Аз пък си мисля, че колкото по-рано заживееш с един човек, толкова по-лесно се напасвате. Защото в началото хората са по-гъвкави 
Никога не бих казала да на човек, с когото не съм поживяла.
Че ние може още от вратата да се избием, излишно разиграване на родата с годежи и дати. И после въпроси - ама що, ама какво...
Никога не бих казала да на човек, с когото не съм поживяла.
Че ние може още от вратата да се избием, излишно разиграване на родата с годежи и дати. И после въпроси - ама що, ама какво...
И аз. 
Едно е гаджосването, цуни-гуни и всеки вкъщи, друго е да се съберете под един покрив и да си видите "правините и кривините" (както казваше баба ми).
Едно е гаджосването, цуни-гуни и всеки вкъщи, друго е да се съберете под един покрив и да си видите "правините и кривините" (както казваше баба ми).
Да заживееш набързо с някого, значи да приемеш възможността да пообиколиш доста къщи, правейки се на семейство с разни гаджета, белким случиш на " твоето".
Ами, някакси олеква жената с такова миткане от креват на креват, си мисля.
Да отсееш ценното в другия е нужно време, а когато минат първичните изпити, когато решиш, че си струва да минеш на по- горен етап, можеш да се сгодиш без цигански оркестър- само двамата да си знаете какво предвиждате и тогава да се съберете за проба. След като сте решили и датата на евентуалното събитие, ако всичко върви добре.
Нещо като 90 дневната виза за брак при американците.
А, при нашата авторка какво се получава- 6 години си живеят на съпружески начала, тя го навива за дете 4 години, а като кандисва той, се оказва, че трябвало да ѝ предложи романтично.
Какво да ѝ предлага- качулка след 6 годишен дъжд?
Сори 
