Семейство без брак

Мисля,че имаше промяна в закона и децата се ползват с еднакви права независимо дали има брак или не между родителите им.
Относно нотариуса не разбрах, какво точно се има предвид,но човек не може да завещае имоти на жена с която няма брак и да лиши законни наследници децца,родители,внуци.Ако завещае нещо то ще е остатъка след като наследниците по закон получат дяловете си.

И стига с тая вдовишка пенсия.Хората трудно прежиявяват смърта и самотата на стари години отколкото да се кефят на 100лв отгоре.Цинично е.

То е и толкова малоумно в тема за млади, прави и здрави хора да се обсъжда вдовишка пенсия ... Ама не се оплакваме А и едната вдовишка пенсия ли е единственият плюс, който може да се "уреди" чрез подпис, но не и чрез нотариус?
Всяко нещо може да се уреди при нотариус ако човек "усети, че си заминава, но няма подпис". В това число и имотите си може да прехвърли или продаде, но е малоумно точно тези крайности да се обсъждат в теми, в които пишат по-млади хора.
Та не знам кой е смешния в случая ... 

Всъщност не може, освен ако не ги продаде на половинката си, иначе, ако при нотариус завещае нещо си на някой, според българските закони има запазени части за роднините. Дори и при брак, не дай си боже нямате общо дете, преживелият съпруг има право само на определена част от имоти т т.н., дели се наравно между него, родителите и братята сестрите. Завещателят има право свободно да се разпорежда само до 1/3 от имуществото си на кого да го завещае.

Подписът в гражданското е въпрос на доверие.

Какво означава конкубина?Тази дума я срещам за първи път.Бъди така любезна да ми я преведеш.И не парадирам с това къде живея, а че и страната в която живея и България са членки на ЕС.Ако и в България се допусне съжителството на семейни начала да бъде юридическо оформено, силно се надявам да промениш отношението си към хората направили този избор.

Намерих думата и сама.Ето това пише в уикипедия.

Конкубина (Konkubine; concubitus) в древността е жена, живееща с мъж в открита, нескривана връзка. Te живеят в конкубинат, неудостоверен чрез брак. За разлика от многоженството, децата, родени от тази връзка, нямат право на наследство от баща си. В Древен Рим родените деца от такава небрачна връзка получавали името на майка си и се смятали за illegitim

Не, не съм конкубина, защото детето ми ще онаследи баща си.И да нямах брак с него, пак щеше да го онаследи.Ако живеех в древните времена, детето ни щеше само да си построи пещера, а не да чака на бащино наследство.

Много е грозен начинът по който ме наричаш, но това не ме изненадва.Когато аргументите са изчерпани, идва ред на обидното отношение.Това е слабост, но не моя.

Единственото гадно нещо в това да не си имал брак с бащата на детето , според мен, е това, че не знам как да се определя. Разделена? Някой мисли, че съм се разделила със съквартирант. Самотна майка? Е, да, ама той и бащата участва в отглеждането. Да бях разведена, каква тежест дава тая дума И всичко обяснява.
Като се роди дъщеря ми, баща й попълни една декларация в болницата и толкова. Някои още ги карат да ходят при нотариус - защо е различно в различни болници, не знам. За детските надбавки всеки път попълвам декларация, че не живея в едно домакинство с бащата, защото, ако живея ибез брак, пак държавата гледа и неговите доходи. Но не гледа тия на майка ми, която ми е реален съквартирант. 
Плащат ми издръжка като на разведена, апартамент не съм взела, защото той няма. Спомена се вдовишка пенсия - за баба ми се радвам, че взима. За себе си не бих помисляла, че ще бъде преимущество.
Накрая - ако някога създам семейство с нов мъж, ще гледам да се държи добре с мен и дъщеря ми, най-вече. Нямам нищо против брака, просто нито ми е мечта да съм булка, нито да ми предлагат брак, нито виждам разлика между съжителство и брак.

Много добре знам кое за какво и кога се прави.

