Парите в семейството

И що да е ненужно?

За какви безмерни авоари говориш? Обсъждахме моята кола и евентуалната й продажба, в която мъжът ми няма никакво участие и никакво реално право да решава.  Мога да се консултирам с него ако желая, но крайното решение е мое. Как ли пък ще се лиша от нова кола за да се съобразя с него, щото го обичам. Нито той я плаща, нито той старата му се води собственост.

И защо да не се отнася за масовия човек с 1000лв заплата и жилище от мама и тати? Трябва да притежавам задължително милиони ли? По наследство мога да имам и само един външен кенеф, това изобщо не ме прави длъжна да го споделям с някого.

За последното - няма как да губя време в размисли дали непозната съфорумка не смята отношенията ми с мъжът ми за семеен модел и защо. Достатъчно е, че аз се чувствам идеално в подобна връзка, милото също не се оплаква.  Аз категорично не бих била във взаимоотношения като на повечето от вас.

Антигона, нямах предвид само отношението ви към парите, а въобще целия модел на живеене, но тъй като не съм от съфорумците, които вадят стари постове за да доизкажат мислите си то ги оставям на теб интерпретациите защо не бих.

По принцип за мен парите трябва да са общи и всеки да се опитва, спрямо ситуацията и възможностите си, да надгражда в този живот.

 Дали с авоари, с отглеждане на деца, с бизнес, с учене на нещо ново или с инвестиции няма значение стига да е допринасящ. Всеки е полезен с различни неща и е добре да бъде оценявано всяко едно действие когато е направено за благото на цялото семейство.

Влизайки в брак повечето хора не са прагматично настроени, защото в основата си брачният съюз, поне в последният век, е на романтична основа.
 Поставяйки себе си/Его-то в основата на съюза , собствените си авоари и разделителността на всичко придобито и бъдещо такова се самоизключващ от съюза автоматично. Просто не си семеен тип и е по-добре да живееш така, че да не се налага да делиш с никого нищо някога.

Това за мен, за другите явно е друго и света ще продължава да еволюира и земята да се върти..

Да, вероятно не съм семеен тип в смисълът, който влагаш ти.  Въпреки това аз градя общ живот с някого, но не забравям докато влагам и инвестирам за общото, да вложа и инвестирам за себе си.  Това, че вече има "нас" не изключва "мен", нито "теб". Когато говорим за общите неща - апартамент, бизнес, кола, дете тогава говорим за общи финанси и общи решения.  За останалото не се месим един на друг, не защото не ни пука или не проявяваме интерес, а защото е редно крайното решение да се вземе еднолично.
Аз не виждам романтика в закона и договорите, съответно и в брака. По-романтично ми е да можем да си хванем шапките когато поискаме, но да оставаме заради чувствата и желанието си един към друг и уважението и благодарността към това което имаме и това което тепърва градим. За мен свободата също е романтична.



Това не виждам по какъв начин съм го отрекла или въобще споменавала като неправилно.

