Как да мотивирам мъжа ми да се вземе в ръце

Като втория не е, на този първия прилича почти 100% по телосложение.


Не твърди, че се харесва или не, а не му пука. Водихме разговори в последните дни, надявам се да тръгнат нещата в някаква посока. Имам чувството че имам 3 деца честно ви казвам. Казвам му "хубаво е да разучим нещата около ИР, прави се натоварване с глюкоза, изследва се кр.захар, инсулин...", отговор "Добре, иди ми вземи талон и ми запиши час"  Ако иска може да отида и вместо него. С бебе, без кола, как ли не бих кръстосала града, знае къде е лекаря. Аз се отказвам, каквото мога направих. Ще има пълната ми подкрепа ако реши да почне някаква диета, ще готвя каквото е необходимо, нямам проблем с тая работа.

Ами вземи му талон и му запиши час, той ще иде.

Каза жената с бебе и без кола, какво му пречи да отиде да си вземе талон, направление, каквото е нужно. Тя да не му е майка, баси.

Правилно, от опит съм се убедила, че грижата за здравето е лична, а семейството може само да подкрепя, но не и вечно да тика, да опява и да дава тон, уморително е за всички. Голям човек е мъжът ти, срамота е да му се казва какво да прави. Аз те разбирам, де, знам защо се мъчиш и че се чувстваш безсилна, но това е положението. Талон бих ходила да взема за болен, за когото ще е трудно да иде в поликлиниката и да си изчака реда, просто за дебел, който го мързи - не.

+1 
Щом няма мотивация да отиде да си свърши тия неща после като му дадат препоръки и тях толкова ще спазва... Ако иска, като не иска ще го изкарат с кран някой ден. 150 кила са началото, не е на 60, а на около 30-40, нали...

Точно така, няма мотивация за това, та после ли ще има за храненето.
Преди на тема диети същото. Казвам да почнем някаква диета, да прочетем, да разгледаме, отговора е '' Добре, виж, избери,ккаквото ми готвиш това ще ям''.  Избирам някаква, пази я два дни, след което започва да мрънка, че няма резултат. Казвам да има малко търпение, не може да се стопи с магическа пръчка. На следващата вечер излиза с приятели примерно яде, пие и всичко си продължава по старо му с храненето и диетата, която на него не му действа. Единствено го видях да се запали когато предложих да караме колелета, той има, а на мен каза че ще ми купи, някакъв негов колега продава колелото на жена си.

Нищо няма да постигне с колелото, освен да си натовари сърцето. Колкото и да е досадно, без броене на калории няма да мине, сигурна съм, че и той ги знае тези неща, просто не му се занимава.

Само да кажа, че ММ свали повече от 5 кг за 2 седмици - от олекотено хранене, без месо, сол и много мазнина. И само като махна солта - 2-3 кг заминаха веднага. Това го стимулира много и засега се държи.

Аз пак да повторя....дръж го в къщи на риба, месо и зеленчуци, поне в началото.Мъжете имат по-бърз метаболизъм и с такава храна бързо ще види резултат.
Дори само смяната на вида храна, без ограничение в количества, ще промени метаболизма му.
А като види резултат, кой знае, може да му хареса и сам да иска да продължи.

Това което казвате е супер. Не съм съгласна, че има лошо да покара колело, няма да изкачва върхове все пак, но при всички положения само това не е достатъчно. Благодаря още веднъж на всички. ще направя каквото мога 

Той трябва да направи каквото може. Имате две деца, това е и негова отговорност да се държи жив и здрав. С такова тегло няма как човек да остане здрав дълго, да се надяваме, че ще го разбере по лесния начин. Човек като е здрав наистина не му се вярва, че може нещо да му стане от едните килограми.

Просто изгледайте, колкото се може повече серии от това:
https://www.youtube.com/watch?v=siD4hhJkklg

Много ценни съвети и виждате наистина как се случват нещата 

Това е много популярно в САЩ, но и там габаритите са други...
Хубаво е да се види.

Авторке, я му покажи на твоя мъж някоя статистика за смъртността сред затлъстелите хора и му дръпни едно конско, колко голям егоист е и как мисли само за собствения си гъз (без извинение), но не мисли нито за теб, нито за децата ви, за които той няма да може да е ползотворен баща. С тия килограми едва ли може да побяга и рита топка с тях, или да кара колело ... Да не говорим, че им дава ужасен пример! Виждат го дебел и мързелив и подсъзнателно приемат, че това е нещо нормално и напълно естествено. Какъв пример ще им даде той в това си състояние?
Казваш, че е качил 30кг. за няколко години ... А ако продължи така до къде ще стигне? До там, че след някоя година вече порасналите му деца ще трябва да го обслужват, защото той е прекалено обездвижен и/или тромав? А, когато един ден, не дай си Боже, тези килограми започнат да се отразяват на работата на сърцето, на бъбреците, на черния дроб и т.н.? Съгласен ли е заради единият мързел да гледа след време как децата и жена му страдат, докато той обикаля болниците? Защото тези неща са неминуеми за хората, които не предприемат нищо и си стоят с високите килограми ... А ако се стигне до най-лошото? съгласен ли е да си отиде с години по-рано от тоя свят заради собствения си мързел и да остави в децата си само спомена за болният и дебел родител, който едно време е предпочитал да лежи, вместо да охка и пъшка играейки с тях ...
Извинявай ако съм леко крайна ама около мен имам 2-3 познати, които по този начин загубиха родители (че някои и по двама). Няма да ти обяснявам, колко последици остави това в тях и как животите им преминаха през фази като "Всички излизат с бащите си на излети извън града, а моя не може дори на площадката да рита с мен", през "Прибирам се, че нали е на режим и трябва да го следя, какво яде", та се стигаше накрая до "Дали не можех да направя още нещо/Поне вече няма да се мъчим - и ние, и той" ... 

А аз мисля, че авторката каквото можа направи.

Може би бих готвила разделно у дома без да му се обяснявам, но той най-вероятно си хапва извън дома и няма да има много файда.

Зизy, ти инвалид го изкара бе жена. Като те прочетох и се замислих да уволня всички дебели колеги щото ме убеди, че са вече взели-дали, за всеки случай и грозните ще махна и то кво ... само аз останах