- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Рядко вечеряме заедно, в хармонични отношения сме въпреки този минус 
Бих отговорила - предимно на празници. Не го приемам като някаква драма, традициите не са това, което бяха.
Разказването на деня на масата не е препоръчително, може някой да се задави, докато вечеря. Съвсем сериозно говоря, на мен скоро ми се случи
Бих отговорила - предимно на празници. Не го приемам като някаква драма, традициите не са това, което бяха.Разказването на деня на масата не е препоръчително, може някой да се задави, докато вечеря. Съвсем сериозно говоря, на мен скоро ми се случи
Затова и не считам, че храненето заедно е символ на нещо. Просто традиция, която някои спазват, а други не.
Но обобщенията и раздутите изводи от типа - "това не е семейство, защото не се храни заедно" са абсолютно малоумни.
Но обобщенията и раздутите изводи от типа - "това не е семейство, защото не се храни заедно" са абсолютно малоумни.
На желание да се съберат всички и да си разкажат кой какво е правил и т. н.
Близост се нарича.
Който не го е имал, не го и осъзнава.
Който го е имал като дете, а го няма като родител, отчита липсата му.
Пълни глупости пишеш, ма не ти е за първи път.
Както казах неяденето заедно не значи, че една двойка не си говори и няма близост.
Човече, не съм се засегнала. Отдавна съм във форума, че да се засягам от нечие мнение тук. Но ето че поредната потребителка пише
Цитат
Винаги сядаме на масата заедно. Въпрос на уважение към другия.
Ей за такива обобщения писах.
Вечерям сама към 19.30 ч. Това ми е ритъма, прибирам се, правя салата и хапвам. Почти никога не съм гладна, ама нали трябва да се яде - тъпча нещо малко за вечеря.
Скъпия по това време излиза да поработи с таксито. Прибира се към 21.30 -22 ч.
Като се прибере си сипва 1 - 2 напръстника "мека топлина", нарязва си нещо за мезе. Не може да седне да яде направо с прибирането, навик. Може и да не вечеря, според зависи. Това не ни пречи да си говорим, да споделяме.
Докато дъщерята беше малка вечеряхме двете заедно след у-ще.
Сега се замислих, че аз обичам да се храня сама. Хапвам бързо и измивам чиниите. Не ми харесва да седим и да водим мъдри разговори на масата - там сме да ядем.
В работата също не обичам да обядвам с колегите. Излизам си сама, хапвам и се разхождам малко. Това да седна на дълъг обяд и да размятам служебни клюки не ми харесва. Няма да се нахраня вкусно, пък и после да ме разнасят насам - натам как съм дъвкала или дали съм си поръчала само супа или цяло обедно меню ... Не е за мене колективното хранене.
Скъпия по това време излиза да поработи с таксито. Прибира се към 21.30 -22 ч.
Като се прибере си сипва 1 - 2 напръстника "мека топлина", нарязва си нещо за мезе. Не може да седне да яде направо с прибирането, навик. Може и да не вечеря, според зависи. Това не ни пречи да си говорим, да споделяме.
Докато дъщерята беше малка вечеряхме двете заедно след у-ще.
Сега се замислих, че аз обичам да се храня сама. Хапвам бързо и измивам чиниите. Не ми харесва да седим и да водим мъдри разговори на масата - там сме да ядем.
В работата също не обичам да обядвам с колегите. Излизам си сама, хапвам и се разхождам малко. Това да седна на дълъг обяд и да размятам служебни клюки не ми харесва. Няма да се нахраня вкусно, пък и после да ме разнасят насам - натам как съм дъвкала или дали съм си поръчала само супа или цяло обедно меню ... Не е за мене колективното хранене.
Винаги сядаме на масата заедно. Въпрос на уважение към другия.
Нео, в предвид другата ти тема, думата "уважение", мисля че не е използвана уместно
Може би за него думата "уважение" е термин от хранително-вкусовата сфера.
Чудя се жените на моряците и тираджиите защо не ги уважават и не умират от глад, ами плюскат, докато мъжете им ги няма, гадините.
Като пишете, поне малко мозък не вкарвате ли? Пробвайте, не боли.
