Здравейте, момичета! 
Радвам се за Берен!
И за Бихтер, и за Фатмагюл!
И трите ги обичам!
Най-сетне и аз сядам да ис-с-с-ъскам нещо...
Тио, много оригинално, не смея обаче много да го гледам!
Дана, Дъгичка, благодаря за споделеното.
Сега отново ще го прочета, но първо малко хаотично ще продължа по темата.
Последният еп. ме разби. Беше много въздействащ.
Признанието на Фария на финала, за което е писала Дъгичка, някак си събра всичко в едно и стигна най-високата емоционална точка.
В момента не мога да си обясня защо така се получи.
Дана, смущава ме само „паралелно“. В смисъл, че това, което прави и там, където Кьосем се намесва, не са същите неща и същите въпроси, които решава Мурад, т.е.не мисля, че тя създава паралелна власт. Но да, тя и в момента му пази гърба, видяхме как го защити пред Шейх-ул-исляма, мерките по въпроса с Фария, балансира между Мурад и братята: него предпазва от подозрения, тях - от страха, и какво ли не още. Търпението и е безгранично, а събитията преминават от едно в следващото без минута покой. Очаквам, че ще се изпълни това, което Яхя му каза, че ако има нужда, Аллах ще му изпрати водач в пътя, и това, според мен, ще е Кьосем. Очаквам още, че всичко, което Яхя му каза дотук, също ще се сбъдне.
Въпреки печалния резултат от кафеза, аз искам да го виждам като решение по пътя към търсене на някакво решение изобщо за съдбата на шехзадетата, обречени иначе на смърт. Не би било честно да мисля по друг начин след историята на Ахмед. Той е видял 19-те ковчега на своите чичовци и това е неговият и опитът на хората в онзи момент. Да запази живота на Мустафа е огромна крачка напред. Няма да сме честни, ако го съдим с това, което виждаме и мислим ние днес, вкл. и за резултатите от кафеза, които тези хора не са могли да предвидят. (Преди известно време бях в един музей за история на психиатрията. Ужасно е да види човек какво хората са превили с болните преди немного време. Но това е постижението на времето тогава. Те също са искали да лекуват.)
Сега предстои да видим как ще се сбъдне сънят на Мурад, който Яхя му разтълкува: за враг, член на династията. Гюлбахар направи най-важната последна крачка като разкри плановете си пред Баязид. Нещо най-неочаквано още при напускането на покоите на Валиде може да промени неговата решителност да е верен на Мурад.
Гюлбахар разби единството на братята, сега и двамата са под въздействието на „отровата“ в сърцето си: изпитват страх и са затворени в собствения си затвор. Писали сте и двете, Дана и Дъгичка, за тази интересна сцена при излизането на Касъм. Наистина е подобна на тази с Осман, който беше дошъл при брат си да получи неговата милост след екзекуцията на Мехмед; тогава Мурад с малко думи каза същото – че Осман е станал жесток, което и Касъм на Мурад сега. Касъм остана със затворени очи, не го погледна нито веднъж, и му отговори „не“ (че не се страхува от него) с леко кимане на глава. Показателно беше, че когато влизаше в кафеза, Касъм безброй пъти извика „Брат...“, а при излизането единствената дума от неговата уста е „Повелител!“, придружена от лек поклон. Кафезът е превърнал брата в Повелител, а самия Касъм в съд без отвор, в къща без врата: очите, с които възприемаме света отвън и устата, с която разказваме какво е вътре в нас, сега не правят този контакт. Скритото от външния свят вътре в Касъм, чувствата, които го владеят, виждаме в отражението в огледалото в неговите покои и то говори красноречиво: сълзи в очите и стиснат юмрук. Остава да видим какво ще произлезе от тази комбинация.
От глупост Айше не може да разбере, че истинската цел на Гюлбахар е нейният син, законният претендент за трона след Мурад. Той е противник на Баязид, който Гюлбахар също трябва да неутрализира. След като получи от самата Айше нейната тайна, уж за да заличи следите от поръчаното нападение над Фария, някой ден остава да видим как Гюлбахар ще използва информацията срещу самата Айше, а по този начин и срещу Ахмед, за да доразчисти пътя на Баязид. Не мога да повярвам, че е ликвидирала свидетелите. Разбрахме също, че Айше е наясно, че извършеното от нея престъпление е срещу династията.
