- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Леле, какви еквилибристики, само за да не събудите милото. 
Признавам си, че аз не бих имала такова търпение.
Признавам си, че аз не бих имала такова търпение.Янечек, подписвам се под поста ти за тиви-то.
Бе аз на бебето не съм пазила тихо, та на голям, здрав мъж ще му треперя над съня. Смех.
И то при положение че него явно не го интересува особено спокойният сън на любимата, щом си пуска телевизора с кеф, без да се съобразява, че някой друг спи в същата стая.
У дома е възприето най-доброто решение, просто в спалнята Не се гледа тв. 
Тя си има други предназначения....
Който иска цяла нощ да дреме на тв, да се гърчи на дивана в хола.
Ей това ми е мечта. 
И се опитвам да я прокарам за вилата сега.....че й предстои ремонт.А и се надявам впоследствие да се преместим да си живеем там, та ....
Тя си има други предназначения....
Който иска цяла нощ да дреме на тв, да се гърчи на дивана в хола.
Скрит текст:
но пък имаме две бани, Ние сме постоянно заедно през деня, спим в едно легло, с една завивка,
Скрит текст:
всеки да си знае мястото
И се опитвам да я прокарам за вилата сега.....че й предстои ремонт.А и се надявам впоследствие да се преместим да си живеем там, та ....
Е, всеки с особеностите си. И двамата не сме от тези, които като помиришат възглавницата и са готови. Аз нямам проблем да угаждам, доколкото мога, стига да е взаимно. Той не може да заспи без шум (радио, ТВ), аз пък се приспивам четейки т.е. нощната ми лампа свети. Като правило- заспивам след него т.е. не ме затруднява гимнастиката с дистанционното (той не се сърди- все някой трябва да спре ТВто, ако не се е усетил да го направи сам). Той пък има грижата да заспива с гръб към лампа (макар и насочена - блести). Аз пък не мога да разбера какъв е проблемът със съобразяването и компромисите в едно семейство- било то между съпрузи, или родители-деца?
Аз смятам, че това, да пазиш тишина на човек, който спи, по принцип е въпрос на възпитание и отношение. Няма значение кой е този човек - дете, мъж, родител, приятел...
В любовта не е нужно да се казва нищо особено, то се показва, чрез малките жестове на внимание и грижа. Не виждам нищо обидно да му покажа, че го обичам и по този начин – пазейки спокойствието му, когато спи или съобразявайки се с това, че например, нещо му пречи.
Но всъщност е нормално човек, каквото е видял, това да възприема. Аз съм видяла семейство около масата вечер, в което грижата е бил основния признак за любов и така разбирам нещата. Домът да е чист, да мирише на хляб, канела (образно казано), да има уют, спокойствие, усмихнати хора и много от това се случва около масата, разбира се, не се случва от дивана или докато някой влиза и излиза. Вероятно някой е щастлив по друг начин, няма лошо. Но това с обидното ми е малко странно – моя приятелка преди години ми беше казала, че би й било унизително (като мен) да приготвя всеки ден обяд "на мъжа си". Виж не й беше унизително да харчи парите на своя и да иска "да й направи къща" с цялата претенция, че й се полага. Но просто така е видяла, това мисли. На мен не ми е унизително да приготвя за обяд, напротив. Приятно ми е, че го има този момент на "стоп" през деня само за нас си.
В любовта не е нужно да се казва нищо особено, то се показва, чрез малките жестове на внимание и грижа. Не виждам нищо обидно да му покажа, че го обичам и по този начин – пазейки спокойствието му, когато спи или съобразявайки се с това, че например, нещо му пречи.
Но всъщност е нормално човек, каквото е видял, това да възприема. Аз съм видяла семейство около масата вечер, в което грижата е бил основния признак за любов и така разбирам нещата. Домът да е чист, да мирише на хляб, канела (образно казано), да има уют, спокойствие, усмихнати хора и много от това се случва около масата, разбира се, не се случва от дивана или докато някой влиза и излиза. Вероятно някой е щастлив по друг начин, няма лошо. Но това с обидното ми е малко странно – моя приятелка преди години ми беше казала, че би й било унизително (като мен) да приготвя всеки ден обяд "на мъжа си". Виж не й беше унизително да харчи парите на своя и да иска "да й направи къща" с цялата претенция, че й се полага. Но просто така е видяла, това мисли. На мен не ми е унизително да приготвя за обяд, напротив. Приятно ми е, че го има този момент на "стоп" през деня само за нас си.
