поне ще си излеем мъките, ако не друго... Досега никой не ми се е опрял, по един или друг начин успявам да ги пречупя, затова го приемам и като предизвикателство това теленце 
Но наистина и аз тогава съм чувала страшни откровености 
изобщо не исках да ходя! Минавам покрай него, без да го поглеждам, той ми вика: "Здрасти" ,но едно такова тихо. Отговорих му ,но сърдито, то си пролича. Молех се да имам точно пари ,но нямах. Трябваше да чакам за ресто и през цялото време цареше пълно мълчание. Аз гледах настрани ,надолу, само не и в него. Той ме поглежда от време на време ,но аз не можех да си сдържа гнева, не знам какво ми стана ... Рестото го грабнах със замах от ръката му. Той е културен ,казва ми "заповядай" ,а аз съм невъзпитана овца ,обърнах му гръб и си излязох. После го видях ,че ме погледна ,но му хвърлих последен зъл поглед и си отидох. Страх ме ,че сега си мисли ,че сигурно съм отишла нарочно ,а при това ми държание какво ли си е казал ,"тая е луда". Но на мен наистина ми беше изключително неприятно ,че трябва да ида до него ,а и после самата ситуация беше толкова гадна. Беше ужасно! 
Прелюдията е невероятна! Препоръчани теми
