- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
И у нас не са на почит колективните вечери и закуски.
Случва се, ако сме се прибрали по едно и също време.
ММ работи вечер често, детето е отделно вече.
Чудя са как си говорите и споделяте по време на хранене, не се ли разсейвате така?
Ами аз от говорене най-много да се задавя с храната.
Предпочитам да хапна сама набързо, а после да си говорим спокойно, на пълен стомах.
С колегите не се виждам да обядваме заедно - не обичам да гледам дъвчене и мляскане.
Случва се, ако сме се прибрали по едно и също време.
ММ работи вечер често, детето е отделно вече.
Чудя са как си говорите и споделяте по време на хранене, не се ли разсейвате така?
Ами аз от говорене най-много да се задавя с храната.
Предпочитам да хапна сама набързо, а после да си говорим спокойно, на пълен стомах.
С колегите не се виждам да обядваме заедно - не обичам да гледам дъвчене и мляскане.
всеки се храни, когато е гладен.
от спорта си съм възневидяла всички ограничения и обязаности относно храненето под час, режим и вид. няма да стоя и миг гладна повече в този живот
детето ми е злоядо. не мога да му кажа "яж", когато не е гладно, защото е време за вечеря. нито да му кажа "изчакай, след малко". училището му създава режим така или иначе.
мъжа ми е ОК. не го занимава това с храненето заедно.
ако времето за вечеря е времето "за нас", за "семейството", ми това би било по-тревожно. времето за нас е всяко, по което сме заедно.
от спорта си съм възневидяла всички ограничения и обязаности относно храненето под час, режим и вид. няма да стоя и миг гладна повече в този живот
детето ми е злоядо. не мога да му кажа "яж", когато не е гладно, защото е време за вечеря. нито да му кажа "изчакай, след малко". училището му създава режим така или иначе.
мъжа ми е ОК. не го занимава това с храненето заедно.
ако времето за вечеря е времето "за нас", за "семейството", ми това би било по-тревожно. времето за нас е всяко, по което сме заедно.
ако времето за вечеря е времето "за нас", за "семейството", ми това би било по-тревожно. времето за нас е всяко, по което сме заедно.
За съжаление в 98 % от случаите - не. И то не защото нямаме желание, а поради други обстоятелства. Един е на диета и яде в 6 вечерта, друг е с детето навън... На един не му се яде сега или изобщо не му се яде. Ей такива баналности. 
Когато бях дете, всички сядахме заедно да се храним вечер, което го отчитам като нещо много положително.
Когато бях дете, всички сядахме заедно да се храним вечер, което го отчитам като нещо много положително.
Лятото сме на балкона, не гледаме въобще телевизия.
Mммм, колко приятно - да си вечеряш на балкона. У нас не може, защото си купихме жилище със зазидан кухненски балкон. На бай Ганьо му дай да се остъкли, да се зазида и да усвои пространство. И понеже не ни се занимаваше с разрушителни дейности, оставихме си го така. Но балконът на хола поне не е пипан и там може да се пие (но само когато комшията не пече скумрии на неговия).
ако времето за вечеря е времето "за нас", за "семейството", ми това би било по-тревожно. времето за нас е всяко, по което сме заедно.
Ами ние, например не сме заедно през останалото време в пет от седемте дни на седмицата. Детето е на училище, а ние- на работа - и двамата работим на пълен работен ден. Освен това- изисква се някакво време за придвижване от работа до дома, останалото време е точно колкото да вечеряме, да си поговорим , да споделяме случки от деня.
Няма правилен и грешен начин, всеки си има свое разбиране. Но аз например, държа детето ми да яде горе-долу ако не в едни и същи, то в приблизително еднакви часове. След като е обядвало ,не мога да повярвам,че за вечеря ще огладнее толкова,че да не може да изтърпи някакъв толеранс от 30-50-60 минути.
Чудя са как си говорите и споделяте по време на хранене, не се ли разсейвате така?
Ами аз от говорене най-много да се задавя с храната.
Ами, ядем по-бавно
В смисъл, първо гълташ, после говориш, през това време другия яде и така. Отива и час понякога, но нали това е идеята. 
Много добре звучи вечеря на балкона
Само дето аз съм любима храна на комарите, а тук са на пълчища... 
