Родителски фрази – вреда или полза?

  • 12 377
  • 100
  •   1
Отговори
# 30
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Аз казвам колко време му остава игра, напомням още веднъж, ако при тръгването започне да иска още игра, то преценявам дали мога да дам още малко време. След като е изтекло времето за игра, просто хващам детето и тръгвам към вкъщи. После обяснявам, че трябва да се прибираме, защото бла-бла.
Това го прилагам от както проходи, имаше тръшкания, но разбра, че няма да му мине номера и горе-долу слуша.
Никога не му казвам, че ще го оставям сам.

# 31
  • Мнения: 1 283
И аз така правя, вземам и тръгвам! Ние сме още малки и единствено започва да буйства, когато си тръгва от пясъчника - любим му е!

# 32
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 351
Аз пък ходех с приятелки с деца. Както отивахме заедно, така си и тръгвахме. Децата на тумба - няма вариант някое да се тръшка да стои още, при положение, че приятелчетата си тръгват.

# 33
  • Варна
  • Мнения: 25 295
Да, но не може винаги да си тръгваме на тумба, аз лично не обичам да се съобразявам с останалите и да чакам всички да се наканят да си ходят, че да тръгна и аз. Не казвам, че всеки път си тръгваме с принуда от площадката, но има и такива случаи и изобщо не се чувствам виновна от това.

# 34
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 351
Ние ходехме заедно. Уговаряме си час и тръгваме. Не е имало разногласия за връщането - часът за обед и съня на всички беше горе-долу по едно и също време. Следобед се повтаря конфигурацията, само дето към нас се присъединяват по някое време и татковците. Случвало се е някой баща да си дигне детето на конче и да си го понесе към вкъщи по-рано от другите. Никое не е правило парчета.

# 35
  • София
  • Мнения: 38 824
Сигурно и аз говоря глупости, ама много мразя майка ми като почне да си ги съчинява едни мега преувеличени. Примерно - ако не ядеш, ще се разболееш, ще влезеш в болница, няма да виждаш майка си и пр. и пр. Цял роман на ужасите може да съчини за секунди.
И с мен беше така - за 4 или 5, щяла съм да се проваля, да ровя по кофите и да стана тролейбусна шофьорка! Mr. Green

# 36
  • Мнения: 5 435
Мразя сравненията тип:
Виж Гошко колко слуша, а ти не се спря!
Виж Гошко как си изяде супата, а ти имаш още.
Виж Гошко има само 6-ци, ти имаш пак 5 по математика!
Виж Гошко е на олимпиада по математика.
Виж Гошко го приеха в МГ.
Виж Гошко завърши магистратура.
Виж Гошко се ожени, каква снаха доведе...
Виж Гошко има 2 деца, ти си още дърт ерген.

Много стресира и комплексира горното и е реалност по нашите ширини.

Ето това е един от патентите на моята майка. Намирам го за грешно и не бих повторила тази грешка. Хващала съм се един път да кажа Виж Гошко как слуша, а ти ...., по средата млъкнах. Повече не се е случвало.
Друго, което не понасям е Не яж толкова , защото ще станеш дебела. Мисля има и други начини да го спреш да прекалява. Толкова ми е втълпено в главата, че имаше период в който бях станала 50кг и се мислех за дебела.

# 37
  • Мнения: 3 743
Дете си играе в парка, а родителите искат да си тръгват. Бащата казва " Ние си тръгваме, а ти ще останеш тук". Следва детски плач. Бащата може да каже "Време е да се прибираме. Отново ще дойдем тук, щом толкова ти харесва".
Дете не може да заспи. Майката казва " Ще дойде баба Меца и ще те вземе ако неслушаш". Това е голяма грешка в общуването, защото създава страх в детето. Може да пусне успокояваща музика много тихичко, да гали гръбчето на детето преди сън или да го гушне докато заспи.
Ако съдя по моето дете дори и да.му кажа "време е да се прибираме.."няма да тръгне. Пресен пример, днеска сме на площадката с нея 4г и брат и 1.6м ,казвам и че ще си тръгваме защото брат и е гладен и му с спи и е време да си тръгваме, с добър тон няколко пъти обясних и през целия път Рева че иска на люлките. При нас никога не става с добър тон от първия път с добрия тон. Винаги обяснявам ,при което накрая се налага да викна, може би аз греша някъде, но и моето дете ми изпитва нервите всеки път.

