моля те. Така ми се ходи... А като гледам навън какъв вятър е. Мечтая си за вълни, топъл пясък и спокойствие.

Хубав ден на всички! После ще пиша пак...

Здравейте и от нас

Ние сме добре, ходим си на градинка, аз на работа и бързо минават дните.

Фрауст, честита прическа, и аз имам нужда ама кога ще е 

Лили стискам палци всичко да мине по мед и масло 

Фрейда, не знам мисля, че Гери ти беше споменавал за Умкалора, пробва ли го? Аз съм изключително доволна от него. Последния път с хрема и суха кашлица ги преборихме с него, инхалации и инфлуцид. За инхалациите нашето педи каза, че трябва да са поне 3 на денонощие, за да има смисъл от тях. А Умкалора ми обясни, че създава защитен филм на дробчетата и лигавиците и може да се дава по-дълго време, например три седмици даваш - 10 дни почиваш и пак.

Хубав ден от мен

привет на всички,
аз забърках тук едни импровизирани безглутенови мъфини и чакам да се изпекат да видя хубави ли са .

Може ли да помоля да ми пратите книгата за свалянето на памперса, спомням си че говорехте за една, но е на английски, а аз нали съм зле с него , но моя приятелка се е видяла в чудо с нейното и тя е в Англия, та английския не й е проблем. Искам да й я пратя да видим дали ще й помогне.

А за море не ми говорете, че ми се ходи та чак ми се реве. Мога по цяло лято там да си седя 

Тук съъъъм, ей ме на, на колела

Сахасрара  , хайде мамче, стискам палци за когато реши мъничето да  се представи на света леко раждане ти пожелавам ,защот чета темичката ни , но все не ми остава шанс да понапиша някой ред. Вълнуваща първа среща с малката мома

Фрауст, и при нас Панцеф беше първия ни АБ, ей сега преди 2 седмици дето пихме. Малкият много го хареса, но хремата си остана. Разбира се, значително намяла - сополи, хрема, кашлица. Но все още бърше едни сополи и то с ръкава за мой ужас вечер се прибира с корави ръкави в жълто-зелено, попитах възпитателките що не му бършат носа (в крайна сметка са 7 деца в групата по списък, а надали ходят всеки ден и седемте, но както и да е, не е кой знае какво, още повече ако им е направило впечатление това с ръкавите и че той непрекъснато си бърше сам носа) - отговорът беше, че са го забелязали 2-3 пъти грозна лъжа в очите ме гледаше и ме излъга. А малкото вече се е научило даже да ми носи кърпа, за да му забърша носа. Явно му остава лепкав секрет някакъв и го дразни и се чеше, бърше и т.н. Та позакрепихме и ние положението.
Ние с ММ се редуваме с една лека и дразнеща кашлица, но се надявам вече като излезе хубавото слънчице и ни напече трайно, вече да оставим вирусите зад нас.

Всички да оздравявате, ей!

Мария, същият ужас срещнах и аз в очите на детето си. Не съм го шляпвала пред други, но дори насаме - учуди се, сякаш ме питаше какво е това, защо го правя...не се коси твърде, и мамите са хора. На мен за съжаление ръката и думите са ми по-бързи от мисълта и действам първосигнално, впоследствие обмислям, анализирам и уж, няма да правя така...ама и малкото всеки път белите му различни и по-палав става.

Феичка, по въпроса с говоренето: в яслата ме ядоса едната възпитателка, защото един ден малкият много се е тръшкал. Тя питала ММ като отишъл да го вземе - Вкъщи не му ли говорите? Ако бях аз, отговорът, който щеше да получи е, че приберем ли се, си затваряме устите и дума не отронваме , само мучим и жестикулираме. Вбесих се. А явно за мен е , че детето, отивайки от сутринта спокойно и в настроение , се е случило нещо през деня, което го е разочаровало меко казано и това е провокирало тръшкането. В повечето случаи не се ръшка без причина, че чак да откаже всякаква храна, игри и т.н. Така че не се коси за приказването - рано или късно ще се пробват 

Ели, разказвай когато имаш възможност за света при вас, за мен също е интересно - хем близко, хем екзотично, хем съм била там, хем има още какво да видя. В Аликанте е девер ми и етърва ми - там особено много ни хареса - по-спокойно и уютно, отколкото в Барселона и Мадрид, а Коста Дорада и Дел Сол са си нашия Слънчев бряг, няма какво да го говорим - място за почивка и забавления, не е за живеене там.

