Вечеряте ли заедно?

Естествено, че си е и наша традиция. Която обаче идва от времена в които след мръкнало не се е работело извън къщи. Т. е. цялата фамилия е била у дома след залез слънце и е естествено да са заедно на масата.
svetlina*, никой не разбра как на практика си я представя тая работа свекъра. Той просто се чувства длъжен да поучава „младите“ и особено снахата.
Иначе традицията да се вечеря заедно, сама по себе си е много хубава. Стига да има възможност да се спазва. Но нито аз можех да припкам от работа, за да ям с мъжа ми, нито пък той, дето е станал в 5,30 и обядвал в 12, може да стои гладен до 21,30. То и няма нужда де.

п.п. турските сериали ги намесих, защото тях ми даваха за пример.

Точно! 

Янечек, така е, има и ползи от тях.    Само не успявам още да си обясня толкова големия им успех в България. Може би напомнят някакви отминали времена, не знам.

Pesheck, че и сега повечето хора се прибират по горе-долу едно време, +- 2 часа. Все пак работещите на смени са малък процент от всички.

АнаБел, нали и аз това казах - психолозите казват това, което работи за по-голямата част от хората. Но не за абсолютно всички.

Ами това е, няма задължителни неща. Просто при някои семейства, работното време е приблизително еднакво с малка разлика и се изчакват за вечеря, защото е удобно,защото е приятно, защото чувстват такава потребност.

Не защото някой е казал,че е задължително.Когато е задължително за някого, естествено, че не е приятно.

Нели, става въпрос за това, че никъде не прочетох истинско изследване в реномирано издание, че перефразирам по памет "липсите на семейни вечерите предполагат раздяла и показват, че хората не са семейство, а едва ли не съквартиранти". Това не видях, а имаше една много менторски настроена потребителка, която твърдеше, че психолозите казвали именно това. Иначе то е много ясно, че се изследва мнозинството, не малцинството. Както е много ясно, че едно семейство трябва да прекарва време заедно и да си говори. Въобще споделените дейност са важни естествено. Особено важно е за децата. Много ясно е, че вкъщи храната е по - вероятно да е по - здравословна, отколкото някакъв Фаст фууд, примерно. Много ясно, че сексът и интимността заздравяват семейните отношения, примерно. Това са базови истини, за които не е необходимо да се прави изследване, освен ако изследващите не искат някак да си оправдаят парите, особено ако са държавни. Просто якцентът върху вечерята и масата на мен ми направи впечатление. Ако не е на маса и на вечеря не важат нито разговорите, нито събирането.

Почти винаги вечеряме заедно.
Това е наша традиция и се стремим да я спазваме всяка вечер.Надявам се и децата да я продължат с техните семейства.

Е то това трудно ще го твърди някой нормален психолог    Иначе е на масата, просто защото повечето семейства имат прекалено малко свободно време извън нея. а и като добавим, че това предполага и домашна храна, ясно е защо са такива препоръките. Менторски тонове имаше и от двете страни, на мен и едните, и другите са ми забавни  

Anna Bell перифразирането по спомен изкривява дотолкова нещата че ги представя в съвсем различна светлина.
Никога не съм казвала че цитирам те "липсите на семейни вечерите предполагат раздяла и показват, че хората не са семейство".
Това което държа като теза е че липсата на семейни вечери може да отчужди хората и след време примерно 20-30 години семеен живот да доведе като живот просто като съквартиранти и че не го пожелавам на никой. Имам истински наблюдения върху такива примери но никога не съм казвала че хората които не вечерят заедно не са семейства това изкривяване и самонастройване срещу мен е прекалено.
Ето това съм казала и това съм имала предвид.
Моля ви бъдете добри и не ме коментирайте повече намирам се в деликатен период и тази агресия към мен е прекалена.
Наистина приключвам тук ако вие продължите го приемам като липса на елементарно човешко уважение.