Ревност? Нейните желания са пренебрегнати, заради нуждите на брат й Thinking
Трудна ситуация, възможно е да се поговори с детето, най-малкото да й кажеш, че разбираш, колко много обича люлките и точно затова често ходите там. Но че по-малките деца не могат да стоят толкова дълго на площадката и че и тя като е била по-малка се е налагало да си ходите у дома да яде и да спи. Затова сега е толкова голяма и толкова добро дете. И разбира се да обещаеш, че пак ще отидете, веднага щом можете, защото знаеш колко много тя обича това, а вие много я обичате Heart Eyes Ако това й помогне да се успокои, може да помислите заедно, какво можете да правите докато братчето спи...само вие двете  Wink

# 38
  • Мнения: 5 513
Дете си играе в парка, а родителите искат да си тръгват. Бащата казва " Ние си тръгваме, а ти ще останеш тук". Следва детски плач. Бащата може да каже "Време е да се прибираме. Отново ще дойдем тук, щом толкова ти харесва".
Дете не може да заспи. Майката казва " Ще дойде баба Меца и ще те вземе ако неслушаш". Това е голяма грешка в общуването, защото създава страх в детето. Може да пусне успокояваща музика много тихичко, да гали гръбчето на детето преди сън или да го гушне докато заспи.
Ако съдя по моето дете дори и да.му кажа "време е да се прибираме.."няма да тръгне. Пресен пример, днеска сме на площадката с нея 4г и брат и 1.6м ,казвам и че ще си тръгваме защото брат и е гладен и му с спи и е време да си тръгваме, с добър тон няколко пъти обясних и през целия път Рева че иска на люлките. При нас никога не става с добър тон от първия път с добрия тон. Винаги обяснявам ,при което накрая се налага да викна, може би аз греша някъде, но и моето дете ми изпитва нервите всеки път.
Е, брат и като е гладен и като му се спи да си ходи сам. Нея нито я е налегнал глад, нито сън и заради брат си трябва да прекъсне хубавото занимание.
Може детето така да си мисли.
Може да опиташ да прилъжеш нея да се прибере и покрай нея и брат и. Започни с това как искаш с нея да рисувате в къщи, готвите, танцувате, шиете... и да вземете да си ходите. Кажи и че искаш да си лакираш ноктите и тя да ти помага... Ти знаеш какво обича.

# 39
  • Мнения: 3 743
Дете си играе в парка, а родителите искат да си тръгват. Бащата казва " Ние си тръгваме, а ти ще останеш тук". Следва детски плач. Бащата може да каже "Време е да се прибираме. Отново ще дойдем тук, щом толкова ти харесва".
Дете не може да заспи. Майката казва " Ще дойде баба Меца и ще те вземе ако неслушаш". Това е голяма грешка в общуването, защото създава страх в детето. Може да пусне успокояваща музика много тихичко, да гали гръбчето на детето преди сън или да го гушне докато заспи.
Ако съдя по моето дете дори и да.му кажа "време е да се прибираме.."няма да тръгне. Пресен пример, днеска сме на площадката с нея 4г и брат и 1.6м ,казвам и че ще си тръгваме защото брат и е гладен и му с спи и е време да си тръгваме, с добър тон няколко пъти обясних и през целия път Рева че иска на люлките. При нас никога не става с добър тон от първия път с добрия тон. Винаги обяснявам ,при което накрая се налага да викна, може би аз греша някъде, но и моето дете ми изпитва нервите всеки път.
Е, брат и като е гладен и като му се спи да си ходи сам. Нея нито я е налегнал глад, нито сън и заради брат си трябва да прекъсне хубавото занимание.
Може детето така да си мисли.
Може да опиташ да прилъжеш нея да се прибере и покрай нея и брат и. Започни с това как искаш с нея да рисувате в къщи, готвите, танцувате, шиете... и да вземете да си ходите. Кажи и че искаш да си лакираш ноктите и тя да ти помага... Ти знаеш какво обича.

Разбира се, подходи много, но е важно да осъзнае ситуацията, да бъде уверена, че е обичана и най-вече, че справедливо не означава по един и същ начин Peace
(Например, това че помагам на сина ми на 4г да си мие зъбите, не означава автоматично, че не съм справедлива към дъщеря ми на 8г, ако не правя същото за нея, когато я насърчавам тя сама да си измие зъбите, защото може да се справи успешно сама) Всекиму според нуждите.
Или в случая, ако тя на 4г вече не спи следобед, не означава, че брат й няма нужда от сън и мама не е справедлива, ако се грижи за нуждите на брат й, а не за нейните желания Peace

