Парите в семейството

absurt
В личните отношения съм на двете крайности - или всичко, или нищо. Половинчато не мога. Докато има доверие, има семейство, когато изчезне по една или друга причина - всеки по пътя си и тогава сам си решава за всички неща, включително парите.

Именно. Подхождаме към брак с доверие, а не по подразбиране с едно на ум.
Сега, че някой е до глупост нещо си-вече е личен проблем, говорим общо.
С или без подпис, доверието е спойката на бюджета.

  Чак пък с цената на всичко... Доста ме изненадвате, големи жени, като че ли съм в някакъв тийн форум за ученички. И хвърчат едни силни страсти, едни драматични определения "такъв начин на живот", ох, недей

  Хората се оправят всякак, а с парите си оперират обикновено както им е най-удобно.  Семействата - не само тия с брак, а въобще -  си изграждат някакъв прагматичен модел, който най-много им подхожда на навиците и желанията. Най-вероятно нито "общите" се съветват за всеки чифт гащи, нито разделните купуват каквото и да било без партньорът им да е напълно наясно. Лошо е единствено, когато партньорите са неравностойни и парите са инструмент за контрол или подчинение. Всичко друго няма никакво значение, след като хората си плащат сметките и си гледат децата и къщата.

  Въобще в тая тема има доста повече припадъци и инфантилно изиграни удивления от чуждия начин на живот, отколкото е необходимо.

Нито общите, нито отделните бюджети си искат съвети за гащите, това е ясно.

Винаги следва да си с едно на ум. В противен случай се стига до много интересни казуси и ситуации. За справка - СО. Личните примери също не са за пренебрегване.
Доверието може да го има и без общ бюджет, както се вижда.

Ирис, взе ми думите от клавиатурата.
За парите много драматизъм, в една друга тема за секс извън брака, всички подходиха с разбиране за господина,които има нужда от секс а пък жена му не иска да му пусне - та го съветваха намеринещо навън, не си разваляй брака.
А тук отделния бюджет - това не е семейство.
Който каквото и да ти говори, все става дума за пари. Просташко, ама истина.

Винаги с едно на ум следва да си, когато имаш насреща си човек, който те кара да си така. Който просто пропуска да плати тока, или вечно забравя да купи хляб или още по-тежки отклонения има, така да го кажа.

До интересни ситуации се стига и когато имаш прекалено много на ум и много се пазиш да не се прецакаш.
Тогава се намира някой, който с твоите камъни- по твоята глава..........
Не случайно е казано, че каквото повикало- такова се обадило.
ПП. Ще ми се да не бъркаме доверието с глупостта.

Ако имам едно наум следва да не създавам и дете с него.
Една стабилна основа от наследствен вид е именно защита от подобни случаи, а тя се създава по-лесно с 4 ръце, не с 2 по 2 отделно. Благодарна съм, че имам моя зад гърба си, надявам се и ние да съумеем да изградим за нашето дете. Пък каквото дойде, такова. Пари се изкарват, другото не се купува с пари.

С едно на ум съм винаги, независимо какво доверие гласувам. Хората се променят, градират, деградират, желанията се сменят, ситуацията се променя, изменят се нуждите и светогледа. Ако сега ми харесва да съм мъж кариерист, то след 5 години мога да искам семеен тип, а работохоликът още да не е узрял за идеята или да не е способен да я превърне в реалност. Възможно е и аз да не искам тази реалност да е с него. Единствени неща няма, това е редно да се знае. Няма и нещо, без което не можеш, а нещо, без което не искаш. Не сме вълци, че да се чифтосваме доживот. Ще имам толкова големи любови колкото сама си позволя и всяка ще е единствена сама по себе си. Докато не изживее времето си. Мъжът с главно "м" не е шанс от съдбата, а въпрос на избор. В момента главна буква съм дала на настоящия, правейки компромиси, които за друг не съм и навлизайки по-дълбоко отколкото с предишни. Но това изобщо не го прави единствен, нито последен, нито най-най. Най съм си аз сама за себе си и грижата за мен е лична отговорност. Откъм финанси също.