Тели, звучиш страхотно както всеки твой пост. Вдъхваш ми търпение и спокойствие. Пробвай се в писането, имаш дарба според мен - ясен изказ и стройна форма. Браво за времето посветено на теб, личното време, много е важно. Така и не се организирах да намеря такова за себе си и аз. А сега все още търся правилния ред и организация на ежедневието.
Разликата преди и сега като ходя на работа - мечтая си за малкото палаво вдъхновение, което ще гушна като се прибера - дали е яло, дали е спало, кисело ли е било, щастливо ли е било...има си вече другарче в яслата - Дани. Само не знам още за момченце или  момиченце става въпрос Следващата събота ще има пролетно тържество в яслата - поканени са родителите, ще носим домашни почерпки за децата, по-големичките ще са облечени в носии и ще има представление, а мъниците са на волна програма чакам с нетръпение това мероприятие в нашия бебешко-детски живот

Тачииииии, имаш си малък мъж хубаво пътешествие сте си направили. И при нас пътуването с автобус е особено приятно изживяване. Малкият много обича. В такси също - не е като в нашата кола и вече се радва на жълтите и зелените коли, разпознава в тях такситата.

Велина здравички ли сте вече?

Безобидничка ми се губи трайно, сигурно пак е във вихъра на изпити, сесия, децата...

Изписах си мастилото, но не забравям Копчето - ще си изкарате хубаво на Великден, нищо че и свекитата ще са с вас - нали си на бабин дом в бг , Фрейда - здравички сте, нали? Ходите на ясла?, Гери, Влади ходи ли на ясла по цял ден? Кога сколасваш бе жена, ти си факир - и къщата овърша и детето си гледа евала...
Дано не пропускам никоя от вас, мили мами

Желая ви здраве и лека нощ

Бизи, много се радвам да те прочета!;)
Аналогично е и при нас положението. ММ беше доста разочарован онзи ден, когато ходи да вземе каката. Цялта в сополи си ходи по цял ден, няма кой да я избърше и съответно всичко по ръкавите. А също носи кърпички да се бърше. Повсемесно е, явно учителките имат други приоритети.
Проговарянето е като всяко друго нещо - трябва да си му дойде времето. Най-много ме е яд, че учителките се възползват, че са малки и не могат да разказват децата какво се случва там вкъщи... Пак казвам, твърде си добра! Да го обърнеш на ирония, самоирония... Сигурно щях да ги застъпя и с рогата напред, което не съм убедена, че е най-добрият подход към отглеждащите детето ти. Ама ей ме на, като тигър ставам, за да браня децата, само някой да каже нещо...
Новото 20 е, че на малкото му тръгнаха зъбите. Рано, рано... Отново! Някак таях надежда, че този път няма да е както преди.

Аут, Фрауст, наистина много рано. Дет се казва на първото току прорастнаха и айде пак сериятя със зъбите кураж, дано поне е леко и неусетно 

За отношението към възпитателките - гледам да съм Бяла и добра не само защото ми гледат детето през по-голяма част от деня, а защото ако детето усети негативизма ми също подозирам че ще започне да се настройва зле. А досега му разправям колко са добри госпожите, колко е хубаво че обича да ходи в градината и си има другарчета в игрите. Но хващам на къс пас директорката по телефона и искам обяснения, предлагам да работим заедно в името на детето   

