Така ли е и при вас?

Не те съдим. Напротив, опитваме се да фокусираме вниманието ти върху неотложен проблем на твоето дете и върху търсенето на начин за разрешаването му. Двойката не беше особено коментирана, защото тя е "бял кахър" на фона на реалния проблем, който имате ти и детето ти и за решаването на който досега не е потърсена специализирана помощ. А такава е наложителна.

Милка, пак скачаш излишно.

Аз даже тема май пусках за двойките. Едната учителка ги беше наредила 25 двойки!!! за нашия клас и то март месец. Сега вече не знам до колко е стигнала. Пише си ги за кеф.

Но това е обща тема за Образователния, не конкретно за твоето дете.

Обяснихме ти - пети клас е труден за всички, но въпросът е какво ще направиш ти, за да решиш проблемите на твоето дете.

Милка, защо изгуби желание да пишеш?!? Какво очакваше от нас, майките на деца с увреждания - да скочим и обвиняваме учителите като цяло ли? Получи доста адекватни предложения. Факт е, че повечето бяха да обърнеш самата ти внимание и да се обърнете към специалист? Честно казано от това, което си написала самата ти в първия си пост и в последващите, аз не мога да обвиня по-никакъв начин учителите.
И никой не те съди - ти сама поиска съвети, пускайки темата. И да, ние /майките/ нямаме вашите проблеми....много от майките тук имат далеч по-сериозни 

По-горе ти е казано, но да го кажа и аз - схващаш ли колко адекватно звучи подобно изказване в този подфорум?

С най-добри чувства...
 Замисли се за подхода си към хората тук, отговорите, които получи, както и твоята ответна реакция. Потърси сравнение с реалната - поведението ти, подхода ти, отношението ти към проблема, който имате, както и към учителите.

Това което си написала:
"Радвайте се ,че нямате моите проблеми! Радвайте се ,че вашите деца нямат проблемите на моето!Сигурно си имате други проблеми ,всеки си има някакви." сериозно ли го мислиш. Шокира ме.

Знаеш ли колко е неадекватно на този подфорум в който си пуснала темата и опита на майките да ти подадат ръка.Знаеш ли какво наистина означава да гледаш дете с проблеми?
Дори не си завела своето при специалист. Провинцията не е оправдание. По един от проблемите на сина ми изкарах месеци по цяла нощ в интернет да чета и обиколих различни специалисти и болници в различни градове на страната за да чуя не второ, а петнайсто мнение преди да реша какво е най-добро за него. Плащах на професори за да чуя какви ли не откровени глупости.
Преди да го имам съм се борила три години, за да се появи на този свят и съм преживяла какво ли не. С детето съм преживяла какво ли не, но съм далеч от мисълта че имам и най-малкото основание да изрека тези думи в този подфорум. Би било израз на тесногръдие и егоизъм, защото познавам болката от борбата за дете и не ми се мисли как оцеляват родителите които се надбягват с времето за всеки дъх на детето си.
Синът ми е с ХАДВ, но е и високофункциониращ аутист, диагностицирани в детска психиатрична клиника в София, на 5г. е диагностициран с двустранна сколиоза и пролапс на митрална клапа. Има и рецидив на тумор, който е като бомба със закъснител в гърдите му. Кажи как да се радвам, че нямам твоите проблеми.
А имаш ли поне бегла представа с какво се сблъскват родителите на средно и нискофункциониращите аутисти. Бедна ти е фантазията за какво става въпрос, а понякога това може индиректно да касае и физическото оцеляване на детето.
Честно казано твоите проблеми са бял кахър на фона на проблемите които се обсъждат в темите в този подфорум. Съчувствие за учителското неразбиране няма да получиш. Дори не си направила опит да потърсиш съдействие от учителите и психолога в училището. Решението на проблема на детето ти си ти самата. Промени начина на мислене и действие и макар и бавно ще видиш резултатите.
Детето ми допреди 3г. седеше с гръб към децата и ръмжеше като тигър, ако опитваха да общуват с него. И не, не е бавно развиващ, а с много висок коефицент на интелигентност. След работата на психоложката с него и моите усилия да го впиша сред връстниците му днес е дете което обича да общува с деца и ги търси. Да, все още си личи че е различен, но вече не стои отстрани на бордюрчето сам, а харесва децата и е сред тях.

