- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Хм отговорите в анкетата са доста еднозначни, а в темата - не.. 
Да, и аз това се замислих.
Не виждам защо тема като тази трябва да се превръща в поле за нападки. Кой когато иска да си яде, аз не казвам на никой да прави като мен, но честно казано ме дразни леееко подигравателния тон на някои потребителки към всеки, за когото са важни семейните вечери. За някой това е остаряла и ненужна традиция, за друг - истинско удоволствие. 
Така е.
В моето детство не си спомням винаги да е било така, а много ми се е искало. Сега не го правя заради традицията, за защото ми е приятно. Виждам, че и за другите е така, защото никога не съм слагала насила някого на масата, просто около този час сме там.
Не мисля, че има връзка.
В моето детство не си спомням винаги да е било така, а много ми се е искало. Сега не го правя заради традицията, за защото ми е приятно. Виждам, че и за другите е така, защото никога не съм слагала насила някого на масата, просто около този час сме там.
Може би тези, които държат да вечерят заедно го правят за да участват равноправно в приготвянето на храната.
Докато единия реже домати за салата, другия кълца лука. Или готвят манджата заедно. Приобщават милото към домакинските задължения.
Докато единия реже домати за салата, другия кълца лука. Или готвят манджата заедно. Приобщават милото към домакинските задължения.
Скрит текст:
Като се приберат всичко е готово, масата е сложена. След това той я вдига.
Това в делничните дни, в петък, събота и неделя обратното.
Това в делничните дни, в петък, събота и неделя обратното.
Вечеряме заедно и това е едно от хубавите неща за деня. На мен ми е много по-вкусно, когато ям в компанията на любимите си хора, ако се храня сама, първо много по-бързо приключвам с порцията си и второ - не се наслаждавам на храната, просто ям.
Докато вечеряме, си разказваме разни неща, приятно е. После не ставаме веднага от масата, а оставаме още мъничко да си побъбрим, може да си сипем и питие за десерт.
Още когато заживяхме заедно, решихме, че в кухнята за нищо на света няма да имаме телевизор, според нас много разваля храносмилането и пречи на общуването. Впоследствие изхвърлихме телевизора от домакинството въобще.
Докато вечеряме, си разказваме разни неща, приятно е. После не ставаме веднага от масата, а оставаме още мъничко да си побъбрим, може да си сипем и питие за десерт.
Още когато заживяхме заедно, решихме, че в кухнята за нищо на света няма да имаме телевизор, според нас много разваля храносмилането и пречи на общуването. Впоследствие изхвърлихме телевизора от домакинството въобще.
В крайна сметка се виждаме само вечер и сутрин в делничните дни, понякога и достатъчно късно. Това е единствения начин да се съберем, да поговорим, да сме заедно. Не виждам защо това трябва да дразни някого. Предполагам че и за повечето отговорили с "почти винаги" потребителки" е така - това на практика е единственото време през деня, когато наистина имаме време едни за други. Съмнявам се че някой седи с точилката и бие останалите ако не изядат всичко например.
Много ми хареса описанието на Янeчeк
Много ми хареса описанието на Янeчeк
Ние също се стараем да хапваме заедно, не защото го чувстваме като задължение, а защото ни е приятно. Говорим си, детето хапва с нас, смеем се, разказваме на кой как е минал деня. Събота и неделя също сме заедно на масата. Естествено има изключения, нито аз нито той би го сметнал за неуважително ако единия закъснява от работа и другия се е нахранил преди него, но поне при нас това са много редки случаи. Като дете винаги сме се събирали цялото семейство около масата и то пак по същата причина - всеки да разкаже какво му се е случило. Приятно е, харесва ни и за това го правим, но със сигурност не го считам за мерило кой колко ме уважава. 
Ние сме странна схема - всички сме си вкъщи, а вечеряме поотделно. Децата - в тяхната стая, аз едновременно с тях, но в хола, пред ТВ, ММ е до мен, но не яде. Яде много по-късно.
Напоследък свекърът ми е у нас, децата сами решиха да дойдат в хола, хапваме всички, обаче ММ пак се цепи.
Напоследък свекърът ми е у нас, децата сами решиха да дойдат в хола, хапваме всички, обаче ММ пак се цепи.
Вечеряме заедно, всяка вечер, но вечерята ни е в точно определен час (+- 15 мин), заради детето. Ако аз закъснея или имам други ангажименти - вечерям си после сам.
Спомням си навремето вкъщи се спазваше тази традиция за вечерята и събота-неделя за закуските. Беше хубаво, оценявам го сега, обаче.
В нашите вечери трудно може да си споделяме или да си говорим, всичко се концентрира около детето - ще яде ли, няма ли, пак ли няма да яде, то вика, прави пакости, ние говорим и т.н. Далеко сме от някаква задушевна атмосфера, в която всички си споделят нещо или таткото споделят как е минал деня, пък всички слушат в захлас.
Спомням си навремето вкъщи се спазваше тази традиция за вечерята и събота-неделя за закуските. Беше хубаво, оценявам го сега, обаче.
В нашите вечери трудно може да си споделяме или да си говорим, всичко се концентрира около детето - ще яде ли, няма ли, пак ли няма да яде, то вика, прави пакости, ние говорим и т.н. Далеко сме от някаква задушевна атмосфера, в която всички си споделят нещо или таткото споделят как е минал деня, пък всички слушат в захлас.
