Паническо разстройство - 25

  • 96 743
  • 743
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 173
Хайде и аз тук. От около 2-3 години се боря с тази гадост. Ходя на терапевт от скоро. Преди 3 дни направих вестибуларна криза и сега ме е страх да излизам сама. На 32 съм и имам малко момченце. Постоянно се измъчвам, че не съм нормална майка заради ПА. Вие, тези които имат дечица, как се справяте?

# 616
  • Мнения: 50
Хайде и аз тук. От около 2-3 години се боря с тази гадост. Ходя на терапевт от скоро. Преди 3 дни направих вестибуларна криза и сега ме е страх да излизам сама. На 32 съм и имам малко момченце. Постоянно се измъчвам, че не съм нормална майка заради ПА. Вие, тези които имат дечица, как се справяте?
Здравей Sunshine.
Какво да ти кажа и аз си задавам този въпрос, заради тези ПА. Няколко пъти ми се е случвало да ходим до спешното и т.к няма на кой да оставим малката и тя с нас. Е, точно в такива моменти след като отмине кризата се питам " е трябва ли и детенцето ми да страда", защото и тя се измъчва като ме гледа безпомощна. За сега не съм намерила начин да се справя с тази гадост и колкото повече години минават вече май не вярвам, че ще успея напълно.

# 617
  • Мнения: 4 859
Моето детенце е на година и 9 месеца .Като получа криза (при мен е сърцебиене,виене на свят,постоянно обикаляне по стаите и нервност и треперене на крайниците плюс изтръпване)-тя ми се смее.Но много ме е страх-на селото съм само с нея по цял ден,(приятеля  ми работи и го няма през повечето време),и се притеснявам да не припадна и да няма кой да я гледа.Като съм в града при мама (доста често съм там)съм по-спокойна.Като цяло ме е страх да изляза сама с нея,но като съм с приятели/роднини ,ако получа панически атаки ,като че ли,по-леко ми минават...Надявам се да преодолея проблема ,преди малката да почне да разбира.

# 618
  • Мнения: 173
И моето дете е още малко. На година и половина е. И мен ме е страх да оставам сама с него. Като получа па и имам нужда да легна и да дишам, а като съм с него още повече се притеснявам. И като излизаме навън, все гледам да съм с някой ако ми се завие свят да не съм сама. Много тежко преживявам това, че не съм като другите майки. А толкова искам да прекарвам времето си с него спокойно... Sad

# 619
  • Мнения: 82
Здравейте и от мен!

Това пия аз:
http://www.rescue.bg/%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%8E-%D0%BA%D0%B0 … 0%BF%D0%BA%D0%B8/

Като усетя, че почва да ми става зле. Като цяло успокоява и не е нещо със странични ефекти. Ама проблемите не се решават... мисля, че при мен атаките са в резултат на фобии, хипохондрия и тн.

# 620
  • Мнения: 226
Винаги е от някаква фобия,страх че сега ще умрем.С цел да избегнем гибелта си която е измислена и да се скрием от новата атака ние правим ритуали,мъчим се да се смеем да говорим за друго и т.н. Без да се впуснем в атаката с примирение за нещо добро.
П.с. Едно момче имаше паник атаки,откриха му след време синузит,оправи го и му минаха,реална история е това.

# 621
  • Мнения: 82
Винаги е от някаква фобия,страх че сега ще умрем.С цел да избегнем гибелта си която е измислена и да се скрием от новата атака ние правим ритуали,мъчим се да се смеем да говорим за друго и т.н. Без да се впуснем в атаката с примирение за нещо добро.
П.с. Едно момче имаше паник атаки,откриха му след време синузит,оправи го и му минаха,реална история е това.

При мен освен фобия от болести и страх, че умирам има и фобия от хора, звучи малко странно, но като цяло комуникацията с хората ме натоварва, задушавам се на претъпкани места, освен това идеята за близост с някой ме плаши супер много, само при мисълта ме обливат вълни, не  мога да дишам  и всички там така познати симптоми. Абе гадна работа.

# 622
  • Мнения: 132
Това се нарича социална тревожност. Мисля че се повлиява много добре от когнитивно-поведенческа терапия. Иначе хорица да чукна на дърво след посещението ми при Орлин Баев съм по-добре. Опънахме му час и половина разговор и доста се поуспокоих. Даже започвам да мисля за някакви промени в живота си дето само допреди месец нямаше и трошица шанс да се случат. Все още нямам апетит и от време на време имам така характрерните екстри на световъртеж, дереализация, сърцебиене и моменти на депресия, но мисля че с времето повечето от нещата ще отшумят. Мисля, че всички ние имаме силата да продължим напред и да не се вкопчваме. Орлин Баев ми каза нещо много полезно според мен и ще ви го споделя. Когато ви обхване тревожна мисъл веднага я заменете с положителна или просто с някаква друга. Мозъка ни е много сложно устроен и има способности да си пренастройва бързите връзки. Бързата връзка в нашия случай е - имам сърцебиене, свят ми се вие, лошо мие - значи умирам! И колкото повече се цикли толкова по-зле става. Нека тренираме мозъчетата си. Поздрави от мен

