- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Е, то и на другите сигурно им е приятно, но доколкото разбрах при тях проблемът е хъркането на любимия, а не че просто си предпочитат да спят отделно.
Явно пак съм извън the box, както си представят повечето бгмами, че трябва да бъде едно семейство. Но на нас ни е добре, напаснали сме се. Драми няма.
Ако няма механична причина (чупен нос или нещо от сорта), потърсете причината за хъркането. Не за да спите заедно, това си е по желание, но от здравословна гледна точка 
Не съм спала сама откакто завърших училище и се отделих от родителите ми. Като родих се наложи в родилното и не можа да спя въобще, много ми е неприятно още от детските години
Не съм спала сама откакто завърших училище и се отделих от родителите ми. Като родих се наложи в родилното и не можа да спя въобще, много ми е неприятно още от детските години
След нам си колко време спане заедно, сега спим отделно. Рай. И какво, значи 9-10 часа средно с пътя на работа, обикновено далеч от половинката, след това, ако може вкъщи отделно да се яде, отделно да се спи, отделни бани, че да не се засичате. Чак пък толкова да трябва да си почиваш от половинката. 
Или по-скоро въпросът май трябва да е "Как?"-по Интернет?
И логично (и риторично
) възниква въпросът:Че защо изобщо се събирате ?По-добре ви е да работите отделно, да се храните отделно, да спите отделно....че то освен поделяне на сметките друго "заедно" не остана. 
Че аз когато спя не комуникирам с никого, било то мъж, дете, или котки
Достатъчно време изкарваме заедно, споко. Но все пак благодаря за загрижеността относно семейството ми
Цеце, Юде, и вие ли. Стягай куфарите на твоя човек и го отпращай. Вие не сте риъл фемили според форумския стандарт
Достатъчно време изкарваме заедно, споко. Но все пак благодаря за загрижеността относно семейството ми
Цеце, Юде, и вие ли. Стягай куфарите на твоя човек и го отпращай. Вие не сте риъл фемили според форумския стандарт
Цеце, Юде, и вие ли. Стягай куфарите на твоя човек и го отпращай. Вие не сте риъл фемили според форумския стандарт
Поне за ходенето някъде сме все заедно, инак другия се чувства прецакан.
В една стая и в едно легло - да! Засега. Матракът ни е 2.20 х2.20 - не обичам да засичам нечии чужди телесни части докато се изтягам блажено. Завивките - подразбира се, и двете са тоже 2.00 х 2.00. Имаме резервна стая, но засега холът играе поддържащата роля. Който се събуди или си легне в неприемливи часове - полягва там.
Много ми е важен сънят, разговорите по това време - не толкова. Въпреки, че е имало интересни моменти.
Много ми е важен сънят, разговорите по това време - не толкова.
Въпреки, че е имало интересни моменти.
И ние спим отделно.След като прекарах две три години с адски тежко безсъние и се натъпках с какви ли не лекарства дето не ми помогнаха се разделихме за спането.Аз на тъмно със спуснати щори и тихо,той в другата стая на светло и шумно(комшийчето над нас стане ли полунощ и почва як шум).Отделно той хърка,аз ритам и прибирам завивките.В петък и събота си позволявам да легна при него,но в работни дни-не.
Вечеряме заедно винаги през зимата в 19 или 19:30 ч. сядаме да вечеряме, през лятото към 19:30-20:00 часа. Понякога детето се прибира към 20:00 ч. от училище ние обаче с мъжа си сядаме салатка, приказки и тя като се прибере сервирам вечерята. Мъжа се прибира да обядва в къщи всеки ден, събота и неделя задължително обядваме заедно, никой от нас не закусва, понякога само детето, но тя вече е голяма и си приготвя нещо сама. Спим заедно, с една завивка и с котка между нас, той заспива първи почти винаги, а аз си гледам нещо по телевизията и заспивам по-късно. Ако няма с кого да вечерям или обядвам, ще си хапна нещо съвсем малко или пък изобщо няма да ям. Държа много да сме заедно около масата, дните са достатъчно натоварени, понякога мъжа се прибира толкова натоварен и нервен от работа, но само след половин - един час сладки приказки и смях, направо забравя какво му е било през деня и си ляга по-спокоен, аз също.
За вечеря, вечеряме, но не искам никого в леглото си когато спя. Ненавиждам да ме мачкат, прегръщат, допират до мен, дишат в ухото ми, попръдват, хъркат, обличат, събличат, изобщо, дразня се от всеки щум, движение и изобщо от всичко. От бебе не съм понасяла носене на ръце, и всякакъв натискащ и пресиращ ме контакт/така го тълкувам, защото ако има друг в моето легло, се чувствам окована.
Единствено кучетата ми заспиват при мен, но аз изглежда се движа много през нощта и сутрин ги намирам извън леглото.
Спя в отделна спалня. Освен това аз спя задължително в добре отоплено помещение, не понасям студ, течение и светлини.
Единствено кучетата ми заспиват при мен, но аз изглежда се движа много през нощта и сутрин ги намирам извън леглото.
Спя в отделна спалня. Освен това аз спя задължително в добре отоплено помещение, не понасям студ, течение и светлини.
Държа на семейната вечеря.После който на където иска да поема.Леглото ни е спалня, но сме с отделни завивки и възглавници.Идва ми в повече и да спим като "два бука обвити..".И е по-практично.На някой, ако нещо му е накриво, си грабва личния юрган и заминава полусърдит в стаята за гости.Почти свикнах да заспивам на телевизор, а обичам да ми е тихичко. Опитвам тайно да го спирам, като заспи половинката, но той скача и отново го пуска.Буди се от тишина.Това ни е проблем.
И какво, значи 9-10 часа средно с пътя на работа, обикновено далеч от половинката, след това, ако може вкъщи отделно да се яде, отделно да се спи, отделни бани, че да не се засичате. Чак пък толкова да трябва да си почиваш от половинката.
И логично (и риторично
) възниква въпросът:Че защо изобщо се събирате ?По-добре ви е да работите отделно, да се храните отделно, да спите отделно....че то освен поделяне на сметките друго "заедно" не остана. Тяхна си работа. Те си знаят най - добре, защо.
Опитвам тайно да го спирам, като заспи половинката, но той скача и отново го пуска.Буди се от тишина.
