Консултация: Възпитание и развитие на детето. Какво е позволено и какво – не?

ЗДравейте, искам и аз да попитам
Синът ми е на 2г и 7м и подобно на случая на Josefin, не мога да го накарам да направи нещо без заплаха, или по-точно - трябва да му кажа най-лошият вариант на развитие на нещата, ако откаже да ме послуша. В момента на всяка моя молба отговаря с "не" и се започва - ако не дойдеш да те облека, ще изляза сама и ще те оставя сам вкъщи; ако не спреш да хвърляш играчката, ще ти я взема; ако продължаваш да ме удряш, ще си изляза; ако не си прибереш играчките, аз ще ги събера и ще ги кача горе (на недостъпно място) и няма да ти дам повече да играеш с тях... В общия случай помага, научил се е, че ако не използва правилно някой предмет - хвърля, чупи, удря и т.н., го губи, казва как ще го кача горе, той ще плаче много и после мама ще го гушне. Но въпреки това продължава да прави едни и същи бели и да не ме слуша докато не се разкрещя. Имам чувството, че се е научил да ме слуша само ако му крещя или го заплашвам, но се мразя, когато постъпвам така.
Спокойното говорене и безкрайно убеждаване рядко дават ефект и когато са постоянно, реално са ми много изморителни. Какъв подход да предприема, как да направя така, че да ме слуша преди да се наложи да изляза извън релси?
Благодаря предварително за отделеното време.

Здравейте. Синът ми е на 5 месеца. Когато го оставя в шезлонга да си играе се занимава около 10 минути и започва да реве. Търси моето внимание. Просто иска да се занимавам с него постоянно. Непрекъснато пея песнички, разсмивам го давам му играчки, но бързо му омръзват и започва едно викане и накрая рев. Не иска да си играе сам по-дълго време. Винаги е из ръцете ми и се гушкаме и разхождаме, съответно аз нямам време за много неща. Това нормално ли е и съответно как да реагирам за да го стимулирам да си играе сам.

Искам да попитам психоложката (после ще отворя и тема, за да узная и вашите мнения, мами) следното:
Да уча ли бебето си (на година и три месеца) да "обича мама"?
Онзи ден бяхме при нашата педиатърка и тя този път ни изненада и двамата (детето и мен) с въпроса "Обичаш ли мама?". Спогледахме се и нямахме отговор, докато аз на ум си отговорих, че след като толкова се караме, сигурно не. Предния път го беше питала "къде е нослето, крачето...?", "на колко си годинки?", но не съм очаквала някой да му зададе точно този въпрос, както и не съм го учила да отговаря на подобно нещо.
После бяхме в парка с бебчо и там станах свидетел на друга картинка пак по темата, над която още размишлявам. Майка и дъщеря си комуникират. Дъщеричката (на около 5-6 години), видимо много приказлива и социална, но и егоист (не искаше да споделя люлка с приятелката си) изпрати послание на майка си по адрес на другото момиче с жестомимика и поглед. Майката отиде до дъщеря си, за да чуе тихичко какво е посланието и уж й се кара, че това не е културно, да не го прави друг път. Малката изшушуква нещо на майка си, при което майката след привидния упрек прегръща детето и почва да го целува. Между целувките му задава въпроса "Обичаш ли ме?" и момиченцето казва "да" и продължиха с целувките.
Не знам защо, това ме отврати... Аз ли не съм добре, или има нещо гнило в този въпрос?  

Здравейте, дъщеря ми е на шест и има някои тикове (не знам дали точно тик се казва на това). Върти си косата около пръста и я дърпа. В резултат на това предната част на косата и стои доста проскубана. Понякога го прави и на сън. Правеше го като беше съвсем мъничка, после поспря и от известно време отново започна. Няма някакви необичайни събития около нея, които да я стресират. Обгрижвана е добре, обръща и се внимание. Чувствителна е, но не е притеснително дете. Комуникативна и социална е. Не го прави в някакви конкретни ситуации. Понякога се скубе докато разказва нещо, друг път като гледа телевизия или прави нещо друго. Правим и забележка, но не знам дали това е добър подход. Просто не мога да открия причината за това скубане за да действам в посока на отстраняването и.

Здравейте ! Синът ви е в етапа на първия  пубертет и това е типично поведение , с което се характеризира този етап. Наричат го още етап на отричанието и противопоставянето. Това е временнно , но много изнервящо за самия родител. Чрез това поведение детето тества границите и по този начин се заявява пред света . Тук родителят трябва да стои като категоричен авторитет. Имайте предвид , че това е и вид подготовка  за самия родител как  ще е той  , когато настъпи истинският пубертет

Здравейте Chochi 16. Това е съвсем нормално поведение , свързано със сепарационната тревожност , която се появява към 6-ти  месец . Препоръчавам ви повече внимание ( така , както правите вие самата) , за да може детето да мине спокойно през този етап. Задачата на родителя   е да отговаря на нуждите и потребностите на детето своевременно до неговата едногодишна възраст , за да може детето да изгради  сигурна привързаност.

Здравейте Mandi, бих ви препоръчала консултация с психолог , защото тиковете са невротичен симптом .

Здравейте!
Имам дъщеря на 6 месеца. Преминахме заедно през труден период - роди се с междукамерен дефект на сърцето. От там първите месеци бяха истински кошмар, относно хранене и наддаване... Преди почти три месеца я оперираха и проблема, който й пречеше да се храни го няма вече. Все още е на лекарства, но се чувства видимо по-добре.
Въпреки това, не започна да се храни нормално...На смесено хранене е от самото си раждане. Понеже цедя кърма, но не е достатъчна - дори напоследък е само за едно хранене от около 6 на ден. Не огладнява, сякаш. Отново я храня с много мъка и настояване от моя страна.  Опитах и да я оставям да огладнее, но това се случва на периоди по-дълги от 4 часа... Дори и когато е гладна, не изяжда повече от 150-160мл храна и с тази схема не успявам да й набавя минимума от 750 мл на ден. От известно време я храня докато спи, но започна да се усеща, да се буди и да пищи. Когато не иска да яде, вече по никакъв начин не мога да я накарам. Преди пак успявах да я излъжа, къде с лъжица, къде да й цедя от биберона в устата с песни и дрънкалки....но напоследък нищо не помага. Помислих и за това, че е възможно да има нужда от по-малко храна, но като я остава да яде колкото иска започва веднага да спада на тегло - имам кантар и я тегля редовно - 2-3 пъти в седмицата. В момента е 6,710 кг, роди се 4,050кг.
Предстои ми захранване - избрах късният вариант, за да не я стресирам допълнително с новата храна. Исках да мине повече време от операцията до захранването.