Разведена с дете

Здравейте, след много мислене реших и аз да пиша тук, просто може би защото имам нужда да споделя.. След  11 години съвместно съжителство и 5 годишен брак с детенце на 5 годинки с моя съпруг стигнахме до развод. Няма да описвам причини, да се изкарвам жертва или да търся виновни, монетата има две страни, за да стигнем до тук и двамата имаме вина. Проблема идва от там, че докато той е приел нещата, защото той подаде документи и задвижи всичко по развода, аз все още изпитвам едно ужасно болезнено чувство. На първо място разбира се, ме е грижа за дъщеря ми, която твърде малка се сблъсква с това, винаги ме е ужасявала  мисълта да се стигне до тук. На второ място се притеснявам как ще е за напред дали ще се справя, дали изобщо след това ще бъда щастлива с друг човек и това как ще го приеме и ще се отрази на дъщеря ми. Не съм нито първата , нито последната напълно съм наясно с това, просто се чувствам отвратително и все още не мога да повярвам ,че така се случи. Започнах първите стъпки взех си жилище за нас двете, заведох малката на терапия при психолог, за да мога по някакъв начин да й помогна и тя да не го преживява, давам я на съпруга ми винаги когато иска без никакви договорки така, не искам да заставам между тях и нашите отношения да влияят на тяхната връзка , искам да си прекарват времето заедно и на нея това да не й липсва. Опитвам се да поддържам нормални отношения с него, но рядко се случва , обикновено тона е нападателен , има обиди или някакви приказки от негова страна по целия град, как аз съм виновна да се стигне до тук,как той е жертвата и т.н. Бих искала да попитам други в моята ситуация, как се справихте , как преодоляхте всичко това, знам че ми трябва време, но имам нужда и от някой друг съвет как да продължа и да започна новия си живот без негативните емоции които са ме стоварили в последните месеци, за да не страда и дъщеря ми от това че ме вижда така, аз пред нея естествено не плача, не бих и причинила още , достатъчно преживява и тя. Благодаря на всички предварително..
На 28 години съм, това пропуснах да го добавя.. всичко започна да се съсипва една година след като бях бременна за втори път, но за нещастие детето почина в мен, от тогава насам започнаха скандали отдалечаване, и така се стигна до развода..

Ох, ами според мен няма намерение и да каже...какво ще каже мама, че е взел "ползвана" жена. Бягай от тоя задръстеняк и си намери човек, който ще те приема и с миналото и с настоящето, този няма проблем да прави секс с теб, ама като стане дума за важни неща иии рано е... Няма смисъл по мое мнение да си губиш повече времето, повече от ясно е как стоят нещата.

n.c., ще се справиш и лошото ще отмине.
Времето лекува всичко.

Не бих позволила да крият детето ми дори един ден, какво остава за една година. Не бих стояла с такъв плазмодий.

n.c., съжалявам за това което ти се случва. Ще се оправиш, не си първата разведена, няма и да си последната.

Това, което ми прави впечатление, и ми се е набивало на очи и в други теми е чуденката дали някога жената ще бъде щастлива с друг мъж. Още нещата не са приключили напълно, животът им е пълен хаос, дете има в картинката, а те вече се чудят за потенциалния нов мъж и дали ще бъдат щастливи. Всъщност това им е основния проблем - дали и кога ще намерят нов мъж. Ще намериш мъж, бъди спокойна. Не са се свършили още.

Чудя се кога съм писала в тази тема, тя била от 2016?!
n.c.
Пусни си нова тема, за твоя случай.

И аз това се чудя, как хората отговарят на нещо отпреди 7 години?

На мен ми излезе в нови известия. Хич не погледнах откога е темата.

Никъде не съм писала за друг мъж в момента а по принцип питам други в такава ситуация как се е случило не че това е най-важното или с огромно значение. В моята ситуация е важно това как е дъщеря ми и това което аз още изпитвам към съпруга си, защото чувствата не са отшумели ,както е при него явно затова ми е два пъти по-трудно. Просто искам съвет от хора преминали през това. Аз мъж в картинката друг скоро не виждам и това всъщност не ми е и важното. Важното е за напред с дъщеря ми да успеем да преодолеем всичкото това през което преминаваме в момента,защото периода не е никак лек. Тук пиша за подкрепа,разбиране и съвет ,не за да бъда критикувана или осъждана какво търся и как си представям нещата това и сета се случва по принцип.  Благодаря все пак.

