Парите в семейството

 

 
  Вероятността да остарея и да умра с един и същ мъж е огромна, обаче единствения момент, който би довел до необходимост да се разполагаме с личните сметки и пари на другия би бил някаква спешна здравословна нужда , която се надявам никога да не ни се налага.

Кой говори за наличие на брак в случая? Не само женените двойки създават деца или имат проблеми все пак ... Да не говорим, че при наличието на предбрачни договори въобще не е задължително всичко между двама души да се дели.
Не одобрявам това с деленето на имущество, придобито по време на брака, защото в повечето случаи единият (по-често мъжа) вкарва много повече средства, а след това жената се облагодетелства поравно
Предпочитам всеки да си знае своето, било то без брак или с подписан предбрачен договор преди неговото сключване. Аз съм купила печката и хладилника, той е купил апартамента, в който живеем. Ако се разделим всеки си взима своето и си продължава по пътя.

В този форум всеки ден научаваш за някое ново 20.
Някои имали по три перални и две сушилни, а други по девет усилвателя. 

Значи, евентуално след 5-10 години раздяла, би помъкнала старите печка и хладилник, за да си вземеш своето, защото ти си ги купила?    Аз не бих. Особено в случай, че мястото, където ще ги занеса, където имам собствено жилище или такова, което мога да ползвам, е далеч, например в друг град. Транспортът за стара печка и хладилник ще ми излезе повече от себестойността им.

М, да, баща ми години наред, след като разделиха вилиците и лъжиците, търсеше от майка ми капака на голячата тенджера, дето му я били отпуснали по наряд.
За мен, това е жалка история.
ПП. Мъжът ти като си е купил апартамент, дали и ти с нещо не си допринесла за да има възможността да го направи?
Ако не си, ако и той с нищо не е допринесъл за възможността ти да купиш печката и хладилника, не се ядосвай, че ви квалифицират като съквартиранти.

А пък мойта къща е wired. Не зная как е на български. Нямам нужда от девет усилвателя; имам една система, която се проектира във всички стаи. Изобщо не мога и да го обесня дори.

    Аз се чудя, дали съм допринесла мъжът ми да си купи толкова въдици и лодка, и дали евентуално бих могла да претендирам за тях, та да не рече някой, че сме съквартиранти...
 

О  Може да ги запознаем с моя мъж, да допринасят взаимно един за друг относно въдици, лодки, червеи, непромокаеми гащеризони, които смърдят на гума и метални риби-хищници 

Че неговите са в една стая, слуша различна музика на тях    Свят шарен, хобита - разни.

Ох, трябва ли за всяка печка да се включва цялото фемили, за да отпадне съквартирантския въпрос.

П.С: Вкъщи въдици купувам само аз 

кукумицинка, това е просто пример, но да си кажа.
Ако се разделим чак след 5-10 години е много вероятно тогавашната печка да е съвсем нова, защото една подобна вещ се сменя общо-взето на толкова години. И да, ако е нова и си работи ще си я взема, вместо да му я оставя. По същият начин щяха да се случат нещата и ако имахме брак, след който съда ни поделя имуществото (в това число и уредите) по равно.

absurt, както писах по-горе това е пример. В момента живеем на квартира, осигурена от работодателя му (т.е. не плащаме наем), защото сме в този град за година-две само и към момента не смятаме да купуваме имот в него. Ако решим да купуваме общ апартамент, то ясно ще е обяснено кой, колко % от него притежава и при една евентуална раздяла или единият ще откупи частта на другия, или ще се продаде и всеки ще си получи %-та.
Ако един от двама ни реши да купува друг, страничен имот, в който нямаме намерение да живеем, няма причина и другият да допринася за него. Същото е и с електроуредите - днес съм решила, че искам да купувам нова печка. Питам го, какво да гледам в основните характеристики, отивам и я купувам. За какво ми е да чакам той да ми дава част от парите за нея, след като мога и сама да я купя? Аз съм проявила инициатива, аз искам да я платя, а той нека си ползва парите за нещо лично.
И няма повод да се ядосвам, че някой ни квалифицира като съквартиранти, защото това си само ти, а както вече стана ясно начина ти на мислене се ограничава до "Само моите разбирания за семейство важат, а всичко друго е съквартирантство" Да не говорим, че е важно не как ни квалифицираш ти (да, да, знам ... СК, дрън-дрън, ама ако бяхме женени с предбрачен договор и същите правила на живот пак щеше да обясняваш същото), а как се чувстваме ние. Важното е, че отношенията ни са отлични, пък ако ще нека и непознати да се водим

Assos, вероятно и за едни прости чаши ще трябва и двамата да се включат, че иначе това няма да е семейна, а съквартирантска покупка

Ooo, след като направи грешката да ми даде да подържа въдица, че ми беше доскучало да се припичам и започнах да вадя риба след риба, определено въдиците ги считам за СИО. И при развод бих претендирала за половината.

Вижте сега и моят мъж е ловец и хобито му не е от евтините ,но е достатъчно разумен за да не купи пушка за 2000+ ако в този месец бюджета ни не го позволява.

Общо взето пазаруваме заедно, но всеки си купува негови си глезотии отделно постоянно, но за по-големи покупки се съгласуваме един с друг.

Една комична ситуация от миналата седмица.
Аз пазарувам онлайн постоянно и все пристигат у нас пакети. Та този ден купувах разни неща за бизнеса ми от къщи и въобще не сме говорили с мм.

Говорели сме с него преди време, че да се смени цялата инсталация за овлажняване на въздуха в дома е скъпо за момента и другата година ще вземем. И знаейки това купувам поредния малък овлажнител за една от стаите в приземния етаж -ултра-соник, анти-бактериален и т.н.

Идва поръчката след седмица и в деня, в който пристигна то и мъжа ми се връща с огромна кутия с цялата система, която днес точно в еди кой си магазин (а той пазарува за ремонта неща всеки ден и не само) и я взел като поръчал и водопроводчика да мине и да я инсталира към фърниса/парното същата вечер.

 

Хайде, пак си дойдохме на думата- СК е дрън- дрън, ти не щеш да си семейна, сключвайки брак, ама си , щото така се чувстваш.

За мен означава, защото ги считам за изкарани заедно. Когато хората живеят заедно си удрят рамо и поемат задълженията на единия, когато той има служебни ангажименти, е друг момент обратното, моралната подкрепа, децата, също са стимул. Абсолютно задължително ми е да знам с какво разполагаме към момента, за да го умножим.

Иначе да, няма никаква гаранция за живот заедно до старини, но изкараното в съвместния живот е заслуга на двамата, затова подобна тайна е несъвместима за мен.

Освен ако не отчетем фактът, че неемейните като цяло са по продуктивни. Поне при нас двамата беше така. Сега никой от нас не може да си позволи да работи 12х7. Тогава за какъв общ принос говорим изобщо?!