Разведена с дете

  • 35 250
  • 243
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 24 839
И сигурно отстрани е грозно, но за да си го върна един вид го осъдих за издръжка за 5 години назад.
Защо да е грозно?
Като не е човек, съди го за каквото се сетиш! Hug

# 166
  • Мнения: 2 846
In4hi, Имам приятел, осиновен от втория си баща. Как е станало, след като другият си е жив и здрав? Отказал се е от правата си в съд, доколкото ми е разказвал. Бил е 17, когато се е случило.

# 167
  • Мнения: 1 712
Крейзи Долфин, бившият ти съпруг и баща на детето си е длъжен да плаща издръжка при всички положения. А и фактът, че не го е правил цели пет години е повече от достатъчен да го осъдиш.

# 168
  • при късмета
  • Мнения: 25 450
Тя темата доста се разводни. Само авторката изчезна след като започнаха въпросите какво мисли детето й, до колко е запознато със ситуацията и изобщо как се чувства от тази ситуация.

Долфин, изобщо не си мисли, че е грозно. Постъпила си точно както трябва. Като ще е баща само на документи да си поеме и отговорностите от това.

# 169
  • Мнения: 22
Тя темата доста се разводни. Само авторката изчезна след като започнаха въпросите какво мисли детето й, до колко е запознато със ситуацията и изобщо как се чувства от тази ситуация.

Долфин, изобщо не си мисли, че е грозно. Постъпила си точно както трябва. Като ще е баща само на документи да си поеме и отговорностите от това.

До колкото мога да преценя,детето приема приятеля ми.Знае,че ми е най-важното и няма озлобеност относно внимание.

# 170
  • Мнения: 2 222
Как е възможно цяла година, ако сте някъде в компания, да не се изпуснеш да си споменеш детето по някакъв повод? Не си го представям...

# 171
  • Мнения: 2 706
In4hi, Имам приятел, осиновен от втория си баща. Как е станало, след като другият си е жив и здрав? Отказал се е от правата си в съд, доколкото ми е разказвал. Бил е 17, когато се е случило.
Това може да се случи до пълнолетие на детето, чрез съответната съдебна процедура.
Този инат не мога да си обясня - не се интересуваш от детето, ще плащаш издръжка,
имаш ново семейство, а не искаш детето, в чиито живот не присъстваш по свое желание,
да носи различна от твоята фамилия, с всички произтичащи от това права и задължения ?????

# 172
  • Мнения: 9 115
И аз не мога да си представя как нито веднъж не ти се изплъзва нещо, но явно е възможно....

# 173
  • София
  • Мнения: 18 265


Дори и да иска бившият детето не може да бъде осиновено от втория баща, защото закона не предвижда отказ от бащинство на дете родено в брак или припознато след като е минала една година от събитието. За да бъде детето осиновено от втория си баща, то първия трябва да е починал.
Не бъди сигурна. При добър адвокат може да стане. Но е водят 2 дела - първо детето се лишава от баща, удостоверението за раждане се преиздава - "с баща неизвестен". На следващия етап друг мъж може да го осинови, припознае или както там се нарича акта.
Жив пример сме двете с  дъщеря ми.Но ние спряхме след първото дело - така решихме двете.

# 174
  • Мнения: 2 706
Как е възможно цяла година, ако сте някъде в компания, да не се изпуснеш да си споменеш детето по някакъв повод? Не си го представям...
Не само си го представям, но и в действителност го видяхме.
Братовчед ми 1 г. след сватбата представи детето от първия брак на съпругата си.
За родителите му беше шок . Детето не беше "обявено" по негово желание, но трябваше
да започне първи клас и т.н. Глупостта му не попречи да го отгледат и да имат чудесно семейство.
Понякога има необясними постъпки.

# 175
  • при късмета
  • Мнения: 25 450
До колкото мога да преценя,детето приема приятеля ми.Знае,че ми е най-важното и няма озлобеност относно внимание.
Това е много хубаво. А как се чувства от това, че вие се виждате само като го няма? Т.е, че само ти се виждаш с него. не излизате тримата до колкото ми стана ясно.
Хубаво си изясни ситуацията с приятеля ти и решете на къде ще отива тази връзка. В момента ти и детето сте в неизгодна позиция, никаква яснота, ти се съобразяваш, не знаеш какво точно да обясняваш на детето и т.н. А твоя си отлага ли отлага, защото така му изнася. Аз съм сигурна, че ако му поставиш сериозно въпроса и му заявиш, че трябва да се съобрази с детето, поне на първо време докато се напаснете (в случай, че изобщо иска да задълбочава тази връзка), ще започне от това да клинчи, измисля всевъзможни глупави причини да продължава както до сега, до това да те заплаши с раздяла. Ако изобщо му стиска да мисли и говори като голям човек и да вземе решение без майка си

# 176
  • Мнения: 27 301


До колкото мога да преценя,детето приема приятеля ми.Знае,че ми е най-важното и няма озлобеност относно внимание.
А приятелят ти приема ли детето?

# 177
  • Пловдив
  • Мнения: 2 144
Аз лично запознах детето си с втория си мъж когато вече бях сигурна, че той е човека, всичките му приятели и колеги знаеха за нас както и роднините му. До преди да съм сигурна как ще е прието детето  както и връзката ни като цяло моето дете изобщо не знаеше за съществуването на такъв човек до мен. После вече по-лесно станаха нещата говорих с нея, малко по-малко тя свикна с тази мисъл, получаваше подаръци от въпросния човек естествено чрез мен, тя започна да рисува картинки и картички и да му  ги предава чрез мен от благодарност за подаръците, започнах когато говоря по телефона с въпросния мъж малката да е около мен. Слушайки нормални разговори, които ме карат да се смея те се чувстваше спокойна, после й предавах много поздрави докато един ден тя просто каза може ли да го питам нещо аз казах "да", а тя взе телефона и го пита ще ме заведеш ли на кино да гледам "ледена епоха" и така те си уговориха среща. Отидохме на кино, всичко мина нормално и той и тя се държаха така все едно се познават отдавна. После вече нещата се развиха много бързо, малката винаги искаше да излиза с нас така че не след дълго направо си заживяхме заедно.

# 178
  • София
  • Мнения: 18 265
Аз пък навсякъде съм била с детето си - компании, служебни разпивки, гости.
Живеехме си двете сами от началото, при баба и дядо е спала 2 пъти за 14 год.
И друг път съм писала - тя ме събра със Скъпия. Дълго време бяхме в обща компания, работехме заедно. Човека ни помагаше, ако трябва да се закара нещо някъде с кола, да се пренесе. Накрая направиха коалиция и така дойде у нас. После тя ми изчете сериозна лекция - как човека е кротък, спокоен и най-важното няма други деца. Та ще му е единствена дъщеря, ще мисли само за нас. И до сега се разбират и търсят. Тя е в чужбина и във всеки разговор пита за него. Той като се прибере чака новини от нея.
Майка му не е имала нищо против. Даже се радваше жената, че синчето на 40 г. си е намерило другарче.
А  когато брат му се е събрал с жена с 2 деца е имало страшно театро. То са били скандали, сбогувания, тръшкане и от двете страни. До края на живота си майката така и не прие другата снаха и децата и. Може би, защото сина и е бил на 25 г, очаквала е друго.

# 179
  • Deutschland
  • Мнения: 7 594
Моят сега е на 40, но майка му още очаква снаха без дете и по възможност "честна". Израсла е в семейство тип Гераците и очаква същото от децата си.

Общи условия

Активация на акаунт