Относно постовете на другите "съдници"  нека им кажа, че аз знам цената и в материален и в морален аспект на всяка стъпка. Не съм сигурна обаче дали другите знаят, че преди да искаш нещо трябва да си готов да дадеш.
Относно "парцаланата" - да има жени парцалани - по маниери, по поведение, други по манталитет. Дори излъскана и образована дама може в един момент да се окаже парцалана.
И аз винаги съм била за връзките между хората от една черга.
Все ми е тая дали някой е женен/омъжен или не, не ме интересува и дали има или няма деца, те признати ли са или не. Ако някой иска да нарича мен и моето семейство съквартиранти - да го направи, ние сами така се шегуваме. Ако за някой подписа е важен, за да получава вдовишка пенсия или 1/3 от половината на четвъртинката на нещо си - да се подписва. Ако някой иска да се раздели с човека до него, защото той не е идиотски романтичен и не пада на колене по разни ресторанти, стадиони, кули и екзотични плажове с прескъпо пръстенче в ръка като доказателство на любовта си - да се раздели с него. Все пак след години търсене, пазене и грешки все пак човек може да намери (най-вероятно) мъж, който да гледа жената в очите и да изпълнява всичко което тя иска и да заживеят щастливо.
Въпрос на вкус казало кучето и се облизало под опашката.....
Всеки си живее живота както си иска.
И аз не искам да се сродявам със семейства, които считат, че брат ми е меринджейче и мамино синче, или пък се притесняват от факта, че няма имоти на свое име (а уж материалното нямало значение), не искам снаха която ще върти брат ми на пръста си и ще предава фасони само защото е родила едно-две деца и трябва да й се кланяме като на богиня, та все пак и аз съм раждала жена и не виждам защо трябва да се възхищавам толкова на друга родила. Уважението винаги трябва да се заслужи и само защото някоя ще дойде в семейството ни  аз трябва да припадна в несвяст заслепена от нейната хубост?
Аз може да съм строга и суха, но справедлива няма да оставя децата на брат си на улицата дори да се разведе с "парцаланата" и да ме дразни ужасно, че дишаме от един и същ въздух. Бих направила всичко възможно тези деца да са сигурни в бъдещето си, да са умни, образовани, да имат възможно най-добрия старт в живота си. Моята фамилия е на  векове и имам много дълбоко вкоренена принадлежност към кръвната линия, така че не бих оставил който и да е от фамилията на произвола на съдбата особено пък едно невинно дете, както и не бих отнела никому това което му принадлежи по право.
Не виждам защо тези които държат на подписа атакуват тези, които не държат толкова на него!? Нямате ли приятелски двойки без брак, на тях какво подигравате ли им се или наричате децата им "копелета"!? А ако един ден самите вие се разведете, тогава какво трябва ли да ви сочат с пръст и да казват ей я онази парясница, дето мъжа й я остави?

Ти само си търсиш нещо, за което да се обидиш!
В древността е означавало това, но днес, значението му е:
"Фактическо съжителстване на мъж и жена без брак"
 Във Франция, например, официално се регистрираш, че живееш в конкубинат- нещо, което и ти си направила, според твърдението ти, в тайната държава от ЕС.
И без надежда да разбереш, пак ще кажа, че всеки има право да живее с когото иска и под каквато форма иска, и на мен не ми е минало през ум да укорявам когото и било за избора му.
Просто държа нещата да се наричат с истинските им имена и тъй като съм свикнала да поемам отговорност за действията си, не мога да приема, че хора, не желаещи да бъдат семейство по смисъла на единствения закон, който определя пунктоално що е то, до бой са готови да стигнат, за да принудят околните да ги приемат за семейство, а не за живеещи на семейни начала.

Absurt, не знаех, че на този тип съжителство/двойка живееща на семейни начала/ му казват конкубинат във Франция.Ако имаме общо дете с мъжът с който живея и той е вписан с името си като баща на това дете в акта на раждане, детето ще носи неговите имена.Също ще има правата да го онаследи.Върни се сега отново в уикипедия и виж какво пише.Че децата от такъв тип съжителство носят майчините си имена.Това не е така в настоящето.В древността преди Рим, вероятно пак е било така както в настоящия момент, ако изобщо е имало значение каква ще бъде фамилията на детето.При всички положения живееща двойка на семейни начала няма знак за равенство със съквартиранти.Поеми отговорност върху квалификациите които раздаваш и смяташ, че е коректно да се наричат нещата с истинските им имена/според теб/.Не мога да се обидя на човек, който си има някакви лични предразсъдъци.Аз също ги имам, но се въздържам да ги афиширам.До бой няма да стигаме, спокойно.

