Е, щом си в третия месец скоро ще преминат тези неща и ще дойде още по - хубавата част. аз също се чувствах много зле първите 4 месеца, но от 5тия натам вече всичко беше супер. Опивайте се да прекарвате повече време заедно, разхождайте се, почивайте си заедно вкъщи, гушкайте се...изобщо всички тези малки неща, показващи истинската интимност и ти гарантирам, че ще се почувстваш по- добре.
- Публикувана: 15 апр. 2016, 12:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 13:23 ч.
Семейство без брак
Бях бременна и си спомням много ясно всичките противоречиви мисли, настроения и рев почти всеки божи ден. През същите емоции минах и аз, само че аз бях твърдо решена да не раждам (като че ли бебето ще седи в корема докато аз реша) докато поне не ми предложи и му казах.
Знам че звучи клише но ще ти мине, най-голямото доказателство, че сте семейство е, че си бременна с неговото дете.
Може да му кажеш, че искаш да сте с една фамилия всички и затова искаш да се ожените, но го направи спокойно без излишни емоции.
Леко бременеене.
Знам че звучи клише но ще ти мине, най-голямото доказателство, че сте семейство е, че си бременна с неговото дете.
Може да му кажеш, че искаш да сте с една фамилия всички и затова искаш да се ожените, но го направи спокойно без излишни емоции.
Леко бременеене.
На мене ми е много странно как за 6 години никога не е ставало дума за брак.Все сте отишли поне на една сватба,или ваши приятели са се женили или развеждали дори...как не е имало някакъв коментар.Някой от вас да не би да има предишен брак с лоши спомени и затова да се избягва темата или са прекалено много материалните придобивки от към мъжката страна...Има нещо недоизказано или тук или между вас,и то много.Какъв е този страх от една съвременна млада жена да си постави условията,исканията,да сподели мечтите си с най-близкия човек уж,на който ще родиш детенце?!
Бях бременна и си спомням много ясно всичките противоречиви мисли, настроения и рев почти всеки божи ден. През същите емоции минах и аз, само че аз бях твърдо решена да не раждам (като че ли бебето ще седи в корема докато аз реша) докато поне не ми предложи и му казах.
Знам че звучи клише но ще ти мине, най-голямото доказателство, че сте семейство е, че си бременна с неговото дете.
Може да му кажеш, че искаш да сте с една фамилия всички и затова искаш да се ожените, но го направи спокойно без излишни емоции.
Леко бременеене.
Знам че звучи клише но ще ти мине, най-голямото доказателство, че сте семейство е, че си бременна с неговото дете.
Може да му кажеш, че искаш да сте с една фамилия всички и затова искаш да се ожените, но го направи спокойно без излишни емоции.
Леко бременеене.
Бях бременна и си спомням много ясно всичките противоречиви мисли, настроения и рев почти всеки божи ден. През същите емоции минах и аз, само че аз бях твърдо решена да не раждам (като че ли бебето ще седи в корема докато аз реша) докато поне не ми предложи и му казах.
На мен ми предложи неочаквано, и аз бях бременна, ама вече се бяхме разбрали, че някога ще се оженим (както каза някой - като разговор какво да купим от магазина беше) и не очаквах официално предложение, с пръстен и ала бала. А бебето пак си отвися в мен 8 дена допълнително. 
Но защо, бе, момиче, защо, за бога, не му кажеш???? Честно, наистина не разбирам.
кое да му кажа - казала съм
но както писах в началото - за мен това не е достатъчно, за мен това е просено. 
Не съм чела всички отговори, може някой да ти го е казал.
Мъжете не искат да се женят не просто току така. Най-често е с причина. Дали не искат да споделят, а евентуално след време разделят имущество. Или имат някаква тайна ( може да е необслужван кредит, може да са редица невероятни неща).
Просто го питай в прав текст:"Какво те спира да ми предложиш?"
Мъжете не искат да се женят не просто току така. Най-често е с причина. Дали не искат да споделят, а евентуално след време разделят имущество. Или имат някаква тайна ( може да е необслужван кредит, може да са редица невероятни неща).
Просто го питай в прав текст:"Какво те спира да ми предложиш?"
Бях бременна и си спомням много ясно всичките противоречиви мисли, настроения и рев почти всеки божи ден. През същите емоции минах и аз, само че аз бях твърдо решена да не раждам (като че ли бебето ще седи в корема докато аз реша) докато поне не ми предложи и му казах.
На мен ми предложи неочаквано, и аз бях бременна, ама вече се бяхме разбрали, че някога ще се оженим (както каза някой - като разговор какво да купим от магазина беше) и не очаквах официално предложение, с пръстен и ала бала. А бебето пак си отвися в мен 8 дена допълнително. То и сега като се сетя и на мен ми е смешно но тогава всичко ми се виждаше в черни краски и ми се струваше ужасно важно да ми предложи. В момента гледме третото си детет заедно така че това че не сме подписали няма значение.
