Барселона - тема 7

Ден първи
Летяхме с "България Еър" в напълно човешки час и кацнахме на терминал 2 на летище Ел Прат в ранния следобяд.
От летището се качихме на влак R2 до спирка El Clot - Arago, където на метростанция Clot се прекачихме на метро до Саграда Фамилия. Благодарение на отговорите, които получих в тази тема, нямахме никакви затруднения при първата среща с барселонския транспорт.
След първото "Ах!" при вида на Саграда Фамилия се настанихме в апартамента - https://my.housetrip.com/en/rentals/332566?auth_token=9a0e596dabad8e5b3a32 . Побързахме да тръгнем към Monumental Bulring of Barcelona - http://www.barcelonalowdown.com/monumental-bullring-bulfighting-museum/ - защото нямаше време за повече, защото беше наблизо и защото е встрани от всичко останало, но не успяхме да го видим отворен. Нищо, отидохме пак в един от следващите дни.
На връщане се разходихме спокойно из квартала и попаднахме на няколко детски площадки, училищен двор и спортно игрище, където деца и млади хора играеха и спортуваха, вместо да търсят покемони.

Ден втори
Сутринта в 9,30 имахме билети за Casa Milà. Минахме пеша по Carrer de Mallorca, видяхме Casa Thomas на Carrer de Mallorca, 291, след това-Palau Montaner. След Casa Milà продължихме към Casa Batlló – там билетите ни бяха за 11,00 часа. Пътьом погледнахме към сградата на Fundació Antoni Tàpies. След това видяхме отвън Casa Amatller, Casa Mulleras, Casa Lleó Morera, Cases Pons I Pascual и всички останали красиви сгради по пътя ни и стигнахме до площад Каталуня.
Не си задавам въпроса коя къща - Casa Milà или Casa Batlló - ми е харесала повече. На няколко пъти попадах на този въпрос из темите. Не бих могла да отговоря. Всяка е забележителна. Не търсех думи да описвам това, което виждам. Очите ми се пълнеха с красота, душата – с възторг. Това е.
През цялото време, докато вървяхме по улиците, подсещах сина си да не си гледа в краката, а да разглежда прекрасните фасади на сградите наоколо   – къде иначе да го заведа, че да види толкова красота на едно място.
От прощад Каталуня с метро продължихме до Камп Ноу – за радост на 13-годишния ни фен на Барса и Меси. Нямахме късмет през нашите дни да има домакински мач на Барса, но самото стъпване на стадиона, разглеждането на музея, целият тур го направиха наистина щастлив. Купихме пълен екип за новия сезон – с номер 10, разбира се, получи снимка с Меси и след 4-часова обиколка не остана нищо невидяно. След това имахме сили само да отидем до старата Ла Масия, но тя е оградена и не може да се стигне до самата къща. Поне я видяхме. Още една радост за нашия фен.
Преди да се приберем за първи път разгледахме Саграда Фамилия отвън. Тя беше първото нещо, което виждахме сутрин, и последното – вечер. На всеки кръгъл час, когато бяхме в апартамента, слушахме как бият камбаните й. Близостта до сградата и после – разглеждането отвътре, изкачването на кулата (и слизането!!) са едно от най-силните ми усещания от целия ни престой в Барселона.