Ами всъщност написа. Върни се и си прочети поста пак.
Аз съм се разделяла с дете и през ум не ми е минавало дали ще съм щастлива някога с друг мъж. Просто изобщо не ми е било на дневен ред, имала съм за друго да мисля.

  Бабри, n.c не е авторката на темата, а е описала в мнение своя случай.

 

Да, затова ѝ предложих да си отвори нейна тема, за не се преплитат историите.
А и темата е от 7 години.

Да, да разбрах. Разбирам и случая й, съчувствам й, минала съм и аз по тоя път. То вече кой ли не го е минал.

Просто се изненадвам за пореден път, че се насочват мисли към бъдещия друг мъж в такъв момент на абсолютен стрес. Както казах аз мислех и организирах други работи - жилища, сметки, подялба на имущество, коли, детето как ще ходи на училище и изобщо не съм имала време да се чудя дали ще бъда щастлива пак с друг мъж.

Напълно нормално е според мен прясно  разведена жена да се чуди дали ще срещне подходящ мъж. Това, разсъждавам аз, показва надежда и мисъл за бъдещето, желание да премине през всичко това и да уреди живота си занапред. Мисля, че да се зарече една жена "край, приключих завинаги с мъжете" е далеч по-пагубно и смазващо самочувствието, отколкото да се отдаде на мисли и фантазии за бъдещето.
Не съвсем редно би било жена да тръгне да търси нов мъж още във вихъра на емоциите около развода, най- малкото защото няма да е напълно на център и няма да е редно спрямо новия мъж, спрямо стария мъж също.

Аз не търся ,никой към момента просто поисках съвет за хора преминали от това как са нещата в бъдеще.  Замислям се за всичко като цяло. Не съм тръгнала нещо да търся. Уредила съм жилището купих такова за да не сме в тежест на родителите ми и детето да се чувства добре ,самостоятелни сме ,всичко си плащам аз ,детето си гледам аз нямам проблем с това. Просто не мога да не мисля за в бъдеще за всичко,не мисля че трябва да се фокусирам само върху битовизмите с които се справям трудно,но го правя.  Това е затова и писах тук за хора били в моята ситуация и преживяли същото и справили се с това.

n.c, пусни си нова тема. Така повечето четат първия пост /от 2016 година/ и ще пишат по него. Помоли модератор да затрие тук писаното за да няма повторения.

Иначе те ПРЕГРЪЩАМ! Топло и приятелски. И като приятелка с 20 години по-възрастна от теб ти казвам - И ТОВА ЩЕ МИНЕ. И гадното чувство и простотиите на мъжа ти. Нерви и здраве да имаш - ще мине. Детето колкото е по-малко, толкова по-лесно свиква.
Сега за теб. Дай си още малко да изживееш тази емоция по края на този период от живота ти. Потъжи, попочувствай се зле и една вечер седни, сипи си питие, погледай Луната и си представи как пред теб има една голяма и тежка порта. Портата е отворена и там, оттатък е бившия, неговата рода и приятели, вашия живот, болката по загубената бременост. Погледай ги, помахай им и стани и затвори и залости здраво тази врата в мислите си. Обърни се, подпри се на нея, погледни в краката си и вземи малко камъче за сувенир, за да не забравиш уроците, които си взела, хвани детето си за ръка и се вгледай напред, където изгрява слънце, лъчите вещаят нов ден, ново начало, ново щастие, любов и нещо интересно. И тръгни напред с очакване какво хубаво ще ти се случи.
Миналото е минало. Животът продължава.

И един съвет - не давай детето когато на него му скимне. За децата е важно да има режим и ред. Уговорете си и спазвай правилата. Изглежда тъпо, но така няма да може да те манипулира заради детето. и един ден като той намери друга и зареже вашето дете ще му е по-малко гадно. /а дано не съм права за това де/. Така не заставаш между тях, а напротив - създаваш сигурност на детето си.