Как решихте да напуснете половинката?

  • 28 475
  • 201
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 24 839
Не съм сигурна, че ей така от нищото е сервирала решението на съпруга си. Сама казва, че са водили разговор, но аз поне не оставам с впечатление, че той е дал резултат или поне желание за промяна. Както и да е, лесно се разтягат локуми на чужд гръб, трудно е да се поставиш на мястото на някой в конкретна ситуация, най-малкото заради липса на опит в това.
Всеки знае себе си, безспорно, но аз просто чета поста ѝ- тя самата пише, че от година насам е изстинала към него и че в проведения разговор, той е твърдял, че не може без нея и детето.
Всъщност, това им е петата година от брака и всеки би ѝ казал, че силната тръпка и страстта не могат да траят вечно.
Нали затова се води като нестабилна тази годишнина- отношенията минават в едно по- спокойно русло.
Само че, според мен, докато мъжът се вглъбява в бизнеса, авторката комай се е вглъбила в нова тръпка.
Което е кофти, щото в този живот, не можеш безнаказано да прехвърчаш от тръпка на тръпка, оставяйки нещастни малки и големи около теб.

# 46
  • Мнения: 52 510

Цитат
Сексуалното привличане рано или късно отслабва, за да си отиде на края,

Ако това "накрая" е след 40+ години връзка иди дойди, макар много хора и на 70 да се радват на добър сексуален живот. Но да се говори за отслабване и даже изчезване на сексуалната тръпка преди 50-55 годишна възраст е ненормално.

Кое е ненормално?Ако авторката се чувства нежелана и пренебрегвана като жена, за мен е напълно в реда на нещата, да загуби сексуалната си тръпка.До колкото знам, за една голяма част от жените сексуалността се влияе от психиката.Авторката не ми заприлича на жена, която ще запълзи по колене след мъжа си, заради липса на секс.За това и коментарът ми за който си се "закачила" е в този стил. Peace


Неее, не съм съгласна Naughty Коментарът, за който се закачих внушава, че сексуалното привличане все едно неизбежно затихва с годините. И понеже неизбежно ще затихне, то в брака трябва да има и други неща, които да го осмислят.
Не ставаше дума за затихване в конкретна връзка, а за принципно положение. Поне аз така го схванах де, но ето целия цитат:

Цитат
Сексуалното привличане рано или късно отслабва, за да си отиде на края, но обичта винаги се усеща дали я има или не.Освен борбата за оцеляване в ежедневието/трудът/, спойващата връзка между двамата е, взаимна грижа, уважение и компромисност.Това е изражението на обичта и тя трябва да присъства от първия до последния момент на съвместния живот


П.П.

Когато аз бях тинейджърче нашите много се караха и общо взето трудно се понасяха. Не се разведоха, защото имат патриархални възгледи за брака, но все едно - аз треперех от ужас, че може да се стигне до развод. И чисто егоистично (от моята си гледна точка) бях много по-доволна, че бракът им си остана. И затова смятам, че ако просто любовта си е отишла, а не става дума за истинска непоносимост един към друг, за домашно насилие, алкохолизъм и прочее изцепки, децата винаги ще предпочетат бракът да се запази. Това, че децата щели били да бъдат по-щастливи с една разведена майка е оправдание, измислено от майките, не от децата Twisted Evil
Друг е въпросът, че и майката има право на щастие. Но ако реши да гони своето щастие нека не се крие зад оправдание, че така било по-добре за детето, защото не е така.


Последна редакция: пн, 02 май 2016, 11:06 от Черна станция

# 47
  • Мнения: 402
Черна станция, това е цялото изречение до точката.

...Сексуалното привличане рано или късно отслабва, за да си отиде на края, но обичта винаги се усеща дали я има или не.

Ти си извадила само първата част от изречението ми.Не го прави друг път, моля. Peace

# 48
  • Мнения: 21
Всяка от нас трябва да прецени на време дали иска да остарее с този мъж.Страстта ,секса си заминават на по късен етап.Ако те измъчва съжителството по добре  сама.отколкото с човек, които те дразни когато е около теб.

# 49
  • Мнения: 2 846
Evil_witch,разсъждаваш повърхностно. Не разводът е проблемът, а отношението на родителите към децата. И аз имам съученици, деца на разведени, които пък не са травмирани, даже вече са женени и те си имат деца, така че разводът на техните не ги е осакатил душевно. Защо ли? Защото са поддържали отношения и с двамата си родители. Въпросният ти съученик, дето станал сектант, има баща-боклук, щом не го е виждал от ранна детска възраст. Та проблемът не е, че майка му и баща му са се развели, а че баща му не го е било грижа за него.
Детето си е дете, партньорът си е партньор. Развод с децата няма. Това, че някой е психо да използва детето си и да го настройва срещу другия родител, не означава, че всички разведени са такива!