Ден трети
Денят ни започна в Palau Macaya – видяхме вътрешното дворче и разкошното стълбище – и с метрото продължихме към Museu Maritim. С билета от музея след това се качихме на един малък платноходен кораб (не помня името му), който е акостирал в пристанището.
Разгледахме Mirador de Colom отвън, пристанището, минахме по Rambla de Mar до мола в морето и се върнахме обратно, за да прекосим целия булевард Ла Рамбла. Не успяхме да влезем в Palau Guell – видяхме го само отвън. След това се отбихме в дясно до красивия Placa Reial. След Gran Teatre del Liceu, Plaça de la Boqueria и Casa Bruno Quadros завихме надясно по Carrer del Cardenal Casañas и стигнахме до Basílica de Santa Maria del Pi. На площада пред базиликата имаше щандове с традиционни каталунски продукти, а площадът в ляво беше изпълнен от художници, които бяха изложили картините си. Взехме си джелато от магазинчето на ъгъла и се върнахме на Ла Рамбла. Знаех, че трябва да се оглеждам за сградата на La Rambla, 77 - Casa del dr. Genové, и след това за магазинчето с красивите мозайки - Antigua Casa Figueras. Пазарът La Boqueria не успяхме да си го причиним. Имаше ужасно много хора.
Видяхме Palau de la Virreina, Parròquia de la Mare de Déu de Betlem, Reial Acadèmia de Ciències i Arts de Barcelona и след това се отклонихме по Carrer de la Portaferrissa. Точно на самия ъгъл, веднага в дясно, е Font de la Portaferrissa.
Продължихме, полутахме се из малките тесни улички и по някое време пак се върнахме на Ла Рамбла, за да стигнем до култовия за всеки фен на Барса Font de Canaletes. Синът ми се наплиска обилно с водата му – за да се върне отново в Барселона. Все пак, има да гледа мач на Барса. Някой ден.  
Пак стигнахме до площад Каталуня, качихме се на последния етаж на El Corte Inglés, за да го видим и от високо, и от там продължихме по Avinguda del Portal de l'Àngel. Завихме наляво по Carrer de Montsio, за да стигнем до Къща Марти с ресторанта „Четирите котки”. Очарователно място! Както прочетох в някой от пътеводителите - Пабло Пикасо е направил корицата на менюто на “Четирите котки” през 1899 г. Тук е и първото място, където е излагал картините си.
Продължихме да се лутаме из малките улички, защото имахме достатъчно време до 17ч., когато трябваше да бъдем в Palau de la Musica. Имахме билети за guided visit на английски език и мини концерт на орган. Това е мястото, което предизвика второто ми „Ах!” в Барселона. Сградата – и отвътре, и отвън - е разкошна и земна, едновременно. Концертът, макар и мини, беше вълнуващ. Доста се колебаех дали да избера мини концерт през деня или вечерно представление, но все пак реших да отидем там през деня – за да видим как светлината влиза през прекрасния стъклен купол и през витражите на прозорците.
След това отидохме до Триумфалната арка, малко по красивия Passeig de Lluís Companys в посока Парк Цитадела, и след това продължихме пеша до апартамента – за да гледаме красиви фасади.  

Ден четвърти
Предиобядът беше времето за първия ни плаж в Барселона. Волно или не, опънахме хавлии на плажа Bogatel. Нито съм очарована, нито разочарована. Чист пясък, без нито едно камъче или боклуче, чиста, прозрачна вода (по-хладна, отколкото се надявах да е в края на август), но не е моят плаж. Синът ми не излезе от водата, но на него море му дай.   Два шезлонга и чадър – 30 евро. Над очакванията ми, така да се каже…..
Привечер най-после влязохме в Саграда Фамилия. Третото ми и най-дълбоко „Ах!”. Не мога да сравня с нея никоя друга катедрала или църква, в която съм била. Макар да бях в храм на Бога, се чувствах и като в храм на Природата и на човешкия порив. Бяхме там в 18,15ч. и светлината влизаше от всички страни с най-невероятни цветове. В 18,45ч. се качихме на кулата на Nativity facade. Качването е неусетно – с асансьор. Слизането обаче….. „любимите” ми спираловидни тесни стълби. Някъде из темите прочетох, че „вече” има парапет. И слава Богу! Не мога да си представя как се е слизало преди по тази тясна спирала БЕЗ парапет. Сигурно щях да си остана горе завинаги.
След слизането от кулата останахме вътре в храма още дълго. Не ми се тръгваше оттам.
Вечерта решихме да видим Magic Fountain show. Нямах никаква представа, че там ще има такова огромно количество народ. Огромно! Блъсканицата беше направо неприятна. Допълнително ми вгорчи вечерта намирането на подхвърленото портмоне на някаква жена – парите бяха взети, оставили бяха само документите за самоличност. Един мъж го взе и каза, че ще го предаде в полицията. Тръгнахме си и гледахме фонтаните отдалече, но без да чуваме музиката.

