Реалист съм и смятам, че вероятността да остарея и умра с един и същ мъж е много малка. Вероятността в един момент нещо в главата му да се "развали" и да започне да затъва по някакъв начин също не е нулева, та заради ей такива неща, които всички си повтаряме как "на мен не могат да се случат" предпочитам да знам, че имам свой имот и свои спестявания, които да ползвам ако нещо някога се обърка.
Към днешна дата имам пълно доверие на човека до мен. Той знае къде ми стои картата за сметката ми тип "За черни дни", знае и ПИН кода ми, но за миг не съм се притеснила, че може да му скимне да я източи и да прахоса парите. Но, това че му имам доверие не означава, че трябва бюджета ни да е общ и всеки да се разполага с парите на другия, както си иска. Не означава и че трябва да си даваме отчет един на друг, колко точно заделени пари имаме по личните си сметки или какво смятаме да правим с тях.

Вероятността да остарея и да умра с един и същ мъж е огромна, обаче единствения момент, който би довел до необходимост да се разполагаме с личните сметки и пари на другия би бил някаква спешна здравословна нужда , която се надявам никога да не ни се налага.