# 50
  • Мнения: 4 272
Не съм сигурна, че ей така от нищото е сервирала решението на съпруга си. Сама казва, че са водили разговор, но аз поне не оставам с впечатление, че той е дал резултат или поне желание за промяна. Както и да е, лесно се разтягат локуми на чужд гръб, трудно е да се поставиш на мястото на някой в конкретна ситуация, най-малкото заради липса на опит в това.
Всеки знае себе си, безспорно, но аз просто чета поста ѝ- тя самата пише, че от година насам е изстинала към него и че в проведения разговор, той е твърдял, че не може без нея и детето.
Всъщност, това им е петата година от брака и всеки би ѝ казал, че силната тръпка и страстта не могат да траят вечно.
Нали затова се води като нестабилна тази годишнина- отношенията минават в едно по- спокойно русло.
Само че, според мен, докато мъжът се вглъбява в бизнеса, авторката комай се е вглъбила в нова тръпка.
Което е кофти, щото в този живот, не можеш безнаказано да прехвърчаш от тръпка на тръпка, оставяйки нещастни малки и големи около теб.

И аз чета единствено написаното от нея. Не бих се фокусирала върху твърдението на съпруга, че не може без нея и детето. Това са просто думи на навик и удобство. За такава декларация са необходими действия.
Нестабилна се води 7-годишнината от една връзка, това знам аз. Въпреки, че и това са оправдания. Любовта и страстта са две отделни неща. Страстта е нещо, което в годините уляга и никога не е такава, каквато е била в началото на връзката. Любовта би трябвало да бъде все по-силна в годините, ако си с правилния човек. Тя е основа за уважение, обич, доверие...Има ли съмнение в чувствата на половинката, връзката е обречена.
Нямам представа дали авторката има нова тръпка или съм пропуснала да прочета нещо.

# 51
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Аз пък си мисля,че просто си търси извинение за да го напусне....
Пред кого да се извинява и за какво? Всеки си знае себе си и причините за едно или друго свое действие и не е нужно да дава обяснения и извинения на маса хора, които смятат, че имат право да се бъркат в лични неща, защото стереотипите така повеляват. Семейство се гради и пази от двама и не разбирам защо при всяко пропукване в него обикновено за отговорна се смята жената и на нея се възлага да полага усилия за запазването му. Ако другият иска да бъде запазено, да положи и той усилия. То с каране по инерция и повтаряне "ама аз не мога без вас" не става.   

# 52
  • Мнения: 690
Защо от край време момиченцата се учат колко е ценен бракът...но момченцата не се учат на същото.

# 53
  • Мнения: 805
Все някой трябва да е водещ в семейните отношения. Много е рядко и двамата да са напълно наясно кое, как и защо. Това се придобива с годините, но когато е млад човек - не ги вижда съвсем добре нещата. Или аз поне не съм ги виждала. Затова и тук се опитваме да покажем другата гледна точка, а авторката ще си реши сама. Никой не я кара да вземе едно или друго решение. Била съм в нейното положение да решавам дали да запазя семейството или да си тръгна и съм си мислела, че другият човек не прави нищо, че не мога да търпя повече, че не мога да се боря сама. От позиция на времето вече мога да кажа, че и аз не правех нищо, а само си мислех, че съм правела и прехвърлях вината на другия.
И аз мисля, че авторката се е пренасочила към друг обект, четейки "Сега поговорих с близък човек и ми даде кураж, че мога да бъда по-щастлива" Така че ще бъде трудно да определи кое прави заради семейството и кое заради собственото щастие.
Мисля, че ако и двамата са се обичали (което вероятно е така) - би трябвало да положат усилия да върнат любовта си и да са пълноценно семейство. А най-лесно е да се каже, че ситуацията не ни устройва и ще си търсим щастието другаде. Но така рискуваме да продължим да търсим щастието си без да полагаме усилия за него.
Някой по-нагоре писа да се запитаме какво ние правим за семейното и за собственото щастие? Това е и моето мнение. От там могат да се разплетат нещата.
Успех на авторката каквото и да реши!

# 54
  • Мнения: 4 272
Защо от край време момиченцата се учат колко е ценен бракът...но момченцата не се учат на същото.

За да има такива, които да полагат усилия да опазят нещо, което няма шанс и такива, които неправейки нищо боравят с клишена като "Аз не мога без вас".