Ден пети
С метрото стигнахме до станция Ciutadella | Vila Olímpica, за да видим зелените трамвайни релси и парк Ciutadella. Покрай Castell dels Tres Dragons тръгнахме по Carrer de la Princessa до Carrer de Montcada. Минахме покрай музея на Пикасо и макар да не бяхме планували да го посещаваме, се надявах да видим поне дворчето. Беше затворен. След това влязохме в базиликата Santa Maria del Mar, на Plaça del Fossar de les Moreres отстрани видяхме вечния огън в памет на героите, загинали при обсадата на Барселона през 1714г. Повъртяхме се в малките улички и тръгнахме към Аквариума – за радост на сина ни, който нямаше търпение да го види. След това се върнахме обратно към Via Laietana, после по успоредната Carrer del Sots – Tinent Navarro минахме покрай римската стена, през Plaça de Ramon Berenguer el Gran и продължихме до Катедралата на Барселона. След като я разгледахме, минахме между двете римски кули и продължихме по Carrer del Bisbe. Минахме покрай Plaça de Garriga i Bachs с паметника на героите от 1809, след него кривнахме в една малка уличка, за да стигнем до Plaça de Sant Felip Neri, върнахме се обратно на Carrer del Bisbe и минахме под неоготическия мост. Там някъде в района бяха и останките от Храма на Август, но точно в този момент не събрах сили да ги търся из уличките. Стигнахме до Plaça Sant Jaume и видяхме Двореца на каталунската автономна власт и Кметството, и после пак по малките улички стигнахме някак до Plaça del Rei и Museu d'Història de Barcelona, минахме покрай затворения Музей Frederic Marès, така че не си сбъднах желанието да пия кафе в Cafè d'Estiu –видяхме дворчето само през един прозорец в стената.
Да не пропусна да отбележа едно друго очарователно дворче – в сградата между Катедралата и Plaça del Rei. Не съм готова да се закълна коя е сградата – в google maps е отбелязана като Arxiu de la Corona d'Aragó.
След чутовни въртележки из уличките в района стигнахме отново до Триумфалната арка, където най-после се качихме на автобус – уж да се приберем в апартамента. Обаче като се видях малко седнала събрах сили и се понесохме към Hospital de la Santa Creu i Sant Pau. Моето четвърто „Ах!” в Барселона. Не съм очаквала, че такова място съществува изобщо. Заварихме само една група китайски туристи, които си тръгнаха скоро, и освен нас имаше само 2-3 двойки посетители. Беше нереално спокойно и се чувствах така, сякаш съм попаднала в декор на филм – приказка. Вероятно мястото е подминавано от повечето туристи, а е много красиво и силно препоръчвам да не го пропускате.

