Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?-9

В Европа в някои държави, като Белгия например, има понятия брокер и агент. Агентът е по-скоро собственик на агенцията, където работят брокери или агент, който се занимава с "листването" т.е  намирането на имоти, прави срещи, презентации, сключва договор за посредничество при продажба на имот, след което брокерът се заема със самата продажба на имота. Съответно има вътрешно разделение на приходите от сделките.
За да станеш брокер, плащаш лиценз, който в Германия е около 100-200 Евро в зависимост от града.
В Америка има 1 200 000 брокера, 600 000 от тях не са направили нито една сделка на годишна база, 100 000 брокера правят 90% от сделките. Топ брокерите имат екип от асистенти, някой достигат до 10-12 човека, като всеки отговаря за определени дейности. За постижение се смята брокер който прави 90-100 сделки на година. Там администрация и бизнесът на недвижими имоти е много по-развит от България. Борбата е да се вземат имоти, продажбата става в MLS система, където брокерите качват своите имоти и достъп имат всички регистрирани брокери. Американците се чудят как продаваме без тази система, защото в Европа не е развита до степента, в която е в Америка, за България няма да коментирам. С една дума правилото 80/20 ...80% от времето ти да е за генериране и 20 % за обслужване в България е адски трудно, защото няма система, няма единни регистри, бюрокрацията е страшна...И ако един realtor в Америка и Европа е равно на търговец и нищо друго, в България е равно на още куп дейности и владеенето на поне още 3-4 професии.
В Европа комисионата се разделя 3% за продавача и 3% за купувача. В Америка е 6% и плаща продавачът, като двамата брокери си разпределят 6%, което не винаги е по-равно, много често брокерът на продавача задържа по-голям процент. Който държи продавача, той държи и пазара, другите брокери работят един вид за него водейки му купувачи. Няма успял брокер, който да е изградил бизнеса си работейки основно с купувачи. За това надпреварата и борбата е за продавачи. Продавачът работи с един брокер, който той е избрал, след като е направил няколко срещи. Навсякъде основният въпрос е КОЛКО ПАРИ ще взема за имота си? И там брокерите се надцакват в обещанията за цена, която ще постигнат, но истински добрият брокер защитава тезата си и взема имоти, който са на цента, която той определя за пазарна, защото времето е най-големият му капитал. 

Аз лично обмислям да проведа разговор с трима препоръчани брокера и да избера с кого да работя. Адвокат също ще наема, той си има друга функция според мен.

На който не му се виси ... да си вади пачките . За да направиш добра сделка се иска да се положат усилия ...
И висене на разни места, и някои неприятни неща, като контакт с брокери, дето "от няколко професии разбират", спорове/преговори, които понякога излизат от добрия тон ... Все "приятни" нещица.
А работата с един брокер е малко като "Ела вълчо, изяж ме!". Освен ако не е близък роднина. Най-добрите си сделки съм сключвал именно с наследници, доверили се на един техен познат брокер. Наивници ...

Бачкатор, някои от нас бачкат и нямат възможност да се разтакават напред-назад по институции. 

Всеки си мисли, че сключвал най-добрите сделки, защото не знае, а и няма как да знае другите, какви сделки са сключвали. Но е готино да имаш усещането, че си направил добра сделка, макар и да е само усещане.
Всяко нещо е за сметка на друго нещо, няма пълно щастие.
Аз в момента искам да наема един офис и когато  харесах едно помещение се усетих как брокерът в мен...някъде изчезва назад ...лека полека се стопява. Добре, че се усетих навреме и наех моя колежка да ми договори нещата и да ми направи сделката. Разбира се, ще си платя, но за мен е важно да имам човек, който е добър в сферата с офис площи и знае какво прави. Точно за 3 минути ме приземи и обърна внимание на 2-3 обстоятелства, който бях подценила.

Е хайде сега да оставим за малко златните ни работи   Когато човек ще се раздели с едни 100 бона(без значение от валутата), които едвам е стъкмил и всеки лев му е ценен, не мисля че "разтакават" e точният израз
Идеята на бачкатора мисля че беше следната:

1. Покупката на жилище за масовия българин е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно събитие в живота му. Това не е просто поредният автомобил, който ще покараме 3-5 години, ще го продадем и ще купим следващия автомобил, който ще разкараме по същата схема. За мнозинството, покупката на жилище ще им се случи веднъж или два пъти в живота. Това че има имотни хора с възможности или че някои сменят градовете и жилищата през 5 години, не е масовият случай. Хората с години обмислят тази стъпка, търсят с години, целта им е да живеят в него, а не просто да го препродадат с предполагаема печалба.

