Параноя от летене

  • 33 858
  • 315
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 276
Ох, това предаване трябва да забрани. И моята фобия се появи след като го гледах. Приятел, който го гледа, също сподели, че му е нервно вече да лети, преди и той нямаше проблеми.

Check, искрено ти пожелавам никога да не се сблъскаш с истинска фобия и цял живот да ги наричаш лиготии. И аз ги смятах за слабохаректерност и превземки преди да се сблъскам с тях.

# 91
  • Мнения: 329
Аз не смятам,че се лигава. Реших да споделя страха си, да си кажа какво ме мъчи. С мисълта,че има и други хора като мен,които бихами помогнали ссъс съвет как да се разсейвам поне малко. Смятам , че сравнението ти е напълно неуместно ......самолета щял да падне с всички хора вътре. Да така е , но е от значение дали пада с твоята майка вътре или просто си пада. Май ще изпиташ различни чувства и емоции ....?

# 92
  • София
  • Мнения: 18 536
И ако се сблъскаш с авария какво? Спираш да пътуваш, затваряш се в къщи. Колко хора пострадаха на тротоара, докато си чакат градския рейс.
Преди близо 25 г. пътувах с руския Аерофлот, вътрешен полет Ташкент - Москва.
Сигурно сте наясно с поддръжката на машините при тях, не се престараваха много.  Докато потегляхме нещо на крилото се запали, видя се пламък. Дълго време рулирахме по пистата, накрая спряхме до полето. Дойдоха със стълбичка и автобус, извозиха ни до салона. После постегнаха самолета и ни натовариха втори път.  Имаше паникьосани местни, които отказаха да се качат. Ние, чужденците нямаше как и се натоварихме. Понеже бяхме малко хора се возихме на широко, лежахме по седалките. Екипажа ни се радваше, стюардесите черпиха - кой каквото пие. Не беше много приятно да видиш пламък и да не знаеш дали няма да се опечеш на грил. Но  пък никога след това не се замислих, возя си се.
Каквото има да става ще стане.

# 93
  • Мнения: X

Check, искрено ти пожелавам никога да не се сблъскаш с истинска фобия и цял живот да ги наричаш лиготии. И аз ги смятах за слабохаректерност и превземки преди да се сблъскам с тях.

Катастрофирала съм с кола с бебето ми в колата. Не леко да се чукнем в мантинелата, а истинска катастрофа. После другата кола, която ни караше до болницата, защото бяхме посред нощ по средата на нищото, също катастрофира. Лоши пътни условия и лош късмет. Втория път още едно дете имаше вътре, освен моето и се завъртяхме няколко пъти през таван. Оцеляхме всички, но смятай дали и колко дълго време след това нямах страх от коли. Ама карам и се возя, какво да правя? И не се напивам преди да седна зад волана, нито се надрусвам с успокоителни, че да не разбирам какво става.

# 94
  • Мнения: 3 031
Е тя няма да управлява самолета. Що да не си пийне?

# 95
  • Мнения: 12 722
Фобиите не са лиготии, а депресията отдавна не се лекува с тояга. Авторката, мисля, няма фобия, а простия страх от летене, който имат много хора.

# 96
  • Мнения: 678
Фобиите не са лиготии, а депресията отдавна не се лекува с тояга. Авторката, мисля, няма фобия, а простия страх от летене, който имат много хора.

фобия=страх

Цитат
Фобия (от гръцки: phobos – „страх“)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фобия

# 97
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
И аз се гипсирам яко преди полет, много, много ме е страх. А ми се налага да летя честичко Confused. Най-гадния момент е при излитане при мен. Панкьосвам се от всяка промяна на звука, от накланянето...вглеждам се в лицата на хората да разбера има ли проблем Crazy. Не ми се ще да пия хапчета, но знам от познати, че помагат. Моя приятелка пие лоразепам или нещо от сорта преди полет и казва, че много й помага - пак си мислела, че ще умре, но не й пукало Laughing.
Последният път си внуших, че един от пътниците е терорист Rolling Eyes. Ей, направо откачих от страх, сега ми е смешно, ама тогава... Треперих през целия полет, не само при излитането. Откачена работа.

