Определение за трудно дете

  • 30 742
  • 184
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 2 156
Без майтап, удари едно. Вече е почти 8. Примерно, бира. Отпуска  Crazy Ще се ядосваш утре  Wink

# 136
  • Мнения: 438

Отплеснах се, ама за да сме по темата- помага да се обясняваш много с тях дори от бебешка възраст. Търпеливо се повтарят едни и същи принципи, дни, седмици и месеци. Дори да изглежда, че не вдява,на един етап изненадано установявате, че всъщност са научили урока по някое време.

Да, напълно подкрепям.

# 137
  • Мнения: 1 091
Подкрепям напълно  Peace
Виждам го в детето ми сега.Започва постепенно да прилага уроците,които съм преподала преди 2 месеца примерно.Както баба ми казва"децата в днешно време се раждат със завършено висше образование".Децата усещат,чуват и разбират всичко.Не знам ако бях започнала сега да и обяснявам и да разговарям с нея какъв по-голям бяс щеше да е  ooooh!

# 138
  • София
  • Мнения: 38 523
Вие давате прости примери. Аз говоря за малко по-сложни обяснения. Децата до към 4-5 нямат усещане за време, място и как нещо би се отразило на някого.
Така че ако се тръшне "искам при баба сега", не възприема "баба е на работа, ще можем да отидем при нея утре, не можем да я притесняваме и пр.".
Същото като "Ти взе играчката на Мими тя плаче" - въобще не му пука за логиката. А пък за съчувствие към Мими да не говорим. Да, сега ще ми наскачате, но съчувствието е социално умение, което се усвоява много по-късно.

"Донеси това, направи така, не прави така" - засега е това, сложните обяснения после.
Говоря от опит с две деца. Имала и съм и период на обяснения.

# 139
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
"Ти взе играчката на Мими тя плаче" - въобще не му пука за логиката. А пък за съчувствие към Мими да не говорим.

"Ти как би се почувствал, ако някой вземе твоята играчка".
разбират много добре. няма големи обяснения...

# 140
  • Мнения: 1 091
Разбират и още как.Това,че не го показват веднага е друг въпрос.Особено ако Мими реши на следващия ден тя да вземе играчката на моето дете.Наистина видя,че не е приятно.Ако попадне и на много ревящо "Мими" съвсем схващат логиката.Преди дъщеря ми много обичаше да взима играчките на децата от ръцете докато те си играят.Аз това го ненавиждам,независимо дали играчката е нейна.Всеки ден разговарях с нея за това.Един ден взе лопатката от ръцете на друго дете и то като почна да пищи,ревове и истерии.Обясних и за пореден път,че не е приятно да се взимат играчките от ръцете на децата и тя също ще плаче така,ако някой и вземе лопатката.Съответно отиде при детето "Няма пачеш,ето лопатката" От тогава пита дори "може ли" преди да вземе чужда играчка.

# 141
  • Мнения: 46 520
Вие давате прости примери. Аз говоря за малко по-сложни обяснения. Децата до към 4-5 нямат усещане за време, място и как нещо би се отразило на някого...
Не влияеха никакви обяснения до 3 г. на моето дете, затова избирах залисването.
Иначе си права, нямат усещане за време, случвало се е посред зима да се зареди на вратата - гола с един пояс и да иска да ходи на море  Mr. Green

# 142
  • Мнения: 5 719
И моят е така.
На 3год. и 2месеца е.
Днес отивайки на детската площадка пред нас (на която сме от сутрин до вечер) , учуден ме попита къде е снега?! Joy

# 143
  • София
  • Мнения: 5 198
И моят е така.
На 3год. и 2месеца е.
Днес отивайки на детската площадка пред нас (на която сме от сутрин до вечер) , учуден ме попита къде е снега?! Joy

Joy Joy
Ох неее,сладур.

# 144
  • Мнения: 3
Здравейте мили майки на непослушни деца! Последното каране на дъщеря ми (3,6 г) ме накара да потърся съвет в интернет и попаднах на тази тема. Преди два дни заради нейния инат и неспане изпаднах в нервна криза, а повярвайте ми съм много търпелива, благосклонна и спокойна. И се чудя аз ли съм лудата, детето ли е непослушно?  Накратко: тя е така от самото и ряждане - не иска да спи, да яде, не слуша никой. На вън се гоним, караме се, крещим. Цирк. Таткото не издържа психически и рухна. Стрес в работа, в къщи. Сега пие хапчета. Ходеше около година на градина, аз на работа, но това беше кошмар за всички. Тя постоянно болна, баща и я водеше, защото аз ставах прекалено рано за работа, всяка сутрин рев, писъци истерии, тя все болна за по месец и мен ме уволниха. Голямо щастие един месец, двете заедно в къщи, но после майка ми дойде уж да ми помага с инатото дете и да мога аз дъх да си поема, но уви. Баба и била скучна, иска само мен, нея я обижда, тя пък се сърди и се депресира. И така голям купон, обаче трябва да се търси решение на проблема. Пробвахме да сме търпеливи с детето - но едва ли някой би имал толкова търпение. Смучеше хомеапатични хапченца. Последно педиатърката и ги изписа като видя какво стана при опит да и прегледа гърлото. Изплаши всички докторки. Какво се прави с такива деца? Не става със залъгване, не става с обещания, психолог - не. Водихме я на година и половина - изписа и седатиф и каза, че е умна и емоционална и ще отмине. Предполагам е така, но докато отмине какво ще остане от нас?  Дайте съвет (стандартните методи не работят). Може би аз трябва да се променя, опитах, спрях да и правя забележки за дреболии, с нея съм кигато ме повика, а това е непрестанно. Но и така не става. Не мога нищо да свърша, а тя се държи като прасенце при липсата на контрол. Не иска да в уча на нищо, а в същото време е доста паметливс - знае цели параграфи от книжките, които и чета. Кара ме да играя на кукли по цял ден и друго не я интересува. Рисува много хубаво, ни не иска. Изобщо нищо не иска. Иска само да е на нейното. Много съм объркана и не знам какво да мисля и правя.

