Ми зависи от човека- при мен има 2 неработещи млади баби и пак малките са си моя грижа, включват се с баткото, ама той вече е самоуправляваща се единица. Други пък за едно-единствено новородено редуват 2 баби, че няма да се справят.
- Публикувана: 15 апр. 2016, 12:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 13:23 ч.
Семейство без брак
Малките са си малки. Но като тръгнат на градина / училище ще имаш една хубава предпазна мрежа от хора, на които можеш да звъннеш с молба да ги приберат от там. Или да ги гледат като са болни. Ей такива "дреболии", които човек не оценява, когато ги има.
Ясно е, че сега ти се вижда най-трудно, винаги е така, когато човек е вътре в ситуацията. Като ги докараш до пълнолетие и се обърнеш назад, тогава ще можеш да кажеш реално кое е било най-трудното. Аз гласувам за болестите в детско-градинска и логистиката в училищна възраст.
Ясно е, че сега ти се вижда най-трудно, винаги е така, когато човек е вътре в ситуацията. Като ги докараш до пълнолетие и се обърнеш назад, тогава ще можеш да кажеш реално кое е било най-трудното. Аз гласувам за болестите в детско-градинска и логистиката в училищна възраст.
Предпазната мрежа е едно, друго е да имаш отговорност за оня период, който миксира безкрайна скука с изправящи косата ситуации. След това нито боледуванията, нито логистиката са задължителни. Синът ми вече мина през градинския период, на пръстите на едната ръка му се броят боледуванията.
В момента има 2 баби, тогава имаше една. Да, няколко месеца работех, а детето не беше нито на ясла, нито на градина. След това обаче режимът беше- аз го оправям, водя на градина, взимам от градина, занимавам вечер. Разбира се, че имаше помощ.
Но никога не съм имала от тоя тип помощ- да надойдат баби, па да поливат на бебето, да го преобличат с елеци и търлъци по пет пъти на ден и да ми го носят само за кърмене. Или пък както съм гледала по градинките- майка с 1 новородено, но го разхождат заедно с бабата, че е много трудно нещо това разходката. Изобщо, точно тоя период, дето са като залепени, се очертава да си е мой на 100%, с баби или без.
Но никога не съм имала от тоя тип помощ- да надойдат баби, па да поливат на бебето, да го преобличат с елеци и търлъци по пет пъти на ден и да ми го носят само за кърмене. Или пък както съм гледала по градинките- майка с 1 новородено, но го разхождат заедно с бабата, че е много трудно нещо това разходката. Изобщо, точно тоя период, дето са като залепени, се очертава да си е мой на 100%, с баби или без.
Ясно е, че сега ти се вижда най-трудно, винаги е така, когато човек е вътре в ситуацията. Като ги докараш до пълнолетие и се обърнеш назад, тогава ще можеш да кажеш реално кое е било най-трудното. Аз гласувам за болестите в детско-градинска и логистиката в училищна възраст.
Страшно, защото никой не те учи как да не скъсаш връзката с детето, как да му помогнеш при справянето със собствените му емоции и хормонални изблици, да запазиш доверието, че да сподели навреме нещо, което може да му коства много и да премине здраво и читаво към пълнолетието.
Радвам се, че успяхме и останахме все така близки.
Ясно е, че сега ти се вижда най-трудно, винаги е така, когато човек е вътре в ситуацията. Като ги докараш до пълнолетие и се обърнеш назад, тогава ще можеш да кажеш реално кое е било най-трудното. Аз гласувам за болестите в детско-градинска и логистиката в училищна възраст.
Страшно, защото никой не те учи как да не скъсаш връзката с детето, как да му помогнеш при справянето със собствените му емоции и хормонални изблици, да запазиш доверието, че да сподели навреме нещо, което може да му коства много и да премине здраво и читаво към пълнолетието.
Радвам се, че успяхме и останахме все така близки.
Оффф, и аз мисля, че това е най - гадният период. Браво, че е ок при вас, дано и с мен да е така.
В момента има 2 баби, тогава имаше една. Да, няколко месеца работех, а детето не беше нито на ясла, нито на градина. След това обаче режимът беше- аз го оправям, водя на градина, взимам от градина, занимавам вечер. Разбира се, че имаше помощ.
Но никога не съм имала от тоя тип помощ- да надойдат баби, па да поливат на бебето, да го преобличат с елеци и търлъци по пет пъти на ден и да ми го носят само за кърмене. Или пък както съм гледала по градинките- майка с 1 новородено, но го разхождат заедно с бабата, че е много трудно нещо това разходката. Изобщо, точно тоя период, дето са като залепени, се очертава да си е мой на 100%, с баби или без.
Но никога не съм имала от тоя тип помощ- да надойдат баби, па да поливат на бебето, да го преобличат с елеци и търлъци по пет пъти на ден и да ми го носят само за кърмене. Или пък както съм гледала по градинките- майка с 1 новородено, но го разхождат заедно с бабата, че е много трудно нещо това разходката. Изобщо, точно тоя период, дето са като залепени, се очертава да си е мой на 100%, с баби или без.