# 98
  • Мнения: 3 031
Моя приятелка пие лоразепам или нещо от сорта преди полет и казва, че много й помага - пак си мислела, че ще умре, но не й пукало Laughing.
Joy

# 99
  • Мнения: 3 371
........Моя приятелка пие лоразепам или нещо от сорта преди полет и казва, че много й помага - пак си мислела, че ще умре, но не й пукало Laughing.

 Това е яко  Joy

Цитат
Последният път си внуших, че един от пътниците е терорист Rolling Eyes. Ей, направо откачих от страх, сега ми е смешно, ама тогава... Треперих през целия полет, не само при излитането. Откачена работа.

Аз редовно си ''набелязвам'' някого, или някоя, особено ако е чалмосана, омотана, овързана в разните му там чаршафи  Crazy. Все мисля, че е терорист и някак е успял да се промъкне покрай всички охранителни мерки. Летището в Амстердам няма добра охранителна система. Сега може да е подобрена, но преди 13 г изгубих големия си син там, и той заедно с количката с ръчния ни багаж и дамската ми чанта/ един господ знае как е преминал/,  но беше излязал на чакащи. Когато го откриха/и пуснаха и мен , с бебето на ръце, без документи/, каза, че тръгнал след някаква жена и излязал необезпокоявано. Нямат ли камери тези хора, няма ли кой да гледа, не знам, но оттогава съм много подозрителна щом 10 годишно дете може да излезе без някой дори да го спре.

Все пак, към автора, няма начин да ти се даде 'рецепта'. Каквото и да ти казваме, ти все ще се страхуваш.

# 100
  • Мнения: 329
Естествено, че не няма да ми мине страха, но поне виждам , че има много хора, които се страхуват и въпреки това се качат на самолета и се летят.  Добре че поне първият ми полет ще е кратък и едва два часа и половина, а не 12 , че тогава не знам какво щях да правя Grinning

# 101
  • Мнения: 678
Повярвай ми при полет от 12 часа към края му толкова ще искаш да слезеш и ще си толкова схваната, че няма да ти пука дали слизаш на летището или в облаците  Joy 12 часа полет е някакво мъчение  Mr. Green

# 102
  • Мнения: 24 428
Вярно е, схванат си и имаш чувство, че задника ти е залепен за седалката.

# 103
  • SF
  • Мнения: 25 699
Аз не смятам,че се лигава. Реших да споделя страха си, да си кажа какво ме мъчи. С мисълта,че има и други хора като мен,които бихами помогнали ссъс съвет как да се разсейвам поне малко. Смятам , че сравнението ти е напълно неуместно ......самолета щял да падне с всички хора вътре. Да така е , но е от значение дали пада с твоята майка вътре или просто си пада. Май ще изпиташ различни чувства и емоции ....?

Не мога да изчета темата. Аз също имам страх от летене. Много мразя да го обяснявам на хора, които ми говорят с лафове от сорта на "кво ти пука! аре бе, голяма работа! То веднъж се мре...."
На мене много ми помага едно хапче, казва се Деанксит. Продава се с рецепта, но аз някак успявам да си го набавя. Да кажем, че говоря за проблема с личната си лекарка и тя ми дава рецептата. За него знам от аптекарки. Мой приятел французин кацна от Париж със самолета и видях в джоба му хапчета. Обясни ми, че са му за страха от самолети, но му помагат. Естествено, че попитах в нашите аптеки за подобни хапчета и те ми предложиха този Деанксит. Няколко аптекарки се събраха, нямаха работа в този момент, и бяха категорични, че това е хапчето. Пиеш едно преди полет и летиш. Може и плацебо ефект да е, ама какво ми пука! Важното е, че някак летя и не си спестявам екскурзийки и почивки.

# 104
  • Мнения: 3 371
На мен сега 2  ч и 40 мин до Амс, ми се струват много, но когато бях млада, много млада Mr. Green, години наред летях по 12 часа всако лято напред и назад, и никак не ми е пречело. Дори не помня да ми е било дискомфортно, какво остава да съм мислела за тероризъм newsm78.

пс. последно бях много изнервена когато летяхме с Корендон и жена пилот. Не знам защо така я заподозрях, че няма да се справи. Е, справи се великолепно Grinning

Общи условия

Активация на акаунт