Аз затова написах "перефразирам", а не "цитирам". И никак не са представени в различна светлина, защото смисълът е точно този. Не знам как се тълкуват нравоучения, звучащи като правила:
"ако хората не ценят това да сядат да се хранят заедно ще намерят хиляди причини да не го правят. Всяка връзка- в семейството, между приятели или любовна има нужда от полагане на грижи и внимание за да се запази ако се остави на произвола просто някой ден се разрушава.
Семейството има нужда да прекарава някакво определено време заедно всеки ден и това най-лесно се получава с вечерянето заедно. Ако толкова не може поради някакви причини да вечеряте заедно определете си някакво друго време само за семейството но да го има всеки ден."


"Знам че ще ми скочите ама ако на едно семейство не му е приятно да е заедно около масата и предпочита да си има индивидуален график кога по-точно се събира цялото семейство подчертавам цялото и да си говори. Това пък с тийновете затварянето им в стаята и яденето там е най-лесния начин да се отчуждат и да залитнат нанякъде а родителите изобщо да не разберат.
 Знаете ли колко много хора нямат идея за мислите и чувствата на децата си както и проблемите им защото просто ежедневието е твърде натоварено и ако не се полагат усилия лесно се прекъсва връзката на доверие и споделяне. Никой не е казал че режима трябва да е едва ли не военен и да се
спазва религиозно но не го отричайте напълно."

Към теб няма никаква агресия. Просто, когато пишеш нещо, което е очевидно невярно за една немалка група, със силата на постулат като горецитираното, няма как да не провокираш дискусия. Не искам да те засегна ни най - малко, ако така си се почувствала приеми най - искрените ми извинения.

Наистина е чудно как може да възникне спор на такава тема   Лично аз обичам да ям в компания, особено тази на любими хора, но не мога да задължа и любимите хора да чувстват същото. Ето, големият ми син започна да се дели понякога - иска да си слуша музика и да си пише по вайбър със съученици и наистина не виждам защо не.

Добре де, аз едно не разбирам:
Всеки има модел на семейство и е доволен от него.Уж.
Защо е необходимо по пет пъти на страница да ни убеждава, че семейството му си е О.К., въпреки/именно защото, не се хранят заедно?
О.к., не се храните заедно/правите го рядко, но сте изцяло доволни от това статукво.Кому е нужно вече толкова страници да го повтаряте и да убеждавате останалите какво прекрасно семейство имате?
И това, че някой не вярва, например, защо ви е толкова важно?Едва ли ще наруши изградените ви навици.
Наистина не разбирам...

И аз наистина не разбирам как, след като си определила като "пукали" хора, които не обичат да говорят, докато се хранят, очакваш, че никой няма да реагира и да се засегне.

Т.е за мен "пукал" и "кон с капаци" е еднакво обидно. И след като едната страна има право да се засяга, защо да няма и другата?

И да, ще реагирам всеки пък, когато някой се опитва да ми вмени, че неговият модел на семейство, хранене и поведение е правилният за целия свят. В случая не беше ти, но говоря принципно.

Много точно, nana77, ние не се храним заедно (почти) и не искам да говорим докато го правим - ами кой какво мисли по въпроса си е негова работа - да не ми е в къщата, че да ми пука. Дразня се (все по-рядко) само на свекъра, който също не ми е в къщата. Но използва един императивен тон, който автоматично отключва у мен реакцията „бреееей, ти ще ми кажеш“.  
И м/у другото аз обичам да се храня сама. Да си чета книжка (ужасен навик, знам), да гледам тв. и да се насладя на спокойствието. Разни хора, разни идиоти, както казваше един приятел.

Вечеряме заедно и хич не съм доволна, защото качих някой и друг килограм. Преди много често не вечерях, сега не става - на него не му е приятно да стоя да му правя компания, докато се облизвам гладно, пък и на мен ми се прияжда, като гледам някой да яде. Обикновено пускаме телевизора точно за вечеря, че да имаме материал да хейтваме. Той си е свикнал в неговото семейство да вечерят заедно, в моето майка ми работеше на смени, а и ние самите вечно се падахме в противоположни смени на училище, та се разминавахме и рядко извън почивни дни и празници сме сядали да ядем заедно.

Да. Ние сме като Пижо и Пенда

Ами защото онези, които ядат заедно ни убеждават в същото, че и психолози цитират. Затова се налага, не за друго. И аз иначе не разбирам, защо трябва някой да поучава другите как да живеят, но го правят, факт.