Едва ли има нещо по-тревожно за едни родители от предизвикателството да дисциплинират малкото дете.
Всички ние искаме децата ни да се държат добре, но осъществяването на това желание, без да потискаме креативността на детето или да накърняваме самочувствието му, е трудно. Дисциплината е една от сферите на родителството, където витаят много „призраци от детската стая” и създават неприятности. Този израз е измислен от известния специалист по детско развитие Селма Фрайберг и се отнася до спомени от детството, минали преживявания и стереотипни начини на мислене и поведение, които директно внасяме от нашето детство в новата си роля на родители. Тези „призраци“ могат допълнително да усложнят родителството и възпитанието на децата, защото понякога казваме едно, а в действителност дълбоко чувстваме и мислим нещо съвсем различно.
Преподаване и учене
Коренът на „дисциплинирам” идва от дума, която означава „преподавам”, а не „наказвам”. Целта ни трябва да бъде да научим детето да се държи добре, да се владее и да показва уважение към другите. По-лесно е да се изработят специфичните стратегии, ако родителите ясно планират на какво искат да научат децата си и ако вземат предвид какво детето реално е в състояние да научи на съответния етап от развитието си. От гледната точка на детето, колкото е по-просто посланието и колкото по-близка е връзката между действието и последствието, толкова по-лесно е да се научи.
Да обичаме границите
Противно на всеобщото мнение, децата всъщност обичат да бъдат дисциплинирани, но само ако се прави с постоянство и любов. Ясното знание за това какви са правилата и какви ще са последствията, ако те бъдат нарушени, дава сигурност на детето. То може спокойно да се отдаде на игра и изследване на света, защото знае докъде се простират границите му. Най-тревожните деца са тези, които са били рядко или непоследователно дисциплинирани. Тези деца бягат из стаята, дразнят, държат се грубо, удрят, използват лоши думи или по всякакъв друг начин изпробват всички наоколо, за да намерят къде е границата. Те търсят някой друг, който да поеме отговорността вместо тях. Голямата власт е плашеща за малкото дете.
Одобрението е от значение
Повечето деца искат да правят това, което родителите им искат от тях. Любовта и вниманието на родителя са най-силните стимули на света и децата ще се трудят много усърдно, за да ги получат. Проблемите се появяват, когато родителите не обръщат внимание на децата си или когато се съсредоточават върху нежеланото поведение, а не забелязват хубавите неща, които детето прави, за да им угоди. Често проблемите с дисциплината просто изчезват, когато родителят насочи вниманието си към положителното поведение и стратегически игнорира някои от пакостите. Награди като почерпки, стикери на табло или специално занимание могат да помогнат за подобряване на поведението, но нищо не е толкова ефективно, колкото одобрението на родителя. Така детето чувства, че е способно да прави нещата, които другите искат от него. Тези вътрешни награди са истински важните: те подтикват детето да се гордее със себе си и да се изправя срещу следващите предизвикателства, които животът му отправя.
Задайте своите въпроси на консултантите на Pampers
В настоящата тема можете да зададете своите въпроси, свързани с дисциплината и възпитанието на детето, както и да споделите своя родителски опит.
На въпросите ще отговарят д-р Рада Маркова Маркова, педиатър, детски пулмолог и Десислава Грандева- Атанасова, детски психолог.
Всички ние искаме децата ни да се държат добре, но осъществяването на това желание, без да потискаме креативността на детето или да накърняваме самочувствието му, е трудно. Дисциплината е една от сферите на родителството, където витаят много „призраци от детската стая” и създават неприятности. Този израз е измислен от известния специалист по детско развитие Селма Фрайберг и се отнася до спомени от детството, минали преживявания и стереотипни начини на мислене и поведение, които директно внасяме от нашето детство в новата си роля на родители. Тези „призраци“ могат допълнително да усложнят родителството и възпитанието на децата, защото понякога казваме едно, а в действителност дълбоко чувстваме и мислим нещо съвсем различно.