Направи ми впечатление нещо, което Кьосем каза пред Ибрахим: Мурад носи тежък товар.
Знам, че Кьосем се страхува за синовете си и също, че не смее да постави въпроса за някакво решение за тях пред Мурад. Тя има опит от отказа на Ахмед за промяна, видя съдбата на нейния закон и връщането от Осман на предишен ред. На нея и е ясно какво би могло да стане, ако сама постави въпроса, особено когато Мурад има вече свой наследник. Заложила е на възпитание в братски чувства и виждаме, че те са много силни до момента, когато стане дума за трона. После започва вътрешната борба между брата и Повелителя. Споменът с Осман само напомни, че тази вътрешна борба води всеки султан. По-различното в тази реплика на Кьосем е проявеното разбиране към Мурад. Струва ми се не само от страх пред него, а от разбирането за отговорността на мъжете от династичния род, което тя е натрупала от опита; Кьосем не го обвинява и не го притиска. Заложила е на неговите братски чувства и реагира на конкретните обстоятелства, докато чака някакво негово решение и следи с реакция развоя на събитията.
Сцената Кьосем – Фария.
Кьосем е в зелена рокля, със зелени обеци и пръстен, който прилича на обеците от Ахмед: зелен център и малки бели цветчета жасмин в кръг около него. Ясно е характеризирана Кьосем: подобна на Анастасия с агнето, майката, в зелено като раждащата природа и жена. Съчувствие към Фария и загубата, изразени с думите, жестовете и сядането на едно ниво с нея. Интересно е колко пъти за кратко време и според различните обстоятелства Кьосем смени отношението си към Фария: в началото искаше да остави „забавлението“ на Мурад без деца завинаги - действието е срещу самата Фария, извършва го майката Кьосем, за да опази своите деца и като отмъщение на Мурад за Касъм; по-нататък, когато се оказа бременна, Валиде Кьосем остави детето на династията, но на самата Фария наложи ограничения; в сцената от последния еп. виждаме една изстрадала майка Кьосем и една нещастна жена, изгубила детето, пред която Кьосем е отворила сърцето си докрай за съчувствие и подкрепа.
Иначе Фария е сигурна че Айше е подбудител, защото тя беше чувала вече от нея същите неща, които викаха хората на площада.
Айше и Фария са направени като образи така, че да са крайно различни и така да ни накарат да се колебаем и да мислим. Айше изразява типичните за харема себеоценка, мислене, поведение. Докато Фария – това на идващата от свободния свят жена, която като свързана със султана ще бъде едно съвсем ново „поколение“: Хюрем – любима жена и другар, която научи султана да обича една жена, но едва, след като му роди 5 деца, получи полагащото и се в харема и стана негова законна жена; Кьосем – още отначало сърцето на Ахмед принадлежи единствено на нея, получи всичко възможно в харема преди да роди деца на Ахмед; Фария – дори Кьосем в последния еп. беше изненадана за каква голяма любов става дума; вероятността да не може да роди деца носи тъга, но за Мурад е важното, че Фария е с него, виждаме от фрагмана, че предстои никях. Тези обстоятелства, така набързо изброени, явно показват тенденцията с всеки следващ султан (сериален) да се покачва значението на самата жена, да излиза напред и да остава тя самата като ценност. Докато Айше се пита: „С какво е ценна Фария, когато не може да роди деца?“
П.С.
Раненият Силяхдар има изряден маникюр.
Айше ме убива с кърпата, която отмята всеки път, когато влиза при Мурад.
Радвам се за Берен!
И за Бихтер, и за Фатмагюл!
И трите ги обичам!
Най-сетне и аз сядам да ис-с-с-ъскам нещо...
Тио, много оригинално, не смея обаче много да го гледам!
Дана, Дъгичка, благодаря за споделеното.
Сега отново ще го прочета, но първо малко хаотично ще продължа по темата.
Последният еп. ме разби. Беше много въздействащ.
