Биозеленчукова градина – нашето райско кътче! /тема 33/

  • 105 513
  • 748
  •   1
Отговори
# 645
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 749
Куркума, ако решиш да се местиш от този форум,моля да ми дадеш шанс пак да те чета:)

Бях писала за опита ми за компот с микроорганизми и отгоре найлон. Куркума, нали ти тогава беше силно скептичен?
Позна, стана едно голямо спечено нещо, само 2 шепи по края намерихме рохкави и ухаещи.

компоСТ, друже, компоСт Crazy че ми изкара акъла. Hug

# 646
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Tsv, при пресаждането на вкоренени ластуни на ягодите - не се ли израждат новите растения, тоест да дават все по-малко все по-дребни и криви ягоди. Мисля, че на явлението се казва плевелна ягода. Как е при теб?

ЗаСолн, не помня, за какви мокроорганизми и компост сме говорили. Аз съм скептичен относно много шарлатании и апокалиптични поплаци, та затова питам.

Тая пролет добих над 20 тенекии компост, който омесих с малко трици и пепел. Растенията, посадени в него вървяха чудесно при редовно поливане, но има следните минуси:

- силно се сбива при засушаване, става може би наполовина като обем, с всички неприятни последици за растенията
- не задържа влагата, ама никак
- има много, ама много плевелни семена

# 647
  • София
  • Мнения: 24 839
absurT това е същото като орането, нали - къде е разликата? Ако говориш за червеите (за друг преработващ почвата организъм не знам) то преораването или прекопаването както в твоя случай въобще не им пречи - те ако са изкарани на повърхността пак си влизат в дупки под земята, къде е проблема?
Това имам предвид.
Скрит текст:
Почвата е извънредно благоприятна среда за развитието на разнообразни микроорганизми, които намират в нея всички необходими условия за своето съществуване. Органичното вещество на растителните остатъци и няколко неорганични почвени съединения служат като източник на енергия и градивен материал за изграждане на живата материя на микроорганизмите. Почвената влага може да задоволява нуждите на голям брой микроорганизми дори И тогава, когато тя е недостатъчна за висшите растения, а почвените колони със своята голяма повърхност значително улесняват дейността а това забележително микрона-селение. Почвеният пласт при това е отлично скривалище, което закриля микроорганизмите от убийствените за тях слънчеви лъчи. Ето защо почвите обикновено се населяват от огромни количества микроорганизми, които се размножават извънредно бързо. Реакциите, които те причиняват, се отличават с изключително голямо разнообразие и засягат най-различни групи органични и неорганични съединения при твърде разнообразни външни условия. Освен това между различните групи микроорганизми съществува забележителна приемственост и сътрудничество. Често един вид микроорганизми подготвя условия за дейността на друг вид или пък продуктите от жизнената дейност на едни микроорганизъм . се използва от друго.

Микроорганизми
Най-важната работа, която вършат микроорганизмите в почвата, е разрушаването на мъртвото органично вещество. Както видяхме, дейността на почвените микроорганизми за минерализиране на натрупващото се в почвата органично вещество е безусловно необходима предпоставка за храненето и развитието на зелените растения, а следователно и за произвеждане на добиви от тези растения.

Аеробни микроорганизми в почвата
Полезно е да се знае, че най-голяма активност при разлагане на мъртвото органично вещество в почвите проявяват онези микроорганизми, които могат да живеят само при наличност на кислород (затова се наричат аеробни) И се хранят с готови органични вещества (затова се наричат хетеротрофни). Те се отличават със свойството да разлагат към 80% от тава органично вещество до неорганични съединения, като въглероден двуокис, вода, амоняк и др., а за изграждан на своя организъм използват само около 20% от него. Анаеробните бактерии, т. е. тези, които живеят в отсъствие на кислород, не разлагат органичните вещества, а само ги превръщат в други органични съединения, включително и 11 хумусни вещества.

Виж и:  Структура на почвата
Следователно анаеробните почвени микроорганизми не могат да се смятат за разрушители на мъртвото органично вещество в почвите. Тяхната специалност е натрупването на хумус.

Разбира се, полезната дейност на живеещите в почвите микроорганизми не се изчерпва с разрушаване на мъртвото органично вещество и с произвеждане на хумус. Вече разгледахме значението на азотусвоявашите почвени бактерии, които превръщат неусвоимия за висшите растения атмосферен азот в усвоими азотни съединения. Видяхме, че дейността на тези бактерии е изключително важно условие за азотното хранене на растителния свят.