Антигона - поднасям ти моите възхищения !
За тези няколко мами, които ми следят мненията, за да изчоплят нещо и да го хвърлят на масата в подходящ момент - пригответе се ! Защото аз все лични примери давам
Значи докато жената учеше (доста време, много се изучи ) и детето беше малко, имахме общ бюджет - и двамата харчехме моите приходи. Една сметка с две карти, разбира се основните разходи - наем, ясла (ужасно скъпа), ток, такси и др. - с предимство, но за ежедневните разходи всеки е купувал каквото е считал за правилно. И моята жена е с широки пръсти, но като има пред очите си баланса на сметката, съобразявала се е, не е като да профука парите за наема по козметика. Уважавам способността ѝ да се контролира. Започна работа, ниско платена, но перспективна. Положението си остана същото. След 2 години я наеха на добре платено място, съобразно образованието ѝ. Аз бях този, който предложи да разделим на индивидуални сметки. И досега аз плащам от моите доходи доста по-високия наем, отопление - газ и ток, училището на детето и други, по-основни разходи. Колата и всичко около нея примерно. Останалите си ги делим - примерно пазаруваме и двамата, кой каквото смята за нужно. Аз - хляба и млякото, тя - шоколада и уискито. Това щото не обичам сладко и пия само гроздова
Не се смятам за скръндза, но има неща, които са за мен абсолютно излишен лукс, даже не лукс, безразлични са ми. Примерно дали посудата ще стои в шкаф с кристално стъкло, или дали ще лежа на кожен или обикновен диван пред телевизора. Всичко това при положение, че сме си под наем. Заявил съм ѝ, че не участвам в такъв род покупки. И козметиката да си я купува сама, и без това не харесва нещата, които ѝ подарявам. Вялвам че положението я устройва и затова го давам за пример. Е, кряска си редовно, примерно как била купила новата печка със заем, а аз даже не съм разбрал. Какво да разбирам, като старата си работеше ?
Сега изкарва доста повече от мен. Аз си останах с бакалавър, нали все някой трябваше да работи. И пак е недоволна. Не сме били излизали Моята заплата е излязла от сметката преди да е влязла, дето има една дума. Казвам - поканѝ ме и ще излизаме, аз заеми няма да взимам за кръчми Или си ходѝ сама ако щеш. Не се интересувам къде е отишла нейната заплата, а за моята давам пълен отчет. Какъв мъж съм бил ! Отговарям - изкарваш повече от мен, детето порасна, намери си друг да отговаря на критериите ти  ( - това за Сирената и нейния подборен списък ).
Някакси обаче имам вътрешното чувство, че я е страх да се пусне от клона
Ето това последното изречение е отговора ми на 2/3 от темите в СО Колкото и да е неприятно на по-красивата половина на човечеството, достатъчно (?? !!) богатите мъже са много, много, ама наистина много по-малко от жените, които търсят такъв. А това са всъщност всички жени, макар и някои да се изхвърлят още повече с "... и да е умен, и красив, и да ме обича..." И по-умните си казват - не е стока моя, но да не изпусна питомното, като на дивото и очите не съм видяла
 Съчувствам ви мили дами, но да се излъже закона за естествения подбор е по-трудно даже от този за гравитацията

Хенри абе ти да не си моят мъж, ама да разказваш за чужд живот. Абе всички сте еднакви, аз моят за това не го сменям, другият ще е същият ама няма да е биологичен баща на децата ми и ето ти още проблеми.
А тук в мамата всички случили на мъже милионери бе, добре че се появи ти да ме успокоиш, че не така.

И на мен позицията на Антигона ми допада повече от позицията на повечето жени. Поне изглежда справедлива. Чудя се само дали тя или мъжа с кой е , е материално по обезпечен. Ако тя е наследница на едни ... да кажем прилични активи, а мъжа е на гол тумбак чифте пищови е абсолютна закономерност нейната позиция, но ако мъжа й е по заможен и позицията й е тази, тогава нещата придобиват съвсем друго значение. При всички случаи обаче нейната позиция и разсъждения са много по правилни от на болшинството от жените . Най малко такъв човек се предполага че щом може да управлява сам личните си активи , има потенциал да управлява и "чужди" такива . Знае , има опит, можеш да разчиташ на правилни и адекватни решения по отношение на същите и т.н. Докато друга част от жените нямат представа как се изкарват средства , нямат представа за тяхната реална стойност , обаче упорито изявяват желание да упражняват контрол да разполагат и да решават кое как и дали или  Пълен смях 

п.с. И разбира се ...... че този който има по голям принос към общия бюджет, .. неговия глас ще има пропорционална на приноса му тежест па ако е и мъж .. още малко отгоре само зареди израстъка доле 

И ако примерно тя днес не може да си купи, защото няма път през магазина, а ти си до него - ще й дадеш касовата бележка, и тя ще ти я осребри?
Именно такива случи се избягват с общия бюджет. Нормално е в един момент единият да внася повече, в друг момент - другият. Ако парите са общи, цялото семейство живее по-добре и в двата случая, ако не, седи в застой и парите се харчат за дребни глупости, от които не остава нищо.