И аз да се изкажа като фен на брака. Не знам защо тия мъже не предлагат брак, като си имат жена и бебе на път. Общо взето, това е един от малкото проблеми, с които не съм се сблъсквала - имам си предложения, които не съм приела, два пъти пък съм се навивала и съм приемала. Не знам защо някакви мъже не предлагат брак - честно. Няма и да разбера в този живот, понеже оттук нататък бракът никога няма да ми е основна мисъл в главата...
А на авторката да кажа да не се тревожи. Бебето е 100 пъти по-важно. Има време мъжът да се навие да се подпише, има време за всичко. Бременността сега е най-важна, не сватбата
Какво ако сте без брак, а се разбирате? Все някога ще се ожените, ако ти искаш. А ако сте женени и не сте ОК, няма оправия 
А на авторката да кажа да не се тревожи. Бебето е 100 пъти по-важно. Има време мъжът да се навие да се подпише, има време за всичко. Бременността сега е най-важна, не сватбата
Какво ако сте без брак, а се разбирате? Все някога ще се ожените, ако ти искаш. А ако сте женени и не сте ОК, няма оправия 
Когато сключа официално брак / и ако сключа де 
/ ще бъдем само аз, той, детето и свидетелите. Не искам нито музики, ни шампанско, нито аплодисменти....нищо. Никога не ми е бил важен брака, нито необходим.
На брат ми на сватбата имаше над 300 души, роднини от всички краища на света дойдоха, салтанати, амнайсет пъти булката целува ръце на нашите, кума и той трябваше да изнася ритуали- моят "умря" от смях, а аз се зарекох този цирк да не се случва и в моя живот.
/ ще бъдем само аз, той, детето и свидетелите. Не искам нито музики, ни шампанско, нито аплодисменти....нищо. Никога не ми е бил важен брака, нито необходим. На брат ми на сватбата имаше над 300 души, роднини от всички краища на света дойдоха, салтанати, амнайсет пъти булката целува ръце на нашите, кума и той трябваше да изнася ритуали- моят "умря" от смях, а аз се зарекох този цирк да не се случва и в моя живот.
Аз пък съм на друго мнение - не харесвам брака, не разбирам смисъла на брака, не изпитвам потребност да се наричам нечия съпруга, жена и прочие. Най-точните опрелеления за мен са: спътник/партньор в живота. Всичко останало те прави собственост - жената НА...; гаджето НА.... Така виждам нещата аз, моля никой да не се чувства обиден или наранен от начина ми на приемане на нещата. Омъжена съм по принцип, защото човекът до мен държи на тези неща, но и до днес не нося халка. За мен е тъпо да притискаш някой за брак, защото ако този някой иска, да е проявил инициатива. Имам особени разбирания и за свободата и чувствам брака по-скоро, като нещо задушаващо. Макар да има любов и разбирателство в къщи, животът преди брака по ми харесваше. Слагам се като Анонимен, заради човекът до мен и както казах, никой да не го приема лично.
Както ти се чувстваш сега, по същия начин и тя в нейната връзка.
Некомфортно ще е винаги за единия във връзката, когато за него е важно нещо. То минало вече при вас, направили сте този избор, но който сега се оглежда за връзка - да мисли много и да търси човек с близки разбирания, за да не стиска зъби цял живот.
Интересно ми е с какво се промени животът ви след брака? Има 4 г. без брак и още почти 15 с брак. Честно казано не съм усетила прехода или въобще нещо различно. За мен е просто етап от връзката. Някои стигат до него, други не. Проблем е ако стигне само единият...
Некомфортно ще е винаги за единия във връзката, когато за него е важно нещо. То минало вече при вас, направили сте този избор, но който сега се оглежда за връзка - да мисли много и да търси човек с близки разбирания, за да не стиска зъби цял живот.
Интересно ми е с какво се промени животът ви след брака? Има 4 г. без брак и още почти 15 с брак. Честно казано не съм усетила прехода или въобще нещо различно. За мен е просто етап от връзката. Някои стигат до него, други не. Проблем е ако стигне само единият...
Лесно е, когато искаш само подпис - ставаш, обличаш се, отиваш и се подписваш - точка.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Е, добре де, като обяснения, предложения, романтики и бели рокли са ти толкова важни как така се навиваш да раждаш след като 6 години даже не сте обсъждали темата брак?
Човекът явно не е от романтичния тип дето се обяснява всеки ден в любов. Ти за 6 години не го ли разбра?
Сега или трябва директно да заявиш, че искаш брак и да организирате набързо сватба или да продължиш да си мълчиш и да чакаш. Като трябва да знаеш, че втория вариант няма да доведе до сключване на брак. Може би и бракът не му е важен, ама ти няма как да знаеш след като никога не сте говорили по темата.
Беше написала, че без брак нямало да сте истинско семейство по-късно с детето. Това е направо глупаво. Два подписа пред свидетели не правят семейството нито пък са гаранция, че семейният живот ще бъде дълъг и щастлив.
Надяваш се с детето да го вържеш?
ако ви е толкова важен брака/подписа/законното обвързване, не се съгласявайте да живеете заедно/да родите дете, докато не се ожените.