И аз съм на манифестацията в Пловдив. 1-2 сина ще дефилират.
Да се оплачем... 2025
- 22 743
- Развлечение
- Публикувана: 17 май 2016, 19:48 ч.
- Последно мнение: 27 май 2016, 22:48 ч.
Искам да кажа ... (78)
Не отбелязвам празника, но се чyвствам празнично.
Преди две години на 24 май имаше земетресение. Помня гадния шyм от разместването на пластовете ли, тyхлите ли, не знам какво точно. Винаги по време на земетресение се чyва този гаден шyм.
Преди две години на 24 май имаше земетресение. Помня гадния шyм от разместването на пластовете ли, тyхлите ли, не знам какво точно. Винаги по време на земетресение се чyва този гаден шyм.
. Не отбелязвам празника, но се чyвствам празнично.
Преди две години на 24 май имаше земетресение. Помня гадния шyм от разместването на пластовете ли, тyхлите ли, не знам какво точно. Винаги по време на земетресение се чyва този гаден шyм.
Преди две години на 24 май имаше земетресение. Помня гадния шyм от разместването на пластовете ли, тyхлите ли, не знам какво точно. Винаги по време на земетресение се чyва този гаден шyм.
.През 2014г. също имаше и се усети в София и Бургас. Със сигурност и в други градове, но не знам в кои. Аз се изплаших не толкова от земетресението, колкото от това, че тръгнах да бягам навън и забравих детето в кошарата. Тотално забравих, че имам дете! И когато чух някой да вика "децата, децата", тогава се сетих, че имам съвсем малко бебе. Успокоявам се с това, че не съм била свикнала да съм майка, но от друга страна знам, че няма нещо, което да ме оправдае и не мога да си простя случката.
Аз си спомням това преди 4 години. Малката беше на 1 г., аз се събудих, изквичах "Земетресение", грабнах я от кошарата и застанах под касата на вратата. Стисках я супер силно си спомням, а сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. В следващите няколко секунди и мъжът ми се надигна навлече си панталоните, пое я и аз да навлека моите и газ навън.
е точно това силното земетресение аз го проспах.
мъжа ми и детето са ми спестили събуждането и много правилно. сутринта само регистрирах изпопадалите вещи и попитах какво е ставало тук
след като разбрах, даже се почувствах леко прецакана, че съм изпуснала преживяването 
не знам защо, но не ме е страх от земетресения.
дано не се случват, разбира се.
мъжа ми и детето са ми спестили събуждането и много правилно. сутринта само регистрирах изпопадалите вещи и попитах какво е ставало тук
след като разбрах, даже се почувствах леко прецакана, че съм изпуснала преживяването не знам защо, но не ме е страх от земетресения.
дано не се случват, разбира се.
Добро утро! Не ме е страх от земетресения, нямам представа защо. Може би,защото ако се страхувам ще се панирам и няма да мога да реагирам адекватно. Иначе на това,което беше преди 4 години, бях бременна и като се събудих от труса не съм се шашакала ами си намазах три филийки с лютеница и сиренце и седнах да подложа 
Добро утро!
Не отбелязваме 24-ти май, но пазя хубави ученически спомени от празника.
Всички училища манифестирахме и до сборния пункт пеехме "Върви, народе възродени" като поне 2 седмици преди това сериозно репетирахме всяка сутрин в двора на училището. Отпред вървяха онези, които носеха лента с името на училището ни, отзад момичетата и накрая всички момчета. Смешното беше, че като запеехме песента, момичетата приключвахме поне 5 секунди по-рано от момчетата и те си допяваха след нас.
Естествено, падаше голям хилеж.
Земетресенията ми оставиха травма за цял живот. Доста време пиех успокоителни заради пернишкото. И да, на 24-ти май 2014 пак имаше, като през това време бях сама вкъщи, току-що изкъпана и по хавлия се разпявах на Роксет. Как се облякох и се изнесох, нямам спомен. Само знам, че прибирайки се вкъщи чак следобяда намерих връзката ключове свободно люлеещи се на входната врата. В бързината да се спасявам съм ги забравила на ключалката.
Не отбелязваме 24-ти май, но пазя хубави ученически спомени от празника.
Всички училища манифестирахме и до сборния пункт пеехме "Върви, народе възродени" като поне 2 седмици преди това сериозно репетирахме всяка сутрин в двора на училището. Отпред вървяха онези, които носеха лента с името на училището ни, отзад момичетата и накрая всички момчета. Смешното беше, че като запеехме песента, момичетата приключвахме поне 5 секунди по-рано от момчетата и те си допяваха след нас.
Естествено, падаше голям хилеж.Земетресенията ми оставиха травма за цял живот. Доста време пиех успокоителни заради пернишкото. И да, на 24-ти май 2014 пак имаше, като през това време бях сама вкъщи, току-що изкъпана и по хавлия се разпявах на Роксет. Как се облякох и се изнесох, нямам спомен. Само знам, че прибирайки се вкъщи чак следобяда намерих връзката ключове свободно люлеещи се на входната врата. В бързината да се спасявам съм ги забравила на ключалката.