И аз не казах за точната му диагноза на класната, но по съвет на психиатърката и психоложката които го диагностицираха, не за друго, а за да не са снизходителни към него в училище и да му дадат възможност да развие потенциала си. За учителката си е най-добрия ученик в класа. Но още на първата родителска среща, преди да го е видяла даже й казах, че си има проблеми и посещава психолог. Не се налага помощ от ресурсен учител, но ако дойде такъв момент без колебание ще покажа епикризата, за да получи детето помощ.
Детето ти вероятно страда и от това че сте сами. Вероятно поведението му, неписането на домашни е бунт и зов за помощ и промяна. Потърси специалист който ако не друго поне да изясни източника на проблема и евентуално да те насочи какво би му помогнало.
Не казвам че ти е лесно, но идея си нямаш кое е наистина трудно и с какви проблеми се сблъскват родителите на деца с физически и умствени увреждания.
Радвай се, че детето ти е физическо здраво и не си треперила за живота му. С поведението има начини да се постигне видимо подобрение, но започни от себе си.

Успех!  

И като послепис. Ако обясниш двойките и последствията от тях правилно, вместо да се тюхкаш и да търсиш справедливост може в един момент детето само да осъзнае, да се вземе в ръце и да изплува

Детето приема ли медикамент по повод диагнозата? Посещава ли и психолог, паралелно с лекарствата? Защото това е пътят, на фона на диагноза - поне това е съвременната трактовка. А не "учителите са кофти". На фона на още 25 деца в класа, които също се учат в един клас с детето, и на неговото лошо справяне - няма домашно, не е учило - как мислите? Ами това са базови неща. Домашното може да не е написано за шест плюс, но трябва да има.

Предполагам, че в училището има и училищен психолог. Това е различно от клиничния психолог, който се посещава на фона да потвърдена клинична картина, но също може да съдейства. И класната - задължително. Кажете й.

Детето трябва да се бори с поставената диагноза и вие сте длъжна да се борите заедно с него.

*Мириам*, детето има хиперактивност според майката, но първо тя не смята, че това е диагноза, второ не иска да го каже това на учителите, защото ще изпадне в смешно положение  и трето..... диагнозата не е дадена от специалист . Така че какви медикаменти, какъв психолог - учителите са лоши и това е 

Възможно е и да няма никакъв здравословен проблем детето.
Освен ако майката не е лекар, за да го установи, в което дълбоко се съмнявам.
На нейно място по възможно най-бързия начин бих направила консултация с двама специалисти, ако има диагноза - лечение по нея, ако няма се стягам, стягам и него и влизаме в час.
Не и да търся вината в учителите.

Аз пък си мисля, че майката много добре усеща детето си и като казва, че не става въпрос за диагноза, може и да е права - напълно възможно е детето съвсем да не е хиперактивно в тесния психологически смисъл, а да е буйно, невъзпитано и невъздържано дете. Обаче като си кажеш, че е  хиперактивно, априори учителите излизат виновни, че нямат правилен подход. А да си признаеш, че не си го възпитал, нямаш авторитет пред него и не можеш да му въздействаш- това май е непосилна задача за един родител.
Аз не познавам деца на тази възраст /имам предвид отличници, спокойни и възпитани деца/, които да изгарят от желание да си пишат домашните и да предпочитат ученето пред игрите. Обаче в тази възраст точно на това трябва да се научат - да превъзмогнат поривите си към по-приятното, за сметка на полезното.
Изключвам родителите от подфорума, обаче наистина сега е много модерно да се закичват разни психо-етикети на деца, които са си просто груби и невъзпитани. В класа на сина ми има един такъв, които непрекъснато удря децата, обижда ги, обажда се в час и си прави каквото иска. При всяко провинение го пращат при училищния психолог. Не знам каква му е ролята, обаче като видиш родителите на детето и ти става ясна цялата работа - бащата, например, всички го определят като обикновен простак, а не като "хиперактивен". Майката на родителската среща пък не може да изкара и 5 минути, без да говори и да коментира нещо успоредно с учителката. Никой не обвинявам, нито осъждам - както има хора с всякакви характери, така има и всякакви деца, без задължително да са всички с диагнози.

GG_BG 
Но предвид това, че не е прегледано от лекар не посмях да го напиша.
Моето дете също е 5 клас не изгаря от желание да учи. Ето и в момента ми пили нервите, защото е пропуснала уроци по История и съм я натиснала да наваксва. Ако учител ми каже, че е без домашно, всеки ден ще преглеждам има ли пропуснато. Има хора, чиито деца си учат без натиск, но не всички имаме такъв късмет. Нормално е да се пробват да минат по лекото, а нашата задача е да ги вкарваме обратно в пътя. Всичко друго са оправдания.