Никога не бих търпяла децата да ми правят вечерята на панаир и да се въртим на пета около капризите им 
Преди време много ме потресе една тема, в която авторката споделяше, че детето ѝ я дърпало по време на вечеря, за да си играят и тя ставала, понеже не ѝ било проблем по-късно да се наяде, пък мъжът ѝ се сърдел. Такова нещо за мен е недопустимо - едно, че и Хасан е човек и има нужда от спокойствие по време на вечерята си, второ - детето става с нетърпимо поведение и свиква, че може да те дърпа по всяко време, без да изчаква. Първоначално може на родителите да им изглежда сладко, ама след 7-8 години и на тях им е трудно да изтърпяват творението си и чааак тогава се сещат, че от правила и ред има смисъл.
Преди време много ме потресе една тема, в която авторката споделяше, че детето ѝ я дърпало по време на вечеря, за да си играят и тя ставала, понеже не ѝ било проблем по-късно да се наяде, пък мъжът ѝ се сърдел. Такова нещо за мен е недопустимо - едно, че и Хасан е човек и има нужда от спокойствие по време на вечерята си, второ - детето става с нетърпимо поведение и свиква, че може да те дърпа по всяко време, без да изчаква. Първоначално може на родителите да им изглежда сладко, ама след 7-8 години и на тях им е трудно да изтърпяват творението си и чааак тогава се сещат, че от правила и ред има смисъл.
Вечерям сама към 19.30 ч. Това ми е ритъма, прибирам се, правя салата и хапвам. Почти никога не Сега се замислих, че аз обичам да се храня сама. Хапвам бързо и измивам чиниите. Не ми харесва да седим и да водим мъдри разговори на масата - там сме да ядем.
В работата също не обичам да обядвам с колегите. Излизам си сама, хапвам и се разхождам малко. Това да седна на дълъг обяд и да размятам служебни клюки не ми харесва. Няма да се нахраня вкусно, пък и после да ме разнасят насам - натам как съм дъвкала или дали съм си поръчала само супа или цяло обедно меню ... Не е за мене колективното хранене.
В работата също не обичам да обядвам с колегите. Излизам си сама, хапвам и се разхождам малко. Това да седна на дълъг обяд и да размятам служебни клюки не ми харесва. Няма да се нахраня вкусно, пък и после да ме разнасят насам - натам как съм дъвкала или дали съм си поръчала само супа или цяло обедно меню ... Не е за мене колективното хранене.
Лелее, същата съм. Едно към едно.
В нашите вечери трудно може да си споделяме или да си говорим, всичко се концентрира около детето - ще яде ли, няма ли, пак ли няма да яде, то вика, прави пакости, ние говорим и т.н. Далеко сме от някаква задушевна атмосфера, в която всички си споделят нещо или таткото споделят как е минал деня, пък всички слушат в захлас.
Може би става въпрос за малко дете, като порасне ще е различно
Ние с ММ гледаме винаги да вечеряме заедно,той се прибира доста по-късно от мен,но винаги го изчаквам за да седнем и да хапнем заедно.Ако съм много гладна хапвам нещо мъничко за да залъжа глада. Детето ни рядко яде с нас,но дори да не яде,когато се храним седи при нас(по негово желание).
Изключително ми е приятно да вечеряме всички заедно,както и да приготвяме заедно вечерята.В повечето случай съм сготвила преди ММ да се прибере,но понякога той иска да го изчакам и да направим всичко заедно. Създали сме си такъв навик,което за мен е много хубаво.Говорим си на кой как е минал деня,обсъждаме разни неща и на мен ми е изключително приятно. Понякога си сипваме и по питие.
Тези вечери много ме отпускат,особено след натоварен ден
Изключително ми е приятно да вечеряме всички заедно,както и да приготвяме заедно вечерята.В повечето случай съм сготвила преди ММ да се прибере,но понякога той иска да го изчакам и да направим всичко заедно. Създали сме си такъв навик,което за мен е много хубаво.Говорим си на кой как е минал деня,обсъждаме разни неща и на мен ми е изключително приятно. Понякога си сипваме и по питие.
Тези вечери много ме отпускат,особено след натоварен ден
Хич не обичам семейни вечери. А моят мъж пък обратното, умира за такъв тип хранене. Най - обичам сама да си ям, когато ми се дояде.
Докато вечерям/обядвам ставам единствено, за да си взема нещо. Много мразя някой да се върти около мен и да ме дърпа, особено ако съм се зачела. Детето имаше един период около тригодишна възраст, когато си въобразяваше, че щом му се играе, аз трябва да си зарежа яденето и да скоча. Много бързо се научи, че когато човек се храни у дома, иска спокойствие. Има предостъчно време за игри и разговори извън времето за хранене.
Телевизора изобщо го изхвърлихме от живота си преди десет години. Удивително е колко време се освобождава за четене и приятни разговори когато се разкара тази джаджа.
С нашето сме имали проблеми от друг вид, но пък е такова добро прасе, че види ли ядене ни мръда, ни шава, само нагъва 
затова храненето винаги протича спокойно за нас.
Лятото сме на балкона, не гледаме въобще телевизия. Зимата сме вътре и е пуснат, но никой не му обръща внимание.
затова храненето винаги протича спокойно за нас.Лятото сме на балкона, не гледаме въобще телевизия. Зимата сме вътре и е пуснат, но никой не му обръща внимание.