Семейство без брак

  • 43 191
  • 760
  •   1
Отговори
# 75
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 200
Аз съм старомодна и държах на брака.За мен това беше естественото продължение на връзката ни.
Живяхме  заедно 1 година,но ММ знаеше,че не искам да родя дете ,ако не сме женени.
Не държах да има сватба,но ММ държеше.
Женени сме вече 21 години и имаме 1 дъщеря.

# 76
  • Мнения: 97
А бе не са баш глупости.
За шест години, ако не са обсъждали изобщо гледните си точки за брака или съвместното си бъдеше си е проблем, поне за мен.
Едно е да знаеш и разбираш човекът до теб защо не/уважава брака, друго е да гадаеш как би се чувствал в евентуален такъв.

Хората са различни. Ето че на авторката не и се обсъждат такива неща, не и е романтично. Явно си е така по начало. Сега щом иска брак ще трябва да го обсъди, не виждам как бъдещия татко ще се сети сам. Освен ако не говори с някой друг, който да му подскаже щом не иска директно да говори с него и да си убие романтиката.

# 77
  • Мнения: 1 825
Оххх да ви имам проблемите.
6 години като сте заедно, и правите деца, пък и си забременяла, така ли не поговорихме и за сватба. Ако за теб брака е важен и искаш тържество, а за него не е от важност и не му се занимава с празненства, намерете някакво средно решение.
Аз бих ти предложила, ако сте християни, след като се роди детето ви, направете едно хубаво и тържествено кръщене, поканете си гости, почерпите се, позабавлявате се. Това бих направила аз, в името на детето ми. След като не е имало сватба - да има тържествено кръщене.

# 78
  • София
  • Мнения: 24 838
Здравейте! Бременна съм в третия месец, бременността ми е желана и чакана, а таткото на бебето ми показва любов и нежност. Но напоследък фактът, че нямаме брак и че аз реално не зная каква се водя на таткото, безкрайно ме измъчва - жена ли съм му, гадже ли съм, майка на детето му. Изпадали ли сте в подобни състояния? Как се справихте с емоциите?
При мен водещо е разочарованието, тъй като сме от 6 години заедно и за цялото това време той не е имал потребност да се обвърже с мен официално. Може би бракът е отживелица, но в момента за мен от изключителна важност. В комбинация - аз емоционално му показах как се чувствам и дори да получа предложение за брак - първо, струва ми се прекалено късно (6 години заедно) и второ, просено, което за мен е унизително. Отворена съм за съвети, защото не зная как да се справя с емоциите.
Не виждам какво унизително има в това, да си заявиш претенцията към таткото!
Защо си мълчала и не си изяснила въпроса 6 години, така и не мога да разбера?
Не мисля, че брака е отживелица- на мен, например, ми харесваше да сме семейство- с еднаква фамилия, като пример за цялост.
Ако така го чувстваш, постави ребром въпроса и въобще да не ти минава през ум, че е изпросено.

# 79
  • София
  • Мнения: 10 841
Какви са плюсовете и минусите на с/без брак? Кой е по-ощетен при евентуална раздяла, още повече ако има дете?
Масово около мен не се свързват законно (т.е. с брак)?!

# 80
  • София
  • Мнения: 24 838

Лесно е, когато искаш само подпис - ставаш, обличаш се, отиваш и се подписваш - точка.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Предлагам ти да се спреш и да не се самонавиваш!
4 години го кондардисваш за дете, не за сватба!
Мъжете са първосигнални- каквото им кажеш в прав ред, това и разбират.
Няма да се учудя, ако сега не е наясно какво му намекваш и защо са тия емоционални изблици, сле като си получила това, което си искала.
Така че, не се цупи, ами обърни нещата- както Нети направи предложение на Дони, направи му и ти.
Подреди масата, запали свещи, шампанско и му поискай ръката с биберон- залъгалка, от тия, с рингче на държача, че да му го нанижеш на пръста. Hug

# 81
  • Мнения: 5 513
Не,че нещо, но когато на някой му е болна тема брака и бялата рокля,защо не заяви още в началото на връзката,че ако изкарат година ще се прави сватба.И да го повтаря честичко.Какъв е смисъла да се губи време с неподходящ човек т.е. който не иска брак.Сега авторката едва ли не ще се раздели с любовта на живота си и ще остави детето без баща,защото той не иска брак,не и предлага и т.н.Ако ли не сега то, ако продължи да си го навива ще си развали отношенията и семейството.
Даже и секс преди сватбата да не се прави.Така няма как човек да се подведе.Пък после, ако нещо не е наред -развод.
Аз все си мисля, че сватбата трябва да е след 5 г връзка,поне едно дете и да се докаже в леглото.Ми ако се окаже някой импотентен кретен?Тя любовта е сляпа.Как да се вричам на някой, който познавам от два петъка.