Е, съвсем друго е, когато живееш в един дом с неработеща баба, пък и повечето време и ти не си работила. Тя ще е и сготвила, ще е изчистила, вечер имаш и няколко часа отдих, докато бабата и дядото се занимават с внучето. Много по-различно е, когато бабите живеят на майната си, ходиш интензивно на работа и всичко по детето е на твоите ръце.
Разбира се, че е различно, но въпросът е, че не следвам модела, в който внучетата от някъде двумесечна възраст се поемат за много време, говоря за часове или цял ден, от баби. Сещам се за един случай, в който майката дори не работи, бебето е на 4 мес., когато на практика нищо не иска, и пак го дава на баби, ей така "да си почине от детето". Едно съседче пък го отгледаха с постоянно присъствие на баба- идва сутрин, отива си вечер, щото не можело майка сама да гледа дете на година и половина, трудно било.
Между другото, вечер със сина си се занимавах основно аз, просто защото мен търсеше- ако си мислиш, че дете на 2 години може да даде почивка на майка си, лъжеш се:)
Иначе имам и обратния пример- хем майката поема всичко, хем таткото още е "по живота" и си отделя уикенди само за себе си точно в най-трудния период.
Между другото, вечер със сина си се занимавах основно аз, просто защото мен търсеше- ако си мислиш, че дете на 2 години може да даде почивка на майка си, лъжеш се:)
Иначе имам и обратния пример- хем майката поема всичко, хем таткото още е "по живота" и си отделя уикенди само за себе си точно в най-трудния период.
Мисля, че като живееш с родителите си, няма нужда да пикаеш на отворена врата, че детето всяка секунда да ти е пред погледа, винаги могат да го наглеждат. Моделът, при който майката не работи и все го дава на баби, не е чак толкова разпространен, защото повечето баби работят.
Ми не, дори при наличие на баба и дядо пак си дифолтен родител. И като си обърнеш гърба, детето пак си разбива главата в някой ръб и пак си носиш отговорност и чувстваш вина. А ако отидеш до тоалетната, се заключваш, щото реве и тропа на вратата. Та така. Бекъп, но досега с три деца не съм срещала бабата, която да ги поеме без затруднения, в крачка и да се справи с по-голяма лекота от мен, да има метод и да им хване цаката. А и аз самата не бих ги давала, именно защото е много неприятна възраст, в която буквално не са хора.
Виж дете на 7-8, вече очовечено, е съвсем друга бира, и за мен е удоволствие, а и е много релаксиращо, като знаеш, че може да направи 10 крачки, без да си разбие главата.
Виж дете на 7-8, вече очовечено, е съвсем друга бира, и за мен е удоволствие, а и е много релаксиращо, като знаеш, че може да направи 10 крачки, без да си разбие главата.
Е, дифолтен родител - нека поддръжката на дома да ти я върши някой друг, нека през повечето време не работиш, а пък през времето, през което работиш, да не се зориш, защото те издържат, пък бъди дифолтен родител на детето си, което ходи няколко часа на ден на детска градина. И сега не ти е зле, натоварена си само с децата, пак получаваш помощ, просто гледаш онези с "модела" и ти се струва малко. Съвсем честно, на мен ми се изправят косите при мисълта да имам такова натоварване като братовчедка ми, сигурно щях да лудна, а тя пък лудва, ако някой ѝ спомене за второ дете.
Е, и двете сте прави, Сирен и кукумицинка, според моя начин на живот. Друго си е да живееш с баби, но това не значи, че си с възможност по всяко време да го тръснеш детето и да излезеш. Моите родители са работещи хора, майка ми може да занимава детето за няколко часа (два-три най-много) на ден, през останалото време съм аз. С майка ми пеят песни, танцуват и играят. С дядо си най-много да иде на двора за 15 минути. Пикая на отворена врата и най-често готвя и чистя аз, защото съм аз вкъщи. Излиза само с мен на разходки,иска да ходи до тоалетна само с мен, пазаруваме двете, плащали сме сметки и т.н. Не може друг да я приспи, просто не става. За храненето, ако се налага и е много гладна, ще яде. Мисълта ми е, че бабата много ми помага, мога да й я оставя и да изляза да спортувам или на разходка за два часа, но за нищо друго не може да ме отмени, защото моето си иска само мама. Предполагам Сирен ималше това предвид за нейните малки.
Да, нещо такова е ситуацията. Да не говорим, че за да може да оставяш децата на някого, той трябва да има практика и рутина, иначе ще полудее, не може просто така да подхванеш непознато за теб дете. Дори привидно да слуша, на гледащия пак му се изправят косите. Та не че ми се струва малко помощта, напротив, дори и не си помислям да изисквам помощ, защото е прекалено неприятен период. Има за кога баби и внуци да си се гледат, ама да е забавно, а не стресиращо, и за двете страни.