Ти четеш ли въобще какво пиша, или едно си знаеш и него си баеш?
Ще ти поствам всеки път този текст, от предния ми пост, докато го схванеш!

В древността е означавало това, но днес, значението му е:
"Фактическо съжителстване на мъж и жена без брак"
 Във Франция, например, официално се регистрираш, че живееш в конкубинат- нещо, което и ти си направила, според твърдението ти, в тайната държава от ЕС.
И без надежда да разбереш, пак ще кажа, че всеки има право да живее с когото иска и под каквато форма иска, и на мен не ми е минало през ум да укорявам когото и било за избора му.
Просто държа нещата да се наричат с истинските им имена и тъй като съм свикнала да поемам отговорност за действията си, не мога да приема, че хора, не желаещи да бъдат семейство по смисъла на единствения закон, който определя пунктоално що е то, до бой са готови да стигнат, за да принудят околните да ги приемат за семейство, а не за живеещи на семейни начала.

Интересно как може да се слага знак за равенство между "съквартиранти" и "живеещи на семейни начала" А на подчертаното с червено се посмях доста след като разцъках наново темата и попаднах на няколко мнения, в които има и укор, има и опити за обиди

Да, да.Аз много добре прочетох това което ми качаваш с ярки червени букви.Дори представи си, съм наясно и защо го правиш.За това сложих този имотикон- .Трябва да уважаваме достойнството на човека срещу нас и аз се страя да го правя.Надявам се, че и ти си така.

Недей Зизу.

Приятен ден на всички.

Предполагам, че говориш за т.нар. граждански съюзи (не знам при вас как се наричат). Може да не се нарича семейство, но пак трябва да минеш някаква процедура за да имаш същите права като семейните. Поне трябва да отидеш и да заявиш, че с този човек живеете заедно и т.н. Да нямат вълшебно кълбо властите, че да знаят всички граждани с кого живеят? А да не говорим, че може и да живееш с някого и да не искаш да имаш все още точно тези права по различни причини. Пояснявам го, защото иначе е много подвеждащо.  Да не говорим пък че щом при теб е така далеч не значи, че навсякъде е по същия начин. При различна нормативна база едни и същи хора могат различно решение да вземат, нали така?!

По темата - за мен грешката на авторката е че не говори с мъжа си достатъчно. И че очаква романтика от явно не толкова романтичен човек. Аз не мога да си представя ММ да ми предложи на колене с музика и цветя, пък ето, оженихме си се и сме си ОК. Но и аз не съм очаквала подобна романтика, би ме накарала дори да се чувствам леко неловко. До човек е, важно е да познаваш човека до теб.

Да, точно това исках да кажа – съжалявам, ако не е било ясно.
Аз лично имам брак, не е стоял изобщо друг вариант пред мен, не бих живяла с никого в съжителство, но това си е моя бекграунд, моят избор. Спестила съм и няколко ходения (и разходи) при нотариуси до момента, имайки брак, но аз не съм се омъжила, защото си спестявам каквото и да е   или защото ще получа каквото и да е –  омъжена съм, защото така го разбирам живота. Имам съпруг, аз съм съпруга и не търся точни понятия за връзката ни.
Връщайки се на първият постинг – липсата на комуникация между хора, които ще имат дете е по-тревожна, подпис или не подпис всеки си решава.

А понеже виждам, че нещо сте се сръфали по повод това, което казах – да, свекърите ми се ожениха след близо 50години съжителство по тази причина – честно казано свекър ми беше страшно ентусиазиран, с бастуна ходи да купува халка на свекърва ми и понеже вече не можеше да държи ред прав, с дни тренираше как ще се подпише в гражданското. Пазя си ги тези тренировки като ценен спомен. Всичко беше прекрасно на тяхното тържество, те бяха страшно щастливи, че се женят, отбелязаха по този начин един прекрасен живот заедно. Да, зад това решение стояха практични причини. Но не обвинявам 80-годишни хора, че им е важно. Тези пари не са дар от държавата, а спестявания на всеки, който е работил. И тези спестявания следва да могат да се наследяват в пълен размер, но това е друга тема.
Да доживеем тяхното семейно дълголетие и възраст, и тогава ще видим на кого какво ще му е важно.