Определение за трудно дете

  • 30 880
  • 184
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 873
Май тръшкането и писъците са присъщи на две категории деца, отглеждани с коренно различни подходи:
1. Деца, чиито родители са свръх чувствителни и отзивчиви на всяко желание, независимо от степента на неговата важност - т.е. еднакво реагират, ако детето е болно и трябва да му се купят лекарства, така и ако то поиска някоя играчка да му се купи;
2. Деца, които са "жертва" на неглижиращ родителски стил - те са до такава степен игнорирани, че или се затварят в себе си и нищо не смеят да поискат, или всячески се стараят да привлекат внимание, да демонстрират значимост и дори да накажат за това, че не са зачетени като хора.

Това е извън типичните бебешко-пубертетски периоди, разбира се  Peace Освен това децата, които са втори или трети и живеят в конкуренция от самото си раждане, също са доста тръшкащи се и пищящи до по-голяма възраст. Естествено те могат да бъдат доста коопериращи се по същата тази причина, но все пак са егоцентрични, което си е и характерно за възрастта им  Peace Това са моите наблюдения. И още нещо съм забелязала-ако решите да се скарате на едното си дете, когато то е минало границата, другото дете с поведението си сякаш заявява "ето, виж, аз съм доброто ти дете" и това се случва, дори когато се опитва да защити братчето/сестричката си  Peace

# 61
  • София
  • Мнения: 5 197
http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=2428

Наскро намерих това. Та тук са включени трудните 2 годинки

# 62
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=2428

Наскро намерих това. Та тук са включени трудните 2 годинки

Дано е "трудните две"  Praynig Mr. Green

# 63
  • Мнения: 438
http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=2428

Наскро намерих това. Та тук са включени трудните 2 годинки

То цялото си е доста интересно четиво.

# 64
  • Мнения: 30 802
Синчето ми го броя абс. официално за трудно дете, поне в периода 0-5г.

Като се почне от нежелание да суче, заспиване на ръце (тук нямам заслуга, друг го научи). Но най-трудното беше, че не понасяше и секунда фрустрация. За секунди ревваше с пълно гърло, от най-малкото, и с времето се задълбочаваше. Някъде на 5г. започна да спи по цяла нощ. Лесно се възбужда, трудно се успокоява, въпреки ритуали, режими. Много, много пъти е прекарвал в timeout в ъгъла.

Сега обаче е много приятен и разумен.

Момичетата ми са лесни деца: уморяват се, лесно се успокояват и заспиват. Ако ми бяха само те, сигурно щях да се чудя какво толкова му е трудното на майчинството.

# 65
  • Мнения: 10 999
Казват момче и пуиче, най-трудно се гледат. На мен второто момче е малко по-лесно за гледане за сега.

# 66
  • Мнения: 1 782
Благодаря ви за отговорите ! Като извод - сигурно отношението на родители, баби и дядовци е много влияещо на детето - цялата среда изобщо. Ако е затрупано с играчки - пеещи, мяукащи , шарени , светещи , не било много добре. Каза ми го една детска педагожка. Аз съм забелязала при моето - колкото повече сме навън в някой парк сред зелена природа, боси краченца , без играчки - толкова по-спокоен сън и като цяло спокойствие (и на нас включително). Може и да си въобразявам де... newsm78

# 67
  • София
  • Мнения: 1 371
Наскоро родих момиченце и направо не мога да повярвам, колко по-лесно би могло да бъде! Нищо общо с брат й и все повече се убеждавам, че неговата "трудност" е вродена, а не присадена, защото още от първия ден вкъщи той не можеше да заспи сам, искаше постоянно на ръце и веднага надаваше вой само за малко ако го оставя на леглото. Това  откритие ме успокои малко - рекох си - не съм аз причината. Но после ме споходи ужасяващата мисъл, че неговото не е период, не е пубертет, а част от характера, която просто ще си се развива с времето, както се е почнало от началото... ooooh!

Съгласна със Sladka-rosichka - колкото повече навън - толкова по-спокойно дете. А ако не може навън - вкъщи максимално ангажиране с разни игри и занимавка - но не детето самО, а задължително с мама. Тия двете смекчават положението, но е ясно, че вкъщи не можем постоянно да се занимаваме с детето, имаме си и къщна работа, нито пък можем да изкараме цял ден, всеки ден навън...

