Разведена с дете

  • 35 226
  • 243
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 9 115
Споделеното родителство не е никак лошо нещо.

# 241
  • Мнения: 41 890
Принципно не е лошо. Но ако не се бърка рутината и спокойствието на детето. А то направо ми се вижда невъзможно.

Последна редакция: нд, 24 сеп 2023, 18:30 от sigma

# 242
  • Мнения: 9 115
И аз не го приемах докато не го видях отблизо, че работи добре за децата.
Е, като всяко нещо не става с прости хора.

# 243
  • София
  • Мнения: 692
Здравейте, след много мислене реших и аз да пиша тук, просто може би защото имам нужда да споделя.. След  11 години съвместно съжителство и 5 годишен брак с детенце на 5 годинки с моя съпруг стигнахме до развод. Няма да описвам причини, да се изкарвам жертва или да търся виновни, монетата има две страни, за да стигнем до тук и двамата имаме вина. Проблема идва от там, че докато той е приел нещата, защото той подаде документи и задвижи всичко по развода, аз все още изпитвам едно ужасно болезнено чувство. На първо място разбира се, ме е грижа за дъщеря ми, която твърде малка се сблъсква с това, винаги ме е ужасявала  мисълта да се стигне до тук. На второ място се притеснявам как ще е за напред дали ще се справя, дали изобщо след това ще бъда щастлива с друг човек и това как ще го приеме и ще се отрази на дъщеря ми. Не съм нито първата , нито последната напълно съм наясно с това, просто се чувствам отвратително и все още не мога да повярвам ,че така се случи. Започнах първите стъпки взех си жилище за нас двете, заведох малката на терапия при психолог, за да мога по някакъв начин да й помогна и тя да не го преживява, давам я на съпруга ми винаги когато иска без никакви договорки така, не искам да заставам между тях и нашите отношения да влияят на тяхната връзка , искам да си прекарват времето заедно и на нея това да не й липсва. Опитвам се да поддържам нормални отношения с него, но рядко се случва , обикновено тона е нападателен , има обиди или някакви приказки от негова страна по целия град, как аз съм виновна да се стигне до тук,как той е жертвата и т.н. Бих искала да попитам други в моята ситуация, как се справихте , как преодоляхте всичко това, знам че ми трябва време, но имам нужда и от някой друг съвет как да продължа и да започна новия си живот без негативните емоции които са ме стоварили в последните месеци, за да не страда и дъщеря ми от това че ме вижда така, аз пред нея естествено не плача, не бих и причинила още , достатъчно преживява и тя. Благодаря на всички предварително..
На 28 години съм, това пропуснах да го добавя.. всичко започна да се съсипва една година след като бях бременна за втори път, но за нещастие детето почина в мен, от тогава насам започнаха скандали отдалечаване, и така се стигна до развода..
Звучи клиширано, но времето лекува най-добре. Няма невинни при раздяла, но мъжете (съвременните) забелязвам, че обичат ролята на жертвата ( макар цялата история да ми мирише на наличие на любовница) и да се оправдават с жената до себе си. Гледай напред, дай си време, малко по малко ще се наредят нещата. Горе главата и само напред. А за щастието с друг, аз все още вярвам, че има и свестни мъже, според мен ще си срещнеш човека и ще бъдеш дори по-щастлива отпреди.

Общи условия

Активация на акаунт