Но това с обидното ми е малко странно – моя приятелка преди години ми беше казала, че би й било унизително (като мен) да приготвя всеки ден обяд "на мъжа си". Виж не й беше унизително да харчи парите на своя и да иска "да й направи къща" с цялата претенция, че й се полага. Но просто така е видяла, това мисли. На мен не ми е унизително да приготвя за обяд, напротив. Приятно ми е, че го има този момент на "стоп" през деня само за нас си.
Е, ако се очаква само от мен да поемам на плещите си цялата домакинска работа, да, обидно си е – предполагам, това е искала да каже твоята приятелка. Ние, например, споделяме напълно поравно къщните задължения, като аз предимно чистя и подреждам, а любимият се вихри в кухнята – той е изцяло отговорен за кулинарните изкушения вкъщи.
На мен не ми е унизително да приготвя за обяд, напротив. Приятно ми е, че го има този момент на "стоп" през деня само за нас си.
И аз с удоволствие приготвям обяд на мъжа си, когато се случи да можем да обядваме заедно, въобще с удоволствие се грижа за любими хора, не само за мъжа си. Имаше един период, в който обядвахме всеки ден заедно - аз бях в майчинство, пък той работеше през улицата и за 5 минути си беше вкъщи. Винаги гледах да съм си вкъщи за обяд, защото това са още моменти заедно.
И не ми е обидно, защото към мен не се подхожда с очаквания, би ми било обидно именно това, от мен да се очакват някакви неща и да ми се напомня, че са моя грижа. Ей с такова отношение не бих могла да живея нито един ден.
Унизително не, просто ме мързи, съответно не готвя повече от веднъж-два пъти месечно. Другото време готви той и ядем често навън, аз много обичам.
Уюта и домашното щастие наистина всеки ги разбира по различен начин. Описаният от десет цента мен лично ме потрисва, не е моят стил на живот.
Уюта и домашното щастие наистина всеки ги разбира по различен начин. Описаният от десет цента мен лично ме потрисва, не е моят стил на живот.
10 c's го е изразила мислите ми по-добре, отколкото бих могла самата аз 
Точно това е домашният уют и за мен, това съм видяла в семейството ми като малка и това се опитвам да пренеса в сегашното ми семейство.
The Black Cat, и аз в момента отнасям повечето домакинска работа. Просто аз работя от вкъщи и имам с пъти повече свободно време. Какво, да чакам ММ да се върне в 19-20 и да готви тогава ли? Не че не знам и за такива случаи, и то с жени които просто не работят и пак очакват половината поне домакинска работа да се свърши от мъжа. Ако аз работя повече съответно ще очаквам повечето домакинска работа да я поеме той. Струва ми се нормално и подразбиращо се.Всеки трябва да допринася с нещо за семейството - с пари, работа, уважение и т.н. Не може единия да допринася само с красотата и неотразимостта си Пък нил той мъж или жена. Иначе да, много е дразнещо ако някой очаква че винаги всичко ти трябва да вършиш. Това не бих го търпяла и ден.
Точно това е домашният уют и за мен, това съм видяла в семейството ми като малка и това се опитвам да пренеса в сегашното ми семейство. The Black Cat, и аз в момента отнасям повечето домакинска работа. Просто аз работя от вкъщи и имам с пъти повече свободно време. Какво, да чакам ММ да се върне в 19-20 и да готви тогава ли? Не че не знам и за такива случаи, и то с жени които просто не работят и пак очакват половината поне домакинска работа да се свърши от мъжа. Ако аз работя повече съответно ще очаквам повечето домакинска работа да я поеме той. Струва ми се нормално и подразбиращо се.Всеки трябва да допринася с нещо за семейството - с пари, работа, уважение и т.н. Не може единия да допринася само с красотата и неотразимостта си
Пък нил той мъж или жена. Иначе да, много е дразнещо ако някой очаква че винаги всичко ти трябва да вършиш. Това не бих го търпяла и ден. 
Унизително не, просто ме мързи, съответно не готвя повече от веднъж-два пъти месечно. Другото време готви той и ядем често навън, аз много обичам.
Уюта и домашното щастие наистина всеки ги разбира по различен начин. Описаният от десет цента мен лично ме потрисва, не е моят стил на живот.
Уюта и домашното щастие наистина всеки ги разбира по различен начин. Описаният от десет цента мен лично ме потрисва, не е моят стил на живот.
И мен много ме мързи и така и не успях изобщо да започна да готвя.