Аз тълкувам общия и отделния бюджет така:
При общия всички доходи до стотинка се слагат на едно и двамата партньори остават без лични пари. При тези обстоятелства всеки разход автоматично става общ, т.е. би могъл да подлежи на обсъждане и отхвърляне, но би могло и да се злоупотреби. И ако единият е по-пестелив, а другият харчи повече, това ще е повод за дразги. Аз например, може с парите за цигари на партньора да искам след време да купим лятна вила за общото благо, той обаче за лично благо ще ги изпуши.
За отделен бюджет всеки има своя представа, а моята е общ бюджет и личен бюджет (2 в 1). Всеки вади равна или процентова сума от заплатата си (според случая). Общите пари отиват за задължителни разходи, като е предвидена сума и за повреди, семейни пътувания и т.н. Остават и лични пари, които всеки може да похарчи, за каквото реши, ако не - да си ги спести. При нужда от пари са налице парите за непредвидени разходи от общия бюджет и от друга страна всеки партньор си има лични спестявания. И двамата се разпореждаме свободно с парите си, мислейки най-напред за общото благо. Това е вариант и при наличие на деца.
При мен е нещо подобно, с тази разлика, че живеем заедно, но не сме семейство, млади сме още. И двамата сме пестеливи и отговорни, но държим и на свободния избор.
При общия всички доходи до стотинка се слагат на едно и двамата партньори остават без лични пари. При тези обстоятелства всеки разход автоматично става общ, т.е. би могъл да подлежи на обсъждане и отхвърляне, но би могло и да се злоупотреби. И ако единият е по-пестелив, а другият харчи повече, това ще е повод за дразги. Аз например, може с парите за цигари на партньора да искам след време да купим лятна вила за общото благо, той обаче за лично благо ще ги изпуши.
За отделен бюджет всеки има своя представа, а моята е общ бюджет и личен бюджет (2 в 1). Всеки вади равна или процентова сума от заплатата си (според случая). Общите пари отиват за задължителни разходи, като е предвидена сума и за повреди, семейни пътувания и т.н. Остават и лични пари, които всеки може да похарчи, за каквото реши, ако не - да си ги спести. При нужда от пари са налице парите за непредвидени разходи от общия бюджет и от друга страна всеки партньор си има лични спестявания. И двамата се разпореждаме свободно с парите си, мислейки най-напред за общото благо. Това е вариант и при наличие на деца.
При мен е нещо подобно, с тази разлика, че живеем заедно, но не сме семейство, млади сме още. И двамата сме пестеливи и отговорни, но държим и на свободния избор.
И така няма разсърдени.