# 82
  • Мнения: 2 685
Не съм чела цялата тема, но към авторката : Много ми е чудно като толкова държиш на сватба и романтично предложение, защо за 6г не си му казала на човека. Ти мълчиш, а човекът сигурно си няма никаква идея,че това за теб е много важно. Трябвало той да се сети...Еми мъжете са недосетливи. Докато не му кажеш в прав текст какво искаш, не очаквай да се сети.
И друго ми е чудно - как така взимате решение за дете без да сте говорили за брак. Ами това са основни въпроси в една връзка: ще има ли брак (с или без сватба), къде ще се живее, как ще се издържа семейството.
Вие отсега , ако не можете да говорите по важните въпроси, не ви виждам как ще оцелеете като семейство.
Каквото е станало, станало... Казваш в прав текст какво искаш и чакаш да чуеш неговото мнение по въпроса и намирате консенсус.

# 83
  • Мнения: X
 Mushmoranka, хич не е задължително всичко, което ни носи щастие в този живот, да е логично.    Grinning
Понякога дори направо абсурдни неща ни носят най-много радост и удоволствие.
Важното е, когато знаеш какви са те, да си ги кажеш/поискаш директно, ако не става по друг начин.
Държиш на брака, казваш си ясно.
Държиш на сватбата и бялата рокля, казваш си ясно.
Върл противник си на брака, пак така....
И за всяко нещо, което ти е важно в живота.Без значение има ли логика в желанията ти или не.

Няколко пъти вече чета ...." ....мъжете са недосетливи/не се сещат....".
Може и така да е, ама някак не мога да повярвам, че един мъж ще поддържа дълга връзка с жена, ще планират дете/деца, пък дори няма да му мине през ума да предложи брак, или поне да повдигне разговор как точно ще живеят-женени/на семейни начала, да се поинтересува какво иска тя, да сподели той как вижда развитието на връзката им....Обикновено си траят по темата тия, дето бягат от отговорността по обвързването.

# 84
  • София
  • Мнения: 24 796
Имам доста млади колеги, които живеят на семейни начала с партньорите си,имат деца и много отговорно постъпват към всичко отнасящо се до семейството им. Но все пак всичко си е до човека до теб....

# 85
  • Мнения: 2 309
Едно дете е много по-обвързващо от един подпис бил той романтичен и облечен според традицията или не! Така, че не мога да повярвам, че човека бяга от отговорности не е повдигал темата, но явно на авторката не й е харесало как е ставало! То затова си мълчи толкова страници, защото не разбира защо не се тръшкаме като нея как така него е срам този, че толкова време не е паднал на колене, не й е издигнал паметник и не й е поискал ръката!

# 86
  • Мнения: 5 513
Сякаш на тези времена трябва да декларираш желанието си за сватба.Сега хората се събират, живеят заедно и никой не го смята за неморално и т.н.
За хората без средства е облекчение .А те са все повече.А пък и като се съберат да живеят заедно,което е целта и детето не се води извънбрачно и др. глупости от миналото хората не виждат смисъл в брака.
Преди не можеше да живееш с мъжа си или да родиш без брак.Ако искаш тези неща първо брак и тогава.

# 87
  • Мнения: 2 650
Сякаш на тези времена трябва да декларираш желанието си за сватба.Сега хората се събират, живеят заедно и никой не го смята за неморално и т.н.
За хората без средства е облекчение .А те са все повече.А пък и като се съберат да живеят заедно,което е целта и детето не се води извънбрачно и др. глупости от миналото хората не виждат смисъл в брака.
Преди не можеше да живееш с мъжа си или да родиш без брак.Ако искаш тези неща първо брак и тогава.
Съгласна съм - много хора сега /млади и не толкова млади/ смятат брака като едно излишно и досадно мероприятие,  в което трябва да се изхърлят едни пари за  роднински кеф. Ако обаче на някой му е ценно, е добре да го заяви по някакъв начин, щото на другия ако  му е все тая тази подробност, няма как да се сети сам /освен ако не го натиснат роднините /

# 88
  • Пловдив
  • Мнения: 2 180
Първия път се омъжих - подпис, църковен брак, гости, след 4-5 години някакъв ад се разведох, изгубила хубави години, пропуснала много шансове и с дете. После ми трябваха 2-3 години да наваксам всичко - учене, кариера, приятели. После срещнах сегашния си мъж (съквартирантити - както ни нарича той) нямаме брак, заедно сме от 7 години, направо все едно се родих, аз съм щастлива, детето ми също, надявам се и той  Laughing  Подписа в гражданското е измислен през 20 век, преди това важен е бил религиозния брак и като че ли той е по-важен. В днешно време вече мисля, че можете да сключите църковен брак без нужда от сключването на граждански преди това, ако имуществената част те притеснява или пък него - вече законово е предвидено и можете да уредите това чрез договор. Така или иначе какво те тревожи - заедно сте, ще си имате бебе, живейте си живота и бъдете щастливи.

# 89
  • Мнения: 2 650
Не съм  много сигурна, но май църковен блак,  без свидетелство от граждански такъв, не може да се случи.
А, поправям се - можело вече - http://nmitev.com/blog/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B … 1%80%D0%B0%D0%BA/

Общи условия

Активация на акаунт