Защо трябва детето да стои и да чака гладно цял час? Само за да седнете после заедно на масата.
Ей така са тероризирали мъжа ми, както писах по-назад. Той и до ден днешен ненавижда всякакъв намек дори за режим и задължения свързани с храненето. Има много кофти спомени от тогава, как със сестра му са чакали бащата да се прибере, за да вечерят заедно
Ей така са тероризирали мъжа ми, както писах по-назад. Той и до ден днешен ненавижда всякакъв намек дори за режим и задължения свързани с храненето. Има много кофти спомени от тогава, как със сестра му са чакали бащата да се прибере, за да вечерят заедно
Аааа, на децата давам по-раничко ако са гладни, не ги заставям да чакат до вечеря. Но с мм предпочитаме да се изчакваме. Разбира се, понякога това не е възможно, но който е вечерял пръв, после прави компания на другия.
nelig, има едни миризливи пръчки срещу комари - палиш ги и те не идват.
nelig, има едни миризливи пръчки срещу комари - палиш ги и те не идват.
Моето домочадие много обича да сядаме на вечеря, така че го правим, но ако децата ги няма или съм сама, много обичам да хапвам набързо и да не се занимавам с протяжни слагания и вдигания на маси, вадене и прибиране на сто неща и дърдорене на масата. Предпочитам да хапна и да си легна да чета 
Като някой ден децата си хванат пътя, мисля, че точно така ще правя, просто мъжът ми още не го знае
Сега обаче, слагам, сядам, приказвам, слушам ... не че ми е лошо, не се оплаквам, всички се включват и в слагане и вдигане, не съм слугинче - и обикновено в почивните дни и на мен ми е кеф, но в работните се прибирам много изморена психически и имам нужда да разпусна в самота. Но пък си заслужава де, дребното хем дърдори и разказва за градината и децата, хем я учим да спира малко и да изслушва другите; мъжът ми, мълчаливецът, се разговаря и той охотно; и тийнейджъра дори изпълзява от бърлогата и приказва ли, приказва. И на всички им е приятно така и си седииим, докато малката не се сети, че иска да гледа Сънчо или мен вече ме хванат нервите от това седене и започна да разтребвам
Като някой ден децата си хванат пътя, мисля, че точно така ще правя, просто мъжът ми още не го знае Сега обаче, слагам, сядам, приказвам, слушам ... не че ми е лошо, не се оплаквам, всички се включват и в слагане и вдигане, не съм слугинче - и обикновено в почивните дни и на мен ми е кеф, но в работните се прибирам много изморена психически и имам нужда да разпусна в самота. Но пък си заслужава де, дребното хем дърдори и разказва за градината и децата, хем я учим да спира малко и да изслушва другите; мъжът ми, мълчаливецът, се разговаря и той охотно; и тийнейджъра дори изпълзява от бърлогата и приказва ли, приказва. И на всички им е приятно така и си седииим, докато малката не се сети, че иска да гледа Сънчо или мен вече ме хванат нервите от това седене и започна да разтребвам
Защо трябва детето да стои и да чака гладно цял час? Само за да седнете после заедно на масата.
Не, не е за да седнем заедно, аз принципно написах, че искам детето да има някакви приблизително еднакви часове за хранене. Понякога няма как да е готова вечерята на момента, затова е хубаво да изчака,а не като каже "искам да ям", да яде нещо си само и само да се каже, че е яло. Друг е въпросът, че не помня моето да е казало, че е гладно, рядко му се случва.
Ти написа, че ако детето ти е гладно, трябва да може да изтърпи толеранс от 30-50-60 минути. За мен това е неадекватно. Аз съм на 38 и когато съм гладна озверявам, и ако не хапна до 15-тина минути мога да набия някой. Не съм някакво медицинско чудо, напротив - познавам още доста хора като мен, в т.ч. и доведения ми баща, който е на 67 години и много мил човек - освен когато е гладен
nelig, има едни миризливи пръчки срещу комари - палиш ги и те не идват.
Помагат ли? Всичко друго съм пробвала, все ме хапят
Таис, и аз като огладнея ставам звяр
Затова, ако трябва да изчакам хапвам нещо малко - плод или нещо подобно.