И още нещо се сетих, помага да се говори с детето как ще се случат нещата предварително, после да няма изненадани Wink Например, сега ще отидем на площадката, ще си поиграеш както обичаш. Върви си играй, а аз ще ти кажа като стане време да си тръгваме. Като останат 5 минути, въпреки че едно дете на 4г не разбира колко са 5 минути, казваш, след пет минути тръгваме. Приготвяй се...после след 2 мин пак същото и след 1 мин ставайки от пейката или давайки друг знак, че сме готови и е време...казваме, хайде идвай, тръгваме си. Може да няма ефект от първия път, но когато децата разберат, че са уважавани, обичани и им се даде време да реагират, обикновено този подход води до подобрение на ситуацията.
Да се замислим как ще се почувстваме ние, ако ни изтръгнат от ръцете без никакво предупреждение нещо любимо с което се занимаваме Crazy или пък ни пратят някъде без да ни обяснят какво се очаква от нас. Ние сигурно ще попитаме, за да получим по-точни указания, но с децата не винаги е така и емоционалните изблици са често срещано явление, говоря и от собствен опит Blush

Последна редакция: чт, 19 май 2016, 19:28 от Галче

# 40
  • Мнения: 5 513
Е, моя син е 7 г. и вече осъзнава, че различните хора по възраст и пол имат различни нужди. Твоята дъщеря едва ли ще даде да и миеш зъбите.
Ако едното ти дете беше на 4г,а другото на 2г щеше да миеш зъбите и на двете.
Дете на 4г може да ти обещае , че ще си тръгне след 5 мин. ама после си обяснявай че 5 мин. са минали.
Малките деца разбират прости, ясни, недвусмислени команди, молби, изказвания. Егоисти са си по своему. Другите имат нужди, ама след техните.
До откат може да обясняваш, че на брата му се спи, но как ще и обясниш, че неговите нужди са по важни от нейните? Детето не е достигнало възраст с навартян опит за да подрежда и да се грижи за нечии нужди. То е отзивчиво, когато е задоволено.

# 41
  • Мнения: 3 743
Е, моя син е 7 г. и вече осъзнава, че различните хора по възраст и пол имат различни нужди. Твоята дъщеря едва ли ще даде да и миеш зъбите.
Ако едното ти дете беше на 4г,а другото на 2г щеше да миеш зъбите и на двете.
Дете на 4г може да ти обещае , че ще си тръгне след 5 мин. ама после си обяснявай че 5 мин. са минали.
Малките деца разбират прости, ясни, недвусмислени команди, молби, изказвания. Егоисти са си по своему. Другите имат нужди, ама след техните.
До откат може да обясняваш, че на брата му се спи, но как ще и обясниш, че неговите нужди са по важни от нейните? Детето не е достигнало възраст с навартян опит за да подрежда и да се грижи за нечии нужди. То е отзивчиво, когато е задоволено.


Ами аз казах как с предварителна подготовка например. С обясняване на това кое е "нужда" и кое "желание". Когато обърнем внимание на детето, дори да не получи своето е много по-вероятно да съдейства Peace Но разбира се пак опираме до индивидуалността на детето, ако имаше обща рецепта Mr. Green

Извън темата, щерката иска от време на време да мия нейните зъби Crazy

# 42
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 315
Прави каквото ти казвам,а не това което правя аз.
Ти където отиваш,аз от там се връщам.
Когато станеш на моите години,тогава ще ме разбереш.
Тези фрази ги използваха моите родители. Hug

# 43
  • Мнения: 3 743
Прави каквото ти казвам,а не това което правя аз.
Ти където отиваш,аз от там се връщам.
Когато станеш на моите години,тогава ще ме разбереш.
Тези фрази ги използваха моите родители. Hug



А какви са полезните съответствия?

# 44
  • Варна
  • Мнения: 1 805
Според мен, не е добре на децата да навира в носа моментът с "благодарността" - напр. "Аз колко неща правя за теб, а ти си неблагодарник", или "Трябва да си ми благодарен, за еди-какво-си". Децата няма какво да са благодарни за грижите, напътствията, съветите или помощта ни - това е задължение на родителите. Според мен, подобни обвинения в липса на благодарност, създават една невроза в децата, и в един момент детето се озовава в плен на един мощен инструмент за манипулация, който чрез набиване на чувство за вина, го кара да прави неща, които не чувства правилни (напр. потребителката по-назад, която даде пример с купуването на цигари). Общо взето смятам, че всяко едно чувство, трябва да се спечели, а не да изисква...това, че някой ти е майка, баща или някакъв друг по права или съребрена линия, изобщо не означава, че си длъжен да го обичаш, уважаваш, харесваш и тн, ако не го е заслужил.

В тази връзка се сетих за отвратителния въпрос, задаван на почти всяко дете в България - "Ти кого обичаш повече - мама или татко?"  Sick

Общи условия

Активация на акаунт