Преподаване и учене
Коренът на „дисциплинирам” идва от дума, която означава „преподавам”, а не „наказвам”. Целта ни трябва да бъде да научим детето да се държи добре, да се владее и да показва уважение към другите. По-лесно е да се изработят специфичните стратегии, ако родителите ясно планират на какво искат да научат децата си и ако вземат предвид какво детето реално е в състояние да научи на съответния етап от развитието си. От гледната точка на детето, колкото е по-просто посланието и колкото по-близка е връзката между действието и последствието, толкова по-лесно е да се научи.
Да обичаме границите
Противно на всеобщото мнение, децата всъщност обичат да бъдат дисциплинирани, но само ако се прави с постоянство и любов. Ясното знание за това какви са правилата и какви ще са последствията, ако те бъдат нарушени, дава сигурност на детето. То може спокойно да се отдаде на игра и изследване на света, защото знае докъде се простират границите му. Най-тревожните деца са тези, които са били рядко или непоследователно дисциплинирани. Тези деца бягат из стаята, дразнят, държат се грубо, удрят, използват лоши думи или по всякакъв друг начин изпробват всички наоколо, за да намерят къде е границата. Те търсят някой друг, който да поеме отговорността вместо тях. Голямата власт е плашеща за малкото дете.
Одобрението е от значение
Повечето деца искат да правят това, което родителите им искат от тях. Любовта и вниманието на родителя са най-силните стимули на света и децата ще се трудят много усърдно, за да ги получат. Проблемите се появяват, когато родителите не обръщат внимание на децата си или когато се съсредоточават върху нежеланото поведение, а не забелязват хубавите неща, които детето прави, за да им угоди. Често проблемите с дисциплината просто изчезват, когато родителят насочи вниманието си към положителното поведение и стратегически игнорира някои от пакостите. Награди като почерпки, стикери на табло или специално занимание могат да помогнат за подобряване на поведението, но нищо не е толкова ефективно, колкото одобрението на родителя. Така детето чувства, че е способно да прави нещата, които другите искат от него. Тези вътрешни награди са истински важните: те подтикват детето да се гордее със себе си и да се изправя срещу следващите предизвикателства, които животът му отправя.
Задайте своите въпроси на консултантите на Pampers
В настоящата тема можете да зададете своите въпроси, свързани с дисциплината и възпитанието на детето, както и да споделите своя родителски опит.
На въпросите ще отговарят д-р Рада Маркова Маркова, педиатър, детски пулмолог и Десислава Грандева- Атанасова, детски психолог.
 | Д-р Рада Маркова завършва медицина в Медицински университет – Варна като "Златен Хипократ" на випуска. От самото начало на кариерата си д-р Маркова работи като педиатър в Университетски детски клиники – първоначално в болница „Св.Марина“ – Варна, а впоследствие – в Университетската детска болница – София. През последните 15 години работи в Клиника по педиатрия на „Александровска болница“. През 2004 г. д-р Маркова придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Научните ѝ интереси са в областта на детската пулмология – хроничните заболявания на дихателната система: бронхиалната астма, муковисцидозата, неинвазивните методи на оценка на алергичното възпаление. Д-р Маркова е специализирала в САЩ и Австрия. |
 | Десислава Грандева e магистър психолог по „Детска психология“ и „Семейно консултиране“, която завършва като втора магистратура към НБУ. Майка е на две деца – момче на 6 години и момиче на 3 години. Доброволен консултант по кърмене към НАПК (Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“). Интересите на Деси са в областта на детската психология, пренаталното и перинаталнато развитие. Убедена е, че диадичната връзка майка – бебе е основата, върху която се формираме като личности, и дава пряко отражение върху целия ни съзнателен живот. Има опит с работа с деца и юноши. Провежда седмични семинари за бременни и вече родили майки, които имат затруднения в създаването на връзка с детето си след раждане. Организира групи за обмяна на опит между родители, защото иска да помогна на повече родители да чуват децата си, да усещат техните потребности и да различават нуждата от желанието при детето, защото много често желанието за нещо е вид компенсация за незадоволена детска потребност. „Професията родител не идва с инструкции, а идва с любов и мотивация за промяна” – споделя Деси. |