Антигона е безгрижно момиченце, нито има семейство, нито деца, нито нещо е градила с човека до себе си. След 20 г., ако са още заедно, тогава ще ми е интересно да чуя позицията й

И съм безгрижна понеже? Я се обоснови, че ми е много любопитно откъде ме познаваш и знаеш какво се случва в живота ми?

Безгрижна си, защото не носиш отговорност за друг (деца), всичко опира само до теб, а тогава е много, много по-лесно.

Човече, аз за деца не се грижа, но за друг човек - да. Така че отговорността ми не е само към мен и липсата на наследник въобще не ми прави живота безгрижен.
Относно връзката ми, смятах, че в нея сме само аз и той и двамата най-добре знаем градим ли нещо съвместно. Не предполагах, че и ти си част от нас за да си запозната с такива подробности.

НСЧ, по принцип много харесвам мненията ти, но семейството не е задължително с деца. Това, че нямат деца, не прави една двойка по-малко семейство.
Да, организацията на разходите е по-лесна, но винаги трябва да има някакво споразумение, ако ще и негласно да е.
С приятеля ми живеем заедно повече от година. Имало е моменти, в които той е нямал пари, и моменти, в които е изкарвал на месец няколко пъти, колкото моята заплата. (Със собствен бизнес е.) В повечето случаи парите седят в кеш на едно място и когато има нужда от общи разходи се взимат пари от там. Имаме си обаче и лични покупки, за които не си се бъркаме, само ако са от лично изкараните пари. Не говоря за огромни разходи, но в момента обсъждаме смяна на колите (и двамата имаме лични по стечение на обстоятелствата). Аз си имам бюджет, но тъй като преди съм изразходила от моите спестявания, в периодите, в които той е нямал приходи, сме се разбрали да взема определена сума от неговите изкарани. Той също смята да сменя колата и си има собствен бюджет за разхода.
За сега сериозни проблеми с парите не сме имали - от моята заплата се плащат комуналните разходи, просто защото двете неща са константа. След това се събират парите и се взима от тях за общи нужди. Аз отделям някаква малка сума за спестявания. Няма възражения по въпроса, защото и двамата знаем, че съм по финансово дисциплинирана и ако му оставя управлението на парите - всичко ще замине за отрицателно време. 
Важно е двамата да имат едно виждане за разпределението на парите. Дали ще са в отделни сметки, или в една - въпросът е да знаеш, че можеш да разчиташ на другия при нужда. А не да чуваш "Аааа, оправяй се сам."

А от къде ние, които не я познаваме, знаем че тя не носи отговорност да речем за родителите си? Или за брат/сестра с по-специфични нужди (пази Боже)? Или че не се е нагърбила с финансирането, подпомагането и участието си в някаква кауза?
Аз, например, в месеца хабя не малко средства и време за да създавам неща, които след това пращам на доброволците от един приют за безстопанствени животни, които след това ползват за благотворителните си базари. И със средства им помагам всеки месец, а когато съм във въпросния град ходя и лично да помагам, с каквото мога.
Това, че нямам дете, не означава, че съм по-малко ангажирана или че не нося отговорност за друг, освен за себе си ... Глупаво е да се твърди, че щом човек няма дете, то той е безгрижен и не носи отговорност за никой друг 

Ако носите отговорност за собствените си нужди ще можете да се грижите и за дете, ако чакате на мъж или родители да се грижат за вас, няма да се справите и с децата си.

Не те познавам и не е моя работа, коментирах само онова, което си писала публично за разбиранията си във връзката 

emerald_eyes, Зизy, по повод децата, напред писах вече в какъв смисъл го казвам:
Не става дума за момента да се грижиш за възрастен роднина или нещо такова, а за човек, на когото искаш да оставиш нещо. Кътаните пари не носят нищо, безсмислени хартийки.

Глупости.
Живеем с отделен бюджет точно като Антигона, освен, че напълно спорелям разбиранията ѝ. А живеем от години заедно, имаме дете, изградихме дом.

Така че се съмнявам и тя да смени позицията си при развитие на връзката ѝ.