Редица аеробни почвени микроорганизми имат свойството да: превръщат неусвоимите или отровните за растенията редуцирани форми на някои от хранителните елементи в усвоими и безвредни окислени форми. Типичен пример е случаят със сярата, При разлагане на органични серни съединения (такива винаги се съдържат в растителните и особено в животинските остатъци) сярата преминава непосредствено в сероводород (H2S),. който е отровен за растенията. При аеробни условия обаче това съединение веднага се окислява под влиянието на специални почвени бактерии до свободна сяра, а после и до сярна киселина, която с металните елементи на почвата образува усвоим и за растенията сулфати. Следователно дейността на тези бактерии (наречени тиобактерии) в действителност е безусловно необходима предпоставка за снабдяване на висшите растения със сярна храна в природна обстановка.

Произвеждане на киселини от микроорганизмите
При своето дишане почвените микроорганизми отделят въглероден двуокис, който с влагата образува въглена киселина. Освен това много от тях произвеждат при своята дейност и други киселини, като оцетна, маслена, азотна сярна и др. Всички тези киселини атакуват трудноразтворимите минерални вещества на почвата и извличат от тях хранителни за растенията елементи в усвоима форма. По този начин почвените микроорганизми са важен фактор за мобилизирането на потенциалните запаси от хранителни за растенията елементи.

Виж и:  Органичните фосфорни съединения в почвата
Установено е, че почвените микроорганизми снабдяват растенията с редица органични вещества с голяма биологична активност, като стимулатори на растежа, витамини, съставни части на ферменти, антибиотици и др., които засилват жизнената дейност на растителния организъм или го предпазват от някои болести.

Торенето с органични и минерални торове подобрява условията за размножение и интензивна дейност на полезните почвени микроорганизми, а с това засилва и съдействието, което те оказват на храненето на растенията. Установено е например, че при почви, които са бедни на усвоими фосфорни и молибденови съединения, торенето с фосфорни и молибденови торове има решаващо значение за способността на грудковите бактерии и на азотобактера да свързват атмосферния азот. Дейността на азотобактера и на редица други почвени микроорганизми се засилва твърде много при внасяне на органични торове в почвата. Отстраняването на излишната почвена киселинност чрез варуване или на силната почвена алкалност чрез гипсуване  подобрява рязко микробиологичната минерализация на органично свързания азот в почвите и т.н.

# 648
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Е, те не са се вкоренили. Ластуните ги откъсвам като си пуснат коренчетата и преди да се "забият" в земята. Оставяла съм част от ягодите без нищо да ги правя. За 2 години станаха много нагъсто и раждаха дребни, но по много. До третата година обаче, когато тези почти нищо не родиха и ги изкорених всички.
Иначе съм местила вкоренени ягоди от едно място на друго и наистина на новото място плодовете бяха по-дребни, но не съм се замисляла защо, просто бяха точно пред къщата и исках там цветя, райграс, люлка, хамак, та преживях част от ягодите да са по-дребни. На вкус обаче въобще не се промениха, същите като тези, които не бяха местени.
На мястото, където сложих ластуните бях хвърляла бурени и като ги преместих към компоста земята отдолу беше идеална, толкова лесно беше.

# 649
  • Вече на светло в София
  • Мнения: 1 345
Здравейте.
Може ли някой да ми обясни как се прави бордолезов разтвор, в какви пропорции примерно за 10 литра 2%.Интересувам се от пропорциите на синия камък и варта. В интернет се обърках в различните рецепти за гасена и негасена вар. Купих си хидратна вар за която на етикета пише че е гасена и е на прах. Тя същата ли е като варта, която е в готовия бордорезов разтвор който се продава, защото ми се разминават количествата Confused



и още нещо. Предполагам правите рачел от тиква. Същата вар ли се използва?

# 650
  • на пъпа на Златията
  • Мнения: 3 212
Това според мен си е готов разтвор.
Смесваш съставките и си получаваш 1 процентов разтвор.
Аз ползвах за сладката от  строителната вар. Само че взвмах отгоре  че отдолу има пясък.
Къде сте?
Трябва да кипи усилена работа. Лозето трябва да се р4еже зарива. Ягодите да се пресаждат. Да се подготви почвата за чесъна есеняка. Да се обръща запипера , доматите. Куркума е казал  за спанака. Аз не си вадих една леха лук та започва да нича. 
Аз боледувах а и пилците ми правят беля в градината . Даже са ми съсипали ягодите.

Моите ягоди са стари. Но като ги пресадя ми дават по големи плодове и стават по рано.
Явно тия които сте купили са някакви хибриди. и се израждат. 
Времето е отвратително. Вее северен вятър. Сега трябваше да е циганското лято тихо и с температури до 25 градуса.