Признанието на Фария на финала, за което е писала Дъгичка, някак си събра всичко в едно и стигна най-високата емоционална точка.
В момента не мога да си обясня защо така се получи.
Дана, смущава ме само „паралелно“. В смисъл, че това, което прави и там, където Кьосем се намесва, не са същите неща и същите въпроси, които решава Мурад, т.е.не мисля, че тя създава паралелна власт. Но да, тя и в момента му пази гърба, видяхме как го защити пред Шейх-ул-исляма, мерките по въпроса с Фария, балансира между Мурад и братята: него предпазва от подозрения, тях - от страха, и какво ли не още. Търпението и е безгранично, а събитията преминават от едно в следващото без минута покой. Очаквам, че ще се изпълни това, което Яхя му каза, че ако има нужда, Аллах ще му изпрати водач в пътя, и това, според мен, ще е Кьосем. Очаквам още, че всичко, което Яхя му каза дотук, също ще се сбъдне.
Въпреки печалния резултат от кафеза, аз искам да го виждам като решение по пътя към търсене на някакво решение изобщо за съдбата на шехзадетата, обречени иначе на смърт. Не би било честно да мисля по друг начин след историята на Ахмед. Той е видял 19-те ковчега на своите чичовци и това е неговият и опитът на хората в онзи момент. Да запази живота на Мустафа е огромна крачка напред. Няма да сме честни, ако го съдим с това, което виждаме и мислим ние днес, вкл. и за резултатите от кафеза, които тези хора не са могли да предвидят. (Преди известно време бях в един музей за история на психиатрията. Ужасно е да види човек какво хората са превили с болните преди немного време. Но това е постижението на времето тогава. Те също са искали да лекуват.)
Сега предстои да видим как ще се сбъдне сънят на Мурад, който Яхя му разтълкува: за враг, член на династията. Гюлбахар направи най-важната последна крачка като разкри плановете си пред Баязид. Нещо най-неочаквано още при напускането на покоите на Валиде може да промени неговата решителност да е верен на Мурад.
Гюлбахар разби единството на братята, сега и двамата са под въздействието на „отровата“ в сърцето си: изпитват страх и са затворени в собствения си затвор. Писали сте и двете, Дана и Дъгичка, за тази интересна сцена при излизането на Касъм. Наистина е подобна на тази с Осман, който беше дошъл при брат си да получи неговата милост след екзекуцията на Мехмед; тогава Мурад с малко думи каза същото – че Осман е станал жесток, което и Касъм на Мурад сега. Касъм остана със затворени очи, не го погледна нито веднъж, и му отговори „не“ (че не се страхува от него) с леко кимане на глава. Показателно беше, че когато влизаше в кафеза, Касъм безброй пъти извика „Брат...“, а при излизането единствената дума от неговата уста е „Повелител!“, придружена от лек поклон. Кафезът е превърнал брата в Повелител, а самия Касъм в съд без отвор, в къща без врата: очите, с които възприемаме света отвън и устата, с която разказваме какво е вътре в нас, сега не правят този контакт. Скритото от външния свят вътре в Касъм, чувствата, които го владеят, виждаме в отражението в огледалото в неговите покои и то говори красноречиво: сълзи в очите и стиснат юмрук. Остава да видим какво ще произлезе от тази комбинация.
От глупост Айше не може да разбере, че истинската цел на Гюлбахар е нейният син, законният претендент за трона след Мурад. Той е противник на Баязид, който Гюлбахар също трябва да неутрализира. След като получи от самата Айше нейната тайна, уж за да заличи следите от поръчаното нападение над Фария, някой ден остава да видим как Гюлбахар ще използва информацията срещу самата Айше, а по този начин и срещу Ахмед, за да доразчисти пътя на Баязид. Не мога да повярвам, че е ликвидирала свидетелите. Разбрахме също, че Айше е наясно, че извършеното от нея престъпление е срещу династията.
Направи ми впечатление нещо, което Кьосем каза пред Ибрахим: Мурад носи тежък товар.