# 623
  • Мнения: 4 406
По-точно социална фобия. Имам страх да говоря пред хора, ама на професията ми е такава, че това непрекъснато ми се налага. Много често трябва да говоря пред публика.
Та стига за това. Утре съм строена пред кабинета на Карадалиев да видим как е минал круизът Simple Smile

Той ще ми казва да не правя тежки преходи, тренировки и да не ходя по била. Утре съм на билото на Рила, над езерата (7-те). Ще ходя да го напляскам (с каквото предпочита) Crazy

Ох, млади сте за това Ви е страх от смъртта, мен вече не ме е страх.

Та хубав и спокоен ден Ви пожелавам  Hug

# 624
  • Мнения: 82
Това се нарича социална тревожност. Мисля че се повлиява много добре от когнитивно-поведенческа терапия. Иначе хорица да чукна на дърво след посещението ми при Орлин Баев съм по-добре. Опънахме му час и половина разговор и доста се поуспокоих. Даже започвам да мисля за някакви промени в живота си дето само допреди месец нямаше и трошица шанс да се случат. Все още нямам апетит и от време на време имам така характрерните екстри на световъртеж, дереализация, сърцебиене и моменти на депресия, но мисля че с времето повечето от нещата ще отшумят. Мисля, че всички ние имаме силата да продължим напред и да не се вкопчваме. Орлин Баев ми каза нещо много полезно според мен и ще ви го споделя. Когато ви обхване тревожна мисъл веднага я заменете с положителна или просто с някаква друга. Мозъка ни е много сложно устроен и има способности да си пренастройва бързите връзки. Бързата връзка в нашия случай е - имам сърцебиене, свят ми се вие, лошо мие - значи умирам! И колкото повече се цикли толкова по-зле става. Нека тренираме мозъчетата си. Поздрави от мен

Ти колко плати за това посещение, и също така само терапия или и хапчета ти предписва?

# 625
  • Мнения: 132
50лв. е един сеанс. хубавото е, че предлага и групови терапии, където се практикуват когнитивно-поведенчески практики, след което се диша интензивно(бастрика го нарича той) и след това се медитира. Полезни са пък са и по-евтини от индивидуалната терапия. Но за тях трябва предварителна договорка. Относно хапчетата той е против освен случайте при които няма вече избор- според него крайно висока тревожност или психози. Това е негово мнение. Аз самият имам моменти на голямо колебание дали да не ида на психиатър за някакво поне временно лечение с АД, но ме е страх...

# 626
  • Мнения: 2 860
Ееее, така като каже някой страх ме е. Пробваш, ако не ти понесе спираш и това е. Друг е въпроса ако не искаш лекарства. А моето мнение за лекарствата е, че е важно да ги има и да действат, че ако няма или не действат тогава става страшно. Я вижте като няма лечение за рак, да пази Господ

# 627
  • Мнения: 82
50лв. е един сеанс. хубавото е, че предлага и групови терапии, където се практикуват когнитивно-поведенчески практики, след което се диша интензивно(бастрика го нарича той) и след това се медитира. Полезни са пък са и по-евтини от индивидуалната терапия. Но за тях трябва предварителна договорка. Относно хапчетата той е против освен случайте при които няма вече избор- според него крайно висока тревожност или психози. Това е негово мнение. Аз самият имам моменти на голямо колебание дали да не ида на психиатър за някакво поне временно лечение с АД, но ме е страх...

И аз се замислям за подобна терапия... може би за сега пробвай с терапиите, от 1вия път няма да стане, просто човек трябва да работи върху себе си и да е упорит, което като съвет е супер, но малко трудно като го нелегне паниката, но щом си доволен и виждаш някакъв резултат продължи за сега така. Всеки си има някакво мнение за хапчетата, наблюдавал е някои случаи, за съжаление не винаги приятни няма смисъл да спорим за това, просто щом това ти влияе добре го продължи и виж как ще се развият нещата.

# 628
  • Мнения: 132
Гала страх ме е, защото 1 месец пих деанксит и се чувствах много добре, но след спирането му бях адски зле. Дали заради силната паническа атака която преживях или заради отнемане, но 2 месеца след това не бях на себе си

# 629
  • Мнения: 4 859
Ама то лекарствата нали се почват и спират по схема...не изведнъж.Аз не искам да почвам ,защото съм 'склонна към пристрастяване',но на моменти не издържам....снощи ми беше адска нощ-умора,заспиване за по половин час,халюцинации ,задушаване и ужасна паника-паникьосвах се дори като се унеса от умора, цяла нощ към се стряскала Sad
А сеансите с терапевт ,поемат ли се от здравна каса?Защото ако не -сумата си е сериозна:(

Общи условия

Активация на акаунт