Фрау Пожелавам да изкарвате лесно и неусетно зъбките на малката.
Мен също ме тормози въпроса за детската агресия. Не мога да нарека Вилито конфликтен, но не умее да играе с децата. Батковците му взимаха топката и го караха да бяга след тях и вчера предложи такава игра на едно момченце. Бащата не му даде да бяга(имаше подхвърляния че Вилизар се е научил повече да бяга) и съответно пак имаше драма. Единия реве, другия се тръшка. Дадоха му един балон и Вилито го пожела, направих пак трампата и за мой късмет се пукна балона в нашите ръце. Пак драма. Ако се разтрои много Вилито почва да се опитва да ме удря, взима ми очилата. Не го оставям, но не искам да го удрям за това и се чудя как да покажа като изключим обясняването, което си върви. Много бързо пали, много емоционален.
Научил се да казва думички, ама на английски. Повтаря само Oh noooo като не му дам нещо. Казва monkey, baby. Брои one, two, three.

Четох че децата на 2г са в най егоцентричния си период.
На тази възраст повечето деца не могат да споделят вещите си, просто не разбират коцепцията. Най добре да не ги насилваме а само да обясняваме. Ще дойде време да го разберат. От друга страна искат всичко което имат другите. Като се тръшкат за чужда играчка най доброто решение, казват, е да ги разсеяме с друго и да обясним, че чуждото е чуждо...( защото става толкова лесно . )

Моята щерка има страхотно чувство за пренадлежност. Вкъщи е разпределила коя чаша е на мама, коя на тати, коя чиниика, и ако някой не си яде в чинията настава рев...сигурно ще и мине, де..

Щях да питам, някоя да има вълшебно решение за махане на нощната биба.
У нас това е втората най болна тема след памрерсите (
Още се буди нощем, зада реве че не си намира бибата в леглото...

Ели Ние биба не сме ползвали и не съм компетентна, но съм чувала за рязане на връхчето малко по малко за да не създава вакум.
И в неговата приятелка на 3 г. виждам чувство за собственост, но тя е градинче и там нещата са по друг начин.
Междувременно четох, че детската агресия е силна защото не знаят как да си разпределят енергията. В по-късен етап преминава в игра, а в тийн годините се използва в спорта, но там вече мисленето е далеч на по-високо ниво и може да се превърне в добродетел дори. Има логика според мен. Другото е че вербално не може да изкаже емоциите си и се чувства непълноценен. Въпроса е да има ясни правила и много говорене. Аз много му говоря. Повече отколкото осъзнавам, че съм една балалайка. Типично за мъжете в такива момента не ме слуша.

Ели,ако откриеш решение за бибата свиркай  . Никога не е бил по цял ден с биба,ама легне ли да спи я търси. Пробвах да я отрежа,направо я захвърля и ми казва,че е скъсана(те разбират вече),този вариант според мен е за по-малки деца. Другия път сам я скъса със зъбите си,направо ми я дава и иска друга. Беше през нощта,неможех да се сетя къде има резервна,е умираше за сън и два часа неможа да заспи без нея,засичах. Викам,ще издържа няколко дни,сега е момента,но не,буди се цяла нощ и я търси и плаче. Следващия ден беше много нервен,на обяд не заспа,вечерта като легна се спука от рев и ми вика,мамооо дай ми бибата. Дадох му,просто неможех да издържа повече.
Фрауст,лелее тоя зъбен период! Сила мила,и дано да растът по лесно. Пробвай това чудо камилия,съседките тук казват че много им помага. Аз като разбрах за тия капки,вече трудното беше минало при нас. Оправили ли се каката?
Аз също не насилвам детето си да си дава играчките,просто защото не виждам ефект,а и защото не смятам че трябва да дава нещо свое,след като иска той да си играе с него. Говоря много обаче,и ако не играе с дадена играчка,почти винаги я дава на друго дете.
Благодаря за мненията ви за отминалата случка. Откакто съм забелязала че се засяга след като му се скарам,винаги го дръпвам на страни и говорим. После отива и се извинява.
Тачи,Тели,Бизи,звучите страхотно! Като едни уравновесени и любящи майки на страхотни деца 