Знам, че Кьосем се страхува за синовете си и също, че не смее да постави въпроса за някакво решение за тях пред Мурад. Тя има опит от отказа на Ахмед за промяна, видя съдбата на нейния закон и връщането от Осман на предишен ред. На нея и е ясно какво би могло да стане, ако сама постави въпроса, особено когато Мурад има вече свой наследник. Заложила е на възпитание в братски чувства и виждаме, че те са много силни до момента, когато стане дума за трона. После започва вътрешната борба между брата и Повелителя. Споменът с Осман само напомни, че тази вътрешна борба води всеки султан. По-различното в тази реплика на Кьосем е проявеното разбиране към Мурад. Струва ми се не само от страх пред него, а от разбирането за отговорността на мъжете от династичния род, което тя е натрупала от опита; Кьосем не го обвинява и не го притиска. Заложила е на неговите братски чувства и реагира на конкретните обстоятелства, докато чака някакво негово решение и следи с реакция развоя на събитията.
Сцената Кьосем – Фария.
Кьосем е в зелена рокля, със зелени обеци и пръстен, който прилича на обеците от Ахмед: зелен център и малки бели цветчета жасмин в кръг около него. Ясно е характеризирана Кьосем: подобна на Анастасия с агнето, майката, в зелено като раждащата природа и жена. Съчувствие към Фария и загубата, изразени с думите, жестовете и сядането на едно ниво с нея. Интересно е колко пъти за кратко време и според различните обстоятелства Кьосем смени отношението си към Фария: в началото искаше да остави „забавлението“ на Мурад без деца завинаги - действието е срещу самата Фария, извършва го майката Кьосем, за да опази своите деца и като отмъщение на Мурад за Касъм; по-нататък, когато се оказа бременна, Валиде Кьосем остави детето на династията, но на самата Фария наложи ограничения; в сцената от последния еп. виждаме една изстрадала майка Кьосем и една нещастна жена, изгубила детето, пред която Кьосем е отворила сърцето си докрай за съчувствие и подкрепа.
Иначе Фария е сигурна че Айше е подбудител, защото тя беше чувала вече от нея същите неща, които викаха хората на площада.
Айше и Фария са направени като образи така, че да са крайно различни и така да ни накарат да се колебаем и да мислим. Айше изразява типичните за харема себеоценка, мислене, поведение. Докато Фария – това на идващата от свободния свят жена, която като свързана със султана ще бъде едно съвсем ново „поколение“: Хюрем – любима жена и другар, която научи султана да обича една жена, но едва, след като му роди 5 деца, получи полагащото и се в харема и стана негова законна жена; Кьосем – още отначало сърцето на Ахмед принадлежи единствено на нея, получи всичко възможно в харема преди да роди деца на Ахмед; Фария – дори Кьосем в последния еп. беше изненадана за каква голяма любов става дума; вероятността да не може да роди деца носи тъга, но за Мурад е важното, че Фария е с него, виждаме от фрагмана, че предстои никях. Тези обстоятелства, така набързо изброени, явно показват тенденцията с всеки следващ султан (сериален) да се покачва значението на самата жена, да излиза напред и да остава тя самата като ценност. Докато Айше се пита: „С какво е ценна Фария, когато не може да роди деца?“
П.С.
Раненият Силяхдар има изряден маникюр.
Айше ме убива с кърпата, която отмята всеки път, когато влиза при Мурад.
Може би ще разбере, че Ибрахим е споделил с Баязид, а той с Гюлбахар. За Баязид все още не мога да кажа...трудно ще поддържа досегашния курс, предполагам ще се огъне до някаква степен, достатъчно, за да предизвика съмнение у Касъм, който ще го наблюдава. Не знам, но неслучайно Касъм е извън Кафеза...ще има развитие на образа.
Валя, 
. Но за Касъм усещам, че Кафезът е и вид унижение. 
, поне за сега. В една от снимките за следващия епизод се виждат Ибрахим и Касъм застанали срещу Баязид и Ибрахим носи меч. Ще искат сметка от Баязид, която ще завърши с бой. Мурад ще се намеси и по този начин вече ще започне да се съмнява и в Баязид. В преведения на руски фрагман имаше и реплика, че Баязид е бил с Ахизаде Ислам Ефенди... 
)