Като пишете, поне малко мозък не вкарвате ли? Пробвайте, не боли.
Мисията невъзможна е това, Како Сийке.
... И обратното - познавам доста семейства, в които мамата и таткото не се траят, но задължително ядат заедно. По силата на навика при едни, при други - щото така трябва, разбишли.
Понякога хапваме заедно, понякога - не. Много зависи кой кога се е прибрал. Ако сме се прибрали по едно и също време, вероятно и ще вечеряме заедно. Но обикновено и двамата сме с натоварени графици, и не се чакаме. Нелогично ми се струва един от нас да гладува, само защото "е редно" да се храним заедно 
Много вярно. Не ни е нужно да седнем пред манджа, че да си говорим. Общуваме си по принцип, не само когато "стане време" за това 
Както казах неяденето заедно не значи, че една двойка не си говори и няма близост.
Хм отговорите в анкетата са доста еднозначни, а в темата - не.. 
При мен основният проблем е синхронизирането на графиците - ако сме си вкъщи по едно и също време, винаги вечеряме заедно, но през седмицата се случва рядко.
И едно предимство на вечерянето отделно - в случай на раздяла не изпадаш в дълбока депресия, защото трябва за пръв път да се храниш сам.
При мен основният проблем е синхронизирането на графиците - ако сме си вкъщи по едно и също време, винаги вечеряме заедно, но през седмицата се случва рядко.
И едно предимство на вечерянето отделно - в случай на раздяла не изпадаш в дълбока депресия, защото трябва за пръв път да се храниш сам.
Аз не виждам драма и да се храня сама. Освен това не бих държала детето гладно да чака часа за ядене, също не бих я карала да яде когато дойде някакъв час ако не гладна.
Ние вечеряме заедно просто защото се прибираме по едно и също време и след като сме обядвали между 12 и 13 е нормално към 18,30 да сме гладни
Ние вечеряме заедно просто защото се прибираме по едно и също време и след като сме обядвали между 12 и 13 е нормално към 18,30 да сме гладни
Може би тези, които държат да вечерят заедно го правят за да участват равноправно в приготвянето на храната.
Докато единия реже домати за салата, другия кълца лука. Или готвят манджата заедно. Приобщават милото към домакинските задължения.
Аз съм се улеснила по тази точка - Скъпия си готви каквото му се яде. Ако ми хареса си хапвам, ако не - нещо сухо.
Сега се замислих, че май само на традиционната вечеря на Бъдни вечер сме заедно. И понякога обедите в почивните дни.
Но пък си говорим, споделяме без да мляскаме и преглъщаме.
Докато единия реже домати за салата, другия кълца лука. Или готвят манджата заедно. Приобщават милото към домакинските задължения.
Аз съм се улеснила по тази точка - Скъпия си готви каквото му се яде. Ако ми хареса си хапвам, ако не - нещо сухо.
Сега се замислих, че май само на традиционната вечеря на Бъдни вечер сме заедно. И понякога обедите в почивните дни.
Но пък си говорим, споделяме без да мляскаме и преглъщаме.
Ежедневието ни позволява да вечеряме заедно и го правим с удоволствие. Случва се разбира се да вечеряме отделно, например когато е на футбол. Преди това не може да яде, а се прибира след 21:30, няма как да го чакам. Но ни е приятно, споделяме си, правим си планове, смеем се, все пак цял ден сме били разделени Не го правим, защото така трябва, а защото така ни идва отвътре, всъщност ние нищо не правим, защото "така трябва". През уикендите обядваме заедно, често и закусваме - но тук имаме разминаване, защото той става доста рано, аз по-късно, пия кафе няколко часа и то отива за обяд яденето. Как ли пък ще седне да ме чака. Но като стана рано и гладна, хапваме заедно.
Не го правим, защото така трябва, а защото така ни идва отвътре, всъщност ние нищо не правим, защото "така трябва". През уикендите обядваме заедно, често и закусваме - но тук имаме разминаване, защото той става доста рано, аз по-късно, пия кафе няколко часа и то отива за обяд яденето. Как ли пък ще седне да ме чака. Но като стана рано и гладна, хапваме заедно.