То има и изрази за това, как човек трябва да вярва само на себе си (и то не винаги) ама кой ли го интересуват подобни изказвания ...
Иначе предвид многобройните теми за самотни родители, чиито половинки в един момент са решили да забЕгнат нанякъде, предпочитам да си имам едно наум, вместо сляпо да вярвам на човека до мен и в един момент да се окажа без нищо, чудейки се как точно да се справя и къде да отида
Реалист съм и смятам, че вероятността да остарея и умра с един и същ мъж е много малка. Вероятността в един момент нещо в главата му да се "развали" и да започне да затъва по някакъв начин също не е нулева, та заради ей такива неща, които всички си повтаряме как "на мен не могат да се случат" предпочитам да знам, че имам свой имот и свои спестявания, които да ползвам ако нещо някога се обърка.
Към днешна дата имам пълно доверие на човека до мен. Той знае къде ми стои картата за сметката ми тип "За черни дни", знае и ПИН кода ми, но за миг не съм се притеснила, че може да му скимне да я източи и да прахоса парите. Но, това че му имам доверие не означава, че трябва бюджета ни да е общ и всеки да се разполага с парите на другия, както си иска. Не означава и че трябва да си даваме отчет един на друг, колко точно заделени пари имаме по личните си сметки или какво смятаме да правим с тях.

Това как може да стане, при наличие на брак, т. е. всичко придобито след брака да е общо

Разбира се, че нещата се променят. Човек може да смени нагласата си спрямо условията. Обикновено алкохолик, работохолик или друг -ик не се става за една нощ.

Не, не се. Но много грешки и недостатъци биват омаловажавани или замитани под килима докато си все още влюбен и подкрепящ. Да речем, че е семеен тип, за сметка на това - лежарен откъм работа и развитие. Семейство само с любов не се гледа, а започнат ли спорове и мерения кой колко носи и кой колко меси доста бързо си опротивявате един на друг. Не е невъзможно мързелът и безгрижността, с която преминава през живота отначало да ти се е видяла приятна ексцентричност и чар, но в един момент вече да ти е кипнало да опъваш каиша само ти.  За тези неща трябва да мине време и да усетиш промяната или липса на такава за да прецениш доколкото неговите недостатъци са съвместими с количеството компромиси и любов, на които ти си способна. Затова и не разбирам как някои се омъжват само след седмици или месеци и дори без да са живели заедно. Аз се нуждая от пробния период, който да не трае година-две, а повече. Да минем през възможно повече ситуации и да видим възможно повече един от друг, за да мога накрая като тегля чертата да кажа "Това и това не ми харесва, но мога да го преживея. Над това сме склонни да поработим заедно и да намерим консенсус, а третото не го искам изобщо." Такива общи имоти, бюджети, инвестиции, спестявания и други мащабни планове прекалено рано не са за мен.
Не отричам общия бюджет, а моята нагласа не е съвместима с него. Аз обичам моето да е мое и когато реша, част от него да го направя общо или негово. Но това се случва когато преценя и без да ощетявам себе си в щедростта към другия. За общите неща - общи пари. За личните - лични.

Предвид изказвания по други теми - не вярвам големи хора с многогодишен брак да говорят искрено, както казва Ирис - като ученички. Говори се как потребителката е много печена и никой не може да я измами и изведнъж тук - доверие, та доверие. Доверието не значи завиране на главата в пясъка, нито значи нотариално заверен документ за всяко действие.
Ако се влезе в юридически сайт като лекс - има интересни истории за разводи, раздели, деца не от официалните бащи (ауууу!!!!) и други житейски перипетии. Или тук раздел СО е съвсем достатъчен, едва ли всички теми са пързалки.
Апропо, ако имате познат нотариус - едноличната продажба на СИО не е съвсем мисия невъзможна.

smetanapalata, човек не се разделя с -ик от първата му проява, всеки има праг на търпимост.
Важно е хората да се променят в една посока, ако в началото са били на що-годе равни начала.