За бибата, трябват здрави нерви и хитрост - и аз само като си помислех и лошо ми ставаше - все пак са две човечета с биба. Първо ги надупчих с игла и после по малко режех от върха. И на мен ми ги даваха и се сърдиха,  но аз казвах - това си е твойта биба, нямам друга! Да отбележа, че режех върха след следобедния сън, за да имат време да свикнат! Дойде момент, в който остана половин биба - мушкаха си пръстчето вътре, но пак успяваха да я смучат. И един следобед просто си казах на шега няма да им ги дам! Помрънкаха (а Ники повече), а аз Мечо (любимата им плюшена играчка) я изяде. Вечерта пак помрънкаха и това беше! Повече от месец сме без биберони! Уточнявам, че първо надупчих с игла, минаха няколко дни, после резнах леко връхче,  след няколко дни резнах още малко и така постепенно - пожелавам ви моя успех! Мили момичета , да ви споделя, че ММ е одобрен за работа в София и скоро започва!  Ще пътува, но той и друг път е пътувал, но поне ще сме малко по спокойни! От утре сме на ясла и ще пробваме децата да спят - стискайте палци!

Велина, браво на ТМ и успех занапред! Всичко ще се нареди, стискам ви палци и ви пожелавам сила и кураж

Добро утро ,
ние пак на  вилата и времето беше прекрасно и малкия тича и дивя като луд с батко си и кучето .

Ние се разкашляхме малко и си го оставих, че да пресеча ако е започнало нещо. Няма сопол за сега и имам чувството малко, че кашлицата е по скоро някаква алергична, но ще видим.

Велина браво и успех на мъжа ти, дано  е доволен от новата работа.

За бибите не мога да помогна, ние така и не ги харесахме и не сме имали.

Моя не ми се е прибирал за сега с подобни колосано ръкави. Купуваме постоянно кърпи всякакъв вид на лелките и явно ги бършат, но и аз като видя сопол си го оставям в къщи и на ясла като ходи почти винаги е със сух нос. Но пък и омазани с храна ръкави не съм имала, явно ги бършат редовно и май им дават салфетки като ядат. Поне знам за какво купуваме толкова много всели месец.

Да ви кажа аз вече доста претръпнах за карането. Карам се само за сериозни неща или като писне да повтарям нещо хиляди пъти и въобще не се чувствам вече така виновно като преди. Но аз нали съм от лошите майки, та не ме взимайте за пример  . Честно казано като ме ядоса много като сме навън с децата го дърпам на страни или го прибирам и се карам в нас. Не съм се замисляла да си призная, че не трябва да е пред децата, просто така прецених че трябва да е, хем да не ни гледат сейра, хем по слуша като няма публика.
Вчера нещобеше крив вечерта и се тръшна на земята,  а аз седя до него и му гледам сейра, а една майка с близнаци горе доло колкото нас минава и се смее и вика - е такова тръшкане не бях виждала  , моите целуват обикновено земята  .
После крещеше и хапеше децата, не искаше да го докосват и тн и го дръпнах и накарах да седни в страни и да се успокой. Обясних му че децата просто искат да играят с него, колко е разбрал не знам, но определено искаше сам да си играе и в повечето време си играеше по скоро сам.

Да ви питам някой да знае някоя хубава рецепта за сладолед. Имам много домашни яйца и мляко и искам да направя сладолед.

Хубав ден от мен 

Здравейте момичета 

Велина как мина първия ден със сън на градинката. Успяли ли са да заспят спокойно децата?

Гери хич не съм по сладоледа ама гледам и никой не ти е дал рецепта. Не се съмнявам, че си намерила в нета. Сподели получи ли се, хареса ли ти?

Лили разписвай се по-често, че тръпнем и ние с теб кога ще ни зарадваш с новина.

Аз след малко отивам да взема малката от градинка. Днес пак плака като я оставях и направо ми къса сърцето. А като я вземам ухилена до уши. Уж там ми казват, че се чувства добре и участва във всички дейности, не плаче, обаче какъв е тоя зор сутрин незнам...

Хубав слънчев ден на всички