Ден шести
Денят, в който посетихме Парк Güell. Много пъти срещах из темите препоръки как да се стигне до там, но не попаднах на варианта, който избрах аз – посочен ми от Google.  
С жълтата линия на метрото L4 слязохме на Joanic. Зад ъгъла – от спирка Escorial-Sant Lluís взехме автобус 116 (това е първата му спирка и автобусът беше там и ни чакаше  ) пътувахме до спирка Olot-Marianao, където е парадният вход на парка. От него, всъщност, не се влиза, но ни насочиха към най-близкия вход вдясно. Имахме билети за 10ч.
След като разгледахме и неплатената част тръгнахме към Космокаиша. С автобус 92 пътувахме до последната му спирка на Av. Tibidabo. Можеше да вземем друг автобус за 1-2 спирки, но неуморният ми мъж ни поведе нагоре по хълма и не съжалявам изобщо, защото видяхме поредния очарователен, различен, падреден, чист квартал на Барселона – с красиви къщи и зелени дворове. В Космокаиша изкарахме поне 5 часа. Сега бих пропуснала двете прожекции в планетариума – очаквах нещо съвсем различно. Синът ми от малък е завладян от темата за Космоса и е изчел маса енциклопедии и книги, изгледал е десетки научнопопулярни филми и вече сам може да пише книги за Космоса. Това, което гледахме в планетариума, бяха просто два филма за Космоса, при това – гледали сме къде-къде по-добри. Хубавото от цялата работа беше, че разбрах, че английският на сина ми е на доста добро ниво.
Иначе – всичко останало в Космокаиша беше невероятно интересно. Ако сте с деца – не пропускайте.
Решихме да се приберем с метрото и се разходихме надолу до Av. Tibidabo, но по други улици, и така попаднахме на Monestir de Valldonzella. Не знам как се казва тази част на Барселона, но много, много ми хареса.
Никога не бих гледала корида, но си бях навила на пръста, че искам да видя арената, така че пак отидохме до Monumental Bullring of Barcelona и този път успяхме да влезем вътре. Бяхме единствените туристи.   Вечерта се разходихме до осветената Tore Agbar и бях очарована от спокойствието на нощна Барселона - от младите хора, които до късно играеха тенис на маса в пешеходната част на булевард Диагонал, от седналите на пейките млади семейства със спящи в количките малки дечица.

Ден седми
Започнахме деня с разходка по бул. Диагонал в посока Passeig de Gracia.
Разгледахме отвън Casa Terrades (Casa de les Punxes) – от скоро има възможност да се разгледа и вътре, в сайта на къщата пише колко струват билетите. Продължихме до Casa Comalat и видяхме двете й фасади – откъм Диагонал и откъм Карер де Корсега. Прекосихме булеварда и отидохме да видим Palau del Baró de Quadras, за която си бях записала отнякъде: “Да не се пропускат вестибюлът,  стълбището и благородническият етаж - свободен достъп.” Напълно вярно – да се не се пропускат. Само че достъпът вече е срещу заплащане.  
Следващата ни цел беше крепостта на хълма Монтжуик. Много се колебаех дали да се качим дотам с въжените линии, но в крайна сметка реших да отидем до пл. Еспаня и оттам да вземем автобус 150. След панорамното разглеждане и великото снимане на Барселона, пак с автобус 150 отидохме до Испанското село. Чела съм противоречиви отзиви за него, но ще си кажа, че на мен много ми хареса. Бутафорно е толкова, колкото и Етъра, но ние Етъра си го харесваме. Е – по същия начин ми хареса и Испанското село, само дето е доста по-голямо.  
След това минахме покрай неработещите фонтани до пл. Еспаня, прибрахме се в апартамента и като се видяхме със свободен следобяд, направихме втория си плаж в Барселона.

Ден осми
Полетът ни с България Еър беше в 16,30ч., така че имахме достатъчно време да си съберем багажа и да освободим апартамента в 11ч.
В апартамента намерихме информация за един локър до пл. Еспаня. Писах за него, но ще го спомена пак - https://d3fw6fkxql67mc.cloudfront.net/photos/images/9457430/large.jpg?1463508454 . Намира се на Carrer de Llança, 13 -  https://www.google.bg/maps/place/Carrer+de+Llan%C3%A7a,+13,+08015+Barcelona,+Spain/@41.375836,2.1487577,17z/data=!3m1!4b1!4m5!3m4!1s0x12a4a27bf38bb389:0x6bb5ef180e52f19!8m2!3d41.375832!4d2.1509464 .
Оставихме си багажа там, пак разгледахме площада, качихме се с асансьора на покрива на Arenas de Barcelon и после се помотахме из самия мол. След това си взехме куфарите и с автобус 46 от пл. Еспаня стигнахме до летището. Оказа се, че пътуването с автобуса е много по-бързо и спокойно, отколкото очаквах.