# 55
  • София
  • Мнения: 24 839
Пред кого да се извинява и за какво? Всеки си знае себе си и причините за едно или друго свое действие и не е нужно да дава обяснения и извинения на маса хора, които смятат, че имат право да се бъркат в лични неща, защото стереотипите така повеляват. Семейство се гради и пази от двама и не разбирам защо при всяко пропукване в него обикновено за отговорна се смята жената и на нея се възлага да полага усилия за запазването му. Ако другият иска да бъде запазено, да положи и той усилия. То с каране по инерция и повтаряне "ама аз не мога без вас" не става.   
Авторката пише тук, значи има нужда да даде обяснения и да намери извинение за решението си да напусне мъжа си просто, защото вече няма тръпка.
Всъщност, единственият упрек към него е, че не се занимава с нещата покрай детето.
Но пък, си казва и в прав текст, че нейните чувства са избягали.
И си мисля, какви усилия да положи човек за запазване на нещо, когато другият дори и не му предлага да опита newsm78

# 56
  • София
  • Мнения: 24 839
За да има такива, които да полагат усилия да опазят нещо, което няма шанс и такива, които неправейки нищо боравят с клишена като "Аз не мога без вас".
Лошото в нашия случай е, че от страна на авторката и това " клише" го няма!
Тя си вдига багажа и отива при мама, щото няма тръпка.
Дори и шанс не му дава.
Та, да говорим за положени ,от нейна страна, усилия, ще бъде невярно.

# 57
  • Мнения: 4 272
И аз мисля, че авторката се е пренасочила към друг обект, четейки "Сега поговорих с близък човек и ми даде кураж, че мога да бъда по-щастлива" Така че ще бъде трудно да определи кое прави заради семейството и кое заради собственото щастие.

Защо решихте, че близкият човек е новата тръпка? Не може ли да е близък в друг смисъл? Просто се питам. Нека авторката да каже, ако реши. Не е трудно да определиш какво правиш за семейството и какво и кое за собствено щастие. Мисля си, че собственото щастие е свързано с отношенията в семейството и обратното. Ако трябва да си щастлив, загърбвайки неудовлетворяващите те семейни отношения, къде е проблемът и колко укоримо е това поведение?

Мисля, че ако и двамата са се обичали (което вероятно е така) - би трябвало да положат усилия да върнат любовта си и да са пълноценно семейство. А най-лесно е да се каже, че ситуацията не ни устройва и ще си търсим щастието другаде. Но така рискуваме да продължим да търсим щастието си без да полагаме усилия за него.

Как се полагат усилия да върнеш една любов? Не се заяждам, питам, за мен е интересно да разбера. Ако само единият го иска, а другият не прави нищо в тази посока, колко успешен ще е стремежът към "пълноценно" семейство. Ще има ли резултат?

# 58
  • Мнения: 4 272
За да има такива, които да полагат усилия да опазят нещо, което няма шанс и такива, които неправейки нищо боравят с клишена като "Аз не мога без вас".
Лошото в нашия случай е, че от страна на авторката и това " клише" го няма!
Тя си вдига багажа и отива при мама, щото няма тръпка.
Дори и шанс не му дава.
Та, да говорим за положени ,от нейна страна, усилия, ще бъде невярно.

absurt, аз разбирам какво искаш да ми кажеш, но допусни варианта, че преди да си вземе багажа и да отиде при мама, авторката е направила това, което е счела за необходимо. Шансове се дават не само с думи, но не винаги са оценени. Хората са различни. Интересно би било да чуем и неговата гледна точка, може би нещата ще придобият друг смисъл.

# 59
  • София
  • Мнения: 24 839
absurt, аз разбирам какво искаш да ми кажеш, но допусни варианта, че преди да си вземе багажа и да отиде при мама, авторката е направила това, което е счела за необходимо. Шансове се дават не само с думи, но не винаги са оценени. Хората са различни. Интересно би било да чуем и неговата гледна точка, може би нещата ще придобият друг смисъл.

Ами, не знам, тя дори и не загатва, че нещо е опитвала да промени.
От близо година са ѝ избягали чувствата, но нищо не е казвала и правила, а провежда разговор сега, в който го уведомява че го напуска.
Друго не разчитам дори и между редовете.
Неговата гледна точка, пак по преразказ е, " не мога без вас", но тя го отдава на това, че няма приятели, като че ли те могат да заместят семейството newsm78
Струва ми се, че авторката така и няма да ни отговори на въпросите.

Общи условия

Активация на акаунт