# 145
  • Мнения: 433
Здравейте мили майки на непослушни деца! Последното каране на дъщеря ми (3,6 г) ме накара да потърся съвет в интернет и попаднах на тази тема. Преди два дни заради нейния инат и неспане изпаднах в нервна криза, а повярвайте ми съм много търпелива, благосклонна и спокойна. И се чудя аз ли съм лудата, детето ли е непослушно?  Накратко: тя е така от самото и ряждане - не иска да спи, да яде, не слуша никой. На вън се гоним, караме се, крещим. Цирк. Таткото не издържа психически и рухна. Стрес в работа, в къщи. Сега пие хапчета. Ходеше около година на градина, аз на работа, но това беше кошмар за всички. Тя постоянно болна, баща и я водеше, защото аз ставах прекалено рано за работа, всяка сутрин рев, писъци истерии, тя все болна за по месец и мен ме уволниха. Голямо щастие един месец, двете заедно в къщи, но после майка ми дойде уж да ми помага с инатото дете и да мога аз дъх да си поема, но уви. Баба и била скучна, иска само мен, нея я обижда, тя пък се сърди и се депресира. И така голям купон, обаче трябва да се търси решение на проблема. Пробвахме да сме търпеливи с детето - но едва ли някой би имал толкова търпение. Смучеше хомеапатични хапченца. Последно педиатърката и ги изписа като видя какво стана при опит да и прегледа гърлото. Изплаши всички докторки. Какво се прави с такива деца? Не става със залъгване, не става с обещания, психолог - не. Водихме я на година и половина - изписа и седатиф и каза, че е умна и емоционална и ще отмине. Предполагам е така, но докато отмине какво ще остане от нас?  Дайте съвет (стандартните методи не работят). Може би аз трябва да се променя, опитах, спрях да и правя забележки за дреболии, с нея съм кигато ме повика, а това е непрестанно. Но и така не става. Не мога нищо да свърша, а тя се държи като прасенце при липсата на контрол. Не иска да в уча на нищо, а в същото време е доста паметливс - знае цели параграфи от книжките, които и чета. Кара ме да играя на кукли по цял ден и друго не я интересува. Рисува много хубаво, ни не иска. Изобщо нищо не иска. Иска само да е на нейното. Много съм объркана и не знам какво да мисля и правя.

Все едно описахте моя син.Абсолютно същото! Cry
Да не е зодия Лъв?

# 146
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Може би аз трябва да се променя, опитах, спрях да и правя забележки за дреболии, с нея съм кигато ме повика, а това е непрестанно. Но и така не става. Не мога нищо да свърша, а тя се държи като прасенце при липсата на контрол.


явно добре си анализирала ситуацията.  Peace
на децата им трябват граници, така се чувстват сигурни.
тези граници се тестват ежечасно и работата на родителите е всеки път и отново да ги дефинират и опазват.
в момента явно детето "възпитава" вас  Peace

има много съвети какво може да се направи, но явно ще трябва да промените много неща в семейството. за мен седативи не са решение. Peace

# 147
  • Мнения: 2 156
Извеждайте я възможно най-много навън - при нас това работеше. Като се измореше, мирясваше.

# 148
  • Мнения: 2 701
Здравейте! Чета и ми се плаче. Надявах се с времето да става по-лесно, а то... Имам близнаци на 1г и 11 м. Спрях да кърмя и започнаха проблемите със спането. Заспиват трудно, а събуди ли се единия се събужда и другия и купона започва. Като ревне единият се включва и другия. Редуват се за почивки, но врявата не стихва. Аз съм изнервена и крякам. Тръшкането е патент на девойката. Младежът се примирява по-лесно, но има кой да компенсира. С яденето е обратно. Тя яде, а той не. При излизане тя се отвързва и става от количката, а той се намесва, ако я взема на ръце. Седи си спокойно, но взема ли нея започва да пищи, докато не взема и него. Бягането в различни посоки е по дефолт. Хапане, скубане и бой многократно всеки ден.

Последна редакция: нд, 05 мар 2017, 06:00 от zoribori

# 149
  • Мнения: 17
Здравейте,
Колко ми е познато това чувство. Моето дете от самото раждане беше нервно. Постоянно плачеше, не спеше по-цели нощи, абсолютен кошмар. За голяма радост го израстна. Това, че децата до три години са в бебешки период е така. Духна свещичките на торта на трета си годинка и стана друго дете. Всичко, което съм и обяснявала преди трета година, изведнъж проработи Wink Бъдете търпеливи и обяснявайте много. Има край на този период ....  Joy

Общи условия

Активация на акаунт