# 651
  • на пъпа на Златията
  • Мнения: 3 212
Tsv,
Тая пролет добих над 20 тенекии компост, който омесих с малко трици и пепел. Растенията, посадени в него вървяха чудесно при редовно поливане, но има следните минуси:

- силно се сбива при засушаване, става може би наполовина като обем, с всички неприятни последици за растенията
- не задържа влагата, ама никак
- има много, ама много плевелни семена


Като чернозема.
В компоста се слагат 10процента пясък да задържа влагата.
Поливаш тенекията да изникнат семената и ги плевиш.
Виждат ти се много защото са намерили богата почва да виреят.
Дедо казваше едно време,като купуваш земя , гледай плевелите да са по големи от теб .   

# 652
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Куркума - имаш предвид, че компост от бурени ще роди после и бурени като наторим с него, ли? То спасение от бурените не знам да има. Ако някой е намерил да свирка. Но от една страна съм доволна от това положение, защото единия от бурените го разпознах като Тученица и цяло лято си я хапвах. За догодина се чудя дали има някакъв начин да я съхраня за зимата. Дали ще стане в бурканчета като лопуша? Много обичам вита пита с лопуш, не и казвам баница, защото не я точа на тънки кори - така по ми харесва.
Аз нещо бъркам с компоста. Най-малкото не го разпарчетисвам и трета или пета година само го пълня. По-скоро го използвам като място за боклук. Ама то защото още имам откъде да взимам оборски тор, я да нямах.

# 653
  • Мнения: 19 990
И аз така с нашия компост. Невъзможно ми е да го бъркам. Много тежи, а ме боли гърбът.
За да няма семена на бурени, трябва да е прерабитен ит калифорнийски червеи.
Гледах някакво видео, в което разсадиха домат от култук. Според вас ще ражда ли такова разсаждане?

Дадоха ми разсад на червено цвекло. Насадих го в открита леха. Дали ще преживее зимата според вас?

# 654
  • Мнения: X
Дъждец, ти в бг ли си? Цвеклото не мисля, че ще преживее зимата. Иначе нямаше да го вадим. Доматите от колтук раждат. Тази година пробвах и се получава.

# 655
  • Мнения: 2 158
От 2 години засаждам колтуци и от тях имам най много домати. Може би се получава така, защото те започват да раждат по късно, спасили са се от пролетните дъждове и боледуват най малко или почти никак като тази година / при нас почти 3 месеца не капна капка дъжд/. И в момента има домати от колтуците, другите корени ги извадих. Но при нас е все още топло, та се надявам до ноември да имаме домати.
Тази година реших да си направя експеримент - засадих няколко колтука в саксии, ще ги държа на хладно - около 5-8 градуса в една неотопляема стая и ако оцелеят, напролет ще ги засадя под найлон. Предприех този експеримент, защото миналата година в една саксия с цвете беше попаднало семенце от домат, израстна коренче, което оцеля в този студ и когато го насадих пролетта то ми роди първите домати поне 20 дена преди останалите.

# 656
  • Мнения: 19 990
Alys, в БГ съм. Сега проверих и аз, че не се сади есента. Ще питам какво са имали предвид, че нямаше време да говорим тогава.

При мен в градината е пораснал един домат от случайна семка сега. Догодина ще пробвам с колтуците.

# 657
  • Мнения: 692
Един за култуците и доматите.
Как ги засаждате тези култуци? Те нямат корени.

# 658
  • Мнения: 692
Куркума - имаш предвид, че компост от бурени ще роди после и бурени като наторим с него, ли? То спасение от бурените не знам да има. Ако някой е намерил да свирка. Но от една страна съм доволна от това положение, защото единия от бурените го разпознах като Тученица и цяло лято си я хапвах. За догодина се чудя дали има някакъв начин да я съхраня за зимата. Дали ще стане в бурканчета като лопуша? Много обичам вита пита с лопуш, не и казвам баница, защото не я точа на тънки кори - така по ми харесва.
Аз нещо бъркам с компоста. Най-малкото не го разпарчетисвам и трета или пета година само го пълня. По-скоро го използвам като място за боклук. Ама то защото още имам откъде да взимам оборски тор, я да нямах.


Tvs, аз знам , че в компоста не се слагат бурени. Точно поради това , че семната са много устойчиви и пак ще поникнат.  Ние бурените ги хвърляме на друго място.

# 659
  • Мнения: 2 158
Един за култуците и доматите.
Как ги засаждате тези култуци? Те нямат корени.
Те си пускат коренчета, трябва само да се поливат всеки ден, не трябва да се засушават.
В компоста и аз слагам бурени, режа ги на малки парчета, за да съхнат по бързо. Когато бурените са зелени, семето не е узряло и няма как да поникнат нови растения.

Последна редакция: пн, 17 окт 2016, 18:47 от Snake777

Общи условия

Активация на акаунт