Щом е толкова важно и фундаментално решението за покупка, то тогава следва да се обмисли старателно, да му се отдели подобаващо време и УСИЛИЯ.

2. Както знаем, за всяко удобство, улеснение, комфорт се заплаща...
"Незанимаването" и незнанието също се заплащат. Когато искаш, но не знаеш-плащаш, когато знаеш, но не искаш-плащаш, когато искаш да не се занимаваш-плащаш. Всички знаем как е "бЕлата работа"-плащаш и не се занимаваш. Когато обаче свободното време не ти е чак толкова ценно и парите са от значение, човек полага усилия.

3. Понякога човек просто не вярва че другите хора могат и ще направят нещата както трябва или по добре от него.

4. Стига човек да иска винаги ще намери начин и обстоятелства като "на работа съм" няма да бъдат оправдание.

potrebitel7777, както е най-важната стъпка, така и като че ли не е....ако съдя по-това, как се хвърлят без да се проучва макар и отгоре, отгоре нещата...кое, как се прави, какъв е механизмът на пазара на недвижими имоти... и т.н. Да не говорим за самия процес... " Тази седмица, ще си прибирам зимните дрехи няма да е удобно да идват хора..; " Дай да отложим огледа за другата седмица, защото тази...мисля да се разхождам, след работа с едни колеги..." ;  "Ако може за 1 час да разпишем, защото не искам да си вземам отпуска"; " Не може ли в 9.00 ч. , за да ми е свободен после деня"; " Искам 20 дена за представяне на документите, защото няма да си хабя отпуската, а ще излизам за час от работа/ това е продавачка на ап., който купувам с мои клиенти/ ."
Това да Ви прилича на хора, който правят най-важната сделка в живота си. Може ли да отидеш на подписване на предварителен и нотариално изповядване в обедната си почивка? Може да Ви се струва невъзможно, но другите хора са много по-малко.

Защо да не отида на изповядване в обедната почивка?
Ако всичко предварително е уговорено, документите попълнени и изпратени по мейла за предварителен преглед.
Нали има предварително записани часове за нотариус?

Защото, за колко работиш на месец? Раздели месечното си възнаграждение на броя на работните дни(20-21) и ще получиш средно за колко работиш на ден. И какво излиза...че не можеш да се разделиш с живото спасяващите 50-100-150 лв(колкото ще ти струва денят ако не си на работа), но ще се разделиш със 100 бона!? Някак си няма съразмерност между нещата.  Когато си лекар в Германия караш Бенц...когато си богат живееш като такъв(със стандартът и мисленето), когато си обикновен човек се държиш като такъв. Съразмерност.

Понякога човек не може да излезе от работа, няма желаещи да го заместват.
Иначе отпуската е платена, няма да се намали заплатата.

Ееее...ще си гърми човек отпуската заради единия договор и покупка. По-добре да бъде истински класик и да си вземе болничен (да си свърши работата) и да си запази отпуска за почивката.

Не е нужно да изпадаме в крайности. При предварителен договор - половин ден отпуска, при продажба - един. Това са моите случаи.

Всеки човек има различно виждане за времето си, как го разпределя, за кое иска да ползва отпуск и за кое не. Не разбирам защо човек трябва да пусне 1 ден отпуск, за да изповяда пред нотариус - действие отнемащо 40 минути? Има хора, които нямат отпуск, или НЕ желаят да я ползват за такива неща. Аз също съм един такъв човек. И?

Ясно е, че когато ще се прави сделка, човек трябва да планира време за подготовката й - документи, администрации, таксички, уговорки, и т.н. Но чак да се отделя на това някакво количество време и отпуска ми се вижда пък вече пресилено.

Хаха, Томева, аз точно така винаги съм правил Съвсем си права. В обедната почивка, сутрин рано преди работа или вечер късно...да не съм луд аз да си хабя отпуската за такива работи. Отпуската ми е за почивка, и без това е толкова малко, та остана и за некви огледи и изповядвания да я хабя...Права е клиентката ти.

Само 40 минути? Участвала съм в три сделки. Само висенето по банки при плащането е отнемало часове.

Срам, не срам, но аз също ползвам обедната си почивка за да си върша разни важни дела. Почивката ми е за морето и планината.