# 68
  • Мнения: 66
Мен преди два дни съседка ме заплаши че ще подаде сигнал и ще ми изпрати проверка вкъщи ☺ Това, защото дъщеря ми плачела постоянно, особено вечер, и това било безобразие. Тя е на 2 години и 5 месеца, беше невероятно спокойно бебе, не разбрахме колики, зъби, не сме имали проблеми с хранене и т.н. Докато стана на година и седем месеца. Отказва да яде, караме на филии и макарони, ужасен инат е, тръшка се за всичко и особено напоследък е нещо страшно. Гледам другите деца на площадката,като им кажат майките им че трябва да си ходят, тръгват без особен проблем. Моето го прибирам влачейки го, пищящо, ритащо, плаче и пищи. Пълна истерия, която продължава поне още десет минути вкъщи. Това е всеки път. Разбира ни целия блок. Не иска да върви, кляка на улицата и край. На нея и е смешно, на мен ми се плаче. Не помагат уговорки, подкупи, нищо. Вечер за да заспи, иска да я нося на ръце, да я люлея, а тежи 15 кг😦 И като не стане на нейната, почва да плаче, а тя не плаче, а пищи. Само мога да си представя как изглежда отстрани. Иначе като реши че ще слуша, няма по-прекрасно дете от нея, хванат ли я дяволите обаче... Много се надявам да е период и да отмине, че щом и съседите започнаха да ме заплашват не знам докъде ще я докараме.

# 69
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
Извикай съседите си, за да видят за какво става дума. Ако пак много знаят, връчи им я за няколко часа, за да намерят те решение, като много знаят. Мен съседите също ме уведомяваха "Снощи пак много рева, какво е това чудо?!". Ами знам, че рева, там бях и го носих на ръце, не се плашете, не съм го зарязала сам, а аз да съм на дискотека, примерно  Mr. Green

# 70
  • Мнения: 66
Ох, те повечето ни знаят, случвало се е да ми помагат и да ми носят торбите като сме ходили да пазаруваме, докато аз влача хлапето пищящо, за да може да се приберем. Явно на тази и е дошло в повече ☺

# 71
  • Мнения: 10 999
Преди да имам деца и аз съм си позволявала да се учудват какви са тия майки. Сега всички ми изглеждат перфектни.

# 72
  • София
  • Мнения: 5 197
Аз преди да стана майка,изобщо не обръщах внимание . само мислех ,че ще съм перфектна майка,какво толкова ooooh!
Ох,моя син е на 4и половина , тежи 17кг., и той е злояд.

# 73
  • Мнения: 2 156
Добре, че долният етаж беше празен, докато синчето прохождаше, както и в общи линии, до три годинки  Laughing Много обичаше да обръща столовете с трясък, също и кофата за боклук. Подозира, че точно трясъка го кефеше  Simple Smile Сутрин кофата и столовете се изнасяха на терасата. Той беше, общо взето спокоен, но много пъргав в тия номера.

# 74
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Гледам другите деца на площадката,като им кажат майките им че трябва да си ходят, тръгват без особен проблем. Моето го прибирам влачейки го, пищящо, ритащо, плаче и пищи.

казваш му: след 10 мин. си тръгваме, довърши си в това време играта. като минат 5 мин. казваш: остават ти още 5 мин. след това се прибираме.
така детето има възможност психологически да се подготви, че се прибирате.
понеже децата нямат усещане за време и при някои 10 мин. могат да са 10 часа  Mr. Green, можеш да си слагаш аларма на телефона и да звъни.
след няколко пъти децата се научават. трябва постоянство. аз давам 5 мин.

аз съм казала, че ако се тръшка на площадката или по пътя до нея, то повече няма да ходим там.
един ден се тръшна в магазина, че иска нещо. отказах, обясних, че нямам пари и само 2 неща мога да взема.
тръшна се, съответно оставих всички неща, казах на детето, че няма да пазаруваме, защото прави театър и го прибрах. в колата ревеше, защото съм оставила и другите неща, наду ми главата, но повече цирк в магазина не прави. няколко пъти искаше да ходим да пазаруваме и аз му казах, че много ме натоварва с театрите си в магазина и ще идем само ако ми обещае, че ще е кротък. Twisted Evil

Общи условия

Активация на акаунт